Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
гр. Враца, 18.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 25.02.2020г.
/ две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАНД №
859 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63,
ал. 1, изр. 2 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО „АА“) –
Враца против Решение № 86 от 22.10.2019 г.,
постановено по АНД № 203/2019 г. по описа на РС – Козлодуй. С оспореното
решение е отменено НП № 26-0000092 от 21.05.2019 г., издадено от Началника
ОО „АА“ Враца,
с което на „С. **“ ООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева
на основание чл. 96, ал. 1, т. 8, предл. първо от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) за
нарушение на чл.19 ал.5 от същия закон.
В
касационната жалба са релевирани възражения за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при
постановяването му, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК
във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Изтъква се, че правото да се
осъществяват превози по автобусни
линии се предоставя на превозвачи, сключили
договори с общината възложител, след проведен конкурс, като това изискване не
може да бъде заобикаляно чрез сключване
на договори за предоставянето му на
подизпълнители, изрично разписано в чл.26 ал.3 от Наредба №2/15.03.2002г. Прави
се искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде
потвърдено издаденото НП.
Ответникът - „С. **“ ООД ***, редовно призован, не се представлява
в съдебно заседание. От процесуалния му представител * С.Г. е депозирано
становище, в което се развиват доводи за неоснователност на жалбата и
правилност на съдебният акт. Изтъква се, че описаното нарушение не е извършено,
тъй като между ответника по касация и
дружеството-превозвач, сключило договор с Община *** за обслужената
автобусна линия, е договорена съвместна
дейност, което не е забранено от закона.
Участващият по делото
прокурор от ОП – Враца дава заключение за основателност на касационната жалба и
моли обжалваното решение да бъде отменено. Изтъква, че съгласно чл. 19 ал.5 от ЗАвтПр такива могат да се извършват само от търговци
или превозвачи, сключили договор със съответната община, какъвто ответникът по
касация няма и не може да осъществява
такава дейност чрез сключване на други договори, вкл. с превозвачи, които са договорили
осъществяването на транспортната
схема.
Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав,
след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните
намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана
по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Козлодуй е НП № 26-0000092
от 21.05.2019г., издадено от Началника на ОО
„АА“ Враца, с което на „С. **“ ООД *** е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 лева на основание чл. 96, ал. 1, т. 8, предл. първо от ЗАвтПр.
При осъществен
контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените писмени и гласни
доказателства, Районният съд е приел, че описаното нарушение не е извършено от
санкционираното дружество-превозвач, тъй като същото е извършило превоза въз основа на договор за съвместна дейност,
сключен с дружеството-превозвач „М.а.т.“, договорило извършването на такава
дейност с Община ***. Приемайки, че извършването на нарушението не е доказано по безспорен и несъмнен
начин, въззивният съд е отменил оспореното пред него НП като
незаконосъобразно.
Касационната
инстанция не възприема тези изводи на първостепенния съд. Не се спори, че на
03.07.2018г. „С. **“ ООД *** е осъществил превоз на пътници с автобус марка
„Форд Транзит“ с рег.№ ******** по редовна автобусна линия ***-***-***, видно от пътен лист №329794 и от
тахографски лист, съставени на същата дата. Не се спори, че за осъществяване на
този превоз санкционираното дружество не
е имало сключен договор с Община ***, каквито са изискванията на чл.19 ал.5 от
ЗАвтПр. Така установените безспорни факти са достатъчни, за да се приеме,
че настоящият ответник по касация е нарушил посочената по-горе разпоредба,
допускайки и разпореждайки да се извърши такъв превоз. При точно установена
фактическа обстановка, административно наказващият орган правилно е квалифицирал
описаното нарушение и е приложил съответната санкционна норма. Възражението, че
превозът е осъществен по силата на договор за съвместна дейност между
дружеството-превозвач, сключило договор с общината - възложител, поради което
описаното деяние е несъставомерно, е
неоснователно. Никъде в ЗАвтПр не се допуска осъществяването на превозваческа
дейност чрез други лица освен тези, които са се договорили със съответната
община, а видно от приложената
санкционна норма, имуществена санкция се налага именно на лица, което осъществяват превоз без договор с
възложителя, какъвто санкционираното
дружество безспорно не притежава. Предвидената имуществена санкция е с фиксиран
размер, поради което и налагането й се явява справедливо.
Настоящият състав на
АдмС - Враца приема, че извършеното от дружеството административно нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН - такъв, при който
извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид. Затова санкционираното
юридическо лице не следва да бъде освободено от административно-наказателна
отговорност. В конкретния случай извършеното деяние е застрашило обществените
отношения, предмет на защита, с достатъчна интензивност, за да се приеме, че същото
е административно нарушение, подлежащо на санкциониране.
При
осъществяване на правомощията си по чл. 222, ал. 1 от АПК и въз
основа на фактите, установени от районния съд, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
От
формална страна наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в
изпълнение на функциите му и в него се съдържат всички изискуеми от закона
реквизити. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Разгледано по същество, наказателното
постановление е правилно и законосъобразно.
С оглед
горното касационната инстанция приема, че оспореното решение на РС - Козлодуй е
неправилно, поради което следва да бъде
отменено. След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК
касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като при произнасянето си въззивният съд не е
допуснал съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на факти,
за които писмените доказателства не са достатъчни. При осъществяване на това
свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда
намира, че наказателното постановление следва да бъде изцяло потвърдено.
Затова и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр.
с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК
вр.чл. 348 т.1 от НПК , Административен съд - Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 86/22.10.2019г., постановено по анд № 203/2019 г. по описа на РС – Козлодуй,
с което е отменено НП № 26-0000092 от 21.05.2019г., издадено от Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Враца и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-0000092 от 21.05.2019г.,
издадено от Началника
на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Враца, с което на
„С. **“ ООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на
основание чл. 96, ал. 1, т. 8, предл. първо от Закона за автомобилните превози.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.