РЕШЕНИЕ
№ 1272
гр. Плевен, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430101347 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, със седалище и
адрес на управление ***, чрез адв.Х.И. от САК, против Н. ЦВ. Д., ЕГН **********, от ***,
за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 1294,91 лева
главница, 49,96 лева възнаградителна лихва за периода 22,10,2017 г. – 21,12,2017 г., 634,41
лева мораторна лихва за периода 22,10,2017 г. – 19,02,2020 г., 21,00 лева такси за периода
22,12,2017 г. – 19,02,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда 26,02,2020 г., до окончателното
изплащане на сумата. Сочи се, че на 13,10,2016 г. бил сключен договор за редоставяне на
овърдрафт по *** между *** и ответника, като банката е предоставила потребителски
кредит под формата на овърдрафт по сметка на ответника в размер на 1746,00 лева. Сочи се,
че в съответствие с договора, ответникът многократно ползва разрешения овърдрафт, като
усвоява парични средства, превишаващи салдото на разплащателната му сметка. Твърди се,
че съгласно чл.5, ал.7 вр.ал.1 от Договора, крайният срок за погасяване на задълженията по
кредита е настъпил на 21,12,2017 г. и на това основание вземането на банката за
възстановяване на целия кредит е станало изискуемо, без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните. Твърди се, че банката пристъпила към принудително
изпълнение, издадена е ЗИ и ИЛ, които са връчени на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, и на заявителя са дадени указания да предяви иск относно вземането си. Моли съда да
признае за установено по отношение на ответника дължимостта на посочените суми.
Претендират се и направените разноски в исковото и заповедното производство. В с.з.
1
щиецът не изпраща педставител. В молба, депозирана преди последното с.з.
проц.представител на ищеца моли съда да уважи претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен
представител – адв.М.Д. от ПАК, като сочи, че искът е допустим, но е неоснователен, и
оспорва същия както по основание, така и по размер. Оспорва се предоставяне на сумата,
размера на удвоявания овърдрафт. Твърди се, че договора не отговаря в значителна степен
на изискванията, съдържащи се в глава, III, V и VI от ЗПК. В с.з. особения представител на
ответника – адв.М.Д., моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата
на страните, намира за установено следното:
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите
на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от
ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза
на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№1101/2020 г. по описа на
РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата
си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
В производството в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест
ищеца следва да докаже наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в
размера на претендираните суми по договора, да докаже настъпването на изискуемоста на
претендираните суми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, както и към датата на подаване на исковата молба; да докаже основанието и
размера на претендираната сума. Съдът е указал на страните доказателствената тежест в
производството с определението по чл.140 от ГПК от 27,07,2021 г.
По делото се безспорно се установява фактът на сключването на *** за предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка от 13,10,2016 г. между страните - ищецът *** като
кредитодател и ответника - като кредитополучател, въз основа на който, ищецът е
предоставил на ответника потребителски кредит под формата на овърдрафт, в размер на до
1746,00 лева. В договора е посочено, че същият се сключва за срок до 21,10,2017 г. от една
година, с възможност за удължаване, но след изрично съгласие на кредитополучателя – чл.5,
ал.1 и ал.2 от Договора. От съдържанието на договора се установява също, че
кредитополучателя заплаща на Банката годишна лихва, в размер на 0% за първите три
месеца от срока на ползване на разрешения кредитен лимит, а през останалия период до
крайния срок за ползване – променлива годишна лихва, която се определя като сбор от
референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 11,616
процентни пункта. Посочено е, че за референтен лихвен процент ще се ползва 6-месечен
2
СОФИБОР, приложим за съответния период, като към момента на сключване на договора
референтния лихвен процент е в размер на 0,334%. Посочено е също, че лихвата за забава се
начислява от деня на ползване на съответната сума и е платима ежемесечно на 21-во число
чрез служебно събиране от разплащателната сметка на кредитополучателя или чрез вноска
на каса. В чл.6, ал.7 от договора е посочено, че в случай, че на падежа на лихвата по РС няма
достатъчно средства, банката служебно погасява лихвата, като със същата сума дебитира
разплащателната сметка, ако по нея има неусвоен овърдрафт; като няма неусвоен овърдрафт
– непогасената лихва се отнася в просрочие. В чл.6, ал.8 от Договора е посочен ГПР – в
размер на 20,73%, а в чл.8 е договорено при постъпване на средства по разплащателната
сметка, служебно събиране от банката за погасяване на разноски, лихви и главница по
договора. Посочено е също в чл.3, ал.2, б.“А“ от договора, че при разрешаване на овърдрафт
се дължи еднократна такса за разглеждане на искането в размер на 30,00 лева.
От представеното извлечение от Тарифа за таксите и комисионите, които Юробанк България
АД прилага по извършвани услуги на клиенти-физически лица, се установяват таксите и
комисионите по предоставен овърдрафт по разплащателна сметка.
От представената Справка „Трансакции“ се установява извършените такива /дебит и кредит/
за периода 13,10,2016 г. – 20,01,2021 г. по *** с титуляр ответника.
От изготвеното по делото заключение по СИЕ, което съдът кредитира с доверие като
безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че кредита по *** е усвояван
многократно, като общата усвоена сума по кредита е в размер на 6217,28 лева, а
издължената такава – в размер на 4922,37 лева. ВЛ е посочило, че дължимата главница по
*** е в размер на 1294,91 лева, като ВЛ е изготвило в табличен вид усвояването на суми и
издължаването им, както и начислените лихви и такси по Договора. Установява се от
заключението, че последното извършено погасяване по договора за кредит-овърдрафт е на
19,06,2018 г., когато са внесени 180,00 лева. ВЛ е изчислило, че за периода 13,10,2016 г. –
21,12,2017 г. начислената възнаградителна лихва е в размер на 177,78 лева, погасената лихва
е в размер на 127,82 лева, или остава непогасена възнаградителна лихва в размер на 49,96
лева. По отношение мораторната лихва ВЛ е посочило, че при просрочие на дължими суми
по овърдрафта, кредитополучателят дължи за срока на забава обезщетение за просрочие
върху дължимите суми, в размер на законната лихва за забава, съгласно Договора за
овърдрафт. ВЛ е изчислило, че за периода 22,10,2017 г. – 19,02,2020 г. е начислена
мораторна лихва в общ размер на 646,19 лева, като издължената мораторна лихва е в размер
на 12,50 лева за периода 22,10,2017 г. – 21,12,2017 г., или непогасената мораторна лихва е в
размер на 634,41 лева. ВЛ сочи също така, че начислените такси в общ размер на 21,00 лева
са начислени както следва: на 24,10,2017 г. – автоматична такса – такса за ограничаване на
негативни последици ПК /просрочен кредит/ от 31 до 60 дни – 5,00 лева; на 23,11,2017 г. –
автоматична такса за ограничаване на негативни последици ПК /просрочен кредит/ от 61 до
90 дни – 7,00 лева; на 22,12,2017 г. – автоматична такса за ограничаване на негативни
последици ПК /просрочен кредит/ от 91 до 120 дни – 9,00 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
3
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.417 от
ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение и издаден съгласно чл.418 от ГПК
изпълнителен лист, че Заповедта се счита връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
както и че *** е предявила специалните обективно съединени установителни искове против
ответника в законоустановения преклузивен срок, което поражда правния интерес за ищеца
от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
За успешното провеждане на иска, ищецът следваше в условията на пълно и главно
доказване да установи възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е
издадена заповедта, тоест да докаже, че между страните е налице валидна облигационна
връзка по посочения в исковата молба договор, по силата на който за ответника е
възникнало задължението да заплати паричните вземания, предмет на иска в претендирания
размер. В тежест на ответника бе да докаже възраженията си против иска.
От ангажираните от ищеца и неоспорени от ответника, описани във фактическата
обстановка писмени доказателства, съдът прави извода за възникването на валидна
облигационна връзка между страните по силата на *** за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка от 13,10,2016 г. Установява се от СИЕ, че на Н.Д. е бил отпуснат
кредит-овърдрафт по посочената разплащателна сметка, усвояван многократно в общ размер
на 6217,28 лева. При наличието на договор, сключен в писмена форма, и обективното и
безпристрастно заключение на ВЛ В., съдът намира, че исковата претенция на ищеца е
напълно доказана и по основание, и по размер. Размера на дължимите по договора суми е
установен по несъмнен начин от заключението по приетата СИЕ.
За пълнота следва да бъде отбелязано,че възраженията на особения представител на
ответника за нарушаване на изискванията на чл.10 и чл.11 от ЗПК за неотносими към
правния спор, доколкото изискванията към договора за кредит-овърдрафт са посочени в
чл.12 от ЗПК, и съдът, във връзка със своята служебна проверка по чл.7, ал.3 от ГПК не
откри наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит-овърдрафт.
Следва да се отбележи, че таксите, които са в минимален размер, са начислени съгласно
Тарифата на банката, с която ответникът е запознат изрично, подписвайки договора за
кредит-овърдрафт, а таксата за разглеждане на искането за кредит не е предмет на иска.
Неоснователни са и възраженията на особения представител по отношение претендираната
възнаградителна лихва. Съгласно трайната и задължителна практика на ВКС, за да се
приеме, че е налице уговорена като неравноправна клауза договорна лихва по кредита и тази
клауза е в противоречие с добрите нрави, нейният годишен размер следва да е по-голям от
три пъти размера на законната лихва /основаният лихвен процент на БНБ + 10 пункта, или
3х10,02%/ или 30,06%. Съгласно чл.6 от Договора, лихвеният процент по кредита е
променлив и е 11,616 % - много под този размер.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1294,91 лева главница,
49,96 лева възнаградителна лихва за периода 22,10,2017 г. – 21,12,2017 г., 634,41 лева
мораторна лихва за периода 22,10,2017 г. – 19,02,2020 г., 21,00 лева такси за периода
4
22,12,2017 г. – 19,02,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда 26,02,2020 г., до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1101/2020
г. на ПлРС.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 161,79 лева за внесена държавна такса, 300,00 лева за депозит за
особен представител, 150,00 лева за депозит за ВЛ и 444,02 лева за адвокатско
възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство за
държавна такса в размер на 40,01 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 360,01
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че Н. ЦВ. Д.,
ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 1294,91 лева главница, 49,96 лева възнаградителна лихва за периода 22,10,2017 г. –
21,12,2017 г., 634,41 лева мораторна лихва за периода 22,10,2017 г. – 19,02,2020 г., 21,00
лева такси за периода 22,12,2017 г. – 19,02,2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 26,02,2020 г., до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1101/2020 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. ЦВ. Д., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в
исковото производство в размер на 161,79 лева за внесена държавна такса, 300,00 лева за
депозит за особен представител, 150,00 лева за депозит за ВЛ и 444,02 лева за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. ЦВ. Д., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в
заповедното производство за ДТ в размер на 40,01 лева за държавна такса и 360,01 лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5
6