РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Пловдив, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Емилия Ат. Брусева
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20245001000250 по описа за 2024 година
С решение № 1/03.01.24 г., постановено по т.д. № 45/23 г. по
описа на Окръжен съд Хасково, ЗАД "О**- О. з.“АД ЕИК ********* е
осъдено да заплати на И. И. В. ЕГН **********, действаща чрез своя баща и
законен представител И. Х. В. ЕГН ********** на основание чл.432 ал.1 от
КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, вр. чл.51 ал.2 от ЗЗД сумата в размер на общо 33
165,77лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
детето И. имуществени вреди - 1 165,77 лв. за направени разноски за
заключваща реконтруктивна плака,заключващи винтове самонарезни и
медицински препарати за лечение / и неимуществени вреди - 32 000 лв. за
претърпени болки и страдания, мъка, стрес, ужас и шок и негативните
последици от емоционално и психическо отношение/, вследствие на ПТП
настъпило на ******** г. и нанесените средни телесни повреди, ведно със
законната лихва върху общата присъдена сума, считано от 03.01.2023 г.
до окончателното й изплащане, като исковете в останалата част за разликата
до пълния предявен размер от 41 457,27 лв. и за присъждане на законна лихва
за периода от 21.09.2023 г. до 02.01.2023г., са отхвърлени като неоснователни
и недоказани.
ЗАД “О** - О. з.“АД е осъдено да заплати на И. И. В.,
действаща чрез своя баща и законен представител И. Х. В., направените по
делото разноски, съобразно уважената част на исковите претенции, в размер
1
на 1 646,63 лв.
И. И. В., действаща чрез своя баща и законен представител И.
Х. В., е осъдена да заплати на ЗАД “О** - О. з.“АД направените по делото
разноски,съобразно отхвърлената част на исковите претенции, в размер на
1368,02 лв.
ЗАД “О** - О. з.“АД е осъдено на основание чл. 38, ал.2 от
ЗАдв да заплати на адвокат Г. П. П. от АК - Х. 3 303,26 лв.- адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
Въззивна жалба против горното решение в частта му, с която е
уважен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 20 000 лв. до присъдените 32 000 лв. е подадена от ЗАД “О**
- О. з.“АД. Излагат се съображения, че определеният размер е завишен, като
не е съобразен с принципа за справедливост, както и със степента на
съпричиняване от страна на пострадалото лице, която е определена занижен
размер от 20 %. Иска в обжалваната част решението да бъде отменено, като
вместо него се постанови друго, с което се отхвърли исковата претенция за
неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до присъдения размер от
32 000 лв. Претендират се разноски по представен списък на разноските.
Насрещна въззивна жалба против решението в частта му, с
която се отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата над 32 000
лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв., е подадена от И. И. В.,
действаща чрез своя баща и законен представител И. Х. В., чрез процесуален
представител адв. П.. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на решението в частта, с която е прието наличието на
съпричиняване, като се оспорва такова да е налице. Иска се в тази част
решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което
предявеният иск за неимуществени вреди се уважи до пълния претендиран
размер от 40 000 лв. ведно със законна лихва от 03.01.23 г. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ в полза на процесуалния представител на страната адв. П..
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с искове по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, претърпени от И. И. В., действаща чрез своя баща и
законен представител И. Х. В., вследствие на ПТП настъпило на ******** г.,
виновно причинено от А. И.а В. при управление на МПС марка „В** ** *“, с
2
рег.№ ** **** **.
Безспорно е установено и обстоятелството, че за увреждащия
автомобил е била сключена с ответното застрахователно дружество
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
валидна към датата на настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Във връзка с ПТП е съставен Констативен протокол № ** за
ПТП с пострадали лица от ********г. на ОД МВР-Х., според който на
посочената дата, около 21.00 часа на 3-то класен път № *** км **+*** в
посока от гр.М. към гр.Д. е станало ПТП, тъй като шофьорът на лекия
автомобил А. И.а В., поради несъобразена скорост с пътните условия и мокра
настилка губи контрол над управлението, излиза в дясно от пътното платно,
като се удря последователно в крайпътни храсти и дървета; пострадала от
ПТП е малолетната И. И. В., която се е возила на задна лява седалка на лекия
автомобил, поставена в детско столче.
За станалото ПТП на водача на лекия автомобил А. И.а В. е
съставен АУАН №****** от ********г. за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП,
а в последствие и НП№ **-****-****** от ********г., с което на същата е
наложена глоба в размер на 200лв.
По отношение конкретния механизъм на настъпване на ПТП е
кредитирано заключение на САТЕ, от което е установено, че на ********г. по
третокласен път *** в посока от гр.М. към гр.Д. със скорост около 90 км/ч се
е движил лек автомобил марка „Б**“, модел „*** *“, с рег. №** **** **,
управляван от А. И.а В.. Движението се е извършвало през тъмната част на
денонощието по прав, хоризонтален, двупосочен участък от платното за
движение при мокра настилка. На км.**+*** водачът на лекия автомобил
губи контрол върху управлението на автомобила, излиза вдясно от пътя и се
удря в крайпътните храсти и дървета. От техническа гледна точка, причината
за настъпване на ПТП най-вероятно е от субективен характер, в следствие на
екстремни действия на водача /интензивно ускоряване/ при управлението на
автомобил с много добри динамични качества и при наличие на мокра
асфалтова настилка. По делото не са налице данни за оставени спирачни
следи по пътната настилка от МПС. Вследствие на настъпилото произшествие
са установени телесни увреждания на И. И. В., която е била пътник на задната
седалка на автомобила. Според експерта, при правилно поставено детско
столче тялото на И. щяло да бъде задържано на столчето и не би могло да
контактува с детайли от оборудването на купето на автомобила, но може да
бъде осъществен контакт на крайниците с детайли от интериора на
автомобила и освен това би могло да настъпят травми по тялото вследствие
на задържащото въздействие на предпазните рамки на столчето. Вещото лице
сочи,че крайниците са ставно свързани с тялото и са с определена степен на
свобода, но преносните инерционни сили, които им въздействат при
задържано тяло на пасажера, са пропорционални на масата и са в пъти по-
3
малки от силата, която въздейства на тялото като цяло. Крайниците могат да
контактуват с детайли от интериора на автомобила под въздействието на тези
автономни сили.
В устните си обяснения, дадени в открито съдебно заседание,
вещото лице – автоексперт е заявило, че при поставено дете в столче,
крайниците му биха могли да контактуват с част от автомобила, като това е
възможно и за главата. Обяснява, че това е възможно тъй като след напускане
на пътното платно от автомобила инерционните сили са били освен
хоризонтални – наляво, надясно, и вертикални, тъй като е преодоляна и
канавка. Не може да каже с кои части на автомобила е контактувала главата,
няма данни къде е било детското столче, как е намерено след ПТП.
По отношение получените увреждания е кредитирано
заключение на СМЕ, според която при процесното ПТП ищцата е получила
следните травми:
счупване на тялото на лявата бедрена кост,закрито
разкъсно контузна рана в областта на лявата очница
Раната на лицето е обработена хирургически и зашита. На
********г. е извършено закрито наместване на счупването на лявото бедро и е
поставена гипсова имобилизация, а на ********г. е извършена операция по
открито наместване и вътрешна фиксация на лявата бедрена кост с метална
планка. Последвала е гипсова имобилизация на крака и проведен курс по
физиотерапия. Лечението на пострадалата И. включва оперативните
интервенции, срока на гипсовата имобилизация и проведените
физиотерапевтични процедури, като общо е продължило около 4-5 месеца.
Възстановителния период до пълното възстановяване на функцията на крака е
продължила не по-малко от 6 месеца. За пълно възстановяване на левия крак
може да се говори едва след снемане на металния имплант от бедрената кост,
каквото снемане към момента на изготвяне на заключението все още не е
настъпило. Установени са и белези от оперативната интервенция на лявото
бедро и белегът останал като последица от раната в областта на лявата
очница. На лявото бедро белегът е линеен, по протежение на бедрото, с
дължина 9 см, като същият е леко хлътнал, под нивото на околната кожа.
Белегът на челото е в лявата половина, от вътрешния край на лявата вежда,
дъговиден, изпъкнал наляво, с дължина около 3 см, издигнат над нивото на
околната кожа. Няма медицински данни, които категорично да сочат,че И. В.
по време на пътната злополука е била поставена в детско столче и с предпазен
колан. Според вещото лице травмите се дължат на удари на главата и левия
крак в елементи от вътрешното устройство на автомобила. Ударът е настъпил
в резултат на сили породени от рязката промяна в скоростта и посоката на
движение на автомобила. Предписанията на лекарите относно режима и
процедурите по възстановяване на детето са спазени напълно. Налице е пряка
причинна връзка между автомобилната злополука и уврежданията получени
4
от пострадалата.
В устните си обяснения, дадени в открито съдебно заседание,
вещото лице е заявило, че предполага, че детето е било в детско столче, но
няма обективни медицински данни, които категорично да сочат дали е било в
детско столче и с предпазен колан. Обяснява механизма на получаване на
травмата счупено бедро – огъвачна фрактура, която се получава в седнало
положение, силата се разпространява от коляното назад към тазобедрената
става, получава ес огъване и бедрото се чупи. По отношение раната на
главата сочи, че същата се дължи на контакт с предностоящ предмет, какъвто
са облегалките на предните седалки; за да стигне детето дотам, има две
възможности – или не е с колан в столчето, или не е в столчето, или столчето
не е фиксирано правилно към седалката. Счита, че ако детето е било с
правилно поставен колан или е било фиксирано столчето, едва ли щеше да
стигне до предната седалка.
По делото са ангажирани и гласни доказателства.
Според показанията на св. А. И.а В., майка на пострадалото
дете, тя е управлявала автомобила, в който на задната седалка се возили двете
й деца – И. и по-малката й сестричка С., като и двете са били поставени в
детски столчета, закопчани. Заявява, че и двете столчета били поставени от
нея, правилно, с двата вида колани, които са за колата и за тях. Кракът на И.
бил видимо счупен, а по главата й имало кръв. След ПТП отишли в спешното,
където само промили главичката да няма кръв и ги насочили към Х., където
пак отишли в спешното; оттам ги насочили към П., където сутринта с упойка
пробвали да наместят крака, зашили й раничката. След два дни установили,
че има малко разместване, но то било според лекарите допустимо, защото е
дете и ще го израсне; били изписани след 6-тия ден, но след 10-тия ден, на
контролен преглед установили при снимка, че се е разместило повече,
поради което се наложила операция, с поставяне на плака и видии. Детето,
особено първия ден, не можело да спи, будело се, стряскало се, плачело,
много го боляло. Пиело обезболяващ сироп, вдигало първите дни и
температура. След наместването на крачето било в гипс около кръстчето на
цялата лява част и надолу на целия крак; след това, когато я оперирали,
сложили гипс само отзад, на самия крак, а отгоре бил увит с бинт. Два месеца
почти носило гипса, махнали го на 30 ноември. Провело 10 процедури по
рехабилитация. Предстояло махане на пирона. Детето проплаквало, когато
чуе за болницата, не искало да вижда лекар. Преди инцидента И. била весело,
щастливо дете. Инцидентът й се отразил като цяло. Не искала да има белези,
искала да ги махне; в парка друго дете й казвало, че не иска да има приятелка
с белези.
Според показанията на свид. Н. Й. Т., колега на бащата на И.,
последният разказвал по време на работа, че детето е доста уплашено,
стресирано, боляло го кракът, не можела да стъпва на крака си след
5
инцидента, будела се нощно време, правили рехабилитационни процедури.
Преди ПТП свидетелят виждал детето, било игриво, радостно, а след
инцидента станала някак стресната, криела се зад майка си, когато я закача,
усещало се, че е травмирано. И. му споделял, че когато карал кола, му казвала
да се кара бързо да не се блъснат.
При така събраните писмени и гласни доказателства и
заключения на СМЕ и САТЕ, се споделят изводите на първоинстанционния
съд относно вида и характера на получените увреждания, проведеното
лечение и неговата продължителност, отражението на случилото се върху
живота на пострадалото дете, наличието на остатъчни белези от
уврежданията. Установено е, че като пряко и непосредствен резултат от ПТП
детето е получило закрито счупване на тялото на лявата бедрена кост, както и
разкъсно контузна рана в областта на лявата очница. Първоначално е
извършено закрито наместване на фрактурата на бедрената кост, без външна
фиксация и имобилизация с гипсова шина както и операция в областта на
лицето, при която били зашити с хирургични шевове раните по главата. Тъй
като след извършването на закрито наместване на фрактурата и имобилизация
с гипсова шина при контролен преглед е установена дислокация, на 30.10.22
г. е поставен метален имплант. Поради счупването на бедрената кост левият
крак е обездвижен за определен период, а след операцията и поставяне на
имплант обездвижването продължило с гипсова имобилизация с крачолна
шина до месец ноември 2022 г., поради което детето не можело да стъпва в
продължение на три месеца. Вследствие на операциите на крака и лицето
останали козметични белези на видими места – линеен белег на лявото бедро
и белег в областта на лявата вежда. В резултат на травмите детето е изтърпяло
сериозни болки и страдания, които са били по-интензивни в началния
период, но и в периода на възстановяване не се е чувствало добре физически
и емоционално, изживяло силен стрес, било лишено от обичайния си
изпълнен с игри начин на живот, както и от контакти с други деца.
Не се споделят оплакванията във въззивната жалба на
застрахователното дружество за това, че показанията на свидетелите са
необективни и заинтересовани, поради което не е следвало да бъдат
кредитирани от първоинстанционния съд. Вярно е, че показанията на майката
на пострадалото дете следва да се преценяват в светлината на чл. 172 от ГПК,
т.е. съобразно всички други доказателства по делото, като се вземе предвид
нейната заинтересованост. Но именно това е сторено в обжалваното решение,
като е прието, че показанията се основават на нейни лични и непосредствени
впечатления, като са непротивиречиви, еднопосочни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства. Обстоятелството, че няма
съществени различия между показанията на майката и останалите събрани по
делото доказателства, се установява и от въззивния състав. Напротив,
свидетелските показания напълно съответстват на установените факти
относно получените увреждания, проведените прегледи и осъщественото
6
лечение, неговата продължителност, за които е представена медицинска
документация, обсъдена и в заключението на СМЕ. Споделя се извода, че не
са налице основания съдът да се усъмни в достоверността на показанията
въпреки съществуващата заинтеросованост на свидетелката, тъй като същата
е от най-близко лице на детето, полагала е основните грижи през периода, в
който същата е имала най-голяма нужда от грижи и обслужване, респ. с най-
голяма точност може да пресъздаде обстоятелствата по възстановителния
период. Освен това показанията са убедителни и житейски достоверни, без
вътрешни противоречия. Що се отнася до показанията на свид. Т., по
отношение на тях не се установява да е налице каквато и да било
заинтересованост от изхода на делото. Същият възпроизвежда впечатления,
получени от разговори с бащата на детето, относно претърпените от И. болки
и страдания, както и относно негативните последици в емоционалното и
психичното й състояние след злополуката и в социалния живот при
общуването на детето с други деца и възрастни хора.
Обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да
бъде определено при спазване принципа за справедливост при съобразяване
на конкретните обстоятелства относно характера на уврежданията, начина на
настъпването, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищцата вреди от травматичните увреждания, периода и степента на
възстановяване, негативното отражение върху живота на детето, посочени
подробно по-горе. Съобразява се обстоятелството, че няма данни да са
налице усложнения и/или неблагоприятни прогнози за бъдеще както във
физически аспект, така и в психо-емоционален план, с оглед детската възраст
на пострадалата, като са налице остатъчни козметични белези на видими
места, включително и на лицето, за които обаче няма данни да са
загрозяващи. Съобразява се и съдебната практика по аналогични казуси,
както и на икономическата обстановка в страната към момента на настъпване
на процесното ПТП - септември 2022 г., показател за която са например:
нивата на застрахователно покритие по застраховка "ГО" за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000
лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл. 492,т.1 от
КЗ/ ; размер на средна работна заплата за този месец по данни на НСИ - 1743
лв.; общ доход средно на лице от домакинство – 2 346 лв., общ разход средно
на лице от домакинство - 2 239 лв.
С оглед всички посочени обстоятелства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, въззивният съд споделя оплакванията във въззивната
жалба на застрахователното дружество за завишен размер на определеното
обезщетение за неимуществени вреди, като приема, че справедливият размер
на обезщетението в случая следва да бъде определен на 26 000 лв.
Първоинстанционният съд е приел за доказано възражението на
7
застрохователя за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 от
ЗЗД. Приел е за установено с оглед вида, тежестта и локализацията на
телесните увреждания при ПТП /на крака и главата/, че детето е пътувало на
задната седалка вляво на управлявания от майка й лек автомобил, като не е
било ненадлежно обезопасено в подходящо за възрастта му детско столче или
без столчето да е добре закрепено на задната седалка, което е довело до
придвижване на тялото на детето и удар в намиращите се пред него
автомобилни седалки, в какъвто смисъл е експертното мнение на в.л. от СМЕ,
което е кредитирано, доколкото се базира на механизма на ПТП, движението
на тялото на пострадалата по време на произшествието и получените от нея
телесни увреждания. Посочено е, че в случая е следвало да бъде използвана
обезопасителна система за деца /чл. 137б, чл. 137в ЗДвП/ с оглед възрастта
на детето към момента на ПТП - 2 години и 9 месеца. Тъй като
катастрофиралият автомобил е бил управляван от майката на пострадалото
дете, е прието, че е налице неупражнен родителски надзор от нейна страна
като родител, допуснал нарушение на изискването на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,
според която водачите и пътниците в леките автомобили, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. Посочено е, че спазването на това изискване включва
и задължение на водача да се убеди, че детето е с правилно поставен и
закопчан предпазен колан, което е израз и на вменената на водача завишена
грижа, която той трябва да полага при управление на МПС, когато в
превозното средство пътува дете под определената в закона възраст.
Изложени са и съображения за това, че майката, от друга страна, е виновният
за произшествието водач на МПС, като застраховката „ГО“ покрива нейната
отговорност по отношение допуснатото нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП
относно подходящата скорост на движение с оглед силния валеж, многото
вода и мократа пътна настилка , при което е загубила контрол над автомобила
и е излязла от пътя, но не и родителската й отговорност да упражнява надзор
върху малолетното си дете. Прието е, че пътуването на пострадалата И. в
лекия автомобил без поставен предпазен колан или система за обезопасяване
на деца е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Във връзка с горните изводи въззивният съд намира, че в
същите е допуснато смесване между понятията ползване на обезопасителен
колан, с който съответното МПС е оборудвано, и ползване на обезопасителна
система за деца. Настоящият състав приема, че по делото е доказано, че
увреждащото МПС е било оборудвано с обезопасителна система за деца –
посочена като „детско столче“, както и че детето е пътувало в това детско
столче. В този смисъл са показанията на свидетелката А. В., които
кореспондират и с данните в издадения Акт за установяване на
административно нарушение № ******/******** г., в който изрично е
отразено, че от ПТП е пострадала И. В. като пътник отзад в детско столче.
Последният документ има доказателствена стойност по смисъла на чл. 179,
ал.1 от ГПК, като не е оспорен в настоящия процес. При липсата на каквито и
8
да било други доказателства по делото в тази връзка няма основание да се
дискредитират показанията на свидетелката, макар и заинтересована от
изхода от делото, по този въпрос.
С оглед на горното, в случая задължението за използване на
обезопасителен колан по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП е ирелевантно, тъй като важи
задължението за използване на детското столче съгласно подробната
регламентация, съдържаща се в чл. 137б и сл. от ЗДвП.
В случая съобразно събраните доказателства въззивният съд
приема, че детето е пътувало на задната седалка вляво на управлявания от
майка й лек автомобил, използвайки детско столче, което обаче не е било
правилно фиксирано към седалката – обстоятелство, което е позволило
придвижване на тялото на детето и удар в намиращите се пред него
автомобилни седалки. В този смисъл е експертното мнение на в.л. от СМЕ,
което се основава на вида на получените травми – получени от удар с
предностоящ предмет, какъвто в случая са предните седалки на автомобила.
Вещото лице заявява, че ако столчето е правилно фиксирано, то тялото на
детето няма да стигне до тези седалки, което означава, че няма да се получат
и коментираните увреждания. Заявлението на майката, разпитана като
свидетел, че столчето е било правилно поставено, не може да бъде
кредитирано, тъй като от една страна, същата е заинтересовано лице, а от
друга, то противоречи на установения механизъм на получаване на травмите,
а именно от удар в предностоящ предмет.
Независимо от горното, на въпроса дали е налице
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, в случая следва да се
отговори отрицателно, предвид следните съображения:
Въпросът дали детското столче е било правилно закрепено към
седалката, респ. дали детето е било правилно поставено и закопчано в това
столче, съдът намира, че същият се явява ирелевантен при преценката за
наличие на съпричиняване. Настоящият въззивен състав споделя
становището, че не е налице съпричиняване на вредите съгласно чл. 51, ал.2
от ЗЗД от страна на пострадало малолетно дете, когато това дете пътува в
МПС, управлявано от делинквента, без правилно използване на
обезопасителна система, с оглед вменената на водача завишена грижа в тези
случаи.
Съпричиняване по принцип е налице, когато с действия или с
бездействия пострадалото лице е допринесло обективно за настъпване на
вредоносния резултат, като следва да е налице пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия /действие или бездействие/ и настъпване на
вредата. По принцип малолетно дете или невменяемо лице също може
обективно да допринесе за настъпване на резултата, независимо че не може
да съзнава и ръководи постъпките си. Обективният характер на
9
съпричиняването е признат в константната съдебна практика, вкл. т. 7 от
ППВС. Но когато става въпрос за превоз на малолетно дете, бездействието,
изразяващо неправилно поставяне на обезопасителен колан, респ. детско
столче, е част от поведението на водача, управлявал увреждащото МПС, а не
на малолетното дете – пътник в същото МПС. Задълженията по отношение
използването на системи за обезопасяване на деца са подробно
регламентирани в Глава ІІ, раздел ХХV от ЗДвП – чл. 137а – 137е. Водач на
МПС, който превозва деца в нарушение на тези изисквания, подлежи на
административнонаказателна отговорност съгласно чл. 183, ал.4,т.10 от
ЗДвП. Т.е. именно водачът на автомобила е този, който следва да предприеме
действия за обезопасяване на превозваното от него дете, като тези му
задължения са израз на повишената грижа, която законът му вменява по
отношение на този род пътници. Бездействието, изразяващо се в ненадлежно
осигуряване на детето е част от виновното и противоправно поведение на
водача на увреждащия автомобил. Неизпълнението на това задължение не
може да доведе до намаляване на неговата гражданска отговорност,
застрахована при ответното застрахователно дружество, вкл. и в случаите,
когато водачът на увреждащия автомобил е и родител на детето. Обемът на
застрахователната отговорност е до размера на отговорността на самия
делинквент, а последният не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение като родител, като претендира намаление на
дължимото от него обезщетение поради това, че сам не е изпълнил вмененото
му от закона задължение. Налице е и формирана практика на ВКС по реда на
чл. 290 от ГПК за това, че при неправилно обезопасяване на малолетното
дете, съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се изключва на основание
вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува
дете: Решение № 75 от 4.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 972/2021 г., I т. о., ТК,
Решение № 44 от 23.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1879/2019 г., I т. о., ТК,
Решение № 19 от 8.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 50177/2016 г., IV г. о., ГК и
др.
Предвид посоченото настоящият въззивен състав намира, че в
случая не е налице съпричиняване от страна на пострадалото дете и няма
основание за намаляване на размера на дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
В обобщение, въззивният съд определя размера на дължимото
10
справедливо обезщетение на 26 000 лв., като няма основание за неговото
намаляване на осн. чл. 51, ал.2 от ЗЗД. При това положение следва частично
да се уважи въззивната жалба на застрахователното дружество, като се
отмени обжалваното решение в частта му, с която е присъдено обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над 26 000 лв. до присъдените 32 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 03.01.23 г. до окончателното
изплащане на сумата, като вместо това се постанови друго, с което в тази част
исковата претенция се отхвърли като неоснователна и недоказана. В
останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
За разноските:
ЗАД “О** - О. з.“АД претендира присъждане на разноски за
въззивна инстанция по представен списък на разноските: 2640 лв. за платено
адвокатско възнаграждение и 240 лв. – ДТ. Платената ДТ касае единствено
въззивната жалба на дружеството, като съобразно уважената част от жалбата
въззиваемата страна дължи разноски в размер на 120 лв. Платеното
адвокатско възнаграждение касае цялостната защита по делото, вкл. и по
насрещната въззивна жалба, при което отговорността за разноски на
противната страна следва да се определи съразмерно на неоснователността на
насрещната жалба и частичната основателност на жалбата на застрахователя –
в размер на 1848 лв. Или И. И. В. дължи разноски за въззивно производство в
общ размер на 1968 лв.
От страна на И. И. В. се претендират разноски по представен
списък на разноските в размер на 160 лв. – платена ДТ по насрещната
въззивна жалба. Тъй като същата се отхвърля като неоснователна, няма
основание да се ангажира отговорността за разноски на другата страна,
поради което такива не се присъждат.
Претендира се и приъждане на адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния представител на И. И. В. адв. П. за осъществена
безплатна правна помощ пред въззивната инстанция на основание чл. 38, ал.2
от ЗАдв. Такова се дължи съобразно отхвърлената част на въззивната жалба
на противната страна и се присъжда от съда в размер на 900 лв.
Съобразно изхода на делото във въззивна инстанция
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта му, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати на И. И. В. направени по
първоинстанционното делото разноски, съобразно уважената част на исковите
претенции, за разликата над 1348.75 лв. до присъдения размер от 1 646,63 лв.
Мотивиран от горното ПАС
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1/03.01.24 г., постановено по т.д. № 45/23
г. по описа на Окръжен съд Хасково, В ЧАСТТА МУ, с която ЗАД "О**- О.
з.“АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на И. И. В. ЕГН **********,
действаща чрез своя баща и законен представител И. Х. В. ЕГН **********,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП настъпило на ******** г., виновно причинено от А. И.а В.
при управление на МПС марка „В** *** *“, с рег.№ ** **** **, за разликата
над 26 000 лв. до 32 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 03.01.2023 г.,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН иска,
предявен от И. И. В. ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен
представител И. Х. В. ЕГН **********, против ЗАД "О**- О. з.“АД ЕИК
********* за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, претърпени вследствие на ПТП настъпило на ******** г., виновно
причинено от А. И.а В. при управление на МПС марка „В** *** *“, с рег.№
** **** **, за разликата над 26 000 лв. до 32 000 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 03.01.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/03.01.24 г., постановено по т.д.
№ 45/23 г. по описа на Окръжен съд Хасково, В ЧАСТТА МУ, с която ЗАД
"О**- О. з.“АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на И. И. В. ЕГН
**********, действаща чрез своя баща и законен представител И. Х. В. ЕГН
**********, обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпени вследствие на ПТП настъпило на ******** г., виновно причинено
от А. И.а В. при управление на МПС марка „В** *** *“, с рег.№ ** **** **,
за разликата над 20 000 лв. до 26 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 03.01.2023 г.,
Както и в ЧАСТТА МУ, с която е ОТХВЪРЛЕН иска, предявен
от И. И. В. ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен
представител И. Х. В. ЕГН **********, против ЗАД "О**- О. з.“АД ЕИК
********* за обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпени вследствие на ПТП настъпило на ******** г., виновно причинено
от А. И.а В. при управление на МПС марка „В** *** *“, с рег.№ ** **** **,
за разликата над 32 000 лв. до 40 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 03.01.2023 г.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. И. В. ЕГН **********, действаща чрез своя баща
и законен представител И. Х. В. ЕГН **********, да заплати на ЗАД "О**-
12
О. з.“АД ЕИК ********* 1968 лв. – разноски за въззивното производство и
1047.82 лв. – разноски за първа инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД "О**- О. з.“АД ЕИК ********* да заплати на
адв. Г. П. П. 900 лв. - възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
пред въззивна инстанция.
ОТМЕНЯ решение № 1/03.01.24 г., постановено по т.д. № 45/23
г. по описа на Окръжен съд Хасково, В ЧАСТТА МУ, с която ЗАД "О**- О.
з.“АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на И. И. В. ЕГН **********,
действаща чрез своя баща и законен представител И. Х. В. ЕГН **********,
разноски за първа инстанция за разликата над 1348.75 лв. до 1 646,63 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13