ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 28
гр. Русе, 20
септември 2021 год.
Русенски административен съд, в закрито заседание на 20 септември 2021 год., III състав:
Съдия : Диан Василев
За да се произнесе по адм. дело №504 по описа на съда за 2021 год., взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано след
депозирана до Окръжен съд Русе съда искова молба/жалба/ от Н.Д.Х., понастоящем
находящ се в затвора в гр. Белене, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“.
Молбата е била изпратена по компетентност на Районен съд – Русе, а след това на
Административен съд-Русе.
В ИМ е посочено, че тя е насочена срещу затворническата
администрация на затвора в гр. Белене, от които се претендират 3 000 лева,
ведно със законната лихва. Оплакването от страна на Х. е срещу забавяне на
кореспонденцията му от затворническата администрация. Иска още жалбата му да се
разгледа след освобождаването му от затвора в гр. Белене през месец септември
2021г.
В производството по преценка редовността и допустимостта
на постъпилата (жалба) искова молба, Административен съд Русе намира, че същата
не отговаря на законовите изисквания, предвидени в разпоредбите на чл.203 и сл. АПК(Административно-процесуален кодекс) и чл.127 и сл. ГПК(Граждански
процесуален кодекс), вр. чл.144 АПК.
Не бе приложен документ, удостоверяващ заплащането на
дължимата държавна такса в размер на 10 лева, предвидена с нормата на чл. 285,
ал.3 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) при
водене на иск за обезщетение.
Искът бе насочен срещу затворническата администрация, без
конкретизация, каквато изисква по отношение на допустимостта разпоредбата на чл.204
и чл.205 от АПК. Бе указано на Х. в нарочна молба да уточни дали искът се
поддържа по начина, по който е записано в исковата молба/жалбата/ срещу така
посочения ответник - затворническата администрация или с оглед разпоредбата на
чл.205, ал.1 и ал.2 от АПК, ищецът иска да я насочи срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Не бе формулирано искане към съда, което да е съобразено
с установените от закона изисквания.
Предвид посочването,
че вредите произтичат от незаконосъобразни действия и/или бездействия на затворническата
администрация, не бе посочено изрично и
конкретно дали тези действия/бездействия са извършени при или по повод
изпълнение на административна дейност, коя е тя, дали се касае за еднократно
такова забавяне на кореспонденцията - всичко това бе необходимо на съда с оглед
спазване на разпоредбата на чл. 204, ал.
1 от АПК.
Не бе обоснована в
обстоятелствата част на иска пряката и
непосредствена причинна връзка между вредите и увреждането, настъпило в
резултат на посочените в молбата действия / бездействия, не бяха и посочени
доказателствата в подкрепа на това.
Не бе уточнено в
исковата молба по отношение на сумата, която се претендира за какви вреди е – за
имуществени или неимуществени? Съответно за претендираните лихви, за какъв
период-начална дата?
В исковата молба
липсваше петитум и отправено искане към съда, за да стане ясно на съдебния
състав какъв точно е иска и какъв е предмета на делото.
Предвид на всички
тези пропуски, съдът остави ИМ без движение и даде на ищеца седмичен срок да
изправи нередовностите.
В дадения срок от Н.
Х. постъпва молба-уточнение.
Видно от нейното
съдържание, отново не бяха изправени редица нередовности, констатирани от съда
в първоначалната молба/жалба/.
Сега ищецът говори
за вреди, но не уточнява какви, а ги свързва с 12 годишен престой в затвора в
гр. Белене. Говори за действия/бездействия, без конкретизация. Сочи, те били
пряк резултат от неговите искови молби, жалби, протести и др. Отново свързва
своите действия и посочването на факти и обстоятелства със освобождаването му
от затвора. Свързва ги с дела, гледани от Русенски окръжен съд, както и с дело
на Административен съд-Плевен. Иска освобождаване от разноски, по реда на
чл.83, ал.2 от ГПК, но сочи нищо за освобождаване от дължимата държавна такса.
Твърди наличието и на множество заболявания. За всички тези факти и
обстоятелства не представя каквито и да са доказателства.
Такива не се сочат и
по отношение на указанията, дадени от съда за възможността да бъде освободен от
д.т. и/или разноски, ако представи и необходимите за това доказателства и
документи (виж л.3 гръб и л.4 от делото), нито по отношение на сочените от
ищеца заболявания. Накрая завършва с искане за предоставяне на правна помощ, но
без указаните за тази цел и за целта на проверката от съда доказателства, за
изпълнение на изискванията за допускане на такава, разписани в чл.23, ал.3,
т.1-7 от Закон за правната помощ, идентични с тези за освобождаване от
д.т./разноски.
Съдът именно с
разпореждането си от 31.08.2021г. указа на Х., че освен необходимите уточнения,
може да бъде освободен от д.т. и разноски, както и да ползва правна помощ, но
ако представи съответните документи, доказващи първо липсата на средства и след
това с молбата за освобождаване да представи данни за 1. доходите на лицето и
на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3.
семейното положение; 4. здравословно състояние; 5. трудова заетост; 6. възраст;
7. други обстоятелства.
При така развилите
се обстоятелства, съдът приема, че исковата молба/жалба се явява процесуално
недопустима по няколко причини:
Не е приложен
документ, удостоверяващ заплащането на дължимата държавна такса в размер на 10
лева, а освобождаване от такава не се иска. Дори да се приеме, че желанието на Х.
е било и за освобождаване от д.т., не само от разноски, което би било все пак
едно тълкуване на неговата воля, той не представя доказателства, че има право
на такова освобождаване.
На следващо място, липсва
посочване на надлежен ответник по иска, съгласно разпоредбата на чл.205 от АПК,
независим от изричните указания на съда с разпореждането си от 31.08.2021г.
Предвид посочването,
че вредите произтичат от незаконосъобразни действия и/или бездействия на
затворническата администрация, не бе изрично
и конкретно описано - дали тези действия/бездействия са извършени при
или по повод изпълнение на административна дейност, коя е тя, кой е
административния орган, от чиито действия/бездействия е претърпял вреди дали се
касае за еднократно такова забавяне на кореспонденцията за конкретната дата.
Напротив, в новата молба се говори за съвсем различни действия и бездействия,
без някаква конкретизация, а нищо няма уточнено за забавяне на кореспонденцията.
Не бе посочена пряката
и непосредствена причинна връзка между вредите и увреждането, настъпило в
резултат на посочените в молбите действия / бездействия, както и доказателства
в подкрепа на това.
Не бе уточнено в
исковата молба и молбата-допълнение сумата от 3000 лева, която се претендира -
за какви вреди е – за имуществени или неимуществени? Съответно по отношение претендираните лихви, за какъв период, коя е
началната дата.
Липсваше в началната
молба/жалба формулирано искане към съда, което да е изцяло съобразено с
изложеното в обстоятелствената й част, и нито в нея, нито в молбата - уточнение
е налице и петитум-искане към съда,
очертаващо предмета на делото.
Липсва и препис от
ИМ за ответника, който както посочихме по-горе, не е определен съгласно
разпоредбата на чл.205 от АПК.
Всичко това
безспорно прави искова молба/жалба/ на Н.Д.Х., понастоящем находящ се в затвора
в гр. Белене, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, недопустима,
неотговаряща на изискванията на чл.127, ал.1, ал.2 от ГПК и чл.128, т.2 и т.3
от ГПК.
С оглед задълженията
на съда по чл.129, ал.1-3 от ГПК, приложим на основание чл.204, ал.5 АПК, след
извършената проверка, исковата молба следва да се върне на ищеца.
В случая е налице
хипотезата на чл.129, ал.3 от ГПК, съгласно която „Когато ищецът не отстрани в
срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща“.
В тази хипотеза
производството по образуваното дело се прекратява.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане исковата претенция, материализирана в искова
молба/жалба/ от Н.Д.Х., понастоящем находящ се в затвора в гр. Белене,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“.
Прекратява производството по дело №504 от 2021 год. по описа на Русенски
административен съд като недопустимо.
Връща исковата молба, ведно с приложенията на Н.Д.Х..
Определението може да се обжалва с частна
жалба в 7- дневен срок от съобщаването му на страната по реда на глава
тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс, пред тричленен съдебен
състав на Русенски административен съд.
Съдия: