РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Монтана, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20211600500156 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 10/13.01.2020г., постановено по гр.д.№ 1714/2014г.
по описа на РС-Лом е допуснато извършването на съдебна делба по
отношение на седем имота подробно описани в решението между които и
нива с площ от 53.961дка трета категория съставляваща имот №*в землището
на гр.*при граници *и *между наследниците на общия наследодател Т.Р.
като подробно са индивидуализарани правата им.
От така постановеното решение е останала недоволна Т. К. от гр.*и е
обжалвала същото в предвидения от закона срок в частта в която в делбената
маса е включен имот представляващ нива с площ от 53.961дка трета
категория представляващ имот №*.В жалбата си твърди, че включването в
делбената маса на процесния имот се дължи на издаденото решение
378А/12.09.1995година на ПК гр.*по заявление с вх.№9123/04.06.1992година,
като не е взето предвид обстоятелството, че към онзи момент Т.Р. вече не е
бил собственик на този имот, тъй като го е бил продал на сина си И.Р., видно
от нот.акт.–*/*година.Моли съда на основание чл.17,ал.2 от ГПК да признае
1
недействителността на решение №378А/12.09.1995година на ПК *в частта, в
която Т.Р. без законно основание е признат за собственик на нива от
53.961дка и същия имот да бъде изключен от делбената маса.
Жалба срещу така постановеното решение е постъпила от И.Л. от гр.*в
ЧАСТТА, в която в делбената маса са включение нива от 53,961дка, нива от
1,603дка и нива от 1,237дка, тъй като тези имоти не са собственост на
наследниците на Т. Р., а на наследниците на И. Р., за което са издадени две
решение на Общинска служба „Земеделие“гр.*.
В съдебно заседание подържа жалбата си лично и чрез адв.В. и моли
съда да отмени решението в атакуваната му част поради изложени
съображения в жалбата.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемите страни не са представили
писмен отговор.
Окръжния съд, като обсъди събраните по делото доказателства и в
тяхната съвкупност и поотделно и във връзка със становищата на страните,
оплакванията в жалбата и въз основа на закона, намира следното:
Въззивните жалби са подадени от надлежни в производството страни
в срока по чл.259,ал.1 ГПК и са процесуално допустими.Разгледани по
същество същите са неоснователна.Мотивите на МОС за това са следните:
Въззивният съд счита, че обжалваното първоинстанционно
Решение, постановено в първоинстанционното производство, касаещо
първата фаза по допускане на делбата между страните върху процесиите
недвижими имоти изцяло за валидно и допустимо, поради липсата на
съществени пороци, водещи до неговата евентуална нищожност.Същото е
законосъобразно .съображенията на МОС за това са следните:
Пред първоинстанционния съд е разгледан иск за делба на
съсобствени земеделски имоти находящи се в землището на с.*, обл.*, като
производството е в първата фаза по допускане на делбата.
За да се допусне извършване на съдебна делба е необходимо да се
установи съсобственост между страните участващи в производството по
отношение на имотите предмет на спора и да се определят техните квоти
съобразно събраните в процеса доказателства.
Пред първоинстанционния съд е установено по несъмнен начин, че
2
страните по делото са наследници на общият наследодател Т.Р., починал през
1969година, което не се и спори.
Основния довод мотивирал жалбоподателите да подадат настоящите
жалби е свързан с твърдението, че от делбената маса следва да се изключат
имотите съставляващи нива от 53,961дка, нива от 1,603дка и нива от
1,237дка, тъй като тези имоти не са собственост на наследниците на Т.Р., а на
наследниците на И.Р.
Съдебното производство за делба е уредено от закона като особено
исково производство, в което могат да бъдат повдигани и разрешавани от
делбения съд спорове между съделителите относно правоотношения,
обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в
нея и техните права, едно от които е споровете за собствеността. В съдебната
практика и в правната доктрина няма колебание, че споровете между
сънаследниците във връзка с имуществената общност могат да бъдат заявени
за разглеждане по общия исков ред в отделно производство, а предявяването
им за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство е една
правна възможност, а не императивно изискване.
Непредявяването на възраженията по чл. 342 ГПК в срока за отговор,
не води до предвидената в чл. 133 ГПК преклузия. Разпоредбата на чл. 342
ГПК представлява специално правило за първото заседание в делбеното
производство, в което всеки от сънаследниците може да възрази против
правото на някой от тях да участвува в делбата, против размера на неговия
дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.
Законът е предвидил такава възможност в делбеното производство, поради
което и това е най-късният момент, в който страната може да направи
възраженията си. Затова и не може да се направи извод за преклудирането
им, на основание общото правило на чл. 133 ГПК, тъй като е налице
специална разпоредба в закона, предвиждаща преклузията за тези оспорвания
в делбеното производство да е в един по-късен момент - първото по делото
заседание.В тази насока е и Решение № 18 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4619/2014 г., I г. о., ГК.
От събраните по делото писмени доказателства е видно, че с Решение
№378А от 12.09.1995година постановено от ПК *по преписка №*е
възстановено правото на собственост на наследниците на Т.Р. включващо и
3
имотите предмет на спора- нива от 53,961дка, нива от 1.603дка и нива от
1.237дка.Приложеното в първоинстанционното дело ксерокопие на решение е
заверо с наличните в база данни в ПК *и за възстановените имоти са издадени
и съответните скици.
Общият наследодател на страните Т.Р. е починал на 27.02.1969година и
е оставил за наследници страните по делото, като в настоящето производство
техния брой е променин поради настъпила смърт на някои от тях и
конституиране на наследниците им.
По делото е приложен Акт за публично завещание от 15.05.1947година с
което Т.Р ачин е завещал на сина си И.Р. дворно място в с.*от 1750кв.м ведно
с постройките в него, лозе в м.* от 1,1дка и лозе в м.“*“ от 1,2дка и друго в
същата местност от 1 декар и шес ара.
Видно от приложения нот.акт №*/*година Т.Р. е продал на сина си И. Р. и
дворно място в с.*от от 1936кв.м. ведно с построените в него къща, плевня,
кош, хамбар и два броя ниви-първата от 30дка в м.“*“ и нива в същата
местност от 28,3.дка в същата местност и землище.
Установено е по делото, че със заявление вх.№*от 04.06.1992година И. Р.
е поискал от ПК *възстановяване на наследниците на Т.Р. собствеността
върху тези имоти
В същото време по преписка по заявление вх.№2319/22.01.1992година е
постановено решение №34 от 26.02.1993година, с което е отказано да се
възстанови правото на собственост върху нива от 30дка и нива от 28.300дка,
тъй като имотите са признати по преписка вх.№*.Това Решение е обявено за
нищожно с Решение №297/15.10.2015година по гр.д.№64/2015година по
описа на ЛРС и преписката е върната на ПК *.
Впоследствие по същата преписка по заявление №9123 от
04.06.1992година е постановено решение №23 от 26.01.1993година с което на
наследниците на Т. Р. са признати за възстановяване 7 броя имоти в
землището на гр.*, като впоследствие е издадено и Решение 378А от
12.09.1995година на ПК *, с което са възстановени признатите за
възстановяване имоти.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ възстановяват се
правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските
земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни
4
земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства независимо от
това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях
селскостопански организации, като правото на собственост се установява с
надлежни доказателства.
В случая наследодателят на жалбоподателите- И.Р., като лице, имащо
право да иска възстановяване на земеделска земя, е подал заявление за
земеделска реституция, придружено с доказателства за собственост, съгл. чл.
12, ал. 1 ППЗСПЗЗ – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
и удостоверение, установяващо, че към датата на сключване на
обективираният в този нотариален акт договор, имотите негов предмет са
били собственост на прехвърлителя.
Не се оспорва и обстоятелството че И.Р. е притежавал посочените
земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства или държавни земеделски стопанства.
Предвид установеното, безспорно са налице предпоставките на чл.10,
ал.1 във връзка с чл.14, ал.1,т.1 от ЗСПЗЗ да бъде признато за възстановяване
правото на собственост върху процесните земи в съществуващи или
възстановими на терена стари реални граници.
Мотивът за отказ е че земите са били възстановени вече по преписка
№ *, на наследниците на Т.Р..
Видно от доказателствата по делото с Решение №85/19.10.2017година е
оставено в сила Решение № 139 от 28.04.2017г. постановено по гр.д. №
1931/2016г. по описа на Районен съд Лом, с което е отменено Решение № 1-34
от 14.03.2016 г. на ОС ”Земеделие” *по преписка /заявление/ вх.№
2391/22.01.1992г., с което на И. Р., б.ж. на гр.*е било отказано възстановяване
на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху
1./ нива от 30 дка в землището на с. *, м. *, при съседи: Ц.Б., Т.Т. и от две
страни път; 2./ нива от 28,300 дка, в същото землище и местност, при съседи:
Й.Р., М.К. и път, като незаконосъобразно, било е признато на наследниците
на И.Р., починал на 24.11.2003 год., б.ж. на гр. *, обл. *, правото на
възстановяване правото на собствеността в съществуващи /възстановими/
стари реални граници върху: 1./ нива от 30 дка в землището на с. *, м. *, при
съседи: Ц. Б., Т.Т. и от две страни път; 2./ нива от 28,300 дка, в същото
землище и местност, при съседи: Й.Р., М.К.и път и преписката е била върната
на ОС „Земеделие” гр. *, обл.*за продължаване на процедурата по
възстановяване.
Въз основа на това е постановено и Решение 01-34/16.02.2018година
на Общинска служба земеделие гр.*по преписка по заявление №*/92г. с което
5
е възстановено правото на собственост на И.Р. върху нива от 30.000дка и нива
от 28.300дка в м.“*“ в землището на гр.*.Скица по това решение обаче не е
издадена.
Възстановяването на собствеността върху земеделските земи се
извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие
ОСЗ / ОСЗГ, ПК/. Според установената практика на ВС и ВКС, тези решения
имат конститутивно действие – т.е. от тях настъпва реституционният ефект.
По своето естество решенията представляват индивидуални административни
актове, постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се
между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е налице право на
възстановяване на собствеността. В това производство не участват
заинтересовани лица, нито пък могат да се разрешават спорове за
собственост. В случай, че трето лице оспорва правото на заявителя за
възстановяване на собствеността върху конкретен имот и претендира за себе
си това право, има възможност да установи твърденията си в спорното исково
производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Освен това - ако трето лице счита, че
правото му на собственост върху определен имот е засегнато от позитивно
решение на ОСЗ, то може в спорния исков процес за собствеността на имота
да повдигне възражение срещу валидността и материалната
законосъобразност на това решение.
Именно такова възражение е направено в жалбата досежно валидността
на решение №378А/ от 12.09.1995година.
Действително съгласно чл.17,ал.2 от ГПК съдът се произнася инцидентно
по валидността на административните актове ,независимо от това, дали те
подлежат на съдебен контрол.Съдът обаче не може да се произнася
инцидентно по законосъобразността на административните актове освен
когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била
участник в административното производство по издаването и обжалването
му.
Решение №378А/12.09.1995година е валиден административен акт,
издаден от надлежен орган в рамките на неговата компетентност в
изискумата форма и състав, придружен със скици на възстановените имоти и
произвежда своето валидно действие.Доколкото е оспорвана неговата
законосъобразност свързана с факта на възстановяване на земеделските земи,
6
МОС намира, че в случая тази законосъобразност инцидентно не следва да
обсъжда, с оглед разпоредбата на чл.17,ал.2,изр.2 от ГПК, тъй като
жалбоподателите в качеството си на наследници на общия наследодател Т.Р.
също са участвали в административното производство, с което е възстановено
правото на собственост върху спорните имот по преписка №*/1992година на
ПК *и този акт не се противопоставя на страна по дело, която да не е била
участник в административното производство по издаването на акта.
Освен това решение №1-34/16.02.2018година постановено от Общинска
служба по земеделие гр.*постановено по преписка №*не е придружено със
скица, установяващо ндлежно приключила процедурата по
възстановяване.Ето защо по разбиране на настоящия състав на съда не са
налице условията за изключване от делбената маса на спорните имоти.
При този разбор на доказателствата МОС намира атакуваното
решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По отношение разноските такива не се присъждат, тъй като няма
направени изрично искане от страна на въззиваемите за това.
Водим от гореизложеното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №10 от 13.01.2020година, постановено по
гр.д.№1714/2014г. по описа на РС-Лом.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7