№ 84
гр. Велико Търново , 25.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско
дело № 20214000500039 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
С определение № 260040/26.01.2021 г. по гр.д. № 661/2020 г. на
Окръжен съд Ловеч е повдигнат спор за подсъдност, на основание чл. 122
ГПК, между Окръжен съд Ловеч и Окръжен съд Плевен относно въпроса кой
съд е компетентен да разгледа производството по искова молба №
141933/18.11.2019 г., подадена от Х. Н. З. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1
и 2 ЗОДОВ, при цена на иска 50000 лв.
Съдът, след преценка на данните по делото, намира следното:
Пред СГС е подадена искова молба от Х. Н. З. против Прокуратурата
на Република България и Окръжен съд Ловеч за заплащане на парично
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
неправомерното му задържане, подробно описано като период и
производство.
След осъществена размяна на книжа и в резултат на направено
възражение за местна неподсъдност на спора от страна на Прокуратурата на
Република България, е постановено Определение № 6190/10.03.2020 г. по
образуваното гр.д. № 15100/2019 г. на СГС, с което производството е
прекратено и е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Ловеч.
Образувано е гр.д. № 374/2020 г. по описа на ОС Ловеч, по което
всички съдии от съда са се отвели, поради обстоятелството, че ОС Ловеч е
ответник по делото и това създава съмнения в обективността при
разрешаване на спора.
1
На основание чл. 23, ал. 3 ГПК ВТАС с Определение №
160/14.08.2020 г. по в.ч.гр.д. № 214/2020 г. е изпратил делото за разглеждане в
Окръжен съд Плевен.
По образуваното гр.д. № 653/2020 г. на ОС Плевен е постановено
Определение № 870/26.08.2020 г., с което исковата молба е оставена без
движение с указания да се конкретизира претенцията по размер спрямо всеки
един от ответниците, да се конкретизират обстоятелствата по предявения иск,
както и ищецът да заяви поддържа ли иска си спрямо ОС Ловеч, като
съобрази ТР 5/2013 г. от 15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС относно
легитимацията на съда да представлява държавата по искове за обезщетение
за вреди.
С молба № 9180/05.10.2020 г., постъпила по гр.д. № 653/2020 г. на
ОС Плевен процесуалният представител на ищеца е заявил, че не поддържа
иска си срещу Окръжен съд Ловеч, като исковата сума се претендира изцяло
от ответника Прокуратурата на Република България.
След постъпване на уточняващата молба решаващият състав е
извършил преценка за подсъдността на спора по чл. 118, ал. 1 ГПК и е приел,
че съобразно правилата на местната подсъдност по чл. 7 ЗОДОВ компетентен
е Окръжен съд Ловеч, за което е своевременно заявен отвод за неподсъдност
от Прокуратурата на РБ. С оглед на това е счел, че производството по делото
следва да се прекрати, същото да се изпрати по подсъдност на Ловешки
окръжен съд, който да го образува под нов номер и да го разгледа, след като
ищецът уточни претенцията си и заяви, че този съд не е ответник по
предявения от него иск.
Пред Окръжен съд Ловеч е образувано гр.д. № 661/2020 г., като
двама от определените докладчици са се отвели от разглеждане на спора, тъй
като вече са постановявали определения в този смисъл и с оглед на това, че в
исковата молба се сочат като основание на иска действия на Ловешки
окръжен съд, чиито членове на състава са.
С определение № 260040/26.04.2021 г. по гр.д. № 661/2020 г. на
Окръжен съд Ловеч е повдигнат спор за подсъдност между Окръжен съд
Плевен и Окръжен съд Ловеч за произнасяне по предявения иск от Х. Н. З.
против Прокуратурата на РБ. В мотивите е изложено, че на основание чл. 23,
ал. 3 ГПК производството е изпратено от ВТАС за разглеждане на ОС
Плевен, тъй като съдиите от ОС Ловеч вече са се отвели от разглеждане на
спора, а това, че ищецът не поддържа исковата си молба срещу Окръжен съд
Ловеч не е основание за препращане на делото, съгласно чл. 120 ГПК.
При тези изложени факти, апелативният съд мотивира следното:
Настоящият състав счита, че компетентен да разгледа спора е
Окръжен съд Плевен. Това е така, тъй като при своевременно релевирано
2
възражение за неподсъдност на спора от страна на ответника Прокуратурата
на РБ, производството пред СГС е прекратено, делото изпратено на ОС
Ловеч и предвид постановените отводи на съдиите от Окръжен съд Ловеч, в
производство по чл. 23, ал. 3 ГПК е разрешен въпросът за местно
компетентния съд, който да разгледа спора. При така стеклите се
обстоятелства, местната подсъдност по предявения иск е стабилизирана, като
последващите изявления на ищеца, че не поддържа предявения иск против
Окръжен съд Ловеч не могат да послужат като основание за препращане на
делото на този съд за разглеждане, съобразно правилото на чл. 120 ГПК.
По тези съображения настоящият състав счита, че компетентен да се
произнесе по предявения иск е Окръжен съд Плевен, на когото делото следва
да се изпрати.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
РАЗРЕШАВА спора за подсъдност, повдигнат с Определение №
260040/26.01.2021 г. по гр.д. № 661/2020 г. на Окръжен съд Ловеч, както
следва: КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявеният иск Х. Н. З.
против Прокуратурата на Република България, е Окръжен съд Плевен.
Делото да се изпрати на Окръжен съд Плевен.
Препис от определението да се изпрати на Окръжен съд Ловеч за
сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3