Решение по дело №408/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 45
Дата: 22 февруари 2021 г.
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20207240700408
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                        22.02.2021 год.                     град Стара Загора

 

                              В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на единадесети февруари  през две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

                                                 Членове:           ИРЕНА ЯНКОВА 

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря Минка Петкова  

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков                                       

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА  КАН дело № 408 по описа  за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

 

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора против Решение № 260045 от 09.10.2020г., постановено по АНД № 592/2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 19-0284-002382/ 01.11.2019г., издадено от Началника група към ОД на МВР гр. Стара Загора  РУ-Казанлък.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото не било посочен вида на управляваното ППС. В НП изрично било описано, че нарушенията са извършени с мотокар. На следващо място се твърди, че не е налице и соченото от районния съд несъответствие между съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП. Неправилото изписване на вида на мотокара в АУАН, респективно НП вместо „ТСМ” „ТМС”  не било съществено. С доводи, че в случая са били спазени императивните изисквания по чл.57 от ЗАНН, безспорно са установени нарушенията, нарушителя и неговата вина,  е направено искане  обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което да се потвърди изцяло Наказателно постановление № 19-0284-002382/ 01.11.2019г., издадено от Началника група към ОД на МВР гр. Стара Загора  РУ-Казанлък.  

Ответникът по касационната жалба – К.И.К., чрез пълномощника си по делото – адв. Н.  оспорва същата като неоснователна и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде отменено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на К.И.К.  против Наказателно постановление  № 19-0284-002382/ 01.11.2019г., издадено от Началника група към ОД на МВР гр. Стара Загора  РУ-Казанлък с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 082062/ 11.07.2019г., на К.К.  са наложени следните административни наказания – „глоба”  в размер на 20 лева на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП, „глоба”  в размер на 20 лева на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал.2 от ЗДвП, „глоба” в размер 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на същата законова разпоредба и „глоба“ в размер на 10лв.  на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 1, 2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от с.з. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 11.07.2019г. в 12:20 часа, в гр. Казанлък на ул. „Индустриална” до № 32 , западно от входа на „Топливо” в посока изток-запад управлява мотокар „ТМС”, жълт на цвят, като водачът извършва маневра движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, при което блъска движещият се по същата улица в посока юг-север товарен автомобил с рег.№ **** и настъпва ПТП с материални щети. Водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „ALCOTEST 7510 DRAGER“ с фабричен № ARDN-0022 за установяване на употребата на алкохол, както и отказва да изпълни медицинско изследване. Издаден талон за медицинско изследване № 0011041. Водачът не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.

Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че липсва описание на превозното средство, с което е извършено нарушението – мотокар и че е налице противоречие при описание на ППС в АУАН било записано, че мотокарът е марка ТСМ, а в НП че е марка ТМС и това нарушение е прието за съществено и ограничаващо правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице.  

 Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.

Неправилно въззивният съд е приел и че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания, поради липса на изискуемата се конкретизация от фактическа и правна страна на обвинението. Видно от съдържанието на същото, при фактическото описание на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване на деянието с мотокар. В обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че водачът на ППС е управлявал тази самоходна машина, предизвикал е ПТП отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер” №ARDN-0022, за установяване употреба на алкохол, след което му е издаден талон за медицинско изследване, който е отказал да получи, с което не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Описаното поведение на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице  управление на ППС и /изричен отказ да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и обективиран с конклудентни действия отказ да му бъде извършено медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта/, е съставомерно поведение, правните последици на което се свързват с отказ на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол - административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. В случая в съдържанието на наказателното постановление чрез направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение и респ. съставомерно деяние по чл.183, ал.1, т.1, предложение 1 от ЗДвП и по  174, ал.3 от ЗДвП.

Не се споделя и следващият довод на въззивния съд за формална неизрядност на НП, обоснована с липсата на яснота марката на превозното средство. Касае се до грешка в изписването му в НП, но това не влияе на законосъобразността на НП. При изведеното пълно описание от фактическа и правна страна на извършените нарушения по чл. 40, ал.1 от ЗДвП, чл. 40, ал.2 от ЗДвП, чл.174, ал.3 от ЗДвП  и по чл.100, ал.1, т.1 от с.з. нарушителят несъмнено има обективна възможност да разбере кои негови деяния са приети за противоправни по смисъла на чл.6 от ЗАНН, при което правото му на защита не е накърнено. По тези съображения настоящата инстанция намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната му като незаконосъобразно. Както АУАН, така и НП напълно отговарят на императивно изискуемото съдържание по чл.42 от ЗАНН и по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. 

По тези съображения съдебно решение, като постановено в нарушение на закона, следва да бъде отменено. Въпросът за законосъобразността на НП следва да бъде разрешен от настоящата съдебна инстанция предвид обстоятелството, че всички доказателства за съставомерните факти са събрани, като с въззивната жалба не са направени доказателствени искания, които да са останали неразгледани от въззивния съд. В този смисъл настоящия състав счита, че няма да бъде лишено наказаното лице от инстанция по същество, предвид посоченото по-горе приобщаване по делото на всички поискани и представени от страните доказателства. Извършването на съставомерни от обективна и субективна страна деяния, квалифицирани като административни нарушения по чл. 40, ал.1 от ЗДвП, чл. 40, ал.2 от ЗДвП, чл.174, ал.3 от ЗДвП  и по чл.100, ал.1, т.1 от с.з. се потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съгласно чл.198, ал.2 от ЗДвП редовно съставеният АУАН е доказателствено средство в административнонаказателното производство, поради което до опровергаване на фактите, установени от актосъставителя, може да служи за доказване на извършеното нарушение. В АУАН са вписани извършените от и пред актосъставителя действия, както и възприетите от актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението факти, представляващи доказателства за извършеното нарушение. Следователно административнонаказателното обвинение се подкрепя от АУАН, фактическите констатации, който не са оборени по отношение на тяхната вярност от наказаното лице и съотв. следва да бъде зачетена доказателствената стойност на АУАН като официален свидетелстващ документ, съставен по надлежния ред от компетентно длъжностно лице в рамките на неговите правомощия. За описаните в процесното наказателно постановление административни нарушения законосъобразно на ответника по касация са наложени предвидените в административни наказания в чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП, чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на същата законова разпоредба,  и чл.183, ал.1, т.1, пр. 1, 2  от ЗДвП наказания, в рамките на законоустановените такива.  С оглед на което съдът намира, че Наказателно постановление № 19-0284-002382/ 01.11.2019г., издадено от Началника група към ОД на МВР гр. Стара Загора  РУ-Казанлък, с което по така фактически и правно обоснованото административно обвинение е ангажирана отговорността на К.И.К. е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят съдебно деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 260045 от 09.10.2020г., постановено по АНД № 592/ 2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 19-0284-002382/ 01.11.2019г., издадено от Началника група към ОД на МВР гр. Стара Загора  РУ-Казанлък и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА постановление № 19-0284-002382/ 01.11.2019г., издадено от Началника група към ОД на МВР гр. Стара Загора  РУ-Казанлък, с което на К.И.К. са наложени следните административни наказания: „глоба”  в размер на 20 лева на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП, „глоба”  в размер на 20 лева на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал.2 от ЗДвП, „глоба” в размер 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на същата законова разпоредба и „глоба“ в размер на 10лв.  на основание чл.183,ал.1, т.1, пр. 1, 2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. 

  ОСЪЖДА К.И.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора съдебно деловодни разноски в размер на 120/ сто и двадесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                   

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

                                                                                                   2.