№ 113157
гр. София, 14.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Частно
гражданско дело № 20231110148003 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „П....“ ЕООД, ЕИК ... срещу Л. С. И. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. Со..., общ. Столична, обл. София (столица) за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за
сумата 1 270,31 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена
и използвана услуга фаст, 2 199,99 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга флекси, които се излага, че са дължими
като ползвани по договор за паричен заем с № № 40008147904/22.02.2022г.
От изложените в заявлението обстоятелства и видно от приложения
Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт и Общи условия
към него се установява, че между длъжника и „П....“ ЕООД е сключен
договор за паричен заем с № № 40008147904/22.02.2022г. с общи условия към
него, подписани от кредитополучателя.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение,
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно
т. 3, на чл. 411, ал. 2 заповедният съд е задължен да следи и за наличието на
неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от
потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на
заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП,
по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.
143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител,
1
е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по
смисъла на чл.10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън
основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение, възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране.
Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на
кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал.
2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същите не
представляват и реално предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява
длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.
От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът
дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване
на договора, като плащането е разсрочено и включено като част от
погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки
по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са
инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва
освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези
допълнителни услуги, поради което следва да се включат в годишния процент
на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
В този смисъл, съдът намира, че изключването на допълнителните
услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги
представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни
2
услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява
прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията
на закона за максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на клаузите
за уговорените възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл. 19,
ал. 5 и чл. 21 ЗПК.
Ето защо, процесните суми, начислени в тежест на длъжника за
допълнителни услуги са недължими.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК на „П....“ ЕООД, ЕИК ... спрямо Л. С. И. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. Со..., общ. Столична, обл. София (столица) за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата 1 270,31 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„фаст“, 2 199,99 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена
услуга „флекси“ по договор за паричен заем с №
40008147904/22.02.2022г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с въззивна частна жалба
пред СГС в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
разпореждане от страната.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3