Р Е Ш Е Н И Е
№ 186
гр. Русе, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, III-ти
постоянен тричленен състав, в
открито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
|
председател: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
членове |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря Цветелина Димитрова и с
участието на прокурора П. Петков, като разгледа докладваното от
съдията Спасов к.а.н.д. № 220
по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на П.Н.К.,
чрез адв. И. против решение № 343/16.05.2023 г., постановено по а.н.д. №
390/2023 г. на Районен съд – Русе, с което e потвърдено НП № 38- 0003604/05.01.2023 г.
на директора на РД ”Автомобилна администрация” - гр.Русе, с което на оспорващия
е наложено административно наказание „глоба в размер на 3 000 лв. за нарушение
по чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
В касационната жалба се сочи, че решението
на въззивния съд е постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В АУАН и в НП не
било конкретизирано мястото на извършване на нарушението. Не било доказано, че
измервателната везна била преминала през метрологичен контрол, което поставяло
под съмнение точността на измерването. В НП не било посочено дали процесното
МПС по пътя се извършва с или без надлежно разрешително.
Иска се отмяна на решението и отмяна на НП,
алтернативно намаляване на размера на наложеното наказание и излага съображения
в тази насока.
Ответникът – директор на РД „Автомобилна
администрация“ – Русе, редовно призован, не изразява становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
изразява становище за неоснователност на жалбата.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:
На 12.10.2022 г. К. управлявал т.а.
„Скания“, категория N 3 и прикачено към него полуремарке, категория О 4 като
извършвал превоз на товар – пясък – от гр. Русе за гр.Казанлък. В района на
местност „Мойсей“ бил спрян за проверка от служители на РД „АА“ гр. Русе с
оглед проверка за спазване на ЗАвтП и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. В хода на проверката било установено, че при допустима
максимална маса на състава от ППС в размер на 40 000 кг., управляван от водача,
същата е в размер на 51 320 кг., т.е. налице е превишение от 11 320 кг. За
констатираното нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него АНО издал
обжалваното НП с което на нарушителя било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл. 177 ал. 3, т. 1, пр. 2, вр.
чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б.“а“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ.
При тези факти съдът е приел от правна
страна, че с оглед идентификацията на моторното средство масата му не може да
превишава 40 тона. Приел е, че надвишената с над 11 тона норма може да бъде
установено с представената кантарна бележка, доколкото не е предвиден изричен
способ за установяването на нарушението.
Посочено е, че наказанието следва да бъде
потвърдено в размера, в който е наложено, тъй като същото е съобразено с
критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП наказанието за извършеното нарушение е глоба в размер от 500 лв. до 3 000
лв. Претоварването е с 11 320 кг., което представлява над 20 % надвишаване на
максимално допустимата маса и попада в т. 4 от Приложение № 1 "Категория
на тежестта на нарушенията от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март
2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на
правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на
автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива
2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, поради което може да се
квалифицира като възможно най-тежко нарушение.
Решението
е правилно.
Мястото на нарушението е точно установено,
противно на твърденията на касатора – Местност „Мойсей“, обл. Русе – посока гр.
Бяла. Разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не
изискват „точно“ посочване на мястото, а само на мястото на извършване на
нарушението. Последното е необходимо не с оглед законосъобразността на акта по
отношение на формата, а с оглед определяне на териториално компетентния орган,
който да разгледа преписката – чл. 48, ал. 4 ЗАНН.
Проверката на измерващото средство въз
основа на Закона за измерванията не е била дължима, тъй като процесното МПС не
е такова, попадащо в хипотезата на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 11/2001 г.
Административно-наказателната отговорност по
смисъла на чл. 177, ал. 3 т. 1, пр.2 от ЗДвП е предвидена за водача, поради
което касаторът като водач на ППС е бил длъжен да съобрази поведението си с
изискванията на чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001
година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Кантарната бележка, въз основа на която органът е приел, че пътното превозно
средство е надхвърлило допустимата си маса с над 11 тона, представлява частен
свидетелстващ документ, изхождащ от трето лице, като при извършване на
проверката водачът не е оспорил верността му и не е поискал претегляне на
пътното превозно средство. При това положение не е имало обективна пречка
удостоверените с нея факти и обстоятелства да бъдат зачетени както от
актосъставителя, така и от административнонаказващия орган. В АУАН-а не са
вписани обяснения и/или възражения, а е отразено "нямам", вкл. други
доказателства в хода на административно-наказателното производство не са
представени.
Наказателното постановление съдържа
достатъчно мотиви, въз основа на които АНО е решил да наложи санкция в
максимален размер – Допуснато е надвишаване на масата на превозното средство с
над 20 % с ясното съзнание на водача, който е приел транспортните документи и
който се е съгласил да превозва товара в разрез с нормативните изисквания.
Допълнителни мотиви в тази насока е изложил
и районният съд, които не следва да бъдат преповтаряни на осн. чл. 221, ал. 2,
изр. последно от АПК.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 343/16.05.2023 г., постановено по а.н.д. №
390/2023 г. на Районен съд – Русе
Решението е окончателно
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
ЧЛЕНОВЕ |
1. |
|
2. |