Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………….., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четвърти септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 19041 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск от „*** срещу С.М.С. ЕГН **********, с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК.
Ищецът ***ООД,твърди, че в качеството си на В и К оператор съгласно
чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.),
предоставя ** К услуги на
С.М.С. за имот на адрес *** А, която в качеството си на
потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този
адрес се отчитат по партида с абонатен номер **, чийто титуляр е ответникът.
Излага, че по образувано ч.гр.д ***. е издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за дължимите суми . На 19.11.2018г., ищецът бил
уведомен, че следва да предяви иск, на осн.чл.
415,ал.1,т.2 от ГПК.
Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК, а именно: 2038,18 лв.
/две хиляди тридесет и осем лева и осемнадесет стотинки/ – представляваща главница за потребени ВиК услуги по партида с
абонатен номер 1159131, за която има издадени фактури за периода 28.03.2016 г.
– 27.08.2018 г., за обект, находящ се на адрес: ***,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 12.09.2018 г. до
окончателното й изплащане, и сумата 248,61 лв. /двеста четиридесет и осем лева
и шестдесет и една стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода от 28.04.2016 г. до 05.09.2018 г., за
които суми е издадена Заповед от 14.09.2018г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 13746/2018г. на ВРС. Претендира и съдебно деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът
редовно уведомен не изразява становище. В производството по чл. 410 от ГПК,
длъжникът не е открит на адреса и
връчването е по чл.47 ал.5 от ГПК.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявените искове и
моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което бъдат
уважени.
Съдът като взе предвид, че
с връчените на ответника по реда
на ГПК съобщение за връчване на
препис от исковата молба и подаване на писмен
отговор (чл.131 ГПК) – приложение
№7 и призовка за страна за открито
съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, ведно
с Определение № 6716/27.05.2019 г. са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването му в съдебно заседание,
както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да
бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде
уважен в предявения размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за
д.такса 85,78 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с
чл.25 от НЗПП и 150 лв. за ССЕ или общо 335,78 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на
ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва
да се присъдят
в размер на 95,74
лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК,
че С.М.С.
ЕГН ********** дължи на “*** вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № ***/2018 г. на ВРС,
за сумата от 2038,18 лв. /две хиляди тридесет и осем лева и
осемнадесет стотинки/
– представляваща главница за потребени ВиК услуги по партида с
абонатен номер 1159131, за която има издадени фактури за периода 28.03.2016 г.
– 27.08.2018 г., за обект, находящ се на адрес: гр***, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 12.09.2018
г. до окончателното й изплащане, и сумата
248,61 лв. /двеста четиридесет и осем лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава
за периода от 28.04.2016 г. до 05.09.2018 г.
ОСЪЖДА С.М.С. ЕГН **********
да заплати на “*** сумата 95,74 лв. (деветдесет и пет лева и
седемдесет и четири стотинки), представляваща
разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 13746/2018 г. на ВРС.
ОСЪЖДА С.М.С. ЕГН **********
да заплати на “*** сумата от 335,78 лева (триста
тридесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки), на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се връчи
на страните.
СЪДИЯ: