МОТИВИ към присъда № 104/06.06.2019г. по НОХД 5040/2018г. по описа на РС-Бургас
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Д.А.М. с ЕГН: **********, с който същият е обвинен в това, че за периода
от м. ноември 2014 година до м. септември 2015 година, в град ***, област
Бургас, след като бил осъден с Решение № 442 от 18.03.2011 година по гражданско
дело № 10136/2010 година по описа на Районен съд - град Бургас, влязло в сила
на 18.03.2011 година, да издържа свой низходящ - дъщеря си А.Д.М.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Е.Д.М. /след развода Д./,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски по 90.00 /деветдесет/ лева, а именно 10 /десет/ месечни вноски по 90.00
/деветдесет/ лева, или общо сумата от 900.00 /деветстотин/ лева, и за периода
от м. септември 2015 година до края на м. юни 2017 година, в град ***, област
Бургас, след като бил осъден с Решение № 137 от 28.01.2015 година по гражданско
дело № 7210/2014 година по описа на Районен съд - град Бургас, влязло в сила на
04.09.2015 година, да издържа свой низходящ - дъщеря си А.Д.М.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Е.Д.М. /след развода Д./,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски по 160.00 /сто и шестдесет/ лева, а именно 22 /двадесет и две/ месечни
вноски по 160.00 /сто и шестдесет/ лева, или общо сумата от 3 520.00 /три
хиляди петстотин и двадесет/ лева, като общо не е изпълнил задължението си по
32 /тридесет и две/ месечни вноски с дължима сума по всички неплатени вноски в
размер на 4 420.00 /четири хиляди четиристотин и двадесет/ лева – престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК
Първоначално по обвинителния акт е било
образувано НОХД № 214/2018г. на БРС, завършило с постановяване на Присъда №
106/26.06.2018г., с която подсъдимият е бил признат за виновен и му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е било
отложено с изпитателен срок от 3 години. Присъдата е била обжалвана пред БОС,
като с Решение № 186/26.10.2018г. по ВНОХД № 620/2018г. на БОС въззивният съд е
отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.
При повторното разглеждане на делото от
настоящия състав производството протече по общия ред, като подсъдимият депозира
кратки обяснения по обвинението, заявявайки че винаги е помагал на детето си и
на бившата си съпруга. Заявява, че не счита, че е ощетил детето си, като
действително е имало забавяне в некой от вноските, но това се е дължало на
тежкото му здравословно състояние. В заключение заявява, че счита, че е покрил
всичките си задължения, поради което и не се чувства виновен по повдигнатото
обвинение.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Посочва,
че действително подсъдимият и неговата майка са правили подаръци на детето, но застъпва че това не изпълнява задължението за заплащане на
издръжка. Счита, че следва да се определи
наказание „Пробация” при превес на отегчаващите вината обстоятелства, включващо
три пробационни мерки за срок от две година.
Упълномощеният защитник на подсъдимия -
адв. А. – СтАК посочва, че неговият подзащитен е бил
в невъзможност да плаща издръжката поради влошеното си здравословно състояние,
но въпреки това не е бягал от отговорност и винаги когато
е имал възможност е правил подаръци на дъщеря си, включително и е организирал
екскурзия в чужбина. Посочва, че неправилно е определен размерът на дължимата
издръжка. Поради това пледира за оправдаване на неговия подзащитен, а под
условията на евентуалност – за налагане на справедливо наказание.
Подсъдимият М. не се явява в съдебното заседание, в
което приключи разглеждането на делото, въпреки редовното си уведомяване, без
да посочи уважителна причина, поради което и с оглед това, че не се касае за
обвинение в „тежко“ престъпление, съдът приключи съденото производство в негово
отсъствие.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 , намери за
установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
Д.А.М.
с ЕГН
********** е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, работи като готвач в ресторант „***“ – Бургас.
М. е бил осъждан
както следва – по НОХД № 526/2000г. на РС-Димитровград му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, чието
изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 4 години; по НОХД № 729/2005г.
на РС-Димитровград му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 1 година и 4 месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от
3 години. С присъдата по второто дело е била извършена и съдебна кумулация
между двете осъждания, като е било определено едно общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, чието изпълнение е било
отложено с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 86, ал.1, т. 1 НК за
тези осъждания на 25.02.2009г. е
настъпила реабилитация по право. След реабилитацията М. е бил осъждан още
веднъж, с влязло в сила на 02.07.2010г. споразумение по НОХД № 2649/2010г. на
РС-Бургас, с което му е било наложено наказание „Пробация“, изтърпяно на 13.07.2011г. Съгласно разпоредбата на
чл. 88а, ал. 1, вр. с чл. 82, ал.1, т. 5 НК за това
осъждане е настъпила пълна реабилитация по право на 13.07.2013г. – т.е. към началната дата на инкриминирания период
(ноември 2014г.) М. е бил неосъждан.
Свидетелката Е.Д.
и подсъдимия М. сключили граждански брак на 17.04.2004 г. с акт
№13/17.04.2004г. По време на брака им на 17.06.2005г. се родила тяхната дъщеря -
А.Д.М.. С Решение №442/18.03.2011г. по гражданско дело
№10136/2010г. по описа на Районен съд-гр. Бургас, влязло в сила на 18.03.2011г., е бил прекратен гражданския
брак между Е.Д.М. и подсъдимия Д.А.М..
С оглед решението, свидетелката Е.Д.М. възстановила
предбрачното си фамилно име. Със същото Решение
подсъдимият М. бил осъден да заплаща на своето малолетно дете А.Д.М. с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Е.Д.М. месечна издръжка в
размер на 90 лв., считано от 01.12.2010
г. до настъпване на основания за изменение или прекратяването й.
Поради нарасналите нужди на детето,
майката Е.Д. подала от името на дъщеря си молба до
съда с искане за увеличаване на размера на така присъдената издръжка. По
образувано гражданско дело № 7210/2014 г. по описа на БРС, с Решение №
137/28.01.2015 г., влязло в сила на 04.09.2015 г, съдът увеличил размера на
дължимата основна издръжка от 90 лв. на 160 лв. (изм. от 200 на 160 лв. с
Решение № 54/26.05.2015 г. по гр. дело № 676/2015 г. по описа на БОС) месечно,
дължими от обвиняемия, считано от 09.10.2014 г. Въпросните суми за издръжка
следвало да се платят в местоживеенето на кредитора, доколкото паричното
задължение е „носимо” (чл. 68, б. „А” ЗЗД) – т.е. в гр. ***или по банкова сметка ***. Д..
Подсъдимият М.
не плащал редовно присъдената издръжка, поради което свидетелката Е.Д. се принудила да поиска образуване срещу него на изпълнително
дело. То било образувано първоначално пред ДСИ, а в последствие било прието и
заведено под №20158000400232/2015 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, като подсъдимият
М. не е извършил никакви плащания по изпълнителното дело за погасяване на
дължимите месечни издръжки. Поради това св. Д. *** да
й заплаща сумата от 80 лева, съгласно Наредбата за определяне на реда за
изплащане от държавата на присъдена издръжка. Считано от 10.09.2015г. Община ***започнала да изплаща ежемесечна издръжка в размер
на 80 лева. Междувременно през месец февруари
2014г. на подсъдимият бил нанесен побой, в следствие на което му била
счупена дясната подбедрица. Той бил приет в болница и
изписан на 04.03.2014г. Известно време
след това М. заминал в чужбина, където работил, включително и като готвач в Германия.
След развода
между подсъдимия и св. Д. майката на подсъдимия – св. Л.М.
започнала да изпраща на внучка си колети, съдържащи различни подаръци –
лакомства, дрехи, ученически пособия и т.н., включително и да изплаща, когато
има възможност, дължимата от сина си издръжка. Така М. изпратила колети/малки
пакети на следните дати: 13.12.2011г; 30.01.14г.; 09.04.2012г.; 21.11.2012г.;
08.10.2012г.; 04.09.2012г.; 30.07.2012г.; 13.06.2012г.; 16.01.2012г.;
18.06.2012г.; 04.12.2012г.; 14.12.2012г.; 11.06.2013г.; 09.09.2013г.;
21.02.2013г.; 09.10.2013г.; 13.12.2012г.; 29.04.2013г.; 10.06.2013г.;
10.12.2013г.; 19.04.2011г.;; 13.02.2014г.;
29.03.2011г. 30.03.2011г.; 01.04.2011г. По делото са налични и бележки за
извършвани пощенски пратки дори преди дата на развода - 17.08.2010г. и
18.01.2011г. Св. М. извършила и плащания на издръжка както следва: 18.07.2016г.
– 520 лева; 07.10.2016г. – 200 лева; 04.02.2015г. – 200 лева (с изрично
посочване в платежните документи, че се отнасят за месеци – 08 и 09.2014г.);
12.10.2012г. – 50 лева; 18.02.2013г. – 100 лева; 13.03.2017г – 100 лева;
26.04.2011г. – 90 лева; 13.07.2011г. – 50 лева; 09.08.2011г. – 50 лева;
14.09.2011г. – 100 лева; 22.12.11г. – 100 лева; 23.07.2012г. – 100 лева;
08.10.2013г. – 90 лева; 27.12.2013г. – 100 лева; 13.05.2013г. – 102 лева (с
изрично посочване, че се отнасят за месец 02.2013г.); 29.01.2014г. – 130 лева;
14.05.2014г. – 100 лева (с изрично посочване, че се отнасят за месец 04.2014г.)
и на 13.06.2014г. – 100 лева (с изрично посочване, че се отнасят за месец
05.2014г.). Отделно от това – „на ръка“ без съответен документ св. М. предала
на св. Д. и следните суми: през 2014г. – 360 лева и 50 Евро (98 лева) – т.е.
общо 458 лева. Няколко пъти св. Маджаова изпращала на
бившата си снаха и вещи, закупени от пазара в Димитровград (чаршафи, дрехи и
т.н.), като стойността на същите била прихващата от дължимата издръжка със
съгласието на св. Д..
На
неустановена дата през 2017г. подс. М. предал на ръка на дъщеря си в гр. ***и сумата от 300 лева.
Така общо
останали дължими следните суми за издръжка:
За 2010г. –
90 лева (издръжката се дължи от 01.12.2010г.). За 2011г. общо били изплатени 540 лева и оставали за получаване още 640 лева. За 2012г. били заплатени 248 лева и оставали за получаване още 830 лева. За 2013г. – общо били заплатени 390 лева и оставали за получаване 690 лева. За 2014г. били заплатени за месеците Януари, Май и Юни общо 330 лева и
оставали за получаване 960 лева.
През 2015г. на 04.02.2015г. били
преведени 200 лева, като общо за тази година се дължали 1920 лева. За 2016г. били получени две плащания за
общо 720 лева при дължими 1920 лева, а за 2017г.
били преведени 100 лева, както и 300 лева на ръка на детето Александра, при
дължими 960 лева за първите 6 месеца (до края на Юни, както е повдигнато
обвинението от РП-Бургас). Отделно от това на 10.01.2019г. била преведена
сумата от 186,80 лева.
След развода
подсъдимият М. закупил на дъщеря си лаптоп и финансирал екскурзия в чужбина.
С оглед продължителното
неплащане на издръжката св. Д. сигнализира органите на ОДМВР-Бургас и било
образувано ДП № 35/2015г. по описа на РУ-***, пор. № 241/2015г. по описа на БРП, за извършено престъпление по чл. 183,
ал. 1 НК. В хода на разследването били изискани редица справки, като производството
по делото никога не е било прекратявано от РП-Бургас (както многократно и
неподкрепено с никакви доказателства, пледира защитата), а тъкмо напротив.
Първоначално с постановление за привличане на обвиняем от 18.03.2017г. М. бил
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 НК за периода май 2011г. – януари 2015г. След това,
съобразявайки извършените плащания, наблюдаващия прокурор преценил, че периодът
следва да е друг, а именно – ноември 2014г. – юни 2017г., поради което и с ново
постановление за привличане на обвиняем (л. 30 от Том 2 на ДП) от 26.07.2017г.
подс. М. бил наново привлечен като обвиняем и именно по последното обвинение
бил внесен и обвинителен акт в съда. Доколкото всяко следващо обвинение
дерогира предходното (по аргумент от 243, ал.9 НПК), то именно последният
период е този, за който подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност и
именно той е предмет и на съдебното производство.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните в хода на наказателното производство
доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателствени средства – от показанията на свидетелите – частично от показанията
на св. Л.М. (л. 43 от съдебното производство),
включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.5,
вр. с
ал.1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л.84 от Том 1 на ДП); от показанията на св. З.Д. (л. 44 от съдебното производство), включително
и от приобщените по реда на чл. 281, ал.1, т.2 НПК показания, дадени пред друг състав на съда,
разглеждал делото (л. 78 от НОХД № 214/2018г. на РС-Бургас); св. Е.Д. (л.55-56 от
съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.4,
вр. с ал.1, т. 2 НПК показания от досъдебното
производство (л. 42- 43 от Том 1 на ДП и л. 95-96 от
Том 1 на ДП), както и частично от обясненията на подсъдимия Д.М. (л. 42 от съдебното производство),
включително и от приобщените по реда на чл. 279, ал.3,
вр. с
ал.1, т. 3 НПК обяснения от досъдебното производство (л. 83 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л.17 от съдебното
производство); справка от работодател с превод (л. 26 – 28 от съдебното
производство); бележка от „***“ (л. 54 от съдебното производство); Решение №
442/18.03.2011г. на БРС (л. 8 – 9 от Том 1 на ДП); извлечения от банкова сметка
(***. 13-15 от Том 1 на ДП); съдебномедицинско удостоверение (л.35 от Том 1 на
ДП); Решение № 137/28.01.2015г. на БРС (л. 50-51 от Том 1 на ДП); удостоверение
за раждане (л. 57 от Том 1 на ДП); протокол за доброволно предаване (л. 58 от
Том 1 на ДП); справка от Община ***ведно с документи (л. 92 – 178 от Том 1 на
ДП); копия от платежни нареждания (л. 187-189 от Том 1 на ДП); от приложените в
прозрачен „джоб“ без номерация, поставен на края на Том 1 на ДП множество квитанции и платежни нареждания, с изключение
на множество листчета, изписани с ръкописен текст, в които се остойностяват
различни лакомства и подаръци; Решение № 54/26.05.2015г. на ОС-Бургас (л. 59 –
62 от Том 2 на ДП).
От експертизите:
частично от съдебно икономическа (л. 6-10 от Том 2 на ДП), включително и от
отговорите на вещото лице в съдебно заседание (л. 42 гръб от съдебното
производство).
Съдът прецени събраните в хода на производство
доказателства както поотделно, така и съвкупно и достигна до следните изводи.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Е.Д., доколкото намира същите за логични, последователни и взаимносъврзани. Нещо повече показанията на тази свидетелка
се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства – платежни
документи, разписки и др. Посредством изложеното от тази свидетелка
безпротиворечиво се установява колко точно е била дължимата издръжка, кога и
как е следвало да се плаща и в крайна сметка – в каква част подсъдимият е
изпълнил задължението си. Нейните твърдения са подкрепени с писмени документи,
поради което и съдът не намира причина да не им се довери.
Съдът кредитира частично показанията на св. Л.М. и св. З.Д.. Като цяло и двете
свидетелки потвърждават, че действително подсъдимият е следвало да заплаща
издръжка за детето си, както и че в повечето случаи това задължение се е
изпълнявало от майка му, която също така е изпращала и подаръци и колети на
внучка си. В тази има част показанията на свидетелките кореспондират с
изложеното от св. Д. и с приложените писмени доказателства, поради което и
съдът го кредитира. Съдът не кредитира изложеното то двете свидетелки само
досежно това дали задължението за издръжка е изцяло платено или не, както и
относно това каква сума е дал през 2017г. подсъдимият М. на дъщеря си – дали
350 или 300 лева. Св. Л.М. заявява, че тази сума е 350
лева, а св. З.Д. заявява, че не е сигурна дали се
касае за 350 или за 300 лева. Същевременно св. Е.Д. е
категорична, че сумата е 300 лева. Съдът счита, че следва да се довери на
изложеното от св. Д., доколкото отчита, че св. Л.М. е
майка на подсъдимия, което сочи на предубеденост и пристрастност и обяснява
стремежът й да представи фактите в максимално изгодна за сина си светлина.
Поради това съдът счита, че следва да се довери на св. Е.Д.
и да приеме, че в действителност предадената сума е именно 300 лева. Между
друго както ще стане дума по-надолу дали сумата е 300 или 350 лева е без
практическо значение и по никакъв начин не се отразява на съставомерността на
извършеното, така че е безпредметно съдът да се спира по-подробно на този факт.
Съдът кредитира частично и обясненията на подсъдимия,
освен в частите, в които същият излага твърдения, че е погасил изцяло
задължението си. Обясненията на подсъдимия освен доказателствено средства са и
основно средство за упражняване на правото на защита, поради което и доколко в
тази им част обясненията на подсъдимия противоречат на изложеното от св. Е.Д., както и на приложените писмени доказателства (банкови
нареждания, разписки и т.н.), то съдът не го кредитира, а го окачествява, като
опит за изграждане на защитна версия.
Съдът кредитира частично изготвената от вещото лице
Генков СОЕ. Същата е изготвена от специалист в съответната област, но
заключението не е съобразено с факта, че увеличената издръжка е в размер на 160
лева, а не на 200, както първоначално е присъдил БРС. Поради това и крайните
изчисления на вещото лице, базиращите се на тази грешка, са неточни, поради
което и съдът не ги кредитира. В останалата си част заключението е обосновано и
почиващо на приложените писмени и гласни доказателства, поради което и следва
да се кредитира. Между другото съдът счита, че изчисляването на дължимите суми
за издръжка се установява, чрез обикновени математически операции, които не
изискват специални знания, поради което и е било ненужно за извършването на
тези пресмятания да се ползва вещо лице, а е било напълно във възможностите на
разследващия орган сам да ги осъществи.
Съдът кредитира в основаната им част и всички
приложени по делото писмени доказателства. Същите са приобщени надлежно в
процеса, поради което и следва да се зачетат от настоящата инстанция. Съдът
обаче не взима предвид приложените в прозрачен „джоб“ без номерация, поставен
на края на Том 1 на ДП множество листчета, изписани с ръкописен текст,
в които се остойностяват различни лакомства и подаръци. На първо място същите
са неподписани и недатирани, поради което и не може да се провери дали
действително са относими към процесния период. На следващо място неясен е
методът, по който неизвестно лице (най-вероятно св. Л.М.)
е преценило, че всяка една от вещите действително е на такава стойност.
Най-накрая изпратените подаръци от страна на бабата на своето внуче по никакъв
начин не отменят задължението за заплащане на издръжка, поради което и
остойностяването на тези подаръци, освен че влиза в противоречие с основни
положения на морала, действащи в отношенията между най-близките роднини, не
влияе и на съставомерността на извършеното, поради което и „листчетата“ са
неотносими към предмета на доказване.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 183, ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна, безспорно с влизане в сила на съдебното решение на БРС, а в последствие
и на решение на БОС за промяна на размера на издръжката, за подсъдимия е
възникнало задължение да заплаща издръжка, в посочените по-горе размери по
отношение на дъщеря си. От обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено, чрез бездействие, т.е. чрез въздържане от дължимото поведение,
предписано със съдебния акт и изразяващо се в заплащане ежемесечно на парични
суми за издръжка за детето. Престъплението по чл. 183 НК е продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие
и то трайно и непрекъснато в определен период от време. В настоящия случай
подсъдимият е осъществил състава на изпълнителното деяние на престъплението по
отношение на дъщеря си в периода ноември
2014г. – юни 2017г., като е бездействал и не е изплатил присъдената за детето
му издръжка.
Тук е мястото да се посочи, че
действително в инкримирания период за налични няколко
плащания - на 18.07.2016г. – 520 лева; на 07.10.2016г. – 200 лева, на
13.03.2017г. – 100 лева и още 300 лева, дадени на ръка на ***(общо
1120 лева). Преводът от 04.02.2015г. на стойност 200 лева не следва да се
приспада към процесния период, доколкото изрично, като основание за него е
записано, че касае месеците – 08 и 09. 2014г., т.е.
обективира плащане за период извън обвинението (в приложените от св. М.
платежни документи периодът е замаскиран с коректор, очевидно, за да не се
установи този факт, но в приложените от св. Е.Д.
банкови извлечения коректно е посочено, че сумата от 200 лева се отнася точно
за месеците 08 и 09. 2014г.). Горните три плащания и
сумата от 300 лева дадена на ръка, а дори и да се приеме, че тя е 350 лева, обаче нямат абсолютно
никакво отношение към съставомерността на извършеното и не променят изводите за
виновност на М.. Това е така, доколкото приложение следва да намери правилото на
чл. 76 ЗЗД, съгласно което –
когато длъжникът има няколко еднородни задължения и изпълнението не е
достатъчно да погаси всички – той може да заяви кое погасява. Ако не стори това
– погасява се най-обременителното задължение, а ако задълженията са еднакво
обременителни – погасява се най-старото. В конкретния случай задълженията за
издръжка са периодични и еднакво обременителни, като най-старото от тях е
възникнало още за 2010г – 90 лева. След това следват дължими издръжки за 2011г.
- 640 лева. За 2012г. - 830 лева. За
2013г. – 690 лева и т.н. Доколкото във въпросните плащания на стойност общо
1120 лева (или 1170 лева, ако се приеме, че действително на ръка са били дадени
350 лева) не е посочено, за кои задължения (месеци) се отнасят – то прилагайки
горните правила съдът стига до извод, че с тях са били погасени задълженията за
предходни години – за 2010г., 2011г. и частично за 2012г. Поради това съдът
счита, че въпросните плащания не влияят на инкриминирания с обвинителния акт
период, който РП-Бургас е приела, че е с начало ноември 2014г.
Дори обаче да се приеме, че
волята на подсъдимия е била - въпросните плащания да са за период (месеци),
включени в обвинителния акт, то това пак не би довело до извод за частично
оправдаване на М.. Това е така, доколкото дори да се
приеме, че подсъдимият е внесъл част от дължимата за общия период на
обвинението дължима издръжка – то това не води до извод, че последния следва да
бъде признат за невиновен и оправдан за този период, както и че деянието му е несъставомерно. Касае се за продължено престъпление и
факта, че е платена част от дължимата издръжка не води до извод за оправдаване
на подсъдимия за този период. В тази връзка е и Решение № 443/20.10.2010 год. на ВКС по н.д. № 421/2010 год., I н. о,
където се приема, че : „Престъплението по чл. 183, ал.1 от НК не би
било извършено само, ако се установи, че лицето е изплатило изцяло задължението си”. Съгласно Решение № 88/28.02.11 год. на ВКС по н.д. №
6/11 год. III н.о. пък: „Престъплението
по чл. 183, ал. 1 НК е продължено престъпление и деецът отговаря за две или
повече неплатени месечни задължения за издръжка, независимо от това, че в един
по-дълъг период може да е имал изпълнение на задължението или обективни причини
за неизпълнение, т. е. прекъсване на продължената престъпна дейност. Затова,
както и в настоящия случай, предметът на обвинението се формулира като
определен брой неизпълнени месечни вноски, на определена стойност за
инкриминирания период”. Казано по друг начин – това, че след довършване на
престъплението (с неплащане на две месечни вноски, които дори не е необходимо
да са поредни) подсъдимият евентуално е решил да погаси част от задължението
си, не води до извода, че той трябва да бъде оправдан за месеците, за които се
е издължил със закъснение. Този извод, освен от практиката на ВКС, се подкрепя
и от тълкуването на закона. Изрично в поощрителната норма на чл. 183, ал.3 НК е
предвидено, че дори подсъдимият да заплати всички
дължими вноски – то той не се наказва (само ако не са настъпили други вредни
последици и то само веднъж), но при всички случаи се признава за виновен в извършване на престъплението
– т.е. по аргумент за по-силното основание – щом дори при плащане на всички
вноски – съдът пак следва да признае подсъдимия за виновен, то той следва да
направи това и при плащане само някои от тях, доколкото няма никаква логика да
го признае за виновен при плащане на всички вноски, а да го оправдае за
определен период, ако плати частично.
На последно място съдът следва
да посочи и че изпратените на детето подаръци, играчки (лаптоп), дрехи,
лакомства, екскурзия в чужбина и т.н. по никакъв начин не се отразяват на
дължимата издръжка. Самият факт че се касае до подарък, означава че това е нещо, което се дава
безвъзмездно, по силата на нормалните морални отношения между най-близки
роднини, а не нещо което в последствие се прихваща от собственото насрещно
задължение. Съдът в настоящият му състав счита, че е крайно порочно даваните от
бабата на внучка й дребни вещи или дребни хранителни продукти (в част от
„листчетата“ фигурират дъвки, шоколади и т.н.) да се преизчисляват и тяхната
стойност да се изважда от общата дължима издръжка, която бащата дължи на детето
си. Касае се за обичайни предмети, които по-възрастните роднини подаряват на
най-близките си. Освен че последвалото остойностяване
на тези обичайни дарове, по разбиране на настоящия състав, противоречи на
господстващия морал, то и не променя факта, че подсъдимият е осъден да заплаща
точно определена парична сума и то чрез майката на детето си, поради което и това,
че бабата е подарявала на внучката си шоколади и дъвки по никакъв начин не
променя това задължение. Само с оглед пълнота следва да се посочи и че както
остана дума – нито един от изпратените колети/пакети, за които се отнасят
приложените в „джоба“-а бележки не обхваща
инкриминирания период, което автоматично води до извода и че тези подаръци,
изпратени с колети и надлежно описани от св. М. на въпросните листчета, въобще
не се отнасят до времето, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия.
Абсолютно всичко казано
по-горе се отнася с пълна сила и до подаръците направени от подсъдимия на
дъщеря му – лаптоп (за който освен всичко останало от показанията на св. Д. се
установява, че е направен много преди ноември 2014г.), екскурзия и т.н. Това че
бащата е решил да направи подаръци на детето си е похвално, но по никакъв начин
не може да го освободи от задължението за изплащане на издръжка, а от там и до
отпадане на отговорността му, в случай, че не го стори.
Това, че майката на детето,
след като не е получила дължимата издръжка от задължения субект – подсъдимия М.,
се е обърнала за помощ към Община ***, от където е
получила месечна издръжка от 80 лева - също е ирелевантно за отговорността на М..
Изрично в този смисъл е Решение № 126/06.04.2015г.
по н.д. № 205/15г. на I н.о. на ВКС, където се изяснява, че обстоятелството, че държавата чрез общината
изплаща присъдената издръжка не заличава престъпния характер на проявеното от подсъдимия
бездействие. Изрично в този смисъл са и мотивите на отменителното
решение на БОС по настоящето дело, но въпреки това тази теза продължава да се
лансира и поддържа от защитата и при повторното разглеждане на делото, но както
стана ясно по-горе не се споделя от настоящия състав.
Пак с оглед направените от
защитата възражения за невъзможност за изплащане на дължимата издръжка, поради
влошено здравословно състояние на подсъдимия, следва да се отбележи, че целта
на издръжката е да се осигурят средства за съществуването на децата.
Обстоятелството, че подсъдимия евентуално е имал финансови/здравословни
затруднения не го освобождава от задължението му да дава издръжка на детето си.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно – с
т.нар. „алиментен” характер. Издръжката на ненавършило
пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка
въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието
на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на
задължението, доколкото съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, поради което и доводите за евентуални затруднения,
довели до нетрудоспособност на подсъдимия, а от там и за невъзможност за
заплащане на издръжка - са ирелевантни.
Освен това и на самостоятелно
основание - от данните по делото (съдебномедицинско удостоверение) е видно, че здравословните
проблеми на подсъдимия, свързани със счупена подбедрица
датират от м. Февруари 2014г., а самият той е изписан от болницата на 04.03.2014г.
– т.е. 8 месеца преди началната дата на инкримирания
период. Казано по друг начин – това, че 8 месеца преди началната дата, за която
е повдигнато обвинение на М., същият е бил изписан от болницата със счупен
крак, по никакъв начин не сочи еднозначно на невъзможност за заплащане на
издръжка. Тъкмо напротив – от въпросното съдебномедицинско удостоверение се
вижда, че се касае за травма, обичайна за този вид нараняване, водеща до трайно
затруднение на движението на крайника – т.е. за срок от около 2 месеца. Не са
ангажирани никакви други доказателства за евентуално обостряне на нараняването,
влошаване на състоянието и т.н. Видно и от приложените документи – през
инкриминираният период М. е заминал за чужбина и дори е полагал труд там – т.е.
въпросното счупване по никакъв начин не се отразило пагубно на трудовата му
функция. Касае се за лице в работоспособна възраст и при желание от негова
страна той е имал възможност за осъществяване на трудова функция. Тук е мястото
за втори път да се посочи, че дори да се приеме, че подсъдимият през
инкриминирания период е бил безработен или финансово затруднен, то това
обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на
обвинението, тъй като същият дължи присъдената издръжка независимо дали е
трудово ангажиран и какво материално положение има. Не може да се подмине обстоятелството,
че и преди счупването на крака – т.е. преди началото на 2014г. същият отново е
бил неизправен по отношение на детето си, което еднозначно сочи, че не
счупването на крака е причината той да не изплаща дължимата издръжка.
В случая е налице и последния
изискуем признак от обективна страна, а именно да се каса е за поне от две
неплатени вноски. В случая дължимите вноски са общо 32 /тридесет и две/ месечни
вноски с дължима сума по всички неплатени вноски в размер на 4 420.00 /четири
хиляди четиристотин и двадесет/ лева .
От субективна страна престъплението
е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият М. е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването именно на тези последици. Интелектуалната страна на умисъла
обхваща съзнаване от подсъдимия, че е осъден да заплаща издръжка на детето си с
влязло в сила съдебно решение, предвиждане, че в следствие на бездействието дъщеря
му няма да получи дължимата издръжка за повече от два месеца, както и че по
този начин същата ще бъдат лишена от полагаемите й се финансови ресурси, но
въпреки това от волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните
последици от деянието си, изразяващо се в неполучаване на паричните суми от
страна на дъщеря му.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което
подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от
свобода за срок до една година или пробация.
При избора на едно от
двете предвидени наказания, съдът след като съобрази принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, както и правилата на чл.
57, ал. 1 и 2 НК и като взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца, размерът на увредените блага,
времето и мястото на извършване на деянието, подбудите за извършването му, и
всички останали обстоятелства по делото, както и целите на наказанието
предвидени в чл. 36 НК, намери, че най-подходящо по вид се явява наказанието -
„Лишаване от свобода”.
Това е така, доколкото
съдът си дава сметка, че наказанието „Пробация”, макар и по-леко като вид, би
създало по-големи пречки пред подсъдимия. Към настоящия момент същият полага
труд и благодарение на това генерира ресурс за полагане на грижи към детето си.
Евентуалното наказание „Пробация”, дори и само с двете задължителни пробационни
мерки, би създало особени затруднения пред подсъдимия и евентуално би му
попречило да изпълнява трудовата си функция, а от там би довело и до спиране на
получаване на необходимите средства за грижите по отношение на детето му. Тук е
мястото да се посочи, че именно трудовата ангажираност е изтъкната от защитника,
като причина за неявяването на подсъдимия в последното съдебно заседание, което
кара съдът да счита, че подс. М. е толкова служебно ангажиран, че всяко
откъсване от трудовия му процес е невъзможно, а от там и евентуалното наказание
„Пробация“ потенциално би довело до прекратяване на трудовото му правоотношение, а от
там и до липса на възможност за изплащане на дължимата издръжка по отношение на
детето за в бъдеще. Всичко това противоречи на висшия интерес на детето, за
който съдът следи служебно при всички съдебни производства, както и на принципа
за лична отговорност, доколкото би се явило своеобразно наказание и по
отношение на детето на подсъдимия. В случая, макар и по-тежко като вид, по
мнение на настоящия състав, наказанието „Лишаване от свобода” в по-голяма
степен би постигнало целите на наказателната принуда (доколкото са налице и предпоставките
по чл. 66 НК), без да създава ненужни трудности пред подсъдимия.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК,
тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК.
Като
отегчаващо отговорността на подсъдимия М.
обстоятелство, съдът отчете значителният брой дължими вноски, а именно 32 – т.е.
повече от две години и половина подсъдимият е бездействал и е лишил детето си
от издръжка, крайно необходима за съществуването му.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия М.
обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало (същият е
реабилитиран, който факт заличава последиците от осъждането и пречи на съда да
цени същото в негова вреда), както и обстоятелството, че все пак същият не е
напълно дезинтерисиран от дъщеря си и е изплатил част
от полагаемата й се издръжка.
Същевременно съдът отчете и че това е второ първоинстанционно разглеждане на делото, като до отмяна на
предходната присъда се е стигнало само по жалба на подсъдимия. В такъв случай,
съобразно с принципа – „reformation in peus” – забрана за влошаване на положението на лицето при
обжалване – съдът не може да индивидуализира наказанието „Лишаване от свобода“
в по-голяма размер от първоначално наложеното на
подсъдимия по НОХД № 214/2018г. на БРС, в размер на 6 месеца условно, с три
годишен изпитателен срок.
С оглед на
така изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в размер на три месеца лишаване от свобода.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в
пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на М. и
наред с това ще му въздейства предупредително. Освен всичко горепосочено, с
така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция,
като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е необходимо
наложеното наказание да се изтърпи ефективно. Налице са и останалите
предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента
на извършване на деянието подс. М. не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер (както стана въпрос същият е реабилитиран), а
срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, поради
което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода, следва да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане в
сила на настоящата присъда.
По
разноските:
По делото има сторени разноски за изготвена експертиза,
като видно от приложените справки-декларации и постановления на водещия
разследването, а и от посоченото в приложението на обвинителния акт – общият
размер на разноските в досъдебното производство е 170,00 лева, поради което и с
оглед обстоятелството, че подсъдимият беше признат за виновен в извършване на
вмененото му престъпление - на основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът го осъди да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас.
На същото основани съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РС – Бургас, сторените
в съдебното производство разноски от 20 лева за възнаграждение на вещо лице, а
на основание чл. 190, ал.2 НПК да заплати и сумата от
5,00 лева по сметка на РС-Бургас, представляваща държавна такса за служебно
издаване на един брой изпълнителен лист.
По
веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства,
които да изискват произнасяне в този смисъл.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са
изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.