Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260115
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 16.03.2021
година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети
февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
при секретаря Боряна Козова,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 195
по описа за 2019
г., намери за установено следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба, подадена
на 14.03.2019 год. от името на С.А.Т. против Застрахователно дружество
„Бул Инс” АД. Предявен е осъдителен иск за присъждане на парично обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на пътно-транспортно
произшествие.
Исковата претенция се
основава на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се, че на 02.08.2018
год. ищецът е пострадал при пътно-транспортно произшествие. Обстоятелствата,
при които е настъпило същото, били следните: на посочената дата В.М.В. управлявал
МПС „Ивеко” с рег. № *** по автомагистрала Тракия в посока към гр. София. При
километър 130 + 100, водачът на товарния автомобил нарушил правилата за
движение по пътищата и при липса на непрекъснат контрол над управляваното МПС и
със скорост, несъобразена с ограниченията, с конкретните пътни и атмосферни
условия, с релефа на местността и състоянието на пътя, загубил контрол над
автомобила, отклонил се надясно и се блъснал в спрелия в аварийната лента л.а.
„Форд Транзит” с рег. № ***, водач на който бил Д.Г., а ищецът С.Т., бил пътник
в автомобила, който седял на трети ред седалки зад водача вдясно. Водачът на
товарния автомобил В. е имал възможност да предотврати сблъсъка ако не бе
нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1
и ал. 2 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В резултат на нарушаването на установените
правила за движение, настъпил сблъсък, вследствие на който на ищеца били
причинени телесни увреждания.
Непосредствено след
произшествието на Т. била оказана спешна медицинска помощ. В УМБАЛ „Св. Георги”
ЕАД гр. Пловдив били извършени множество изследвания, вкл. образна диагностика
на бял дроб, като били установени следните травматични увреждания: травма на
гръдния кош, загуба на съзнание, рана в областта на главата, рана в областта на
дясната предмишница. Изписана му била медикаментозна терапия, включваща
обезболяващи и лекуващи препарати като аналгин, трамал, бромхексин, цефотаксим
и дексофен. Т. бил изписан от лечебното заведение в деня след произшествието за
провеждане на лечение в домашни условия.
Във връзка с уврежданията
на ищеца били предписани множество медикаменти и щадящ режим без физическо
натоварване. Независимо от ползваните медикаменти ищецът дълго време след
произшествието изпитвал силни болки, имал оплакване от главоболие, световъртеж
и гадене; страдал от непълноценен сън, често преживявал отново случилото се.
След произшествието имал затруднения в това да се грижи сам за себе си и
разчитал на помощта на близките си. До деня на произшествието бил активен и
работоспособен, а след преживяното е бил неработоспособен за продължителен
период от време. И към момента на исковата молба изпитвал болезненост при
студено и влажно време, стрес и безсъние, все още изпитвал паника, когато се
качва в автомобил, чувствал се потиснат, изолиран и нещастен, които усещания не
знаел дали ще отшумят.
Във връзка с произшествието било образувано
досъдебно производство, но производството по делото не било приключило с краен
акт към датата на подаването на исковата молба.
По отношение на
управлявания от виновния водач товарен автомобил била налице застраховка
„Гражданска отговорност“ със срок на действие от 22.09.2017 год. до 21.09.2018
год., валидна към датата на събитието. Ищецът предявил на 05.11.2018 год.
писмена претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение и представил
всички документи, с които разполагал. Застрахователят отказал да изплати
обезщетение с писмо с изх. номер
от 13.12.2018 год.
С.А.Т. се позовава на нормата
на чл. 432, ал. 1 от КЗ и моли съда
да постанови решение, с което осъди Застрахователно дружество „Бул Инс” АД да
му заплати обезщетение за претърпените вследствие на произшествието
неимуществени вреди в размер на сумата 26 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди, частичен иск от сумата 40 000 лв., ведно
със законната лихва считано от датата на увреждането 02.08.2018 год. до окончателното плащане.
Претендират се сторените по
делото разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
Предявеният осъдителен иск
е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 и
чл. 52 ЗЗД. Акцесорното искане за законна лихва е с правно основание чл. 84,
ал. 3 ЗЗД, респ. чл. 497 КЗ.
Ответникът Застрахователно дружество „Бул Инс” АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния
срок по чл. 367 ГПК. Счита на първо място исковата молба за нередовна, но това
свое становище развива преди връчването на уточняващата молба, съдържаща
описание на механизма на произшествието, а след връчването на уточнението, не е
постъпило допълнение на отговора.
По същество ответникът оспорва исковата претенция като
неоснователна.
Оспорва се описания в исковата молба механизъм на
произшествието, като се акцентира, че протоколът за ПТП не може да бъде
надлежен източник на данни за произшествието, тъй като то не се е осъществило
пред длъжностните лица и те не са възприели фактите непосредствено. От
представените с исковата молба доказателства не можело да се направи извод за
наличие на предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на
водача на автомобила – противоправно поведение, причинно-следствена връзка
между настъпилото произшествие и описаните вреди, както и наличието на вина. Не
били налице доказателства водачът на товарния автомобил да е автор на
противоправно поведение.
Дори да се установяло, че водачът на товарния автомобил е
нарушил правилата за движение, то бил налице принос от страна на ищеца на вредоносния резултат, който прекъсвал
причинно-следствената връзка между поведението на застрахования водач и
настъпването на събитието.
Ответникът се позовава и на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и
счита, че с поведението си ищецът е създал предпоставки за осъществяването на
деликта и за настъпването на вредите, улеснил е механизма на произшествието и е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Акцентира върху нормата на
чл. 58, т. 1 ЗДвП, въвеждаща забрана за водачите на МПС да спират ППС за
престой или за паркиране извън специално обозначените за това места, а в исковата
молба не били изложени твърдения, че мястото, на което е бил лекият автомобил,
е било специално обозначено за престой. В случай че се установи, че ищецът е
бил извън автомобила, се твърди да е допуснато нарушение на чл. 55, ал. 1 изр.
2 от ЗДвП, уреждащ правила за движение на пешеходци по автомагистрала, по
аргумент от чл. 107 от ЗДвП. Нарушение било допуснато и на генералното правило
на чл. 5, ал. 1 ЗДвП с поведението си Т. да не създава опасности и пречки за
движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората, в т.ч.
собственото си. При установяване на съпричиняване, се настоява за намаляване на
размера на присъденото обезщетение.
Претендираното обезщетение не отговаряло на критерия по чл.
52 ЗЗД за справедливост. Оспорва се обема и интензитета на твърдените
неимуществени вреди.
Оспорва се претенцията за лихви за забава, тъй като според
429, ал. 3 КЗ лихви за забава, за които застрахователят отговаря, се дължат от
датата на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие. В
случая застрахователят е бил уведомен за събитието на 05.11.2018 год. И
евентуално лихва би се дължала след датата на
уведомяването.
Предвид всичко изложено се настоява предявеният иск да бъде
отхвърлен. Също се претендират деловодни разноски.
В допълнителната
искова молба ищецът оспорва възраженията срещу редовността на исковата
молба и доводите за недоказаност на механизма на произшествието, доколкото
същият ще бъде установен с поисканите в исковата молба доказателства. Оспорват
се всички възражения срещу основателността на исковете. Изразява се несъгласие
срещу доводите за началния момент на дължимостта на законна лихва, като се
развиват
аргументи, че застрахователят може да се освободи от задължение за лихви само
при престиране на доброволно плащане, а в случая ответникът е проявил пасивност
в изпълнението на задълженията по чл. 496, ал. 3 КЗ и не е предприел никакви
действия по приключването на щетата в законоустановения срок. Поради
недобросъвестното поведение на застрахователя, отговорността му за лихви не
следвало да бъде редуцирана като възникваща от по-късен момент.
Отговор на допълнителната искова молба не е постъпил в срока за това, който е изтекъл на
02.03.2020 год.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Въз основа на становищата на страните с доклада по делото е отчетена
липса
безспорни между тях обстоятелства, освен обстоятелството, че застрахователят
е получил писмена застрахователна претенция от ищеца на 05.11.2018 год. и че не
е изплатил обезщетение.
Наличието на застрахователно правоотношение не се оспорва
от ответника, но не е било и изрично признато. Съдът е
уведомил страните, че е направил служебна проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в базата данни на Информационната система,
поддържана от Гаранционен фонд, на основание глава 53 КЗ, при която е установено, че към 02.08.2018 год. е налице
регистриран сключен застрахователен договор досежно автомобил с рег. № *** със
ЗД „Бул Инс“ АД със срок на покритие от 22.09.2017 год. до 21.09.2018 год.,
като не са налице вписвания застрахователният договор да е предсрочно
прекратен. Въз основа на тази констатация, с доклада по делото съдът е уведомил страните, че наличието
на застрахователен договор по застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество към датата
на описаното събитие досежно посочения л.а. не
подлежи на доказване. Срещу доклада
по делото в тази част не са постъпили възражения.
В процедурата по размяна на книжа не е изложено твърдение
за наличие на влязла в сила присъда на наказателния съд
досежно деянието на водача на т.а.
„Ивеко“ с рег. № ***. Но след насрочване на делото за съдебно заседание съдът е установил
приключване на наказателното производство. Изискано е НАХД № 4081/2019 г. От него се установява се, че наказателното
производство е
водено спрямо В.М.В.. На
12.09.2019 г. по делото е постановено съдебно решение,
с което обвиняемият В.М.В. е признат за виновен в това, че на 02.08.2018 г. на автомагистрала „Тракия“, при управление
на моторно превозно средство - специален автомобил, марка „ИВЕКО 3510“, с рег.
№ *** е нарушил правилата
за движение по пътищата, установени в ЗДвП – чл.6, т. 1, пр.- последно; чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал.
2, чл. 58, т. 3 от ЗДвП; чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, изр. 1 от ППЗДвП и е причинил по
непредпазливост две средни телесни повреди на лице, различно от ищеца, а именно
на лицето А.Е.Т.. С решението В. е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание глоба.
Въз основа на влязлото в
сила решение, което има силата на влязла в сила присъда и е задължително за
настоящия съд по смисъла на чл. 300 от ГПК, с доклада по делото съдът е приел за
установено, че
В.М.В., в качеството му на водач на автомобил с рег. № ***, е нарушил правилата
за движение по пътищата и поведението му е виновно. Това обстоятелство не
подлежи на доказване и опровергаване в настоящото производство.
С доклада по
делото съдът е указал на ищцовата страна, че подлежат на пълно и главно доказване твърденията й, че С.Т. е участвал в
произшествието /доколкото участието му и увреждането му не е установено с акта на
наказателиня съд/,
качеството в което е участвал;
обстоятелството, че е претърпял описаните в исковата молба вреди и
причинно-следствената връзка между деянието на В.В. и описаните в исковата молба вреди.
Във връзка с участието на ищеца в произшествието по
делото е представен с исковата молба е контативен протокол за ПТП с пострадали
лица, съставен на 02.08.2018 год. от служител на ОД на МВР – Пловдив. В него са
отразени автомобилите, участвали в произшествието, осъществило са на 02.08.2018
год. – т.а. „Ивеко“ с рег. № ***, управляван от В.В. и л.а. „Форд Транзит“ с
рег. № ***, управляван от Д.Ф.Г.. Описани са пострадалите лица – шест лица, в
т.ч. А.Т., по отношение на който е постановен акта на наказателния съд /с
причинени две средни телесни повреди/ и С.А.Т., за който е посочено, че е
получил натъртвания по тялото и охлузни рани.
Протоколът за ПТП е оспорен от ответната страна с доводи
за доказателствената му стойност по отношение на обстоятелствата, които не са
възприети лично от съставителя. Протоколът за ПТП действително не се ползва с
доказателствена сила досежно механизма на произшествието, доколкото
длъжностното лице не е присъствало при настъпването му и не е възприело пряко
обстоятелствата, при които е настъпило. Но протоколът е официален свидетелстващ
документ и съставлява доказателство за обстоятелствата, възприети на мястото на
произшествието лично от полицейския служител, в т.ч. лицата, които са заварени
на местопроизшествието и са се легитимирали пред полицейския служител, който е
отразил трите им имена, ЕГН и адрес.
Видно от приложената по досъдебното производство справка
за регистрационните данни на „Форд Транзит“ с рег. № ***, същият е лек автомобил,
с 8 седящи места плюс мястото на водача.
Разпитан като свидетел е водачът на л.а. „Форд Транзит“ с
рег. № *** - Д.Ф.Г.. Той си спомня, че
на 02.08.2018 год. е шофирал буса на прибиране от работа като дървари. В автомобила
бил и С.Т., както и неговия баща и дядо, които седели на по-задните седалки.
Шофьорът забелязал по време на пътя, че от колата има теч, спрял, налял вода и
продължил. Но при движение по автомагистрала „Тракия“ установил, че колата
продължава да загрява. Поради това отбил вдясно, в аварийната лента, пуснал
аварийните и изключил двигателя на автомобила. Подготвил се да слезе, погледнал
в огледалото за обратно виждане и видял приближаващия се зад тях автомобил.
Разбрал, че той ще ги блъсне и само казал на пътуващите в буса: „Дръжте се,
щото ни удрят!“. Последвал сблъсък, при което „Форд“-ът отишъл в канваката.
Никой от пътниците не бил напуснал автомобила в момента на удара. Свидетелят помни,
че Т. не е ползвал обезопасителен колан. След като слезли от автомобила, извикали
полиция и линейка. С. се бил ударил в крака. Заедно с другите пострадали били
откарани с линейка.
Във връзка с механизма
на произшествието по делото е допуснато и изготвянето на автотехническа
експертиза. Според вещото лице инж. С. М. най-вероятен от техническа гледна
точка е следният механизъм на произшествието: Водачът на товарния автомобил В.В.
се е движел по дясната лента на северното платно за движение по автомагистрала
„Тракия“ в посока от изток на запад. През това време водачът на л.а. „Форд
Транзит“ Д.Г. е управлявал автомобила и е спрял в лентата за принудително
спиране. Водачът на товарния автомобил загубил контрол над автомобила, напуснал
е платното за движение от дясно и така е настъпил удар в предната дясна част на
т.а. „Ивеко“ и задната лява част на л.а. „Форд“. Скоростта на движение на
товарния автомобил в момента на удара е била около 55 км.ч. Водачът на т.а. е
имал техническа възможност да избегне произшествието ако се бе движил по платното
за движение, без да го напуска от дясно.
Във връзка с причинените при произшествието телесни увреждания на ищеца са събрани
следните доказателства:
Приет по делото като писмено доказателство е лист за
преглед на пациент. В него е отразен прегледа на доведения от екип на ЦСМП след
ПТП С.Т.. Прегледът е извършен от хирург в консултативно-диагностичен блок. При
прегледа от специалист не е съобщил за загуба на съзнание след произшествието,
съобщил е за рана в областта на главата и на дясната предмишница. Констатирани
при прегледа са малка рана в областта на дясна предмишница и дясна половина на
главата. Направена му е била ренгенова снимка на бял дроб. Не е изписана
терапия. Направена е преценка за липса на необходимост от болнично лечение, след
което Т. е напуснал лечебното заведение.
Представено е и извлечение от амбулаторен журнал от
спешно отделение и фиш за разчетено рентгеново изследване от 02.08.2018 год.
Ищцовата страна е била снабдена със съдебно
удостоверение, което да ѝ послужи пред УМБАЛ „Св. Георги“ за снабдяване с медицинската документация,
съставена при престоя на Т. в лечебното заведение, но въз основа на това
удостоверение е представена същата медицинска документация като тази, която е
представена още с исковата молба. Тя е обект на анализ от експерта по
медицинската експертиза.
Според съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от доц. Д-р С.С., от наличните по делото
доказателства може да се заключи, че Т. е претърпял контузия на гръдния кош и малки рани на кожата на дясната мишница и
дясната половина на главата. При направените рентгенови снимки не са
установени травматични увреждания, не е назначено никакво лечение, не са
извършени никакви консултации, пациентът не е бил хоспитализиран. Ексепрът не е
открил в медицинската документация документална подкрепа за твърдението, че на
ищеца са извършени множество изследвания, при които да е била установена травма
на гръдния кош, загуба на съзнание и да се му били предписани множество
медикаменти и щадящ режим без физическо натоварване. Констатираните рани са
причинени по механизма на удар или притискане върху твърд тъп предмет и е
напълно възможно и вероятно да са причинени при процесното ПТП по механизма на
травма вътре в купето на лекия автомобил. Акцентирано е, че в медицинските
документи не е предписано никакво лечение, не е записана дори обработка на
малките рани на главата и мишницата. На базата на описаните травми,
евентуалното лечение е продължило от 7 до 10 дни. Касае се до лекостепенни травми, които са отшумели в
рамките на една-две седмици, претърпените болки
и страдания са слаби по интензитет и краткотрайни по продължителност, със затихващ
характер. Невъзможно е от тези леки травми да са налице остатъчни явления. Към
момента на изготвянето на експертизата Т. е физически здрав по отношение на
претърпените след произшествието травми.
За неимуществените вреди по делото са разпитани двама
свидетели - К.Т., *** на С.Т. и Л.М.,
негова ***. К.Т. е видяла *** в болницата, с бинт на главата, бил ударен и в
областта на гърдите. Свидетелката определя произшествието като голяма трагедия,
но очевидно свързва мащаба й основно с травмите на баща си А.Т., на който са
били причинени средни телесни повреди. По отношение на С. помни, че не е лежал
в болница, превързали го и го пуснали. Ходили на лекар за смяна на превръзката.
Според свидетелката брат й „все страда“, правел й забележки за шума, който
вдигат децата й /негови племенници/, тъй като го боляла главата. Около
месец-два си дал почивка, не ходел на работа, казвал, че му е лошо. Св. М. също
е видяла ищеца в болницата след произшествието, на главата имал лепенка, през
която прозирала кръв, държал се за гърдите, казал „Щахме да умираме!“, говорел
все едно бълнувал. Около седем дни С. бил с превръзка на главата, казвал, че му
е лошо и странял от хората. В момента работи физическа работа в чужбина.
Така, на базата
на базата на комплексния анализ на всички доказателства по делото съдът приема
за установено обстоятелството, че ищецът е участвал в процесното произшествие,
осъществило се на 02.08.2018 год. на автомагистрала „Тракия“, като е бил пътник
в осемместния л.а. „Форд Транзит“, управляван от Д.Д.Г..
Вследствие на
произшествието е получил леки травматични увеждания – контузия на гръдния кош,
без травматични находки в него при извършена рентгенография, както и малка рана
на кожата на дясната мишница и дясната половина на главата. Не се установи
описаната в исковата молба загуба на съзнание – такова не е отразено в
медицинската документация, за подобна загуба не сочат разпитаните свидетели, дори
самият ищец не е дал данни да е губил съзнание при снемане на анамнезата.
Липсват данни за изписано и съответно, за проведено медикаментозно лечение.
Оздравителният процес е бил в рамките на една-две седмици, съпроводен със слаби
по интенцитет болки и страдания. Изнесените от свидетелите данни за
по-продължителен възстановителен процес и страдания не се подкрепят от
медицинската документация и медицинската експертиза и съдът подхожда към тях
критично, с оглед родствените връзки на свидетелите с ищеца и заинтересоваността
им да подпомогнат доказването на неговата теза. Установи се, че оздравителният
процес при Т. е приключил бързо и без остатъчни увреждания на здравето, което е
напълно възстановено.
Въз основа на
медицинската експертиза съдът приема за доказана причинната връзка между произшествието и констатираните увреждания
на ищеца.
Във връзка с
възраженията на ответната страна за съпричиняване
на вредоносния резултат с поведението на пострадалия:
С.Т. не е бил
водач на л.а. „Форд Транзит“, а пътник в него. Той не носи каквато и да е
отговорност за поведението на водача на лекия автомобил, респ. за спирането му
в аварийната лента. Поради това не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат, изразяващо се в спиране или престой в аварийната лента на
необозначено за това място. Въпросът за това дали спирането в аварийната лента
е било в нарушение на правилата за движение и е састъвлявало форма на
съпричиняване би могъл да се обсъжда по същество единствено по дело за вреди,
заведено от водача на л.а. „Форд“, който е предприел спирането. Поведението на
водача на автомобила, в който се е возил като пътник ищецът, не би могъл да
съставлява акт на съпричиняване на вредоносния резултат от самия ищец.
Не е налице и
съпричиняване, изразяващо се в това, че Т. е нарушил задълженията си като
пешеходец. Установи се, че в момента на сблъсъка е бил в автомобила и не е бил
пешеходец. Поради това липсва фактическо основание да се коментира поведението
му като пешеходец и дали това поведение кореспондира с правилата за движение по
автомагистрала.
Макар да се
изтъкнаха от ответната страна доводи в тази насока в последното по делото
съдебно заседание по повод на искането за допълнителна автотехническа
експертиза, в делото не е своевременно въведено от ответника възражение за
съпричиняване на вреденосния резултат, изразяващо се в неизползване на
предпазен колан от пострадалия ищец. Поради това то не е в предмета на
доказване и не подлежи на обсъждане.
Поради изложеното
съдът приема, че по делото не се установи ищецът с поведението си да е
допринесъл за настъпването на претърпените от него вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, при застраховка “гражданска отговорност” увреденото лице, спрямо което застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ за предварително отправяне на писмена претенция.
Не се спори, а и от представената писмена претенция се установява, че преди
завеждането на делото ищецът е отправил претенция към застрахователя за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Не се спори, че
застрахователят е формулирал отказ да изплати обезщетение на ищеца.
В хода на производството по иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ с следва да бъде установено от една страна
осъществяването на деликт, а от друга страна наличието на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя по
застраховка “гражданска отговорност”. По настоящото дело се установиха и двете предпоставки,
необходими, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432,
ал. 1 КЗ.
Безспорен по делото е фактът на наличие на валиден застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност” към 02.08.2018 год., сключен между собственика на т.а.
„Ивеко“ с рег. № *** и ответното застрахователно дружество. Този факт е обявен
за ненуждаещ се от доказване.
На базата на събраните по делото доказателства се
установи осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
които са породили деликтната отговорност
на водача на т.а. „Ивеко“ с рег. № *** В.В. към ищеца.
Установи се, че застрахованото лице В. като водач на
застрахования автомобил противоправно
е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил произшествие – сблъсък
с автомобила, в който е пътувала като пътник С.Т.. Установи се, че вследствие
на сблъсъка на ищеца са причинени леки телесни повреди. Вината според чл. 45,
ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, а е и установена с влезлия
в сила съдебен акт на наказателния съд. Не
се доказаха възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат.
Телесните увреждания на Т. са леки и повърхностни, не
е установено увреждане на гръдния кош, респ. на белите дробове. Констатирани са
две малки рани, които по данни на свидетелите са били привързани от медицински специалист.
Не се е наложило болнично лечение. Не е предписано медикаментозно лечение, не
се установява такова да е прилагано. Не се установява Т. да е ползвал отпуск
поради временна неработоспособност. Оздравителният процес е протекъл бързо и
успешно, а болките и страдинята са били лекостепенни.
При отчитане на тежестта на уврежданията и скоростта
на протичане ан оздравителния процес, при определянето на размера на дължимото обезщетение съдът приема, че при прилагане на
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, обезщетението следва да бъде присъдено
в размер на 4 000 лв.
До този размер искът следва да се уважи, а за
разликата до пълния претендиран размер от 26 000 лв., предявен като
частичен от 40 000 лв., следва да се отхвърли.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва. Поставя се от ответника
въпроса за началния момент, от която е дължима законната лихва.
Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва се дължи от
датата на увреждането. От този момент тя бе дължима и от застрахователя при
прилагането на отменения КЗ според формираната трайна съдебна практика. Според
сега действащата норма на чл. 429, ал. 2 КЗ, приложима към процесното
застрахователно събитие, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите
за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице, при условията на ал. 3. Според ал. 3 от чл. 429 КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Не се установява
застрахованият водач да е уведомил застрахователя за произшествието в по-ранен
момент. Пострадалият е отправил искането си за обезщетение с писмена претенция
от 05.11.2018 год.
Поради това законната лихва върху обезщетението се дължи от застрахователя
от датата на предявяването на застрахователната претенция от увреденото лице –
05.11.2018 год. до окончателното плащане. Искането за присъждане на законна
лихва от по-ранен момент, а именно момента на произшествието е неоснователно и
следва да се остави без уважение.
По въпроса за разноските:
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от внасянето на такси и
разноски, същият не е сторил разноски за внасяне на такса и не е направил
разноски за събиране на доказателства.
Предоставена му е безплатна правна помощ от адвокат при условията на чл.
38, ал. 2 от ЗА, видно от договора за правна помощ на л. 261 от делото. Предвид
частичното уважаване на исковете, на основание чл. 38, ал. 2, предл. последно
ЗА, дължимото за тази помощ адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено
в полза на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“. Размерът на адвокатското
възнаграждение за дело с материален интерес 26 000 лв., определен в съответствие
с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 МРАВ /в настоящата му редакция, към момента
на постановяването на решението/, е 1 310 лв. без ДДС. Общодостъпна е
информацията, че дружеството е регистрирано по ЗДДС от 2017 год. На основание
пар. 2а от Наредбата МРАВ върху минималното възнаграждение се начислява ДДС. С
включен ДДС минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1 572 лв.
Пропорционално на уважената част от иска, възнаграждението за адвокат следва да
се определи на 241,85 лв., която сума следва да се присъди в полза на Адвокатското
дружество, предоставило безплатната правна помощ на ищеца.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Окръжен съд - Пловдив сумата 160 лв. държавна такса, дължима върху уважената част от иска. То следва да
бъде осъдено да заплати и разноските
по делото, изплатени от бюджета на съда, пропорционално на уважената част от
исковете. Разноските от бюджета на съда са в размер на 100 лв. за СМЕ. От тях
върху ответника следва да се възложат 15,39 лв., пропорционално на уважената
част.
Ответното дружество също претендира разноски, за които е представило списък.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК то има право на разноските по
делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете. Ищецът е освободен от
разноските, дължими по делото по бюджета на съда, но не и от отговорността за
разноски на насрещната страна. Според списъка по чл. 80 ГПК разноските на
ответната страна, сторени по делото, са в размер на 250 лв. за автотехническа
експертиза, 200 лв. за медицинска експертиза, 100 лв. депозит за призоваване на
свидетел и 1 620 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение. Депозитите за
експертизи са реално внесени. Внесен е и депозит за призоваване на свидетел, но
от него не е изплатено възнаграждение, предвид неявяването на свидетеля и
неговото заличаване. Същият подлежи на връщане на вносителя при поискване.
Договореното от ответното дружество адвокатско възнаграждение според
договора за правна помощ на л. 121 от делото е в размер на 1 350 лв. без ДДС. В
договора е отразено, че възнаграждението е заплатено в брой. Върху него е
дължимо ДДС, доколкото предоставилият правната помощ адв. Г. е регистриран по
реда на ЗДДС, видно от представеното удостоверение за регистрация. Направено е
възражение за прекомерност на възнаграждението от ищцовата страна. Но съдът
приема, че при минимално възнаграждение от 1 310 лв. без ДДС, договореното от 1
350 лв., т.е. с 40 лв. по-голямо от минимума, не е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото. С ДДС възнаграждението е в размер на
1 620 лв.
Така, от разноските на ответника, констатирани в общ размер на 2 070 лв., в
полза на ответника ще се присъдят 1 751,54 лв., пропорционално на отхвърлената
част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831 830 482, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати на С.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания от телесните увреждания, претърпени от Т., вследствие на
пътно-транспортно произшествие, осъществило се на 02.08.2018 год. на автомагистрала
„Тракия“, при км. 130+100, в посока към гр. София, причинено виновно и противоправно от В.М.В., при управление на МПС – специален автомобил „Ивеко”
с рег. № ***, по отношение на който е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност” към деня на събитието, сключена с ответното
застрахователно дружество, ведно със законната
лихва, считано от 05.11.2018 год. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за неимуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 4 000 лева до пълния претендиран размер от 26
000 лв., частичен иск от общодължимото обезщетение от 40 000 лв. и ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на законна лихва от датата на събитието –
02.08.2018 год. до 04.11.2018 год.
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87 на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд -
Пловдив сумата 160 лева държавна такса, определена върху
уважената част от исковете и сумата 15,39
лева разноски по делото за съдебна експертиза, изплатени от бюджета на
съда, пропорционално на уважената част от исковете.
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. И И.“ ****, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата 241,85
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставената от него на ищеца С.А.Т.
безплатна правна помощ, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 и пар. 2а
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
пропорционално на уважената част от исковете.
О С Ъ Ж Д А С.А.Т., ЕГН **********, с адрес *** заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 1 751,54 лева
разноски по делото, пропорционално на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: ……………………………………..