Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Сливница, 17. 10. 2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Галина Владимирова,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 204 по описа на съда за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 108 от ЗС вр. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР от Б.М.М. чрез адв. Т. от САК срещу Д.П.Ш.,
с който се иска да бъде признато за установено, че е налице грешка в действащия
кадастрален план на гр. С., като реална част с площ от 42 кв.м. от ПИ с
идентификатор 67372.106.8 по КК на гр. С., целият с площ от 420 кв.м.,
неправилно е нанесена в КК като част от имота на ответника с идентификатор
67372.250.2530 и ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху
тази част от собствения му имот.
В исковата молба се твърди, че с
решение № С351/01.07.1999 г. на ПК С.., придружено със скица № 2025/30.06.19 г.
е възстановено правото на собственост на наследодателя на ищеца М. М. Г. върху
недвижим имот, представляващ нива с площ от 0,420 дка, в местн. „В.М.“, пета
категория, съставляващ имот № 106008, при съседи: населено място № 000033, наследници на К. Я. К., нива на Л. Ял А.и
наследници на П. Я. К.. Въз основа на реституционното решение е съставен н.а.
за собственост на имот, придобит по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ № 128 от 01.08.2000 г., т.
I, н.д. № 344/2000 г. По силата на договор за дарение, материализиран в н.а. №
148 от 08.10.2002 г., т. III, н. д. № 55/2002 г. ищецът Б.М. е придобил правото
на собственост върху следния недвижим имот: нива с площ от 0,420 кв.м., представляваща имот № 106008, пета категория,
при съседи: имот № 000033 – населено място С., имот № 106007 – нива на
наследници на К. Кръстев, имот № 075017 – нива на наследници на Л. Я. А. и имот
№ 075019 – нива на наследници на П. А. К.. Отразено е в исковата молба, че този
имот се намира в съседство с имот,
собственост на ответника Ш. с идентификатор 67372.250.2530. Посочено е, че
ищецът е поставил ограда от колчета между имотите, но ответникът ги премахнал.
Към настоящия момент двата имота са разделени с ограда, поставена от ответника,
която не се намира на действителната граница между двата имота, а навлиза
навътре в имота на ищеца, отнемайки 42 кв.м. от площта му. Според ищеца с тези
си действия по премахването на оградата и поставянето на такава навътре в
неговия имот, ответникът оспорва правото му на собственост върху тази част от
имота с площ от 42 кв.м. Ищецът счита, че процесната реална част от собстевния
му имот неправилно е заснета в кадастралната карта като част от имота на
ответника, поради което за него е налице правен интерес да бъде признато, че е
налице грешка в КК при заснемането на тази част с площ от 42 кв.м. от собствения
му имот като част от имота на ответника, че ищецът е собственик на процесната
реална част и ответникът, който я владее без основание, да бъде осъден да му
предаде владението върху нея. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че с н. а. № 19 от 31.01.1977
г., т. I, н.д. № 30/1978 г. за собственост на имот, придобит чрез
покупко-продажба по реда на ЗСГ чрез ОНС е признат за собственик на дворно
място от 500 кв.м. при съседи:улица, К. Я., М. М. Г. и терен за озеленяване,
съставляващо основата на парцел ХVІ, пл. № 212 в кв.146. Също така посочва, че
с н.а № 67 от 17.04.2006 г., т. I, н. д. 273/2006 г. за собственост на имот,
придобит по регулация е признат за собственик на придаден по регулация към УПИ
XVI - 212 в кв. 146 недвижим имот, с площ от 71 кв.м. от имот 211 в кв.146 по
плана на гр. С., при съседи: УПИ ХV – 211, земеделски земи и имот 212 всичките
в кв.146. Изтъква, че ищецът не е ангажирал доказателства за идентичността на
притежавания от него имот и този, отреден за озеленяване, който се намира от
източната част на имота на ответника. Ответникът твърди, че бащата на ищеца е
притежавал от запад и от изток на неговия по един имот – този от запад с
идентификатор 67372.350.2531, който е дарил на брата на ищеца и реституираната
нива от изток с идентификатор 67372.106.8, който е дарил на ищеца.
Наследодателят на ищеца – М. М. е изградил прозирната ограда между имота на
ответника и този от западната му страна, която и понастоящем е на място.
Ответникът заявява, че по повод настоящия спор е установил, че тази ограда
всъщност навлиза в неговия имот и тъй като тя е възприета за отправна точка при
заснемането на имота от техническата служба на общината са изместени границите
му в източна посока. В тази връзка изтъква, че е възможно възстановения имот в
полза на наследодателя на ищеца, който преди национализирането му е
представлявал нива, да е променил предназначението си. Още повече, че към
момента на закупуването на собствения му имот източната му граница е била
описана като терен, отреден за озеленяване (а не нива) и това предназначение
може да се промени само с нов общ или подробен устройствен план на цялото
населено място. Ответникът поддържа, че
е закупил собствения си имот преди повече от 40 години и е упражнявал владение
върху претендираните от ищеца 42 кв.м. в продължение на 30 години преди датата
на реституирането. Посочва, че е построил жилищна сграда в своя имот, която е
след одобрен проект от общината и съгласно тогава определените граници е
спазено отстоянието от сградата до източната ограда. При това положение ако
предявеният иск бъде уважен това ще доведе до нарушение в отстоянието. Счита,
че ако е налице допусната грешка при заснемането в кадастъра, той няма вина за
това. Заявява, че за изясняване на този въпрос следва да се извърши заснемане
на границите на имота му от западната страна, за да се установи дали има
изместване на източната граница. При тези съображения моли предявеният иск за
бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, прие следното:
От приетите материали по
административната преписка по решение № С351/01.07.1999 г. се установява, че по
заявление на М. М. Г. (наследник на Мито Георгиев Милин), с цитираното решение
е възстановено правото на собственост на наследниците на М.Г.Мв съществуващи
възстановими стари реални граници върху нива с площ от 0,420 кв.м., пета
категория, местн. „В.М.“, представляваща имот № 106008, при съседи: имот №
000033 – населено място С.., имот № 106007 – нива на наследници на К. Кръстев,
имот № 075017 – нива на Л. Ял А.и имот № 075019 – нива на наследници на П. А.
К.
С нотариален акт № 128/01.08.2000
г., том I, н.д. № 344/2000 г. бащата на
ищеца - М. М. Г., б.ж.на гр. Сливница, е признат за собственик на следния
недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ: нива от 0,420 дка, пета категория, имот
№ 106008, при съседи: населено място № 000033, наследници на К. Я. К., нива на Л.
Я. А.и наследници на П. А. К..
По силата на договор за дарение,
материализиран в н.а. № 148 от 08.10.2002 г., т. III, н. д. № 55/2002 г. ищецът
Б.М.М. е придобил от своя баща правото на собственост върху следния недвижим
имот: нива с площ от 0,420 кв.м., представляваща имот № 106008, пета категория,
при съседи: имот № 000033 – населено място С., имот № 106007 – нива на
наследници на К. К., имот № 075017 – нива на наследници на Л. Я. А. и имот №
075019 – нива на наследници на П. А. К..
От представените скици се
установява, че имотът на ищеца е с идентификатор 67372.106.8 по КККР на гр. С..
С н. а. № 19 от 31.01.1977 г., т.
I, н.д. № 30/1978 г. за собственост на имот, придобит чрез покупко-продажба по
реда на ЗСГ чрез ОНС ответникът Д.Ш. е признат за собственик на дворно място от
500 кв.м. при съседи: улица, К. Я., М. М. Г. и терен за озеленяване,
съставляващо основата на парцел ХVІ, пл. № 212 в кв.146.
С н.а № 67 от 17.04.2006 г., т.
I, н. д. 273/2006 г. за собственост на имот, придобит по регулация ответникът Ш.
е признат за собственик на придаден по регулация към УПИ XVI - 212 в кв. 146 недвижим имот, с площ от 71 кв.м. от имот 211 в кв.146 по
плана на гр. С., при съседи: УПИ ХV – 211, земеделски земи и имот 212, всичките
в кв.146.
От представените скици се установява,
че имотът на ответника е с идентификатор 67372.250.2530 по КККР на гр. С. и в
него е построена еднофамилна жилищна сграда.
Според заключението на
съдебнотехническата експертиза между имоти 67372.106.7 и 67372.250.2530 няма
материализирана граница, а е налична единствено граница, която не касае
спорната част.
Първият кадастрален и
регулационен план на гр. Сливница е от 1912 г. до 1962 г. и в него и двата
процесни имота са изцяло в регулация. През 1962 г. цялата „В.М.“ е изключена от
регулационния план на с. Сливница и процесните имоти са придобили статут на
земеделска земя. През 1969 г. е одобрен регулационен план на част от гр. С.,
включващ имотите във „В.М.“, имотът на ищеца е останал извън регулация, със
статут на земеделска земя, а имотът на ответника е останал в регулация. Така
имотът на ищеца е бил в регулация само в периода 1912 г. – 1962 г., след което
и до настоящия момент представлява земеделска земя.
През 2016 г. е одобрена КК на
земеделските земи в землището на гр. С. като данните за границите на имотите са
пренесени от КВС и имотът на ищеца е със следните данни: ПИ 67372.106.8, гр. С.,
м.“В.М.“, земеделска територия, категория 5, нива, с площ 420 кв.м., стар номер
106008.
През 2020 г. е изработена КК на
урбанизираната територия на гр. С.. Преди одобряването й е обследвана
контактната зона между земеделските земи и урбанизираната територия и е
установена разлика в границите на ПИ 67372.106.8, стар номер 106008, като
границата на имота от юг е променена, както респективно и площта на имота от
420 кв.м. на 387 кв.м. Промяната е извършена със заповед № КД-14-37/12.11.2019
г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е приета явна фактическа грешка,
установена от изработването на контактната зона между земеделските земи и
урбанизираната територия за землището на гр. С..
От одобряването на КК на
урбанизираната територия на гр. С. със заповед № РД-18-131/25.02.2020 г. имотът
на ищеца е с описание ПИ 67372.106.8, гр. С., м.“В.М.“, земеделска територия,
категория 5, нива, с площ 387 кв.м., стар номер 106008, а имотът на ответника:
ПИ 67372.350.2530, гр. С., м.“В.М.“, ул.“Б.“ № .., урбанизирана територия,
ниско застрояване (до 10 м.), площ 557 кв.м., стар номер 212, кв.146, парцел ХVI.
Между нива от 0,420 дка, находяща
се в землището на гр. С., местн.“В.М.“, пета категария, имот № 106008 и ПИ –
нива с идентификатор 67372.106.8 е налице пълна идентичност за периода от 01.09.1999 г. до 12.11.2019 г.
След влизането в сила на заповедта за изменение на КККР (26.12.2019 г.) имот 67372.106.8
е запазил номера си, но площта му е намалена от 420 кв.м. на 387 кв.м., като
това намаление на площта е от изместването на югозападната граница (откъм
ответника) на имот 67372.106.8. По този начин към настоящия момент е налице
частична идентичност като в действащата КК имот 67372.106.8 е с намалена площ
от 33 кв.м.
След 25.02.2020 г., когато е
одобрена КК на урбанизираната територия на гр. С., до момента границата на
имота на ищеца с имота на ответника е нанесена вярно в действащата КК. Вярно е
нанесена и по действащия регулационен план от 1969 г., тъй като същият е
ползван за издаването на заповедта за одобряването на контактната зона. Това е
налагало краят на УТ да бъде изместен на североизток, за да отговори на данните
от действащия план.
Площта на имот с идентификатор 67372.106.8,
която в действащата КК е заснета като част от имот с идентификатор 67372.500.1
е 33 кв.м. за периода 1999 г. – 26.12.2019 г. след тази дата няма такава площ,
а площта на имот 67372.106.8 е намалена с тази площ. Реалната площ на имота на
ищеца 67372.106.8 от одобряването на КК на урбанизираната територия на гр. С. е
387 кв.м.
Общата площ на имота на ответника
УПИ XVI -212 в кв. 146 е 571 кв.м. (500 кв.м. основна част и 71 кв.м. придадени). По действащата
КК на гр. С.е имот 67372.350.2530 с площ 557 кв.м., стар номер 212, кв.146,
парцел XVI, е налична разлика в имота на
ответника от 14 кв.м., която разлика от 2,5 % е в границата на допустимата
точност на КК. Регулацията по плана от 1969 г. относно УПИ XVI -212 в кв. 146 е приложена.
Одобреният през 1969 г.
дворищно-регулационен план, който действа до момента, не е предвиждал придаване
по регулация на част от парцела на ищеца към парцела на ответника или
обратното. Границата между двата имота по този план е там, където е отразена в
действащата КК след 2020 г.
В съдебно заседание вещото лице
допълва, че в случая не става въпрос за придаваеми и отчуждаеми места, които да
упълномеряват даден парцел, а при изработването на КВС за земеделските земи,
впоследствие превърнала се в КК от 2016 г. за ЗЗ, е установена разлика в
местоположението на края на урбанизираната територия. Краят на регулацията е
бил нанесен грешно в КВС и така е пренесен и в КК. Така КК на земеделските земи
не е отговаряла на регулационния план от 1969 г. Това е налагало краят на УТ да
бъде изместен на североизток, за да отговори на данните от действащия план. С
одобряването на КК на урбанизираната територия, тази грешка е била установена, издадена
е заповед № КД-14-37/12.11.2019 г. (вл. в сила на 26.12.2019 г.) за контактната
зона и впоследствие с одобряването на КК на урбанизираната територия на
25.02.2020 г. тази граница вече е изместена и освен процесните имоти са
засегнати и други имоти.
Съдът кредитира изцяло
експертното заключение, като компетентно и обективно дадено, тъй като същото в
пълнота отговаря на поставените въпроси и с него се изясняват обостятелствата
по делото, за установяването на които е необходимо наличието на специални
знания.
При горните факти, съдът прие
следното от правна страна:
Спорът за собственост, възникнал по повод възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на имот, който се намира в урбанизирана територия и застъпва друг съществуващ имот, се разрешава по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР (в този смисъл е последователната съдебна практика, отразена в ТР № 8 / 2016 г. по т.д. № 8 / 2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 247 от 13.10.14 г. по гр. д. № 3003/14 г. I г. о., решение № 65 от 10.07.2018 г. по гр.д. № 1580 / 2017 г. I г. о., решение № 129 от 04.01.2018 г. по гр.д. № 529 / 2017 г. II г. о.). Предмет на доказване при предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е правото на собственост на ищците върху спорния имот, а не отричане на правото на ответника върху него. Изходът от спора ще зависи от установяване на твърденията на ищците за такова застъпване и доказателствата за принадлежността на правото на собственост. В т. 2 на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е застъпено становището, че в хипотезата на реституция по административен ред, каквато е тази по ЗСПЗЗ, юридическият акт, който определя границите на имота така, че те да могат да бъдат установени, е именно административният акт за реституция на този имот. С него земята се обособява юридически като отделна вещ, което става с определяне на реалните й граници.
В конкретния случай спорът е относно това дали частта с площ от 42 кв.м. от ПИ с идентификатор 67372.106.8 по КК на гр. Сливница, е част от имота на ищците, придобит чрез сделка от праводателя им – титуляр по реституционното решение (като наследник на М.Г. М.), поради което и неправилно е отразена в кадастралната карта като част от имота на ответника, т.е. поддържа се да е налице грешка в кадастралната карта, предмет на специалния установителен иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР. Събразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищците при условията на пълно и главно доказване следва да установят наличието на грешка в кадастралната карта, изразяваща се в това, че частта от собствения им имот с площ от 42 кв.м. погрешно е заснета в границите на собствения на ответника имот с идентификатор 67372.250.2530.
След анализ на представените по
делото писмени доказателства и конкретно на експертното заключение, се установява,
че след влизането в сила на заповедта за изменение на КККР (26.12.2019 г.)
площта на имота на ищеца с идентификатор 67372.106.8 е намалена с 33 кв.м. от
420 кв.м. на 387 кв.м. Намалението е заради
изместването на югозападната граница на имот 67372.106.8. Причината е
установената разлика в местоположението на края на урбанизираната територия,
тъй като краят на регулацията е бил нанесен грешно в КВС и съответно грешно
пренесен и в КК. Така КК на земеделските земи не е отговаряла на регулационния
план от 1969 г. Това е налагало краят на УТ да бъде изместен на североизток, за
да отговори на данните от действащия план. С одобряването на КК на
урбанизираната територия, тази грешка е била установена и впоследствие с
одобряването на КК на урбанизираната територия на 25.02.2020 г. тази граница
вече е изместена. След 25.02.2020 г., когато е одобрена КК на урбанизираната
територия на гр. Сливница, до момента границата на имота на ищеца с имота на
ответника е нанесена вярно в действащата КК.
При това положение съдът приема,
че не е налице неправилно отразяване (грешка) в кадастралната карта на частта с
площ от 42 кв.м. от ПИ с идентификатор 67372.106.8
по КК на гр. С., собственост на ищеца, като част от имот с идентификатор 67372.250.2530 по
КК на гр. С., собственост на ответника.
След като границата на имота на ищеца с имота на ответника е нанесена вярно в действащата КК, то не може да се направи извод за грешка по смисъла на това понятие, дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР - несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. При това положение, не е налице застъпване на имотите, с оглед на това, че възстановения на праводателя на ищеца и съответно прехвърлен с договора за дарение на последния имот, е в рамките на сега съществуващия такъв по кадастралната карта. Намаляването на площта му с 33 кв.м. не е свързано с погрешно заснемане на тази част като част от имота на ответника. Ето защо искът с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване на грешка в кадастралната карта се явява неоснователен.
Доколкото не се установи спорната част от имота на ищеца въобще да е заснета като част от имота на ответника, съответно и няма как последният да я владее без основание, поради което е неоснователен и ревандикационният иск по чл. 108 ЗС.
Независимо от изхода от спора и заявената от ответника претенция за разноски, на последния не следва да бъдат присъждани такива, защото не са ангажирани доказателства да са направени.
В случая предвид изхода от спора сумата от 300 лева, представляваща невнесената предварително от ответника, но заплатена от бюджетните средства на съда, част от възнаграждението на вещото лице, следва да се възложи в тежест на ищеца. На основание чл.77 вр. чл.76 ГПК когато страна остане задължена за разноски, каквато е и възнаграждението за вещо лице, съдът, е длъжен да ги събере принудително от задължената по тях страна. Разноските по чл. 77 ГПК трябва да се присъдят със съдебното решение, ако към момента на постановяването му съдът констатира наличие на неизпълнение на задължението за внасянето им.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковете с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР и по
чл.108 ЗС, предявени
от Б.М.М., с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адв. Т. от САК, срещу
Д.П.Ш., с ЕГН **********, адрес ***, да бъде признато за установено, че е
налице грешка в действащата кадастрална карта на гр. С., местн. „В.М.“, изразяваща
се в неправилно заснемане на частта с площ от 42 кв.м. от собствения на ищеца ПИ
с идентификатор 67372.106.8 по КК на гр. Сливница, целият с площ от 387 кв.м.,
като част от имота на ответника с идентификатор 67372.250.2530 и последният да
бъде осъден да предаде на ищеца владението върху тази част от имота.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК Б.М.М., с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от
адв. Т. от САК, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Сливница,
сумата от 300 лева, представляваща
заплатената от бюджетните средства на съда част от възнаграждението за вещо
лице.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за
постановяването му.
Районен
съдия: