Р Е Ш Е Н
И Е
№ 173
гр.
Трявна, 30.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, в публично заседание на деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при
секретаря Христина Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д.
№ 99 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК.
В исковата молба на
„Теленор България“ЕАД против А.Д.О. се твърди, че между страните са били
сключени следните договори за предоставяне на услуги: договор за мобилни услуги
№********* и договор за лизинг – от дата 21.12.2015г., по силата на който на
ответника са били предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство
Telenor Smart II Black с лизингова стойност 137,77 лв.,
платима на 23 месечни лизингови вноски в размер на 5,99 лв. всяка от тях;
договор за мобилни услуги №********* от 11.04.2016г., по силата на който на
ответника е бил предоставен мобилен телефонен номер **********; допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №********* и договор за
лизинг – от дата 15.06.2016г., по силата на който относно мобилен телефонен
номер ********** е влязал в сила нов абонаментен план, а на ответника
предоставен мобилен телефонен апарат Phillips S309
White с лизингова стойност в размер на 105,57 лв., платима на
двадесет и три лизингови вноски в размер на 4,59 лв. всяка; договор за мобилни
услуги №********* и договор за лизинг – от дата 20.06.2016г., по силата на
който на ответника са били предоставени мобилен телефонен номер ********** и
мобилен телефонен апарат Phillips 309 Black
с лизингова стойност 105,57 лв., платима на двадесет и три месечни вноски в
размер на 4,59 лв. всяка. За периода м. юли 2016г. – м. декември 2016г.
ответникът не изпълнил свои задължения за плащане на суми по посочените
договори, начислени с шест броя фактури, както следва: фактура
№**********/15.07.2016г., за отчетен периода 15.06.2016г. – 14.07.2016г., на
стойност 58,49 лв., по която се дължи сумата от 58,23 лв.; фактура
№**********/01.08.2016г. за отчетен период 01.07.2016г. – 31.07.2016г., на
стойност 66,18 лв., по която се дължи сумата от 59,04 лв.; фактура
№**********/15.08.2016г., за отчетен периода 15.07.2016г. – 14.08.2016г., на
стойност 114,00 лв.; фактура №**********/01.09.2016г., за отчетен периода
01.08.2016г. – 31.08.2016г., на стойност 20,98 лв.; фактура
№**********/15.09.2016г., за отчетен периода 15.08.2016г. – 14.09.2016г., на
стойност 37,15 лв.; фактура №**********/01.10.2016г., за отчетен периода
01.09.2016г. – 30.09.2016г., на стойност 20,98 лв. Също така е била издадена
фактура №**********/15.11.2016г., включваща сумата от 183,60 лв. – предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилни устройства Phillips S309 White
и Phillips 309 Black. Издадена е била също
и фактура №**********/01.12.2016г., включваща сумата от 77,87 лв. – предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Telenor Smart II Black. Изискуемостта за вземанията по фактурите настъпила 15 дни
след издаването й. Исковата молба била предявена във връзка с разпореждане по
ч.гр.д. №359/2018г. по описа на Районен съд – Трявна, на основание чл.415 ГПК.
Претендира
се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 571,85 лв. – общ сбор
на дължимите суми по посочените по-горе фактури, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендира се също
присъждане на направените разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът не е предоставил писмен отговор.
В
първото открито съдебно заседание по делото, проведено на 19.12.2019г., ищецът,
чрез писмено становище на пълномощника си адв. З.Ц., прави искане за постановяване на неприсъствено
решение. Ответникът, редовно призован при условията на чл.41 ал.2 ГПК, не се
явява лично и не изпраща представител.
Въз основа на
направеното от ищеца искане, с протоколно определение от 19.12.2019г. е приета
за разглеждане претенция по чл.238 ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:
Ответникът А.Д.О. е
получил редовно препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Получил
е редовно и съобщение, с което е уведомен относно възможността за постановяване
на неприсъствено решение, ако не представи отговор в указания срок и не изпрати
представител в първото заседание по делото, без да направи искане за
разглеждането на делото в негово отсъствие. Въпреки дадените указания, в срока
по чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът не представя отговор на исковата молба и не
се явява в първото по делото съдебно заседание, проведено на 19.12.2019г., като
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Същевременно с това, с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото
доказателства /заверени копия на: договор за мобилни услуги №*********/21.12.2015г.;
договор за лизинг №*********/21.12.2015г.; договор за мобилни услуги
№*********/11.04.21016г.; допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер +359*********/15.06.2016г.;
договор за лизинг от 15.06.2016г.; договор за мобилни услуги
№*********/20.06.2016г.; договор за лизинг №*********/20.06.2016г.; фактура
№**********/15.07.2016г.; фактура №**********/01.08.2016г.; фактура
№**********/15.08.2016г.; фактура №**********/01.09.2016г.; фактура №**********/15.09.2016г.;
фактура №**********/01.10.2016г.; фактура №**********/15.11.2016г.; фактура
№**********/01.12.2016г.; заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото
лице К.Н.Д./, съдът счита предявеният по делото иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК за вероятно основателен.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на чл.238 и
чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което да се признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца СУМАТА от 571,85 лв. /петстотин седемдесет и един лева и 85 ст./ - главница, представляваща
неизпълнени задължения по договор за мобилни услуги №********* и договор за
лизинг от 21.12.2015г., договор за мобилни услуги №********* от 11.04.2016г.,
допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и
договор за лизинг от 15.06.2016г., договор за мобилни услуги №********* и
договор за лизинг от 20.06.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението 02.10.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за
което е издадена заповед №212/02.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, постановена по Ч.ГР.Д. №359/2018г. по описа на Районен
съд – Трявна, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК.
Относно разноските:
С оглед изхода на
делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 385,00 лв. - направени разноски в заповедното производство, от които:
25,00 лв. внесена ДТ и 360,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на
делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 545,00 лв. - направени разноски в настоящото исково производство, от
които внесена ДТ в размер на 25,00 лв., депозит за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 160,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00
лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на А.Д.О., с ЕГН **********,***,
и настоящ адрес:***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, Ж.К. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6,
представляван от Д.К.К.заедно
с който и да е между М.С. и Я.Х., СУМАТА
от 571,85 лв. /петстотин седемдесет и един лева и 85 ст./ - главница, представляваща
неизпълнени задължения по договор за мобилни услуги №********* и договор за
лизинг от 21.12.2015г., договор за мобилни услуги №********* от 11.04.2016г.,
допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и
договор за лизинг от 15.06.2016г., договор за мобилни услуги №********* и
договор за лизинг от 20.06.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението 02.10.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за
което е издадена заповед №212/02.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, постановена по Ч.ГР.Д. №359/2018г. по описа на
Районен съд – Трявна, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК.
ОСЪЖДА А.Д.О., с ЕГН **********,***,
и настоящ адрес:***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, Ж.К. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представляван от Д.К.К.заедно с който и да е между М.С. и Я.Х.,
сумата от 385,00 лв. /триста осемдесет и пет лева
и 00 ст./ - направени разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА А.Д.О., с ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, Ж.К. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представляван от Д.К.К.заедно с който и да е между М.С. и Я.Х.,
сумата от 545,00 лв. /петстотин четиридесет и пет
лева и 00 ст./- направени разноски в настоящото исково производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: