Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…………2022 г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, І-ви тричленен състав,
в публично
заседание на двадесет и седми януари през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Пенка Михайлова и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията – докладчик Веселина Чолакова КНАХД № 2793 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл. 63в от ЗАНН.
Производството е образувано по касационна жалба от „Спедстрой“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Ж. К. Ж., чрез адв. Б. против решение № 899/18.11.2021
г. постановено по НАХД № 3349/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е
потвърдено наказателно постановление № 23-0001167/17.12.2020 г. издадено от
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна , с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева на основание
чл. 96, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ за допуснато
нарушение на чл.12б, ал. 11 от ЗАвтПр.
Решението на Районен съд-Варна се оспорва с
основанието на чл.348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Сочи се, че наказателното
постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че нарушението
е констатирано на 09.10.2020г. в констативен протокол, който не е връчен на
дружеството, с което е нарушено правото му на защита. Изложени са съображения,
че АУАН е издаден също на 09.10.2020г., въпреки че не е изтекъл срокът за
подаване на възражения срещу КП. Освен това се сочи, че издадения АУАН също не
е връчен на дружеството по надлежния ред. Изложени са подробни съображения,
процедурата по връчване на акта за административно нарушение е съществено
опорочена. Твърди се, че НП е издадено
при неправилно приложение на материалния закон и при липса на мотиви. Посочено
е, че в НП липсва дата, на която дружеството е следвало да подаде уведомление,
както и че липсват мотиви по отношение на срока за подаване на такова
уведомление. С оглед изложеното, моли да обжалваното решение да се отмени като
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Отправено е искане за присъждаме на сторените по делото разноски.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Варна, в писмен отговор оспорва жалбата чрез процесуален
представител и моли решението на Районен съд-Варна да се остави в сила.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното
решение е поставено при спазване на процесуалните правила и закона, и не са
налице основания за отмяната му. Моли решението да бъде оставено в сила.
По
допустимостта на касационната жалба:
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена от страна, участвала във
въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК.
По
основателността на касационната жалба:
Административният съд, като взе предвид доводите на
страните, обсъди фактите, които се установяват от събраните по делото
доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия
по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателите касационни
основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218,
ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред ВРС е наказателно постановление № 23-0001167/17.12.2020
г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна , с което на „Спедстрой“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500,00
лева на основание чл. 96в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/
за допуснато нарушение на чл. 12б, ал. 11 от ЗАвтПр.
Районен съд-Варна е установил от фактическа страна, че
през м. 10.2020г. служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
извършили комплексна проверка на документацията на превозвача „Спедстрой“ ЕООД.
След проверка на пътен лист №7462831/02.01.2020г., товарителница № 2430087/02.01.2020г. и
заповед №016/02.01.2020г. е установено, че на 02.01.2020г. е извършен превоз за
собствена сметка на товари, за който не е подадено писмено уведомление до Изпълнителна
агенция „АА“. Срещу дружеството бил
съставен АУАН, предявен на упълномощено лице, което е отказало да го подпише.
Въз основа на АУАН е издадено наказателното постановление, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева на основание
чл. 96в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ за допуснато
нарушение на чл. 12б, ал. 11 от ЗАвтПр.
Горната фактическа обстановка Районен съд-Варна е
установил въз основа на представените с АНП писмени доказателства и чрез показанията
на Калоян Калоянчев-актосъставител.
От правна страна Районен съд-Варна е приел, че АУАН и
НП са издадени от компетентни лица. НП съдържа всички необходими реквизити
съгласно чл.57 от ЗАНН, като вмененото нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП
съдържат пълно описание на нарушението, датата и мястото на извършването и
установяването му, като е налице пълно единство между фактическото и
юридическото обвинение. В хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен
правилно.
Въззивният съд е приел за безспорен факта, че
дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 12б, ал. 11 от ЗАвтПр, тъй
като е трябвало да подаде уведомление не по – късно от деня на започване на
дейността, а именно 02.01.2020 година.
Районен съд-Варна е изложил и подробни съображения за
отсъствието на предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Приел е, че
данните за наложени предходни наказания, обосновават извод за по-висока степен
на обществена опасност на нарушителя.
Решението на ВРС е валидно, допустимо и правилно,
поради следните съображения:
Съгласно чл. 12б,
ал. 11 от ЗАвтП лицата, които извършват превоз на товари за собствена сметка са
длъжни да уведомят писмено Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", за извършването на превози за собствена сметка на пътници
или товари еднократно, не по-късно от деня на започването на дейността, като на
основание чл. 96в, ал. 2 от ЗАвтП за неизпълнение на задълженията по чл. 12б,
ал. 11 наказанието е глоба или имуществена санкция в размер 500 лв.
От
изложеното в обстоятелствената част на АУАН и на НП ясно и еднозначно се
разбира, че отговорността на дружеството е ангажирана за това, че не е подало в
срок уведомление за извършване на превоз за собствена сметка на пътници или
товари. В жалбата са наведени
твърдения, че на дружеството не е връчен констативен протокол за извършена
комплексна проверка и по този начин е нарушено правото му на защита. Сам по
себе си констативният протокол не влияе на действителността на АУАН и НП. В
закона не е налице и процедура по обжалване и подаване на възражение по
изготвения констативен протокол. Такава процедура именно е уредена единствено
за АУАН и НП, тъй като това са актовете, от които се пораждат неблагоприятни за
нарушителя правни последици и за последният с налице възможност да упражни
своето право на защита. В този смисъл не е нарушено правото на защита на
санкционираното лице.
Настоящата съдебна инстанция не споделя
възраженията, направени с касационната жалба,
че АУАН не е надлежно предявен и връчен на дружеството, което е довело до
нарушаване на правото му на защита. В настоящия случай АУАН е съставен в
хипотезата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, тъй като представляващият
дружеството-касационен жалбоподател е отказал да го подпише, което
обстоятелство изрично е отбелязано в акта и е удостоверено с подписа на
свидетеля Б. В. И., името и точният адрес на който са отбелязани в акта
съгласно изискването на цитираната процесуалноправна норма на ЗАНН. Съдържащата
се в АУАН разписка е оформена по надлежния ред, противно на твърденията в
касационната жалба. Видно от нея препис от АУАН е връчен на Д. В. Д. –
пълномощник. С оглед на изложеното, съдът намира, че целите на разпоредбите на
ал. 1 и ал. 2 на чл. 43 от ЗАНН да бъде известен нарушителя за предприетите
действия и да бъде гарантирано правото му на защита, са постигнати. Предвид
предприетото съдебно оспорване на издаденото наказателно постановление,
настоящата съдебна инстанция счита, че не е нарушено правото на защита на
дружеството.
По отношение на
възражението за липса на час на съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, съдът намира, че разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН не
предвижда като задължителен реквизит на АУАН посочването на часа.
Възражение за
липса на дата на извършване на нарушението също е неоснователно, тъй като в
наказателното постановление ясно е посочено, че нарушението е извършено на 02.01.2020
година. Именно това е датата на извършване на превоз за собствена сметка на
товари, видно от събраните в хода на административнонаказателното производство,
доказателства. Съгласно разпоредбата на
чл. 12б, ал. 11 от ЗАвтП дружеството е следвало да уведоми Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", не по-късно от деня на започването на
дейността. Съдът намира, че правилно е определена датата на извършване на
нарушението в оспореното НП.
Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя мотивите
на ВРС по отношение на приложението на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално и
за съставомерността му не е необходимо да са настъпили вредни последици. В
случая следва да се отчете степента на обществена опасност на нарушителя, която
е висока с оглед на предходни нарушения. Процесното нарушение не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други случаи на нарушения
от този вид, предвид по-високата степен на обществена опасност на нарушителя.
Решението на Районен съд - Варна е
валидно, допустимо и правилно. Съдът е изложил достатъчни мотиви, с които е обсъдил възраженията във
въззивната жалба и е извършил дължимата проверка за законосъобразността на НП.
Поради това подадената касационна жалба е неоснователна и оспореното решение
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, своевременно
направеното искане и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, касаторът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, и на основание
чл. 221, ал. 2 предложение второ от АПК и във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд-Варна, І-ви тричленен състав
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 899/18.11.2021
г. постановено по АНД № 3349/2021 г. по описа на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА „Спедстрой“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Ж. К. Ж., да заплати на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна сумата от 80.00
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.