№ 11218
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110118696 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.06.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 18696 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „...” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК ...., представлявано от изпълнителния
директор ...., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против Л. Н. Ч., с ЕГН **********, и Р. Н. Ч., с ЕГН **********, двамата от
гр. ...... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 27.08.2021 г. дружеството
е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу ответниците, които да заплатят разделно на заявителя по 1/2 идеална част от сумата
от общо 3 859,52 лв., от която: сумата от 3 102,43 лв. – главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г.,
сумата от 729,42 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до
09.08.2021 г., сумата от 22,10 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия, сумата
от 5,57 лв. – лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за
периода от 31.08.2018 г. до 09.08.2021 г., както и за присъждане на законната лихва върху
главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата,
а също и на направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено
и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод на дадени от съда
указания, ищецът предявява настоящата искова претенция срещу ответниците. Твърди, че
ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж.к. „Младзост-2“, бл. 224 вх. Г, ет. 1, с абонатен
№ 119271, за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., но не са заплащали
дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 3 859,52 лв.
Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „....” ООД за извършване
услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за
начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия,
каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна
енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на Л. Н. Ч. и Р. Н. Ч., че същите
дължат разделно на „...” ЕАД – гр. София по 1/2 идеална част от сумата от общо 3 859,52 лв.,
от която: сумата от 3 102,43 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 729,42
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 09.08.2021 г.,
сумата от 22,10 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия, сумата от 5,57 лв. –
лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от
31.08.2018 г. до 09.08.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
2
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника Л. Н. Ч., с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Твърди,
че срещу ответниците е било образувано гр.д. № 13653/2019 г. по описа на СРС , 124 състав,
със същия предмет, по което е било постановено решение на 19.03.2020 г. Моли съда да
отхвърли исковите претенции, представя копие от решението.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на
исковата молба от ответницата Р. Н. Ч..
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, моли съда да
отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски. По делото е
депозирано становище преди първото по делото съдебно заседание с направено възражение
за погасителна давност по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
С определение от 05.01.2023 г. „....” ООД е конституирано като трето лице – помагач
на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „....” ООД, редовно призовано, не изпраща
представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по
реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 49988/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
07.11.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Л. Н. Ч. и Р. Н. Ч. са осъдени да заплатят разделно на „...” ЕАД по 1/2
част от следните суми: сумата от 3 102,43 лв. – главница, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к.
„Младзост-2“, бл. 224 вх. Г, ет. 1, абонатен № 119271 за периода от месец май 2017 г. до
месец април 2019 г., сумата от 729,42 лв., представляваща законна лихва за забава за периода
от 15.09.2018 г. до 09.08.2021 г., сумата от 22,10 лв. – главница за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец юли 2018 г. до месец април 2019 г., сумата от 5,57 лв.
– лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от
31.08.2018 г. до 09.08.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
27.08.2021 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 127,19 лв. – направени по
делото разноски, от които: сумата от 77,19 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. По повод на постъпило възражение от длъжниците и
3
дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “...” ЕАД, ищец в
настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “...” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „...” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 28.05.2018 г., сключен
между ищеца и „....” ООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “...” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях
да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 1316 от 23.05.2002
г., сключен между „....” ООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София,
ж.к. „Младост-2“, бл. 224, вх. 3, 4 и 5, е видно, че страните са се договорили дружеството да
извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и
извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от
представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на
проведено Общо събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „....” ООД
е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която
се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от Столична община и приложен към нея препис от
данъчна декларация се установява, че недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.
„Младост-2“, бл. 224, вх. Г, ет. 1, ап. 49, от 1998 г. до момента на изготвяне на справката е
деклариран от Никола Ненов Георгиев и Йоана Борисова Георгиева.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „....” ООД са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 3 205,05 лв., от които начислената сума по фактури
е в размер на 3 510,81 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 305,76 лв. Вещото
лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
4
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
Закона за измерванията, като проверката има валидност до 09.09.2020 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № 119271, за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г. са в размер на
3 205,07 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 729,42 лв. – лихва за забава,
като за процесния период са били издадени две броя изравнителни сметки.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “...” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 49, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „Младост-2“, бл. 224, вх. Г, ет. 1, на който адрес е открита партида на абонатен
№ 119271. Спори се относно размера на дължимите суми.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесния
недвижим отопляван имот е собственост на трети чужди на правния спор лица. Ето защо за
съда се налага извод, че ответниците по делото нямат качество на заварени потребители на
енергия за битови нужди съобразно с действащата към датата на възникване на
облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и
енергийната ефективност /отм./, съответно потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на
ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от
ДР на Закона за енергетиката, а такова качество имат лицата, посочени в представената
справка от Столична община, които са чужди за правния спор между страните. Съдът
намира, че исковата претенция се явява неоснователна, тъй като съобразно с разпределената
доказателствена тежест по реда на чл. 154 от ГПК ищецът не доказа качеството на
ответниците на потребители на отопляван недвижим имот през процесния период, поради
което и исковата претенция следва да бъда отхвърлена. За ищеца остава открита
възможността да реализира правата си спрямо действителния ползвател на имота през
процесния период.
С оглед неоснователността на главния иск, съдът намира за неоснователни и
акцесорните искови претенции за заплащане на лихва за забава през претендирания период
и за претендираната сума, а също и претенциите за заплащане на главница за дялово
разпределение и лихва върху нея, както и искането за присъждане на законната лихва върху
главницата, дължима от предявяване на заявлението – 27.08.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението за основателно, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
5
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл.78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
разноски не следва да бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което в полза на ищеца разноски не следва да бъдат
присъждани.
По отношение на претенцията за заплащане на направените разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно отхвърлената част от исковите претенции. На
ответниците следва да се присъди сумата от 700 лв., представляваща платено адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от „...” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния директор ...., против Л. Н. Ч.,
с ЕГН **********, и Р. Н. Ч., с ЕГН **********, двамата от гр. ....., с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, за установяване по отношение на ответниците, че Л. Н. Ч. и Р. Н. Ч. дължат разделно
на „...” ЕАД по 1/2 /една втора/ част от следните суми: сумата от 3102,43 лв. /три хиляди сто
и два лева и четиридесет и три стотинки/ – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г.,
сумата от 729,42 лв. /седемстотин двадесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 09.08.2021 г., сумата
от 22,10 лв. /двадесет и два лева и десет стотинки/ – главница за разпределение на топлинна
енергия, сумата от 5,57 лв. /пет лева и петдесет и седем стотинки/ – лихва за забава върху
главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 31.08.2018 г. до 09.08.2021
г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 27.08.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „...” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....,
представлявано от изпълнителния директор ...., ДА ЗАПЛАТИ на Л. Н. Ч., с ЕГН
**********, и Р. Н. Ч., с ЕГН **********, двамата от гр. ....., на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, сумата от 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „....” ООД, със седалище и адрес на
6
управление: гр. ...., с ЕИК ..., представлявано от управителя ...., в качеството му на трето
лице помагач на страната на „...” ЕАД, с ЕИК .....
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7