№ 3851
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело №
20221100511870 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх.№53057/05.10.2022 година,
подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу отказ от 27.09.2022 на Г.К., рег.
№ 924 на КЧСИ, постановен по изп.д.№ 202292400401188, да намали приети
по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар от 400лева и
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, въз основа на подадено възражение
от настоящия жалбоподател срещу постановление за разноски,
инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение. В жалбата се съдържат
твърдения за прекомерност на адвокатското възнаграждение и размера на
пропорционалната такса, които следва да се редуцират и се позовава на
съдебна практика, тъй като длъжникът е изпълнил в срока за доброволно
изпълнение. Претендира разноски по това дело в размер на 100лева
юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса.
В срока за отговор на жалбата взискателите по делото К.М.П., П.С. П. И
А.С.П., чрез адв. Ж.Д., оспорват жалбата да е допустима, като твърдят да е
просрочена. По основателността и твърдят, че жалбоподателят не е посочи
основание за намаляване на пропорционалната такса, както и таксата по т.6
ТТРЗЧСИ. Твърди, че т.10 от Наредба №1/2004г. е неприложима, тъй касае
само хипотеза по действия по образуване на делото, а в настоящия случай се
касае за действия по преглед на документи, изготвяне на документи и
представителство пред ЧСИ, както и водене на изпълнителното дело. Тези
действия са изрично посочени в пълномощното, което обосновава
1
приложение на чл.10, ал.2 от Наредбата, поради което уговореното
възнаграждение на адвоката е съобразено с минималните размери,
предвидени в подзаконовия нормативен акт. Молят съда да прекрати делото,
респ. да отхвърли жалбата, ако приеме, че е допустима. Претендират
разноските по това дело и представят списък по чл.80 ГПК.
На основание чл.436, ал.3 ГПК ЧСИ Г.К. излага мотиви затова, че
жалбата е допустима, но неоснователна.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
Изпълнително дело №202292400401188 по описа на ЧСИ Г.К., рег.№ 924
на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от 31.08.2022 година, подадена от
К.М.П., П.С. П. И А.С.П., чрез адв. Ж.Д., за принудително събиране на
вземанията на взискателите спрямо „Т.С.“ ЕАД в размер на 500лева,
представляващи разноски по гр.д.№20221110108856/2022г. по описа на СРС,
въз основа на което е издаден изпълнителен лист на 02.08.2022 година,
представен с молбата за образуване на изпълнителното производство. В
молбата страната е поискала от ЧСИ да образува изпълнително дело и да
наложи запор върху сметките на длъжника и притежаваните от него сейфове.
ЧСИ да извърши справки относно имущественото състояние на „Т.С.“ ЕАД,
като е направено искани за събиране и на разноските в изпълнителния процес,
включващи и адвокатско възнаграждение от 400лв. Към молбата е
представено пълномощно на адвокат Ж.Д., с което взискателите
оправомощават адвокат Ж.Д. да извърши посочените в пълномощното
действия. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен между взискателите и адв. Д., с предмет преглед на документи,
изготвяне на документи, представителство пред ЧСИ по образуване и водене
на изпълнително дело. Уговореното възнаграждение е в размер на 400лв., за
което в документа се съдържа удостоверяване, че е платено в брой.
По делото е налична сметка от 31.08.2022 година, от която се
установява, че взискателите следва да заплатят разноски общо в размер на
66лв. с ДДС на ЧСИ, на основание ТТРЗЧСИ, както следва- по т.1 от
Тарифата – 20лв.; изготвяне и връчване на посочените в т.5 документи – 20лв.
и за налагане на запор – т.9 – 15лв. Налични са доказателства, че тази сума е
платена по сметката на ЧСИ на 31.08.2022 година.
На същата дата ЧСИ издава разпореждане за образуване на изп.дело, за
уведомяване на НАП за образуване на изпълнителното дело; за налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД; за
начисляване на разноски в тежест на длъжника ( изброените по- горе), ведно с
адвокатско възнаграждение от 400лв.
На 01.09.2022 година издава нарочно постановление за разноски,
включващо преждепосочените разноски и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ в размер
на 108лв., като е уточнено, че тази такса е при материален интерес от 900лв.,
към датата на постановлението. На същата дата е изпратено запорно
съобщение до „Общинска банка“ АД и на 05.09.2022 година банката превежда
сумата от 1 74лв. по сметката на ЧСИ.
2
На 01.09.2022 година е изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника „Т.С.“ ЕАД, получена от длъжника на 08.09.2022 година, ведно от
удостоверяванията на разписката.
На 08.09.2022 година длъжникът подава възражение до ЧСИ,с което
прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК и иска намаляване на адвокатското
възнаграждение до сумата от 200лв., както и намаляване на
пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧИ, като последица от редукцията на
адвокатското възнаграждение. Възражението е постъпило в кантората на ЧСИ
на 12.08.2022 година. На 20.09.022 година ЧСИ изпраща възражението по
електронен път, до процесуалния представител на взискателите, които в
дадения им от СИ срок, депозират възражението, с което се противопоставят
на възражението на длъжника.Съдържанието на това възражение е идентично
с възражението по настоящата жалба.
На 27.09.2022 година ЧСИ Г.К. постановява отказ да намали
адвокатското възнаграждение и пропорционалната такса и на същата дата
изпраща отказа до длъжника.
По делото не са налице доказателства кога отказът е връчен на
длъжника, но с оглед на факта, че жалбата е постъпила на 05.10.2022 година,
съдът приема, че срокът по чл.436, ал.1 ГПК е спазен. В този смисъл
възражението на взискателите за просрочване на жалбата се явява
несъстоятелно.
Жалбата е допустима и като подадена от надлежна страна, разполагаща
с активна процесуална легитимация и интерес от обжалването.
По основателността и.
Между страните не е налице спор относно съдържанието на нормите на
чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАС.
Спорът е съсредоточен относно това коя от двете хипотези е налице.
Възраженията на взискателите срещу намаляване на адвокатското
възнаграждение са свързани с уговорения предмет на договора за правна
помощ, съобразно страните са възложили мандат на адв. Д. преглед на
документи, изготвяне на документи, представителство пред ЧСИ по
образуване и водене на изпълнително дело, поради което твърдят, че
минималният на адвокатското възнаграждение е сумата от 400лв., а не сумата
от 200лв. Разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредбата - в редакцията и към
момента на сключване на договора за правна помощ -26.08.2022 година - изм.
и доп. ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г. сочи, че за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и
за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т.
2 – 7. Въз основа на горното съдът приема, че законодателят е предвидил две
хипотези, като критерият за тяхното разграничаване е материалният интерес,
като при вземания до 1 000лв. минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 200лв., а над тази сума – половината от предвиденото в
чл.7, ал.2 от Наредбата. С оглед уговорения предмет на договора за правна
помощ следва изрично да бъде посочено, че разпоредбите на т. 1 и т. 2 на чл.
3
10 от Наредбата ясно разграничават образуването на изпълнителното дело
като процесуално действие, за което се дължи самостоятелно възнаграждение
в предвидения минимален размер от останалите действия за процесуално
представителство. Уговореният предмет на договора има значение спрямо
страните по него, с оглед относителния характер на възникналата облигация,
но при преценката относно това какви разноски следва да бъдат присъдени,
следва да се дължи сметка за реално извършените действия от процесуалния
представител на страна, тъй като последният е получил уговореното
възнаграждение от своите доверители, но сам по себе си този факт не може да
доведе да ангажиране имуществената отговорност на другата страна в
процесуалната връзка, тъй като разноските са последица от процесуалните
действия на страните. Установените по делото извършени от адв. Д. действия
( на този етап от производството) се изчерпват с образуване на
изпълнителното дело, като в резултат на насочване на изпълнението и
налагане на запор длъжникът е извършил плащане, преди получаване на
поканата за доброволно изпълнение. Ето защо съдът приема, че направеното
възражение за прекомерност се явява основателно и на основание чл.78, ал.5
ГПК, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер от
200лв.
Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
Общият размер на вземането е сумата от 700лв., която стойност е
сумарна величина от адвокатско възнаграждение в размер на 200лева и
претендираната за принудително изпълнение сума от 500лв. Съгласно б.“б“
от ТТРЗЧСИ при материален интерес от 100 до 1000 лв., дължимата
пропорционална такса е 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. Или иначе
казано – общо в размер на 70лв., а не както е посочено в постановлението за
разноски на ЧСИ.
По разноските.
Съобразно нормата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва
делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски.
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски.
Съобразно съдебната практика – определение№122/14.04.2021 година,
постановено по ч.гр.д.№1269/2020г. на ВКС, Г.К. трето г.о. -правото на
разноски по делото е признатата от закона възможност за страната, която е
постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество,
респективно при обжалване, да получи заплащане на направените в
производството пред съответната инстанция разноски. Разноски за оказаната
правна помощ в производство по чл. 248 ГПК не се дължат, тъй като
производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно. Настоящето
производство не е самостоятелно, а аналогично на производството по чл.248
ГПК, поради което съдът не присъжда разноски, за да не се допусне
кумулиране на нови задължения за разноски в процеса (така Определение №
683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС,
4
постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК). Ето защо искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски в това производство не следва да бъде уважено,
макар съдът да е признал жалбата за основателна.
При изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба с вх.№53057/05.10.2022 година, подадена от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, отказ от 27.09.2022 на Г.К., рег.№ 924 на КЧСИ за
намаляване на адвокатско възнаграждение и такса по т.26 ТТРЗЧСИ,
постановен по изп.д.№ 202292400401188 и постановление за разноски от
01.09.2022 година, в размер на сумата над 200лв и такса пот.26 ТТРЗЧСИ над
сумата от 70лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, за
присъждане на разноски, направени в това производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5