О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../……..2019
год.
гр.Варна
ОКРЪЖЕН
СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в закрито заседание, проведено на тринадесети
септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
въззивно търговско дело
№ 1158 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано
е по повод молба с вх. № 25243/23.08.2019 г., депозирана от Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/, БУЛСТАТ *********, Областно управление-Варна, с адрес:
гр. Варна, ул. „Д-р Пюскюлиев“ № 3, действащ чрез процесуалния си представител
юрк. Л. Чакърова-Тодорова, с която, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, се иска
допълване на Определение № 2977/15.08.2019 г., постановено по в. т. д. № 1158
по описа за 2019 г. на ОС-Варна, ТО, в частта му за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е
постъпил отговор с вх. № 26666/11.09.2019 г. от насрещната страна
„ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* /подпомагаща страна/, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Александър Дякович“ № 31, представлявано
от управителя М.Г., с който молбата се оспорва като неоснователна и се моли за
оставянето й без уважение. Навеждат се доводи за това, че крайният акт на
настоящия съдебен състав не е окончателен по своя характер. Евентуално, ако се
приеме, че са налице предпоставките за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, то размерът на същото следва да се определи по реда на Наредба
за заплащането на правната помощ, а не както се твърди от молителя по реда на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
На 10.09.2019 г., на основание чл.
248, ал. 1 от ГПК, е постъпила друга молба с вх. № 26629 от ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, ЕИК ********* /подпомагана страна/, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, чрез адв. Д.Д., с която също се иска
допълване на Определение № 2977/15.08.2019 г., постановено по в. т. д. № 1158
по описа за 2019 г. на ОС-Варна, ТО, в частта му за разноските в полза на
застрахователното дружество.
Относно
допустимостта на молба с вх. №26629/10.09.2019 г., подадена от ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“:
Депозираната от ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, ЕИК ********* молба с вх. № 26629/10.09.2019 г. е подадена
извън законоустановения едноседмичен преклузивен срок. Видно от съобщението /л.
32/, застрахователят е уведомен за постановения съдебен акт на 22.08.2019 г. по реда на чл. 51, ал. 1,
изр. 2-ро от ГПК, чрез лице, което работи или сътрудничи на адв. Д.Д.. Съгласно
чл. 248, ал. 1 от ГПК, искането за допълване на съдебния акт в частта за
разноските следва да се направи от страните в срока за обжалване на решението.
В конкретния случай производството е приключило с постановяване на
прекратително определение, което подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщението
– арг. от чл. 275, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Доколкото в Глава XXI от ГПК няма особени правила, за производството по
частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията – арг.
от чл. 278, ал. 4 от ГПК, т.е. и разпоредбата на чл. 248 от ГПК, обективирана в
Глава XX от ГПК – „Въззивно обжалване“, се прилага съответно,
когато произовдството не е приключило с решение, а с прекратително определение.
Последното подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщението, поради което и срокът за подаване на молбата
по чл. 248 от ГПК е седмичен, който за
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК ********* е изтекъл на 29.08.2019 г.
Дори да се приеме, че срокът за допълване на
определението в частта за разноските е този за обжалване на решението, а не на
прекратителното определение, т. е. двуседмичен – арг. от чл. 259, ал. 1 от ГПК,
то същият е изтекъл на 05.09.2019 г.
и депозираната едва на 10.09.2019 г.
молба по чл. 248 от ГПК, отново се явява недопустима поради неспазване на
установения преклузивен срок, поради което същата следва да се остави без разглеждане.
Относно
допустимостта на молба с вх. № 25243/23.08.2019 г., подадена от АПИ:
Депозираната от АПИ молба с вх. №
25243/23.08.2019 г. за присъждане на разноски в производството, е заявена в
законоустановения едноседмичен преклузивен срок /съобщението е получено на
20.08.2019 г., а молбата е подадена на 23.08.2019 г./ и изхожда от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Относно
основателността на молба с вх. № 25243/23.08.2019 г., подадена от АПИ:
Разгледана по същество, молбата е
основателна по следните съображения:
Производството
по в. т. д. № 1158/2019 г. по описа на ОС-Варна е образувано по въззивна жалба,
депозирана от третото лице-помагач „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********,
срещу решение № 2155/17.05.2019 г.,
постановено по гр. дело № 15137 по описа за 2018 г. на Районен
съд - Варна, 10-ти съдебен състав.
Съдът,
в рамките на извършената проверка, досежно допустимостта на производството и
редовността на жалбата, констатира, че производството по в. т. д. № 1158 по
описа за 2019 г. на ОС-Варна, ТО, е процесуално недопустимо, доколкото
въззивникът обжалва единствено допустимостта на конституирането си като трето
лице-помагач на страната на ответника-АПИ, без да навежда оплаквания против
правилността на крайния съдебен акт по съществото на материалноправния спор
между главните страни. В резултат на това с Определение № 2977/15.08.2019 г.,
постановено по в. т. д. № 1158 по описа за 2019 г. на ОС-Варна, ТО,
производството по цитираното въззивно търговско дело е прекратено, като
процесуално недопустимо.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът
дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК,
страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските
е доказано в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на
чл. 78 от ГПК.
Молителят-АПИ своевременно – още с
отговора на въззивната жалба – е формулирал искане за присъждане на сторените
разноски в производството пред ОС-Варна, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт – както е в
конкретния случай. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Правилника за структурата,
дейността и организацията на работата на Агенция „Пътна инфраструктура“, Агенцията
е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и
благоустройството със седалище в София и с адрес – бул. Македония № 3, и със
специализирани звена – областни пътни управления, Национално тол управление и
Институт по пътища и мостове. Видно от приложеното към отговора на исковата
молба пълномощно /л. 60 от гр. д. № 15137/2019г. по описа на РС-Варна/ АПИ се
представлява от юрк. Людмила Чакърова-Тодорора, като последната има призната и
гарантирана от закона възможност да защитава интересите на АПИ пред всички
съдебни инстанции по заведените от или срещу АПИ дела по силата на учредената ѝ
представителна власт. От друга страна, размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, която разпоредба препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ. В този смисъл са основателни
оплакванията на „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* досежно
неприложимостта на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
Инвокираното възражение на третото лице-помагач,
че не следва да се присъждат разноски в полза на АПИ, тъй като определението, с
което е прекратено производството не
е акт по същество, са неоснователни. Съгласно процесуалноправната норма, обективирана в разпоредбата на
чл. 81 от ГПК, разноските по делото се присъждат с окончателния акт, а
окончателният акт е решението по същество или определението за прекратяване на
делото поради недопустимост – както е в настоящия случай. В този смисъл е и
каузалната практика на ВКС, обективирана в Определение № 314 от 4.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2402/2018 г., III
г. о., ГК и Определение № 505 от
18.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1446/2017 г., I т. о., ТК.
Третото лице-помагач е станало причина
за въззивното дело, поради обстоятелството, че е поискало обезсилване на
решение № 2155/17.05.2019 г.,
постановено по гр. дело № 15137 по описа за 2018 г. на Районен
съд - Варна, 10-ти съдебен състав, в частта, относно конституирането си като
подпомагаща страна, поради което, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК,
юрисконсултското възнаграждение следва да се възложи в тежест на въззивника - „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“
ЕООД, ЕИК *********.
Настоящият съдебен състав счита, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото, а и като взе предвид
предприетите от процесуалния представител на АПИ действия, справедливото
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, е 100.00 лева.
Предвид гореизложеното молбата е основателна и
постановеното по делото прекратително определение следва да бъде допълнено в
частта му относно разноските.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248 от ГПК,
съставът на ОС - Варна
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА,
на основание чл. 248 от ГПК, определение № 2977/15.08.2019 г.,
постановено по в. т. д. № 1158 по описа за 2019 г. на ОС-Варна, ТО, в частта му
относно разноските, като:
ОСЪЖДА
„ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Александър Дякович“ № 31,
да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, Областно
управление-Варна, сумата от 100.00 /сто/
лева, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 26629/10.09.2019 г., депозирана от ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, с която, на основание чл. 248, ал. 1
от ГПК, се иска допълване на определение № 2977/15.08.2019 г., постановено по
в. т. д. № 1158 по описа за 2019 г. на ОС-Варна, ТО, в частта му относно
разноските, като процесуално недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщението, по
арг. от чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.