Р Е Ш
Е Н И Е
№ 338
гр. В. Търново,23.06.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 16.06.2020год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ
при секретар Ц. Зинева, като разгледа докладваното от съдия П. Цанков НАХД № 691 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.\
Съдът е сезиран с жалба от К.Д.Г., с ЕГН **********, жив. в гр************против НП № 0014152 от 23.04.2020год., издадено от началник отдел "Контрол и правоприлагане" в национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура, гр. София, с което за извършеното нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП, обосноваващи, според жалбоподателя, неговата отмяна. Излагат се твърдения, според които не е извършено процесното нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощеният си защитник, поддържа подадената жалба и направените в нея искания.
Въззиваемата страна, чрез упълномощените си представители оспорва подадената жалба и направените в нея искания. Считат, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представят се писмени бележки.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С акт за установяване на административно нарушение № 0014152 от 10.12.2019г. издаден от П.В.В. (инсп. в сектор "Контрол и правоприлагане" към АПИ, гр.В.Търново, в присъствието на св. К.К.К., е било констатирано, че на същата дата, около 16.15 часа, жалбоподателят К.Д.Г., като водач е управлявал лек автомобил ************** по републикански път І-5, в района на км. 101+100, с посока на движение гр. В. Търново, включен в обхвата на платената пътна мрежа. В резултат на извършена проверка от служителите на АПИ, в електронна система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор MCV - 036 било установено, че за ППС с посочения регистрационен № ВТ 2775 КВ, няма заплатена винетна такса, която да съответства на регистрационния номер и категорията на ППС, за движение по републиканската пътна мрежа, съобразно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. Извършеното деяние било квалифицирано като административно нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 6 от ЗДВП. АУАН бил съставен и връчен на водача на 10.12.19г. Същият го подписал като заявил, че има възражения, тъй като за автомобила имало заплатена винетна такса.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същия депозирал писмени възражение, в които навежда твърдения и представя доказателства за заплатена винетна такса.
Въз основа на съставения АУАН, е издадено НП № 0014152 от 23.04.2020год., от началник отдел "Контрол и правоприлагане" в национално ТОЛ, към Агенция "Пътна инфраструктура, гр. София, с което за извършеното нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, на К.Д.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 05.05.2020год., като жалбата срещу същото е депозирана на 08.05.2020год.
По делото са представени: разписка за електронна винетка с № 19020305890185 изд. за л. а с рег. № VT2775KV от 03.02.19г., със срок на валидност до 02.02.2020г. и разписка за електронна винетка с № 19121206700174 изд. за л. а с рег. № ВТ 2775 КВ от 12.12.19г., със срок на валидност до 11.12.2020г.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по делото писмени и устни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Като разгледа жалбата по същество, съдът я намери за основателна по следните съображения:
Обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като незаконосъобразно е приложен материалния закон.
По делото е установено и не е спорно между страните, че на 10.12.19г. около 16.15 часа, К.Д.Г., като водач, е управлявал лек автомобил ************** собственост на *******, по републикански път І-5, в района на км. 101+100, включен в обхвата на платената пътна мрежа. При извършената проверка от служителите на АПИ в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство, с идентификатор MCV - 036, било установено, че за управляваното МПС, с посочения регистрационен № ВТ 2775 КВ, няма заплатена винетна такса, която да съответства на регистрационния номер и категорията на ППС, за движение по републиканската пътна мрежа съобразно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. При това по делото е установено (отразено в съдържание на НП и показания на свидетели и твърдения на жалбоподагтеля), че към 10.12.19г. по отношение на МПС с рег. № VT 2775 KV и отразена националност на регистрация, има издадена електронна винетка от 03.02.19г., със срок на валидност до 02.02.2020г.
Изложеното мотивира съда да приеме, че твърдяното нарушение не извършено от субективна страна. Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвижда административно наказание - глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
От своя страна разпоредба на чл. 139, ал. 6 от ЗДВП въвежда задължение за водача на пътно превозно средство, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство. За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна, нарушението следва да е извършено виновно, при форма на вината умисъл в неговата разновидност – пряк или евентуален.
По отношение на регламентираното задължение, на административно наказване по този текст, ще подлежат само лица, които съзнателно не са заплатили дължимата винетна такса и въпреки това, съзнавайки това обстоятелство, управляват автомобил, за който такава такса се дължи, по път в обхвата на платената пътна мрежа. При това и съобразно субсидиарно приложимост на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК, деецът следва да съзнава общественоопасният характер на деянието, а именно че нарушава директно законова забрана, която е обвързана с общественоопасни последици, чието настъпване той иска или допуска.
В конкретния случай безспорно се установява от доказателствата по делото, че жалбоподателят е имал знание (автомобила не е негова собственост, а на др. лице), че за него е заплатена, в полза на бюджета, електронна годишна винетка, като е съзнавал, че е закупена именно за управлявания от него автомобил. Водачът не е знаел, че третото лице, което е заплатило дължимата винетна такса не е вписало правилно регистрационния номер на автомобила. Изложеното от фактическа страна обективира субсидиарното за административнонаказателното производство приложение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК, водеща до изключване на наказателна отговорност на дееца, предпоставена от констатираното незнание на действителните обстоятелства принадлежащи към състава на административно нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 6 от ЗДВП.
На следващо място съдът намира, че дори да се приеме строго формалистичен подход и се приеме, че е налице реализиран състав на административно нарушение, НП отново е незаконосъобразно в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание, тъй като и в този случай нарушението извършено от въззивника, следва да се квалифицира като маловажен случай и по отношение на него е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН. В ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", но предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК, а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Настоящият случай е именно такъв, тъй като деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При преценката на тежестта на нарушението и съответно степента на обществена опасност на нарушението, следва да се съобразят във всички случаи конкретните обстоятелства по неговото извършване, а именно факта, че в крайна сметка сумата представляваща винетна такса е била платена за управлявания автомобил и фактически е постъпила в бюджета, поради което и от деянието не са настъпили никакви вредни последици, дори е налице неоснователно обогатяване на държавата. В този контекст същото на практика и не се отличава с обществена опасност, което на отделно основание го квалифицира като административно нарушение. При това положение, налагането на глоба в размер на 300 лв., се явява несъразмерно тежка санкция спрямо тежестта на нарушението и степента на обществена опасност на същото. При наличието на описаните по-горе факти, административно-наказващия орган, е следвало да извърши преценка за наличие на маловажен случай. Такава съдът приема, че не е извършена в съдържанието на обжалваното НП, независимо от наличието на формално произнасяне в тази насока. Този извод се предпоставя от липсата на изложени обстоятелства и доводи на наказващия орган. С разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на административно-наказващия орган да освобождава от административно-наказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен. Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК - ВКС/.
Предвид на изложените съображения, въззивният съд приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 0014152 от 23.04.2020год., издадено от началник отдел "Контрол и правоприлагане" в национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура, гр. София, с което на К.Д.Г., с ЕГН **********, жив. в гр. *******за извършеното на 10.12.2019г., по републикански път І-5, в района на км. 101+100 нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. В. Търново, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: