Определение по дело №1502/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260017
Дата: 11 август 2020 г. (в сила от 23 септември 2020 г.)
Съдия: Милуш Руменов Цветанов
Дело: 20205640101502
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

260017/11.08.2020 г., гр. Хасково

 

Хасковският районен съд, Четвърти граждански състав

на единадесети август, две хиляди и двадесета година,

в закрито заседание в следния състав:

                                                                                                          Председател: Милуш Цветанов            

 

като разгледа докладваното от съдията Цветанов гражданско дело № 1502 по описа за 2020 г. на Районен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от страна на ЗК „Лев Инс“ АД, с която по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правни основания съответно – чл. 500, ал.2 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, срещу Р.М.М..

Естеството на исковото производство – като продължение на заповедно, предполага издадената заповед за изпълнение да е надлежно връчена на длъжника. Само в този случай – в зависимост от това дали той възрази срещу нея, ще е налице основание за провеждане на исково производство (чл. 422 ГПК) евентуално инициирано от заявителя.

В процесния случай издадената по ч. гр. д. № 101/2020г. по описа на РС – Хасково Заповед № 403 за изпълнение на парично задължение, по чл. 410 ГПК, не е надлежно връчена на длъжника. От изпратеното на адреса му съобщение за заповедта се установява, че по сведение не майка му - Р.М.М. вече не живее там. Това отбелязване кореспондира на хипотезата на чл. 47, ал.1, изр. последно ГПК, което обаче не изключва необходимостта от връчване чрез залепване на уведомление. В материалите по заповедното производство липсват доказателства за осъществено такова връчване, което препятства и прилагането на фикцията на чл. 47, ал.5 ГПК. При тези обстоятелства следва да се приеме, че хипотезата на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК е неприложима и предявените от ЗК „Лев Инс“ АД установителни искове по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК са недопустими - поради липса на законовите предпоставки за предявяването им.  

В гореизложения смисъл -  преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415 ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск, който е длъжен да извърши самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки (така - т.10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК)

Предвид изложените съображения и на основание чл.130 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1502/2020 г. по описа на Районен съд - Хасково.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд - Хасково в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

                                                                           

 

         СЪДИЯ: /п/ не се чете

                                                                           /Милуш Цветанов/

Вярно с оригинала!

Секретар: Г.А.