Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е № 81

 

гр.  Хасково, 24.07.2020 год.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд………………………………………………………………...… в открито

заседание  на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета  година, в състав:

                                                                  СЪДИЯ: ТОШКА  ИВАНОВА

при секретаря Румяна Гигелова…………………....……..………..………и в присъствието  на прокурора…………………………………………………………………..………като разгледа докладваното от  съдия   И В А Н О В А   т.д.№ 235 по описа за 2019  год., взе предвид следното:

 

                                                           Предявен са два  иска  с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ - отм., вр. § 22 от ПЗР на КЗ за сума в размер на 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 2 000 лева – обезщетение за имуществени вреди.

                                                           ИЩЕЦЪТ –  К.К.Н. твърди, че на 24.12.2014  год. около 19.00 часа в гр.Димитровград е станало пътно – транспортно произшествие /ПТП/ по вина на М.Е.К., която като водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ******е нарушила правилата за движение и по непредпазливост му е причинила средна телесна повреда, изразяваща се в затрудняване движението на десен долен крайник чрез многофрагментно счупване на дясната подбедрица, за което била ангажирана наказателната й отговорност  с решение № 118 от 02.07.2015 год., постановено по НАХД № 359 / 2015 год. на Районен съд – Димитровград. След инцидента е бил откаран в МБАЛ „Света Екатерина“ ЕООД – гр.Димитровград, а на 26.12.2014 год. е бил приет за лечение в МБАЛ „Проф. Димитър Ранев“ ООД – гр.Пещера. Поставената му окончателна диагноза била „множествени счупвания на подбедрицата, закрито“. На 28.12.2018 год. е бил подложен на оперативна интервенция, чрез извършване на открито наместване с вътрешна фиксация. След изписването му - на 02.01.2015 год., лечението на ищеца продължило в домашни условия, при спазване на диетичен и хранителен режим, с постоянен прием на болкоуспокоителни. В продължение на три месеца се придвижвал с помощни средства. На 25.06.2015 год. отново бил приет за лечение  в „МБАЛ – Еврохоспитал Пловдив“ ООД – гр.Пловдив, където бил подложен на повторна оперативна интервенция – „отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула“. Наред с описаното по-горе травматично увреждане, ищецът твърди, че при станалото ПТП са му били причинени и фрактури на два зъба от горната челюст – 14 – ти и 12 – ти, за което бил подложен на лечение, включващо умъртвяване на корените на двата зъба, шифтово изграждане на зъби – 22 – ри и 23 – ти, и изработване на фиксирани мостови конструкции – 16 броя, като за проведеното  дентално лечение заплатил сумата от 2 000 лева. Към момента на настъпване на пътното произшествие е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ответното дружество и собственика на автомобила, управляван от виновния водач, на основание на който претендира застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, необходими за репариране на търпените болки и страдания за причинените  травматични увреждания и претърпения от това стрес, ведно с обезщетение за имуществени вреди в размер но 2 000 лева – разходи за проведени дентални процедури. Претендира още  законна лихва и деловодни разноски.

                                                           ОТВЕТНИКЪТ – „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД -  гр.София – оспорва иска.

                                                           Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                                                           С решение № 118 от 02.07.2015 год., постановено по НАХД № 359 / 2015 год. по описа на Районен съд – Димитровград, М.Е.К. е призната за виновна в това, че на 24.12.2014 год. в гр.Димитровград, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ******е  нарушила правилата за движение – чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което причинила  по непредпазливост на К. К.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в затрудняване движението на десен долен крайник чрез многофрагментно счупване на дясната му подбедрица – престъпление по чл.343,  ал.1, б. „б”, предл.2-ро,вр. чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78 а, ал.1, вр. чл.343, ал.1, б. Б, предл.2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК  е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца. Решението е влязло в законна сила на 18.07.2015  год.

                                                           Видно от приетата като писмено доказателство по делото справка е, че към датата на настъпване на пътното произшествие – 24.12.2014 год. е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с полица № 37705471, със срок на действие – 04.06.2014 год.  до  03.06.2015  год.

                                                           По искане на ищеца по делото бе назначена медицинска  експертиза. От заключението на вещото лице Е. – съдебен лекар се установява, че ищецът е получил следните увреждания – контузия на главата, гръдния кош и корема, многофрагментно счупване на дясната подбедрица. Описаните увреждания били причинени по механизъм на действие от твърд, тъп предмет и можело да се получат при автомобилна травма. Причинено било трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на десния крак по смисъла на чл.129 от НК, което се дължало на счупване на подбедрицата. Срокът за имобилизация при счупване на подбедрицата е определен от три до три месеца и половина. Срокът на неработоспособност за физически труд е в рамките на 7 – 8 месеца. На ищеца била извършена операция за протезиране на счупването на подбедрицата. След шест месеца е извършена втора операция за снемане на металната протеза. В продължение на около шест месеца ищецът е бил в състояние на принудително обездвижване – до снемане на протезата. В заключението си  експерта посочва още, че амбулаторния лист и „писмената справка“, издадени от д.р С. Д. не съдържат нужните реквизити за достоверност на състоянието на зъбните редици и извършените манипулации – липсвали номер и дата на издаване. В амбулаторния лист не била попълнена таблицата за състоянието на зъбната редица и на фрактурираните два зъба. Хипотезата за фрактури не се подкрепяла от рентгенова снимка. Счупването на зъбите не било регистрирано в медицинските документи от проведеното болнично лечение. С оглед на това вещото лице посочва, че не може да приеме причинна връзка между автомобилната травма и фрактурата на зъбите, както и разходите за дентални манипулации.

                                                           По искане на ответника и във връзка с направеното от него възражение за съпричиняване, допуснато от ищеца, по делото бе назначена автотехническа експертиза, от представеното по която заключение на вещото лице Х. се установява, че произшествието е настъпило на ул.“Панорамен път“, на У – образното кръстовище с ул.“Бузлуджа“, в чертите на гр.Димитровград. Пътната настилка в участъка на ПТП е била хоризонтална, суха и от асфалтобетон. Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при очевидно добра видимост в рамките на зоната, осветена от късите светлини на превозното средство. Лекият автомобил се е движел със скорост от 60 – 70 км./ч. Ищецът е пресичал напречно пътното платно, западно от кръстовището и непосредствено до него, в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. В протокола за оглед нямало данни за наличие на пешеходна пътека в зоната на процесното ПТП, поради което вещото лице приема, че пострадалият е предприел пресичане на пътното платно на произволно място, където няма пешеходна пътека. От страна на ищеца ПТП е било предотвратимо при адекватно поведение /липса на алкохол в кръвта – установената такава е 2.31 промила/ и при спазване на изискванията по чл.113, ал.2 от ЗДвП.

                                                           По искане на ищеца по делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката Н., от показанията на която се установява, че на 24.12.2014 год., около 19 часа  се обадили по телефона, за да й съобщят, че съпругът й е претърпял пътен инцидент. Веднага отишли в лечебното заведение, намиращо се в гр.Димитровград. Съпругът й изглеждал много зле – имал кръв по лицето, целият бил в синини и не можел да движи крака си, който бил счупен на две места. Поради това, че счупването било с усложнения, а един от лекарите отсъствал от работа, ги уведомили, че операцията може да бъде извършена едва след пет дни. Взели решение лечението на съпруга й да продължи в гр.Пещера, от където изпратили линейка и транспортирали ищеца до лечебното заведение, където на 28.12.2020 год. му била извършена операция. След това лечението продължило в домашни условия. Съпругът й бил много зле – не можел да се движи, поддържал висока температура. През първия месец използвали инвалиден стол, а през следващите 3 месеца  – патерици. Свидетелката твърди, че е полагала непосредствени грижи за съпруга си в продължение на около шест месеца, което станало причина да напусне работа. Премахнали импланта, защото кракът на съпруга й започнал да се зачервява и подува. Пиронът останал. Обяснява, че в следствие на катастрофата, ищецът е имал проблеми със зъбите. На втория - третия ден след операцията в гр.Пещера, му паднал единия мост /протеза/, а след прибирането им у дома – паднал и втория мост. Като се пооправил, ходили на зъболекар. Направените разходи за дентално лечение възлизали на около 1 600 – 2 000 лева. През първия месец след катастрофата, съпругът й отслабнал с десет килограма. В момента бил като стреснат – изпитвал страх от пътуване. Имал проблеми с кръвната захар. Преди катастрофата нямал здравословни проблеми. След пътния инцидент напуснал работа. В деня на инцидента за последно го видяла около 15.00 – 16.00 часа. Казал й, че излиза да се поразходи. В близост до дома им имало заведение, в което свидетелката предполага, че съпругът й се е отбил да пие бира. Тръгвайки да се прибира в къщи, сбъркал посоката. И друг път му се било случвало да губи ориентация, което според свидетелката се дължало на лекарствата, които приемал за диабета. След катастрофата започнал да вдига кръвно и в момента приемал лекарства. Животът на съпруга й след катастрофата се променил – изморявал се много бързо – не смеел да започне работа. Бил отпаднал. Оплаквал се от болки в цялото тяло. Краката му се подували. Не помнел нищо от катастрофата.

                                                           При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира предявеният на основание чл.226, ал.1 от КЗ – отм., иск за допустим по следните съображения: Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ „За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс“. От страна на ответника не се твърди да е постигната такава различна уговорка по сключения със собственика на превозното средство, управлявано от прекия причинител на вредата, договор за застраховка „Гражданска отговорност“, въз основа на който ищецът основава вземането си за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Безспорно е, че застрахователният договор е сключен на 04.06.2014 год., т.е преди влизане в сила на действащия КЗ – 01.01.2016 год. Безспорно е още, че  и  застрахователното събитие е настъпило на 24.12.2014 год., т.е по време на действие на отменения КЗ. При това положение съдът намира за приложима нормата на чл.226, ал.1 от КЗ - отм., вр. § 22 от ПЗР на КЗ, които не визират като условие за допустимост на иска провеждането на предварителна процедура по реда на чл.498, ал.3 от КЗ, на която норма не е предадено изрично обратно действие. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Към момента на настъпване на ПТП действащия нормативен акт е КЗ – отм., което обуславя приложимостта на чл.226, ал.1 от КЗ - отм., вр.  § 22 от ПЗР на КЗ. Застрахователното правоотношение е подчинено на режима на КЗ – отм., действащ към момента на сключване на застрахователния договор и на настъпване на застрахователното събитие.

                                               Като неоснователно съдът намира заявеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на главния иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, отчитайки обстоятелството, че увреждането е настъпило на 24.12.2014 год., а исковата молба е подадена на 23.12.2019 год., видно от датата на клеймото, поставено върху пощенския плик, с който молбата е изпратена по пощата, поради което и на основание чл.125, вр. чл.62, ал.2 от ГПК, съдът приема, че искът е предявен преди изтичането на пет годишния давностен срок, визиран в нормата на чл.197 от КЗ /отм./, вр. с т.10.1 на раздел II, буква „А“ от Приложение № 1.

                                               Разгледан по същество, искът се явява и частично основателен, по следните съображения: Безспорно по делото е установено, че на 24.12.2014 год. в гр.Димитровград в резултат на нарушение на правилата за движение, допуснато от М.Е.К. и по непредпазливост е била причинена средна телесна повреда на ищеца, за което  е била ангажирана наказателната отговорност на водача К. с влязло в сила решение, което има за гражданския съд същата задължителна сила като влязлата в сила присъда, предвид задължителните в тази насока указания, дадени в т.15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 год., ОСГТК, според които с решението по чл.78 а от НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които с присъдата – за дееца, деянието, противоправността му и за вината, като деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение и решението по чл.78 а от НК, с което е наложено административно наказание е приравнено на влязла в сила присъда. С присъдата и с решението по чл.78 а от НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд и в двата случая, има обвързващата сила по чл.300 от ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали  е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Безспорно е още, че към момента на ПТП е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредата  и ответното дружество по отношение на превозното средство, с което е настъпило  произшествието.  С настъпване на застрахователното събитие за застрахователя се е породило задължението да заплати на увредения, спрямо който застрахования е отговорен, застрахователно обезщетение, което не е сторено. Неизпълнението на това задължение обуславя основателност на претенцията, предявена на основание чл.226, ал.1 от КЗ – отм., съгласно който увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

                                       Предвид вида и степента на причинените на ищеца в резултат на пътния инцидент увреждания и времето за тяхното възстановяване, съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен в размер на  40 000 лева – за  многофрагментно счупване на дясната подбедрица, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, както и за установените при първоначалния преглед на ищеца - контузия на главата, гръдния кош и корема, ценейки в тази насока заключението на вещото лице Е., според което срокът за пълно възстановяване е определен на осем месеца. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчита и претърпените от ищеца болки и страдания, свързани и с проведените му две оперативни интервенции – за протезиране на счупването на подбедрицата и за снемане на металната протеза. В подкрепа основателността на иска, съдът цени и показанията на свидетелката Н., от които се установява, че наред с търпените от травматичните увреждания болки и страдания, ищецът и понастоящем изпитва страх и тревожност, като начинът му на живот коренно се е променил. Искът в останалата част – за разликата до 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди следва да се отхвърли като недоказан, а от тук и неоснователен, предвид липсата на доказателства, установявани наличието на причинна връзка между станалия пътен инцидент и твърдените от ищеца увреждания, изразяващи във фрактури на два зъба от горната челюст – 14 – ти и 12 – ти. В тази насока съдът цени заключението на вещо лице Е., което не бе оспорено от страните. Установените в заключението на експерта изводи не се опровергават от събраните по делото писмени доказателства. С оглед на това като неоснователен следва да се отхвърли и иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 лева, претендирани като разходи за проведено дентално лечение.

                                                           От определения по-горе размер от 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 20 000 лева, отчитайки допуснато от него съпричиняване в размер на 50 %, по следните съображения: От заключението на вещото лице Х., което не беше оспорено от страните, като безспорно съдът приема, че от страна на ищеца станалото ПТП е било предотвратимо при адекватно поведение /липса на алкохол в кръвта/ и спазване на изискванията на чл.113, ал.2 от ЗДвП, съгласно която по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал.1, т.1, 2 и 4. В устния си доклад вещото лице пояснява, че продължението на тротоара на кръстовището не може да се счита за пешеходна пътека, предвид  наличието на закръгление от 4 – 5 метра. Дори и условно да приемем, че ищецът е пресичал пътното платно на място, което се явява  продължение на тротоара, то изводът за допуснато от него съпричиняване се обосновава и от задължителните указания, дадени в т.6 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 год. на ВКС по т.д. № 2/2016 год., ОСНК, съгласно които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно за движение на място, което е продължение на тротоарите и банкетите върху платното за движение на кръстовище, в случаите, когато водача на МПС е нарушил правилата за движение относно скоростта за движение  по ЗДвП, ако пешеходецът е нарушил правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Безспорно по делото е установено, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от ищеца непосредствено след станалия пътен инцидент, е доказано наличието на етилов алкохол в количество от 2.31 промила. В тази насока съдът цени приложения по ДП № 838 / 2014 год.  по описа на РУП – МВР – Димитровград, протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта. С оглед на това, че е нямало други участници в движението и отчитайки характеритиските от участъка от пътя, следва извода, че ищецът е имал възможност да възприеме автомобила, управляван от виновния водач и да се съобрази с приближаването му, съгласно правилото на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съпоставяйки допуснатите от пострадалия нарушения на правилата за движение с тези, допуснати от прекия причинител на вредата, от страна на който пътното произшествие би било предотвратимо в случай, че е управлявал автомобила с разрешената скорост – 50 км./ч., вместо с установената – 70 км./ч., съдът определя посочения по-горе процент на съпричиняване, допуснато от страна на пострадалия, при отчитането на който определи размера на обезщетението за неимуществени вреди от 20 000 лева, до който искът следва да бъде уважен, като за разликата до предявения размер от 50 000 лева, като недоказан, а от тук и неоснователен следва да се отхвърли, ведно с иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 лева – разходи за дентално лечение, по съображения, изложени по-горе. Върху определеното обезщетение следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от 24.12.2016 год., така, като е поискано в исковата молба и съобразено с основателността на възражението на ответника за погасяване на вземането за лихви по давност за периода, предшестващ три годишния период от подаване на исковата молба.

                                                           Мотивиран така, съдът

 

                        Р                                 Е                                 Ш                               И

 

                                                           ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68   да  заплати на  К.К.Н., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – гр.Хасково, бул.“България“ № 150, ет.2, офис 217 – адвокат К.К.Г. сума в размер на 20 000 /двадесет хиляди/  лева, представляваща  обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на травматично увреждане – многофрагментно счупване на дясна подбедрица, дължимо по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, за настъпило на 24.12.2014 год. застрахователно събитие – пътно – транспортно произшествие, станало по вина на М.Е.К.  при управление на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с ДК № ******, ведно със законната лихва, считано от 24.12.2016  год.  до окончателното изплащане  на  сумата, като иска в останалата част – за разликата до предявения размер от 50 000 лева – ОТХВЪРЛЯ.

                                                           ОТХВЪРЛЯ предявения от К.К.Н., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – гр.Хасково, бул.“България“ № 150, ет.2, офис 217 – адвокат К.К.Г. против  „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68,   И   С   К  за сума в размер на 2 000 лева – обезщетение за имуществени вреди, претендирани като разходи за проведено дентално лечение.                                                    

                                                           ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68   да  заплати  на К.К.Г. ***, с адрес на кантората  – гр.Хасково, бул.“България“ № 150, ет.2, офис 217 сумата в размер на 1 130 /хиляда сто и тридесет/ лева – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство на К.К.Н., ЕГН ********** ***, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

                                                           ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68   да  заплати сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева – държавна такса и 300 /триста/ лева – възнаграждение за вещо лице по допуснатата съдебно – медицинска експертиза, които суми да се приведат по сметка на Окръжен съд - Хасково.

                                                           Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           СЪДИЯ: