№ 491
гр. гр.Несебър, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20...*********
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Т.С. ЕАД, ЕИК
........, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23, представлявано от А.А. и
И.Е.в, против К. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „К.п.”, бл. ..., вх. Г, ет. 9, ап. ..., с
която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 2727.83 лв., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 418.44 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 30.08.2022 г., сумата от 47.89
лв., представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода от м. 08.2019 г. до м.
04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата от 10.20 лв., представляваща лихва за периода от 01.10.2019 г. до
30.08.2022 г., както и направените по делото разноски. Излага се, че за тези суми била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
...../2022 г. по описа на НсРС. Ищецът сочи, че ответницата, в качеството си на собственик
на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „К.п.”, бл. ..., вх. Г, ет. 9, ап. ..., била клиент
на дружеството по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Изтъква, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявала при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от
дружеството на клиенти за битови нужди в гр. С., които се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите били в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане
1
от страна на клиентите. Ответницата не била упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
като спрямо нея общите условия, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, били влезли в
сила. Акцентира се, че съгласно чл. 33 от ОУ клиентите били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2, както и стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила общи
условия дружеството начислявало и обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, като при
неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2 клиентите дължат обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за
топлинна енергия. Твърди се, че за процесния период ответницата е използвала доставяната
от дружеството топлинна енергия, като към настоящия момент не е погасила задължението
си. Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия се
извършвало по системата за дялово разпределение при наличие на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящият случай собствениците от етажната
собственост, в която се намира имота на ответницата, сключили договор с „Т.С. ЕООД.
Обръща се внимание, че сумите за топлинна енергия за процесния имот били начислявани от
ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение в
сградата, на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение съгласно Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
В месечният срок не е постъпил писмен отговор от ответната страна.
С определение от 03.10.2023 г. бе привлечено в качеството му на трето лице-
помагач на страната на ищеца- „Т.С. ЕООД, ЕИК ........., представлявано от М.С. и В.Л., от
което е постъпило становище, че не се намира в договорни отношения, касаещи процесния
имот.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
От материалите на приобщеното ч.гр.д. № ..... по описа на НсРС за 2022 г. се
установява, че е издадена заповед № 449 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 31.10.2022 г., по силата на която е разпоредено длъжникът К. П. Г. да заплати на
кредитора „Т.С. ЕАД, сумата от 2727.83 лв.- главница, представляваща доставена и
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. 1330, общ. К.п., бл.
..., вх. Г, ет. 9, ап. ..., инсталация **********, аб. № 213469; сумата от 418.44 лв.- лихва за
забава върху главницата от 2727.83 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 30.08.2022 г.; сумата от
47.89 лв.- главница за дялово разпределение за периода от 08.2019 г. до 04.2021 г. за
топлоснабдения имот; сумата от 10.20 лв.- лихва за забава върху главницата от 47.89 лв. за
2
периода от 01.10.2019 г. до 30.08.2022 г.; ведно със законната лихва върху главниците в общ
размер от 2775.72 лв., считано от 15.09.2022 г. до изплащане на задължението, както и
сумата от 114.09 лв., представляваща направените от заявителя разноски по делото.
Към исковата молба е представен нотариален акт по чл. 55 г. от ЗПИНМ № ..., том
XXVII, дело № ..../1974 г. на П.П. нотариус при Софийски районен съд, по силата на който
Н.К.К. и К. П. К. са признати за собственици на апартамент № ..., находящ се в бл. 1, ет. 9,
ж.к. „К.п.“. Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том XXXII, дело №
..../1985 г. на С. М.- нотариус при Софийски районен съд, Н.К.К. е дарила своята ½ идеална
част от процесния апартамент на дъщеря си К. П. К.. В тази връзка понастоящем
ответницата е собственик на целия имот.
От представените протоколи от проведените общи събрания на собствениците на
самостоятелни собственици в режим на етажна собственост, с адрес: ж.к. „К.п.“, ул. „В.“ бл.
..., вх. Г, се установява, че са били взети решения да се сключи договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ с дружеството „Т.С. ЕООД, както и да се сключи
споразумителен протокол с дружеството „Т.С. ЕАД, което да извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
По делото е представено подадено от ответната страна заявление - декларация до
ищцовото дружество за откриване на партида съгласно Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С. ЕАД на потребители за битови нужди за топлоснабдяван имот с
адрес: ж.к. „К.п.“, бул. „В.“ № 53, бл. ..., вх. Г, ет. 9, ап. .... Представени са и фактури, в
които са обективирани процесните суми, с посочен доставчик- ищеца, и получател-
ответника.
Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено
решение като предпоставките за това са налице. На ответникът изрично са указани
последиците по чл.238, ал.1 ГПК в случай, че не подаде отговор в определения срок и в
съдебно заседание не се яви негов представител, като не е направено искане за разглеждане
на делото в отсъствието му. В срока по чл.131 от ГПК по делото не е представен писмен
отговор, няма направено искане делото да се разгледа в отсъствието на страната, поради
което е налице хипотезата на чл.239, ал.1, т. 1 от ГПК. Събраните по делото доказателства,
обсъдени по- горе в изложението, обосновават извод за основателност на предявените
искове, поради което е налице и второто условие за постановяване на неприсъствено
решение, предвидено в чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. С оглед на това искането по чл.238, ал.1 от
ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено.
Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, върху
ответникът следва да бъде възложено заплащането на направените от ищцовото дружество
разноски в настоящото производство, а именно 130.93 лв.- държавна такса, както и сумата
от 100 лв., които съдът определя за юрисконсултско възнаграждение на ищцовото
дружество. Следва да бъдат присъдени и сумите от 64.09 лв.- държавна такса за заповедното
производство, и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „Т.С. ЕАД,
ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23, представлявано от
А.А. и И.Е.в, против К. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „К.п.”, бл. ..., вх. Г, ет. 9,
ап. ..., за сумата от 2727.83 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за собствения на ответницата обект в гр. С., ж.к. „К.п.”, бл. ..., вх. Г, ет. 9, ап. ..., за периода
от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 418.44 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата от 2727.83 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 30.08.2022 г.;
сумата от 47.89 лв., представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода от
м. 08.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 10.20 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата от 47.89 лв., за периода от 01.10.2019 г. до 30.08.2022 г., за които
суми е издадена заповед № 449 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
31.10.2022 г. по ч.гр.д. № ..... по описа на Районен съд - Несебър за 2022 г.
ОСЪЖДА К. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „К.п.”, бл. ..., вх. Г, ет. 9,
ап. ..., да заплати на „Т.С. ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.“ № 23, представлявано от А.А. и И.Е.в, сумата общо в размер на 230.93 лв.,
представляваща направените по настоящото производство разноски, както и разноските по
заповедното производство общо в размер на 114.09 лв.
Решението е постановено при участието на „Т.С. ЕООД, ЕИК .........,
представлявано от М.С. и В.Л., в качеството му на трето лице- помагам на ищеца.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4