Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр. Шумен, 13.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Шумен, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при участието на
секретаря С.А., като разгледа докладваното от административния съдия АД № 342 по описа за 2019 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. с чл.21 ал.2 във вр. с чл.20 ал.4 т.8 от Закон за насърчаване на
заетостта.
Производството е образувано по
жалба от В.М.И. с ЕГН ********** *** срещу Решение от 26.02.2019год. на
Директора на Дирекция „Бюро по труда“-гр.Велики Преслав,с което е прекратена
регистрацията на В.И. като безработен с
рег.№30004007 от 03.12.2018год..
В жалбата и в допълнение към нея с рег.№ДА-01-2324/26.07.2019год. по
описа на ШАдмС се релевират доводи за материална незаконосъобразност на
обжалвания административен акт, поради постановяването му при неправилна
преценка на фактическите обстоятелства,неправилно приложение на процесуалния
закон и в противоречие с материалния закон и целта на закона.В тази връзка се
отправя искане за отмяна на обжалвания акт.В представени по делото писмени
бележки с рег.№ДА-01-3409/22.11.2019год. оспорващият доразвива подробно съображенията
си по съществото на спора.
Ответникът, директор на Дирекция „Бюро по труда“– гр.Велики Преслав,
редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Р.,
която навежда доводи за неоснователност на предявената жалба, поради наличие на
всички предпоставки за прекратяване регистрацията на жалбоподателя като безработен
и при спазване на административно производствените правила и материалния закон
и моли същата да бъде отхвърлена.В представени по делото писмени бележки с
рег.№ДА-01-3433/26.11.2019год. ответникът доразвива подробно доводите си по съществото
на спора.
Като съобрази оплакванията на
оспорващия, събраните по делото
доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания
индивидуален административен акт, съдът приема за
установено следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че жалбоподателят е регистриран
в ДБТ-гр.Велики Преслав като безработен на 03.12.2018год,съгласно попълнено от
лицето заявление и съответната декларация по образец-Приложение
1,че е безработен с рег.№30004007/03.12.2018год., с които е обективирал
желанието си да бъде регистриран като безработен в дирекция „Бюро по труда”
/ДБТ/ като лице, търсещо работа. Жалбоподателят бил регистриран в ДБТ под № 30004007.
В изготвения за регистрираното като безработен лице план за действие били
предвидени посреднически услуги за безработен.В тази връзка И. подал заявление
с рег.№ОЗ-ХУ-03-10-00029/16.01.2019год. за включването му като безработно лице
в проект „Обучения и заетост“ на ОП РЧР,във връзка с което е извършена служебна
проверка за допустимост на лицата за включване в заетост.В хода на извършената
проверка административният орган установил,че И. е зает и е управител на три
фирми –„Б.“ООД,“Б.“ООД и „М.“ЕООД с непрекратена дейност към датата на
регистрация като безработен,както и че същият не е представил декларация по
чл.1 ал.1 и ал.2 от НОСЛБГРЧМЛ за спиране или прекратяване на самоосигуряването
си,както и за прекратяване на трудов договор в „Б.“ООД.Въз основа на горното е
отправено искане с №30-03-10-7372/06.02.2019год. от директора на ДБТ-Велики
Преслав за възобновяване на административното производство по регистрацията на
жалбоподателя,поради узнати нови обстоятелства от съществено значение за
определяне статуса на лицето като безработен,към което били приложени заявление
за регистрация с рег.№30004007/03.12.2018год. и декларация прил.1 от лицето,че
е безработен,Заявление от лицето от 16.01.2019год.
за включването му като безработно лице в проект „Обучения и заетост“ на ОП
РЧР,служ.справка от ТД на НАП-Варна от 24.01.2019год.,удостоверяваща,че лицето
работи от 02.01.1995год. в „Б.“ООД по трудов договор,справки от ТР за „М.“ЕООД,“Б.“ООД
и „Б.“ООД,на които И. е управител и декларации по члр.39 ал.9 т.2 от ЗСч за
неосъществяване на дейност на фирмите от 2017год и становище
№30-03-10-7372/06.02.2019год. на директора на ДБТ-гр.Велики Преслав.Като
констатирал въз основа на представените документи,че от една страна
регистрацията от 03.12.2018год. в ДБТ-Велики Преслав,филиал Смядово като
безработен на В.И. съставлява влязъл в сила индивидуален административен акт към
16.01.2019год.,когато е подадено заявлението за включване в проекта заетост
и че от друга страна органът установил по отношение
на лицето трудова заетост от 02.01.1995год. във фирма „Б.“ООД и непрекратено
самоосигуряване като управител в посочените фирми,горестоящият административен
орган приел,че жалбоподателят е декларирал неверни данни по силата на чл.20
ал.4 т.8 от ЗНЗ във вр. с чл.20 ал.3 т.4 от ЗНЗ следвало регистрацията му като
безработен да бъде прекратена,поради което искането за възобновяване на
административното производство по регистрация на безработно лице е
основателна.В тази връзка и въз основа на гореупоменатите мотиви Директорът на
Дирекция“Регионална служба по заетосттта“-гр.Варна постановил Решение№30-03-10-7372#1 от 14.02.2019год.,с което допуснал възобновяване на
административното производство по регистрацията като безработен на В.И. в
ДБТ-гр.Велики Преслав и открил процедура по реда на глава V от АПК за издаване на решение на директора на
ДБТ-Велики Преслав за прекратяване на регистрацията с
рег.№30004007/03.12.2018год. на И. като безработен.
Във връзка с възобновеното производство с писмо с рег.№30-03-10-7372#4 от 15.02.2019год. директорът на ДБТ-Велики Преслав
поканил жалбоподателя да представи справка от ТД на НАП за спиране или
прекратяване на самоосигуряването си,както и за прекратяване на трудов договор
с „Б.“ООД.С придружително писмо с рег.№30-03-7372#5/25.02.2019год. жалбоподателят представил изисканата
декларация на СОЛ с вх№27000193018847/21.02.2019год.,подадена на 21.02.2019год.
и справка за актуално състояние на трудовите му договори към същата дата.
С решение от 26.02.2019год. Директорът на ДБТ-гр.Велики Преслав предвид
констатираните фактически обстоятелства и на основание чл.20 ал.4 т.8 от ЗНЗ
прекратил регистрацията на В.М.И. с рег.№30004007/03.12.2019год. като
безработен,считано от 03.12.2018год. с
мотива,че лицето е декларирало неверни данни при регистрацията си в ТП на
Агенция по заетостта-самоосигуряване към датата на регистрацията.Решението е
обжалвано по административен ред пред горестоящия орган-директора на Дирекция
„Регионална служба по заетостта“-гр.Варна,който с Решение№30-03-10-7372#4 от 20.06.2019год. отхвърлил като неоснователна
подадената от И. жалба .Видно от прил. на л.62 от делото известие за
доставяне,решението е връчено на жалбоподателя на 24.06.2019год.,който оспорил първоначалният акт- Решение
от 26.02.2019г. на Директора на ДБТ-гр.Велики
Преслав с жалба с рег.№ДА-01-2188/09.07.2019год. пред Административен съд – гр.Шумен,
по повод на което е образувано и настоящото административно дело № 342 по описа
на съда за 2019г.
С жалбата се оспорва
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, съгласно изричния текст на чл. 21 ал.2 от ЗНЗ, подадена е от лице с правен интерес и в
законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на Решение №30-03-10-7372#4 от
20.06.2019год. на горестоящия орган.Срочността на подадената жалба се установява от
представените от жалбоподателя писмени доказателства /известие за
доставяне,фактура и системен бон -л.111/,удостоверяващи изпращането на жалбата
до Административен съд Шумен по пощата на 08.07.2019год.,на която дата изтича
14-дневния срок за обжалване.
Така депозираната жалба съдът намира за процесуално допустима, като подадена от
надлежно легитимирано лице, неин адресат, срещу административен акт, пораждащ
неблагоприятни за него последици и в рамките на установения за това срок.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, след като е сезиран с оспорване, съдът
извършва цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт. Това се налага и с оглед принципа за служебното начало в
административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл.
146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които,
ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на
оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената
форма, съществено нарушение на административно производствените правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
При така вменената от закона служебна проверка за законосъобразност на
оспорения акт, съдът приема следното:
При извършената на основание
чл. 168 АПК служебна проверка, досежно
законосъобразността на оспорения акт и на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира, че той е издаден
от компетентен орган-директорът на
дирекция „Бюро по труда“- гр.Велики Преслав,с материална и
териториална компетентност съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ във вр. чл. 18, ал. 1 и т.
23 от Приложение № 3 от
Устройствен правилник на Агенцията по заетостта.
Разпоредбата на чл.21
ал.1 и ал.2 от ЗНЗ регламентира,че регистрацията
се прекратява и възстановява с решение на ръководителя на поделението на
АЗ,като решенията се издават,изпълняват и обжалват по реда на АПК.
Разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК определя необходимото съдържание на административния акт,издаван в писмена форма,като в т.4 от цитираната законова разпоредба е
предвидено,че актът следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му,следователно,при хипотезата
на прекратяване на регистрацията на
оспорващия като безработен административният орган е длъжен да изложи ясни и
конкретни мотиви относно фактическите и правни основания,обуславящи прекратяването на регистрацията .Това задължение
съществува както в хипотезата на възстановяване на регистрацията,така и в хипотезата,в която органът прецени,че са
налице материалноправни основания за нейното прекратяване.Оспореното
решение от 26.02.2019год. на Директора на ДБТ-гр.Велики Преслав не съдържа ясно и
мотивирано изложение на фактическите обстоятелства,обуславящи наличието на
някоя от хипотезите на чл.20 ал.3 и ал.4 от ЗНЗ за прекратяване на
регистрацията на безработно лице,а като правно основание е посочено единствено
разпоредбата на чл.20 ал.4 т.8 от ЗНЗ.Органът се е
задоволил бланкетно само да посочи,че
„лицето декларира неверни данни при регистрацията си в ТП на АЗ.Самоосигуряване към датата на регистрация“. В случая,като е
постановил прекратяване на регистрация на оспорващия като
безработен,без да спази предвидената в закона процедура и без да изложи
фактически и правни основания за това,задълженият по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗНЗ субект е издал
административния акт в нарушение на административнопроизводствените правила и
на изискванията за форма съгласно чл.21
ал.2 от ЗНЗ във вр. с чл.59 ал.2 т.4 от АПК.Липсата
на съображения,мотивиращи действителното волеизявление на органа е съществен
порок на административния акт,тъй като
препятства съдебния контрол за неговата законосъобразност и обуславя
отмяната му само на това основание.Недопустимо е едва в съдебната фаза по
съществото на спора и в писмени бележки ответникът –постановилият решението за прекратяване на регистрацията административен
орган да излага съображения и да въвежда наличието на визираните в чл.20 ал.4 т.8 от ЗНЗ
предпоставки за прекратяване на регистрацията,като по този начин се цели
последващо мотивиране на постановеното прекратяване на регистрацията на
безработно лице.
Правото на гражданите ,търсещи работа да се регистрират
като безработни в ТП на АЗ ,гарантирано с нормите на ЗНЗ може да бъде
ограничавано единствено при наличие на изчерпателно изброените в закона
предпоставки за прекратяването й,като административният орган е длъжен при
всяко положение да установява и посочва релевантните за отказа факти и
обстоятелства.
Когато правното основание за
издаване на един индивидуален административен акт е правна норма,съдържаща
няколко юридически факта,органът е длъжен да изложи фактически и правни мотиви
досежно всеки един от елементите на фактическия състав.В този смисъл различното
отношение,в което законодателят е поставил включените в чл.20 ал.3 и ал.4 от
ЗНЗ юридически факти,налага органът изрично да установи наличието на всеки един
от тях и въз основа на установените факти да направи и обоснове правните си
изводи.Необсъждането на всеки един от релевантните юридически факти и неизлагането на мотиви
досежно наличието му прави оспореното решение постановено при липса на
фактически основания,обуславящи неговата отмяна.
Предвид гореизложените
правни доводи и съображения съдът счита,че следва да бъде постановено решение,с
което да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното решение от 26.02.2019год. на Директора на
ДБТ-гр.Велики Преслав за прекратяване регистрацията на В.М.И. като безработен.
Водим от горното и на основание чл.172 ал 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение от 26.02.2019год. на
Директора на Дирекция „Бюро по труда“-гр.Велики Преслав,с което е прекратена
регистрацията на В.И. като безработен с
рег.№30004007 от 03.12.2018год..
РАЗНОСКИ по делото не се присъждат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България гр. София в 14-дневен срок от
съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: