Присъда по дело №566/2018 на Районен съд - Мездра

МОТИВИ по НОХД № 566/2018 година по описа на Мездренски районен съд:

Подсъдимият В.М.В. *** е предаден на съд от Мездренска районна прокуратура по обвинение за извършено престъпление по чл. 326 ал.1 НК за това, че на 26.02.2018 г. чрез Единен телефонен номер за спешни повиквания 112 е предал невярно повикване за тревога, а именно, че в с. *****, общ. *****, в дом на ул. „****” № 5 са докарА.крадени дърва.

В съдебно заседание подсъдимият е заявил, че е наясно с възведеното му обвинение, но отрича да е извършил процесното деяние. В обясненията си В. признава, че е провел разговор на инкриминираната дата с оператор на единен телефонен номер за спешни повиквания 112, като целта му е била да съобщи за нередности, станали му известни от разговор със свидетелката А.И.. Една вечер тя му споделила, че брат й и баща й – свидетелят Д.А. са докарали една каруца с дърва и са ги сложили в мазето в къщата им на ул. „****“ № 5 в с. *****, общ. *****. Тъй като по същото време сътрудничил на полицията, В. решил да информира органите на реда. На следващата сутрин около 08.30 часа подсъдимият, с цел да не бъде разкрит, помолил свидетелката Б.В. да се обади на тел.112 и да съобщи, че на адреса в с. ***** има крадени дърва. Тъй като свидетелката В. се тепкала по телефона, подсъдимият й разяснил, че трябва да говори ясно, за да я чуват добре. Думите му били чути от оператора на тел.112 и последният поискал да разговаря с него. След като взел мобилния апарат от В., подсъдимият провел разговор със служителя на тел.112, представяйки се под друго име и подал сигнал за крадените дърва.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така, както е възведено в обвинителния акт, мотивирайки се с обстоятелството, че същото се подкрепя изцяло от събраните доказателства. Изхождайки от данните за личността на подсъдимия, представителят на държавното обвинение счита, че на В. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния размер, предвиден в закона за този престъпен състав, по отношение на което да бъде приложен чл.66 ал.1 НК. С оглед данните за предишни осъждания на подсъдимия, съдържащи се в приложената по делото справка за съдимост, се прави предложение за п****гане на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК, по отношение на наказанията, наложени му по настоящото дело и по НОХД № 524/2018 г. по описа на РС-*****.

Защитникът адв. Г.П. от ВрАК счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан по възведеното му обвинение, тъй като събраните в хода на настоящото съдебно производство доказателства не подкрепят с необходимата категоричност описаната в ОА фактическа обстановка. В тази връзка са развити съображения в смисъл, че описаното деяние неправилно е квалифицирано като престъпление по смисъла на чл.326 ал.1 НК, тъй като съдържанието на съобщените от В. данни по време на разговора му с оператора на единния телефонен номер за спешни повиквания 112 не покрива съдържанието на понятието „тревога“, което следва да е налице, за да се приеме, че е извършено престъпление по смисъла на цитирания по-горе състав от НК. В тази връзка се счита, че е налице деяние, което съставлява нарушение по смисъла на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, а не престъпление по смисъла на НК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Подс. В.В. живеел на семейни начала със свидетелката А.И. ***. Макар, че имали две деца, двамата непрекъснато се карали. След всеки скандал свидетелката И. отивала в дома на своя баща – свидетелят Д.А. ***. В. не поддържал добри отношения с родителите на И., тъй като същите смятали, че освен скандалите, подсъдимият често й нанася побой. След поредната разправия в края на месец февруари 2018 г. И. отново напуснала В. и се върнала в дома на баща си. Ядосан от нейното поведение, подсъдимият решил да подаде сигнал на тел.112 за това, че в дома на свидетеля А. има крадени дърва. По това време у подсъдимия живеела свидетелката Б.В., която използвала мобилен апарат с телефонен номер **********. В. поискал от нея да позвъни на тел.112 и да предаде, че в с. ***** при неговите тъст и тъща са докарали незаконни дърва. Свидетелката отказала, но подсъдимият продължил да настоява. Накрая В. се съгласила, тъй като се страхувала, че подсъдимият ще я бие, ако не го направи. В 08.04 часа тя позвънила на единния телефонен номер за спешни повиквания 112. Обаждането било записано. При свързването й с оператора свидетелката се смутила и не знаела какво да говори. По тази причина зад гърба й подсъдимият започнал да я наставлява. Операторът чул гласа на В. и поискал да разговаря с него. Първоначално подсъдимият не желаел да говори, но след това се съгласил. Пред служителя на тел.112 В. заявил, че в с. ***** на ул. „****“ № 5 в дома на свидетеля Д.А. са докарали „яка каруца с дърва“ и са я скрили зад къщата. При поискване на данни за самоличността му от страна на оператора, подсъдимият не пожелал да се легитимира, като се представил под името Йордан. Подаденият от него сигнал бил предаден в РУ *****, а след това и в РДГ-Берковица. На посочения адрес били извършени проверки от служители на всяка една от въпросните институции. Пристигайки на място, свидетелите А.Ц. и С.П. *** огледали района около къщата, посочена от В., но не открили следи от транспортиране на дърва. Двамата служители били посрещнати от лице, познато на свидетеля П. като Красимир – брат на Д.А.. Полицейските служители били допуснати от него в двора на имота на свидетеля А., който подробно огледали. Посочените в сигнала дърва не били открити от тях. Освен това, по прясно натрупаната снежна покривка, както в имота, така и около него, не личали следи от каруца. От разговор със съседи на Ангелови полицейските служители узнали, че семейството отсъства в момента. За изясняване на ситуацията свидетелката решила да позвъни на телефония номер, посочен от оператора на тел.112. на жената, която отгово**** на позвъняването, Ц. се представила, след което разяснила причината за обаждането и поискала да разговаря с Йордан. Жената отгово****, че няма Йордан на този номер, след което затво****. Идентични с констатациите на свидетелите П. и Ц. били впечатленията на служителите на РДГ-Берковица, които извършили своя проверка на място. Горският инспектор - свидетелят С.М., заедно със свои колеги, огледал имота, но не открил дърва. Подобно на полицейските служители, М. обърнал внимание върху липсата на следи от каруца върху натрупалия сняг. След като анализирали ситуацията, горските служители приели, че сигналът е недействителен и след което уведомили своя началник за установеното при проверката, си тръгнали. Междувременно в РУ ***** свидетелката Ц. изготвила докладна записка с резултатите от проверката. В хода на работата си по проверката тя установила контакт със свидетелката Б.В.. От проведения с нея разговор, Ц. узнала за описаните по-горе действия, както на подсъдимия, така и на самата В.. Проведен бил разговор и с подсъдимия. На база събраните материали РП-***** образувала досъдебно производство за престъпление по чл.326 ал.1 НК. В хода на същото била изискана информация от РЦ 112 гр. Монтана, откъдето предоставели, както справка за постъпилите обаждания от мобилен телефон ********** на 26.02.2018 г., така и 1 бр. компактдиск с 2 бр. аудио записи и 5 бр. електронни картони.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия в частта относно обстоятелствата, при които са проведени разговорите – неговия и на свидетелката Б.В. с оператора на тел.112 в рамките на позвъняването на инкриминираната дата, от показанията на свидетелите А.И.Ц., С.С.П., Д.И.А., С.Н.М., А.Д.И. и Б.М.В., като по отношение на последната са прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК, показанията й, дадени на ДП на л.50, както и от писмените доказателства по делото, а именно: Писмо № 634-АНП/15.05.2018 г. от РДГ-Берковица във връзка с постъпил сигнал по тел.112 /л.18/; докладна записка № 300р-2578/28.02.2018 г., изготвена от мл.ПИ Ани Ц. /л.32/; Писмо № 10583р-300/13.03.2018 г. от Началник на РЦ 112 – Монтана с приложени към него компактдиск, съдържащ 2 бр. аудио записи и 5 бр. електронни картони, последните включително на хартиен носител /л.35-л.40/; протокол от 20.03.2018 година, изготвен от комисия от РУ *****, извършило прослушване на 1 бр. аудио файл, предоставен от РЦ 112 – Монтана на СД носител /л.41-л-42/; протоколи за предупреждение на Б.В. и В.В. /л.45-л.46/; характеристични данни /л.53/; писмо от РДГ – Берковица с изх. № РДГ01-1129/17.08.2018 г. относно образувани административно - наказателни производства по ЗГ срещу Д.И.А. /л.57/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.71/; справка за съдимост на В.В. /л.6-л.7 от съдебното дело/; удостоверение по декларирани данни № **********/28.11.2018 г., издадено от Отдел „Местни данъци и такси“ на Община ***** /л.15 от съдебното дело/, както и от веществените доказателства – 1 бр. компактдиск, съдържащ записи от повиквания на ЕЕНСП 112, регистрирани на 26.02.2018 година от мобилен телефон с номер ********** /л.36 от ДП/. 

При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият В.В. е извършил престъпление против реда и общественото спокойствие. От обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.326 ал.1 НК. Същественото при този престъпен състав да се установи дали подаденият сигнал за злополука е неверен или заблуждаващ, както и дали като такъв е подаден умишлено или е в резултат на заблуда. Изхождайки от събраната доказателствена маса, този състав приема, че В. е извършил описаното в обвинителния акт деяние. Гласните, писмените и веществените доказателствени източници категорично сочат, че на инкриминираната дата в 08.04 часа е проведен разговор с оператор на ЕЕНСП 112 от мобилен телефон **********, използван от св. Б.В.. Същата към онзи момент е живеела с В., факт, който не се оспорва, както от свидетелката, така и от подсъдимия. Обаждането е било записано, в съответствие с чл.15 ал.1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/ и копие от него впоследствие е било предоставено на магнитен носител за нуждите на образуваното по случая досъдебно производство. На л.41 – л.42 от същото е приложен протокол, изготвен от комисията, извършила прослушване на аудиофайла, находящ се в представения CD носител. В този протокол е изложено съдържанието на проведения разговор. Прегледът на същото сочи, че първоначално с оператора е разговаряла жена, а след това мъж. Именно мъжкия глас е съобщил, че в с.***** на ул.“****“ № 5 „докараха една яка каруца“ дърва и „са я скриле така отзад, зад къщата“. От обясненията на В., дадени в пред съда, както и от показанията на свид. В., дадени на л.50 ДП и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК, безспорно се установява, че разговора с оператора от РЦ 112 Монтана, обективиран в цитирания по-горе протокол, е започнат от свидетелката и е продължил с участието на подсъдимия, като данните за доказаните в с. ***** дърва са били съобщени именно от В.. В обясненията си последният сочи причините за провеждане на въпросния разговор, като обяснението му е, че към онзи момент е сътрудничел на органите на реда и след като е научил за незаконните дърва, е бил длъжен да подаде сигнал. Тази позиция обаче не се възприема от настоящият състав, тъй като събраните доказателства не съдържат каквито и да било данни за наличие на подобни взаимоотношения между подсъдимия и органите на МВР. Информация в тази насока липсва и в приложената на досъдебното производство характеристика, изготвена от служител на РУ гр.*****. Въз основа на изложеното съдът приема тези доводи за голословни и не ги кредитира, отчитайки ги като част от защитната позиция на В.. В този обхват, според настоящият състав, попадат и обясненията на подсъдимия в частта касателно достоверността на информацията, подадена в сигнала. В. твърди, че за докараните в къщата в с. ***** дърва е узнал от свидетелката А.И., с която предишната вечер провел разговор по телефона. В подкрепа на неговата теза са данни, съдържащи се, както в повторния разпит на самата И., така и в показанията на св. Б.В.. Пред съда първата свидетелка твърди, че докато била в дома на родителите си разговаряла по телефона с подсъдимия и последният се поинтересувал как са майка й и баща й. Отговорът й бил, че брат й кара дърва. След цялостна преценка на доказателствата, съдът не кредитира като достоверна тезата на В.. Основания за това са източниците, съдържащи информация за взаимоотношенията между подсъдимия, от една страна и свидетелката и семейството й, от друга. По този въпрос следва да се отчете съобщеното, както от самата И., така и от нейния баща свид. Д.А.. Според тази група свидетели, макар и живеещи на семейни начала с две родени по време на съжителството им деца, подсъдимият и свидетелката не са поддържали добри взаимоотношения по между си. Съвместният им живот е бил съпроводен с чести скандали, съпроводени с физическо насилие над И. от страна на подсъдимия. По тази причина свидетелката често се връщала в дома си в село *****. Знаейки причината за това й поведение, родителите й не са поддържали контакти с подсъдимия. За естеството на взаимоотношенията между В. и И., в това число за упражняването на физическо насилие от негова страна над свидетелката и формирания у нея страх, е налице безспорен факт, който се съдържа в приложената по делото справка за съдимост. От съдържанието й става ясно, че с влязъл в сила на 24.10.2018 година съдебен акт по НОХД № 524/2018 година по описа на Районен съд гр.***** В. е бил осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок по чл.66 ал.1 НК за престъпление по чл.159а ал.2 т.2 пр.1 и т.6 вр. ал.1 НК за това, че от неустановена дата през 2009 година до 28.04.2018 година в гр. ***** е набрал и приел отделно лице, а именно А.Д.И. ***, с която живеел на съпружески начала, с цел да бъде използвана за развратни действия – да проституира на територията на град ***** и около гр.Враца, независимо от съгласието й, като деянието й е извършено чрез принуда – физическо насилие /бой/ и чрез обещаване на облаги. Изложеното дотук мотивира настоящият състав да не кредитира твърденията на свидетелката И. по време на повторния й разпит, тъй като изложените от нея данни, освен че не са подкрепени от други доказателства по делото, са съобщени под влияние на психологическо и физическо въздействие, а това е достатъчно основание за съмнение в тяхната достоверност. По същите съображения този състав не възприема и фактите, съдържащи се в показанията на свидетелката Б.В.. В съдебно заседание същата твърди, че вечерта преди инкриминираната дата свидетелката А.И. се е обадила на подсъдимия и по време на разговора му споменала, че нейните баща и брат са докарали каруца с дърва и са ги скрили в мазето. Това били същите дърва, които полицаите и горските служители не могли да намерят при посещението си на място. На другата сутрин около 08,30 часа В. помолил В. да се обади на тел.112. Докато гово**** с оператора, свидетелката започнала да заеква и затова в разговора се включил подсъдимият. Поради наличие на съществени противоречия със съобщеното в съдебно заседание, при условията на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК са прочетени от съда показанията на свид. В., дадени на досъдебното производство на л.50. В тях свидетелката подробно описва обстоятелствата, свързани с проведения на инкриминираната дата разговор с оператор на тел.112. От прочетеното става ясно, че въпросната сутрин В. действително е позвънила на тел.112 по настояване на подсъдимия, като същият е поискал да съобщи, че при тъста и тъщата му в с.***** са докарали незаконни дърва. Въпреки първоначалния отказ, свидетелката се е съгласила, тъй като се е страхувала да не бъде бита от В.. След като избрала номера от мобилния апарат с номер **********, който тогава използвала, тя започнала да говори със служителя, а подсъдимия й диктувал информацията, която да съобщи. След като бил чут от отсрещната страна, В. взел телефона, представил се с името Йордан и съобщил за незаконните дърва. Така прочетената фактология е оспорена от свидетелката В.. В съдебно заседание същата твърди, че не я поддържа, без да изложи логично обяснение за това. Независимо от нейната позиция, настоящият състав кредитира изцяло показанията на свидетелката, дадени на ДП, тъй като същите са логични, последователни и кореспондират с останалите доказателства по делото. По отношение поведението на В., следва да се отчете обстоятелството, че подобно на свид. И., тя също е била обект на психическо и физическо насилие от страна на подсъдимия. Основания за този извод се съдържат в справката за съдимост на В., от която става ясно, че с визирания по-горе в настоящите мотиви съдебен акт по НОХД № 524/2018 година по описа на Районен съд гр.*****, влязъл в сила на 24.10.2018 година, подсъдимият е бил осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок по чл.66 ал.1 НК за престъпление по чл.159а ал.2 т.2 пр.1 и т.6 вр. ал.1 НК за това, че от неустановена дата и месец на 2016 година до 08.05.2018 година в гр.***** е набрал и приел отделно лице, а именно Б.М.В. от гр.Своге, с цел да бъде използвана за развратни действия – да проституира на територията на град ***** и около гр.Враца, независимо от съгласието й, като деянието й е извършено чрез принуда – физическо насилие /бой/ и чрез обещаване на облаги. Отчитайки изложеното съдът не кредитира показанията на свид. В., дадени в хода на съдебното следствие, тъй като същите са съобщени под влияние на психологическо и физическо въздействие, пораждащо съмнение в тяхната достоверност. Преценени в пълнота, доказателства по делото сочат с необходимата категоричност, че В. е съзнавал недостоверността на информацията, подадена от тел. номер 112 и в този смисъл деянието му е извършено умишлено. Индикация за това, на първо място, е поведението, демонстрирано от него пред свидетелката В. непосредствено преди и по време на разговора с оператора на националната система за спешни повиквания. Нежеланието на подсъдимия лично да се обади по телефона, използването на трето лице като посредник при предаването на информацията, както и представянето му с името „Йордан“ пред служителя на тел.112 са безспорно действия, демонстриращи желанието му да скрие своята самоличност. Това, че сигналът е неверен, се доказва и от показанията на свидетелите Ц., П. и М.. Същите в служебно качество – полицейски и горски служители, са извършили проверки на място, при които процесните дърва не са били открити. Подсъдимият е съзнавал, че подавайки неверен сигнал за тревога, каквото представлява съобщената от него информация за незаконно придобити дърва, ще инициира проверка, ангажираща усилията на компетентните институции, но въпреки това целенасочено и съзнателно е предприел описаните по-горе действия. В този смисъл същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване т.е. налице е пряк умисъл в неговите действия. В този ред на мисли настоящият състав не споделя доводите на защитата за п****гане на чл.9 ал.2 НК. С оглед характера на престъплението, което е против реда и общественото спокойствие, не може да се приеме, че е налице незначителна обществена опасност. Това е така, тъй като принципно този състав е със завишена степен на обществена опасност поради особените обществени отношения, които засяга. Тук следва да се отчете и начина на осъществяване на деянието, който включва предаване по телефон на невярно повикване за тревога, при това на спешен телефонен номер 112, който е специализиран номер за такива повиквания, ангажиращ държавен ресурс, какъвто е бил налице и в конкретния случай. При това положение не може да се приеме, че деянието не е обществено опасно поради своята малозначителност или пък обществената му опасност е явно незначителна.

Причини за извършване на деянието от страна на подсъдимия са ниското правно съзнание.  

За престъплението по чл.326 ал.1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото доказателства, при определяне на вида и размера на наказанията на подсъдимия, съдът, след като взе предвид смекчаващите вината обстоятелства, а именно материалното и имотно положение – безработно лице, без наличие на постоянни доходи, непритежаващо движимо и недвижимо имущество; изразеното критично отношение към извършеното; чистото съдебно минало към датата на извършване на деянието, както и отегчаващите обстоятелства – лоши характеристични данни, характера на деянието и степента му на обществена опасност и след като не намери основание за приложение на чл.55 НК, при спазване разпоредбата на чл.54 НК, му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Изхождайки от събраните в хода на наказателния процес данни за личността на В., според които същият не е лице с висока степен на обществена опасност, съдът счита, че целите на наказанието, а именно личната и генерална превенция, визирани в чл.36 ал.1 НК, могат да бъдат постигнати без да е необходимо ефективно изтърпяване на посоченото по-горе наказание. Ето защо, п****гайки чл.66 ал.1 НК, настоящият състав ОТЛАГА изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане в сила на присъдата.  

Прегледа на съдебното минало на В. сочи, че са налице условия за п****гане на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК. Според справката за съдимост, подсъдимият е осъждан, както следва:

С протоколно определение от 24.10.2018 г. по НОХД № 524/2018 година по описа на Районен съд гр. ***** е одобрено споразумение, по силата на което В.В. се е признал за виновен за деяние, извършено от неустановена дата и месец на 2016 година до 08.05.2018 година, за което на основание чл.159а ал.2 т.2 предл.1 и т.6 вр. ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, му е наложено наказание две години и осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено, съгласно чл.66 ал.1 НК, за срок от пет години, считано от датата на одобряване на споразумението, като, на основание чл.55 ал.3 НК, не е наложено по-лекото наказание глоба, което закона предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Със същия акт подсъдимият се е признал за виновен и за деяние, извършено от неустановена дата през 2009 година до 28.04.2018 година, за което, на основание чл.159а ал.2 т.2 пр.1 и т.6 вр. ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, чието изтърпяване е било отложено, съгласно чл.66 ал.1 НК, за срок от пет години, считано от датата на одобряване на споразумението, като, на основание чл.55 ал.3 НК, не е наложено по-лекото наказание глоба, което закона предвижда наред с наказанието лишаване от свобода., като, на основание чл.55 ал.3 НК, не е наложено по-лекото наказание глоба, което закона предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 НК на В. е било определено най-тежко наказание две години и осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено, съгласно чл.66 ал.1 НК, за срок от пет години, считано от датата на одобряване на споразумението, като, на основание чл.55 ал.3 НК, не е наложено по-лекото наказание глоба, което закона предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Споразумението е влязло в сила на 24.10.2018 година.

Имайки предвид изложените по-горе данни за осъжданията на В.В., съдът счита, че са групирането на наказанията следва да се извърши в съответствие с принципа на най–благоприятното за осъдения съчетание на правилата за съвкупност. При това положение следва да се определи общо най–тежко наказание по наказанията, наложени на В. по настоящото НОХД № 566/2018 година и по НОХД № 5242018 г. по описа на МзРС. Деянията по тези дела са извършени преди да е имало влязла в сила присъда или определение за одобряване на споразумение за което и да е от тях, поради което съдът приема, че са налице условията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК. По тези съображения на В. се определя общо най–тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА, което, съгласно чл.66 ал.1 НК, се ОТЛАГА за изпълнение за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

С настоящият акт съдът постановява вещественото доказателства – 1 бр. СД, съдържащ записи от повиквания на ЕЕНСП 112, регистрирани на 26.02.2018 година от мобилен телефон ********** да остане приложен по делото след влизане в сила на присъдата.

По горните съображения съдът постанови своята присъда.

                                                                                           Районен съдия: