Решение по дело №1130/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на И. Ш. А., с [ЛНЧ], [държава], против Решение № 11022 от 24.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

 

В жалбата се сочи, че обжалваният индивидуален административен акт е незаконосъобразен, необоснован, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречащ на материалноправните разпоредби и издаден в явно несъответствие с целите на закона. Заключението на административния орган, че личният бежански казус на жалбоподателя не попада в приложното поле на чл. 8 от Закона за убежището и бежанците било неправилно. Административният орган приел, че жалбоподателят не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ и че мащабът на насилието в [държава], макар и висок, не представлява непосредствен риск за живота и сигурността му. Същевременно било счетено, че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Жалбоподателят оспорва тези изводи като необосновани и противоречащи на съществуващите норми и принципи на бежанското право. Подчертава, че неговият отказ от задължителна военна служба в [държава], основан на лични убеждения, представлявал действие на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ. Посочва, че в [държава] военната служба е задължителна, като неявяването водело до тежки наказания, включително лишаване от свобода и принудително изпращане на фронта. Тези факти били подкрепени от Насоките на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) и други официални източници, които документирали сериозните последствия за лицата, които отказват военна служба в [държава]. Жалбоподателят отбелязва, че рискът да бъде призован бил реален, а не хипотетичен, предвид възрастта му и текущата ситуация в страната. Подчертава, че войната в [държава] се характеризира с извършване на военни престъпления и нарушения на международното хуманитарно право. Това поставяло наборните военнослужещи в ситуация, при която те можело да бъдат въвлечени в извършването на подобни действия без възможност за индивидуално противопоставяне. Въпреки тези обстоятелства, административният орган не взел под внимание тези факти при издаването на акта. Жалбоподателят посочва, че административният орган не изпълнил задължението си по чл. 75, ал. 2 от ЗУБ за изясняване на всички относими факти, свързани с личното му положение и държавата му на произход. Освен това счита, че заключението за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ било направено без анализ на релевантните факти и обстоятелства, което представлявало превратно тълкуване на нормите и неправилна преценка. Жалбоподателят се позовава на европейското законодателство, по-специално Директива 2004/83/ЕО, и съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Подчертава, че стандартите за предоставяне на хуманитарен статут изискват оценка на заплахите срещу живота и личността на кандидата в контекста на въоръжен конфликт, когато степента на насилие е толкова висока, че цивилно лице би било изложено на реална опасност само поради присъствието си на територията на конфликта.

С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания административен акт като незаконосъобразен и да върне преписката за ново разглеждане от административния орган, с цел извършване на цялостно и обективно изследване на всички релевантни факти и обстоятелства.

 

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата, като не прави доказателствени искания. В хода по същество заявява, че се опасява от военните действия в района, в който живее, и посочва, че цялото му семейство било в опасност в тази зона.

Назначеният му процесуален представител - адв. С. Н. поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Твърди, че в обжалвания административен акт не са изяснени всички относими факти, свързани с личното положение на жалбоподателя и със ситуацията в държавата му по произход.

 

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в представен по делото писмен отговор, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че анализът, направен от административния орган, бил задълбочен и обхващал всички релевантни факти и обстоятелства от административното производство. Не били допуснати административнопроизводствени нарушения, правилно бил приложен материалният закон и не били налице основанията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, поради което жалбата следвало да бъде отхвърлена.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира обжалваното решение за обосновано и законосъобразно, поради което предлага жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба вх.№ 1364/17.06.2024 г. на РПЦ – Харманли жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България (л. 81). На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), където е регистрирана с рег.№ УП-33318/17.06.2024 г. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-33318/17.06.2024 г. (л. 79), в който е вписан с имената И. Ш. А., от ***пол, роден на [дата]. в Х., [държава], с идентичен постоянен адрес, [държава], *** по народност, религия – ***, ***, *** образование, професия – ***, семейно положение - ***, без документи за самоличност. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ (л. 59).

С Писмо рег. № УП-33318/18.06.2024 г. (л. 578) от Специализирана дирекция „М“ - ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от И. Ш. А. молба за закрила. В писмо с рег. № М-13298/23.08.2024 г. (рег. № УП-33318/26.08.2024 г. в ДАБ при МС) (л. 50) на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 23.07.2024 г. (л. 53 и сл.), в което същият е потвърдил отбелязаното при попълването на регистрационния лист и е заявил, че няма други използвани имена или псевдоними. Нямал роднини в държава – членка на ЕС. През месец юни 2024 г. напуснал [държава] нелегално, преминавайки в Турция. Няколко седмици по-късно, в средата на същия месец, пристигнал в България, също нелегално, пресичайки зелената граница. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС и никога не бил подавал молба за международна или друга форма на закрила, нито в България, нито в друга държава. Не бил арестуван или осъждан нито в [държава], нито в която и да е друга държава. Бил роден на 1 януари 2006 г. в [населено място], област Х., където живял до напускането си. Личната му карта останала в Турция, когато направил неуспешен опит да влезе в страната няколко дни преди окончателно да напусне [държава]. Бил *** гражданин, принадлежал към *** етническа група и бил *** – ***. Нямал проблеми заради етническия си произход или религиозните си убеждения и не бил членувал в религиозни организации, секти или общности. Нямал сключен брак. Нямал образование. Занимавал се със земеделие. Не бил членувал в политически партии, организации или въоръжени групировки. Нямал взаимоотношения с армията или полицията в [държава]. Като причини за напускане на [държава] изтъква войната, липсата на сигурност и невъзможността за намиране на работа. Пояснява, че не е бил обект на насилие, задържане или съдебно преследване, нито в [държава], нито в Турция. Не останал в Турция заради липсата на перспектива, ограниченията за работа и негативното отношение към сирийците. При евентуално завръщане в [държава] се опасява от задължителната военна служба, която счита за опасна поради начина, по който армията се използва в текущия конфликт. Искал да остане в България заради сигурността и възможността за спокоен живот.

С Решение № 11022/24.10.2024 г. (л. 24 и сл.) Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 04.11.2024 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 07.11.2024 г. в Административен съд – Хасково и регистрирана с вх.№ 7512/07.11.2024 г. по описа на съда (л. 2).

В хода на съдебното производство са приети доказателствата от административната преписка. Приета е и допълнително представена Справка на Дирекция „Международна дейност“ с вх.№ МД-02-49/08.11.2024 г. относно Сирийска арабска република и ситуацията по отношение на мъжете, подлежащи на мобилизация или отбиване на военна служба.

 

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 от АПК и чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, в указания 14-дневен срок.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

На първо място, Решение № 11022 от 24.10.2024 г. е издадено от компетентен административен орган – Председателят на ДАБ при МС, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

 

На второ място, оспореният акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, включително съдържа фактически и правни основания, обосноваващи издаването му.

 

На трето място, не е налице допуснато в хода на административното производство съществено нарушение на процесуалните правила. Производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на И. Ш. А. по подадена от него молба за международна закрила (чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗУБ). Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“, съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС. В това становище е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето И. Ш. А., в случай, че той отговаря на условията на ЗУБ.

 

При произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Проведено е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 от ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение (чл. 74, ал. 1 от ЗУБ). Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут (чл. 73 от ЗУБ). Взето е решение, с което на молителя И. Ш. А. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут (чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ). Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК.

 

На четвърто място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел (чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 от АПК).

 

Съгласно чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ, при произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила. От страна на компетентния орган е извършена преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства в административната преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

 

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването (чл. 8, ал. 2, изр. първо от ЗУБ). В конкретния случай жалбоподателят не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване с някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Не се констатира да са нарушени основни негови права или да е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата или религиозната си принадлежност в страната по произход – [държава]. Същият не е бил и политически ангажиран, като липсват данни, обуславящи извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ.

 

Елементите от личната бежанска история на жалбоподателя не установяват условията по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. С оглед данните по делото, в това число и свободно изложената от оспорващия история при провеждане на интервюто, следва да се приеме, че не се установява същият да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Поради това, правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила (статут на бежанец) следва да бъде отхвърлено като неоснователно (чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ).

 

Относно заявения от оспорващия страх от мобилизация в армията следва да се отбележи, че няма данни за целенасочени действия от страна на редовната сирийска армия, от които да се заключи, че търсещият закрила е бил подложен на преследване, за да бъде принуден да воюва. Не се установяват и данни жалбоподателят да е бил обект на преследване от други военни субекти с цел да го привлекат в редиците си, съответно да го изложат на вероятността от участие във военни действия.

 

От компетентния орган е извършена и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и на писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да му бъде предоставен хуманитарен статут.

 

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, включително и като осъществени от някоя конкретна групировка. Изрично е заявено от молителя, че не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход, нито в друга държава (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ). Не се установява да е бил подложен на посегателство (физическо или психическо) по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ).

 

По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно бежанската история е изследвана с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. В оспорения акт изрично е посочено, че се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в [държава] в посока подобрение на условията на живот и безопасност. Цитирана е Справка вх. № ЦУ-1852/27.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС относно регистрираните инциденти със сигурността, като от тази справка и приложената по преписката карта се вижда, че районът на Т. А., откъдето идва чужденецът, принадлежи към окръг А. С., където са регистрирани най-малко инциденти срещу сигурността. В тази връзка административният орган е приел за недостоверно твърдението му, че е напуснал родното си място заради военните действия, водени там.

Настоящият състав на съда намира формираните от административния орган съображения и изводи за обосновани, тъй като същите са изцяло съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена както с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, така и с личното положение на последния.

Видно от информацията в приложената по административната преписка Справка с вх. № ЦУ-1841/23.08.2024 г., на територията на [държава] е налице вътрешен въоръжен конфликт, считано от 2011 г., но от 2020 г. насам конфликтът се намира в състояние на застой. Фронтовите линии остават относително стабилни и никоя от враждуващите страни не започва нова продължителна офанзива за превземане на територия. Конкретно се сочи, че фронтовите линии в [държава] към момента са повече или по-малко стабилизирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта – зони под контрола на официалното сирийско правителство, зони под контрола на кюрдското самоуправление, зона под контрол на т.нар. „Правителство на с. спасение“ и зони под контрола на Турция и съюзническите й милиции. с. правителство контролира над 60 % от общата територия на страната, вкл. центъра, средиземноморското крайбрежие, а всички големи градски зони, вкл. Д., Х., Х. и Х., са разположени в контролираната от правителството зона. Отразено е, че макар да съществува риск за сигурността, свързаното с конфликта насилие е спорадично, а и от 2012 г. е налице мълчаливо споразумение между с. правителство и к. партия „Демократичен съюз“, което предоставя на последната известна степен на автономия в районите с кюрдско мнозинство, в североизточната част на страната, в замяна на което кюрдската партия не участва в конфликта. От справката се установява също, че последният останал анклав от първоначалната опозиция на правителството е в северозападната част на провинция И. на границата с Турция, където били разположени десетки предимно ислямистки групи.

По делото е приложена и Справка вх.№ ЦУ-1852 от 27.08.2024 г., от която се установява, че провинция Х. е разделена на зони, контролирани от бунтовническите въоръжени групировки, действащи срещу официалното сирийско правителство, зони, контролирани от режима на А. и на няколко отделни области и анклави, контролирани от к. С. демократични сили и свързаните с тях отряди за защита на народа. Наред с това от същата справка се установява, че инциденти със сигурността са регистрирани във всички райони, но най-малко – шест, от които три с цивилни за обхванатия от справката период са в окръг А. С., а градът, от който идва кандидатът за закрила А. А. е част именно от окръг А. С. в провинция А., [държава].

В този смисъл, дори да се приеме, че насилието в [държава] все още е на неприемливо високо ниво, то интензитетът и мащабът на насилието не са такива, че всяко лице пребиваващо в [държава], да е изправено пред реална, а не пред хипотетична опасност от убийство, нараняване или малтретиране, забранено от чл. 3 от ЕКПЧ. Конфликтите в [държава] не се отличават с повсеместност и с интензивност, при които да следва да се приеме, че съществува вероятна и сериозна по характера си заплаха от тежки посегателства върху живота или върху други основни права и свободи на чужденеца.

От съдържанието на справките и от информацията от общодостъпни източници, става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно не е повсеместен. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

 

Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо жалбоподателя. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му в [държава]. Споделил е пред органа страхове, единствено свързани с евентуална военна мобилизация, които нямат отношение към критериите за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, и това обстоятелство беше обсъдено по-горе, в частта на разглеждане на основанията за прилагане на чл. 8 от ЗУБ по отношение на оспорващия.

 

От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

 

По тези съображения съдът приема, че административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство, са обективни. Обсъдена е обстановката в [държава], данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в оспореното решение на административния орган. Изводите на последния, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

 

Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, а именно – по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

 

Липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Тези разпоредби извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут, тогава, когато член на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен статут.

 

В този смисъл настоящата инстанция приема, че оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, чл. 85, ал. 4, във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Ш. А., [държава], против Решение № 11022 от 24.10.2024 г. на Председателя на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3, във връзка с чл. 137 от АПК.