МОТИВИ:Срещу
подсъдимия Р.П.Х. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.183 ал.1
от НК, за това, че като е осъден да издържа свой низходящ - дъщеря си Д.Р.Х.,
родена на *** година и живуща ***, с Решение № 331/26.09.2013 година по гр.
дело № 1512/2013 година на Районен съд Л., в сила от 26.09.2013 година да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80.00 лв. и с Решение № 160/17.05.2017
година по гр. дело № 290/2017 година на Районен съд Л., в сила от 12.06.2017
година, да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200.00 лв., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 52 месечни
вноски за периода м. октомври 2013 година - м. януари 2018 година включително,
в общ размер на 5 000.00 лв.
Представителят на Районна прокуратура-Л. поддържа
предявеното обвинение срещу подсъдимия, като счита, че фактическата обстановка е безспорно
установена и се подкрепя от самопризнанието на подсъдимия, както и че събраните
доказателства в хода на досъдебното производство изцяло обосновават и подкрепят
обвинението, за което подсъдимият е предаден на съд.Моли подсъдимият да бъде
признат за виновен и да му бъде наложено наказание „пробация” със
задължителните пробационни мерки: по чл.42а, ал. 2, т.1
от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес, посочен в обв. акт,
за срок от 6 месеца като Х. се явява и подписва пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично, и по чл.42а, ал.2, т.2 от НК - задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.
Подсъдимият Р.П.Х., редовно призован се
явява лично и с адв.И., служебно назначен от съда, като признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обв.акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти, поради което съдът е разгледал и решил
делото по реда на съкратено съдебно следствие. Защитникът му моли да му бъде
наложено наказание пробация със
задължителните мерки, с оглед признанието на подсъдимия, че не е заплатил
дължимата издръжка в размер на 5000 лева и чистото му съдебно минало.
От събраните на досъдебното производство и съдебното
следствие доказателства, от самопризнанието на подсъдимия, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Р.П.Х. / л.
99-101/, родом от гр. Л., с постоянна адресна регистрация в същия, бил със
средно образование и упражнявал предимно свободни професии. На 07.08.2004
година Х. сключил граждански брак със свид. Д.Н.Д. / л. 75 /.
От брака си имали родена
на *** година дъщеря - свид. Д.Р.Х. / л. 75/.
С Решение № 331 от
26.09.2013 година по гр. дело № 1512/2013 година на ЛРС / л. 35, 36/, бил допуснат
развод по взаимно съгласие и прекратен сключеният граждански брак с акт №
99/07.08.2004 година в гр. Л. между Р.П.Х. и Д.Н. Х.. Било утвърдено постигнато
между съпрузите споразумение, относно последиците от прекратяването на брака с
което, детето Д.Р.Х. ще живее при майка си и на същата е предоставено правото
за упражняване на родителски права. Бил установен за бащата режим на лични
контакти с детето, и също задължението да заплаща месечна издръжка в размер на
80.00 лв. считано от 19.08.2013 година.
С Решение №
160/17.05.2017 година, по гр. дело № 290/2017 година на ЛРС / л. 39, 40/,влязло
в сила на 12.06.2017 година, размера на ежемесечната издръжка дължима от Х. бил
увеличен със 120.00 лв, като съдът го осъдил да заплаща на Д.Н.Д. като майка и
законен представител на детето месечна издръжка в размер на 200 лв, начиная от
13.02.2017 година.
По повод така присъдената
ежемесечна издръжка и поради неизплащането и от страна на Х., Д. инициирала
искане за съдебно изпълнение. На 26.01.2017 година въз основа на Решение № 331
от 26.09.2013 година по гр. дело № 1512/2013 година на ЛРС, бил издаден
изпълнителен лист в полза на Д. / л. 70/, а в Съдебно-изпълнителна служба при
Районен съд Л. било образувано на 30.03.2017 година изпълнително дело № 85/2017
година по опис на службата, с взискател Д.Н.Д. и длъжник Р.П.Х.. Д.
претендирала дължима за минало време сума в размер на 3 440.00лв., за периода
от датата на присъждането и 19.08.2013 година до 19.03.2017 година, както и
текущата месечна издръжка за в бъдеще. Поискала е за събиране на дължимите суми
да бъдат наложени запори, да се проучи имуществото на длъжника.
В хода на изпълнителното
производство при разпоредено пълно проучване имуществото на длъжника, била
установена собственост върху идеални части от недвижими имоти в с. В. общ. Л. и
в гр. Л., които са описани и внесени на първа публична продан от 15.12.2017
година до 15.01.2018 година и на
втора публична продан от 23.02.2018 година до 23.03.2018 година,
собственост върху два броя МПС, върху които е наложен запор в КАТ Л., но в деня
на описа 27.09.2017 година не са открити на известния по делото адрес
на длъжника, банкови сметки, върху които е наложен запор, но суми не са
постъпвали. По делото няма данни за изплащане на суми за дължима издръжка от
длъжника на взискателя, нито има постъпления на суми със способите на
принудителното изпълнение.
Видно от Справка данни за
декларирани трудови доходи, движимо и недвижимо имущество на Х., предоставена
от ТД на НАП В. Търново -офис Л. по реда на чл. 75 от ДОПК / л. 56-58/ и
относима към дължимият период на издръжка, Х. е регистрирал трудова заетост с
трудови договори през периодите 28.07.2014 година до 22.08.2016 година,
19.06-26.06.2017 година. Същият е декларирал от 1998 година притежавани
недвижими имоти - земя и сграда в с. В. обл. Ловешка и сграда - апартаментно
жилище в гр. Л., както и два броя леки автомобили, за 2006 година и 2016
година. Наличието на недвижима собственост и МПС, получавани трудови
възнаграждения, както и гласните доказателства за доходи от свободни професии,
говори за съществувала възможност Х. да изпълнява задълженията по плащане на
издръжка на малолетното си дете.
Предвид на изложените обстоятелства
съдът приема,че подсъдимият Р.П.Х. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, като
след като е осъден
да издържа свой низходящ - дъщеря си Д.Р.Х., родена на *** година и живуща ***,
с Решение № 331/26.09.2013 година по гр. дело № 1512/2013 година на Районен съд
Л., в сила от 26.09.2013 година да заплаща ежемесечна издръжка в размер на
80.00 лв. и с Решение № 160/17.05.2017 година по гр. дело № 290/2017 година на
Районен съд Л., в сила от 12.06.2017 година, да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 200.00 лв., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски - 52 месечни вноски за периода м. октомври 2013 година -
м. януари 2018 година включително, в общ размер на 5 000.00 лв.
От обективна страна подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние чрез бездействие, като не е изплащал дължимата издръжка.
Събраните доказателства в хода на досъдебното производство и в хода на
съдебното следствие водят до извода, че за процесния период подсъдимият е имал
доходи/трудово възнаграждение/ и имущество – недвижими имоти и МПС, които са му
позволявали да изпълни задължението към дъщеря си, но той не е сторил това дори
и частично. Не се отрича от свид.Д. твърдението на подс.Х., че няколко пъти за
целия период на обвинението е давал по 50 лева на детето си, но тези суми не
покриват размера на издръжката, за който е бил осъден с решенията по гр.дела.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието
виновно,при пряк умисъл,като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
Предвид на изложеното,съдът квалифицира
деянието и призна подсъдимия за виновен и го осъди.
Фактическата обстановка приета за установена
се изяснява от писмените доказателства по делото и от самопризнанието на
подсъдимия.
Причини за извършване на престъплението
съдът намира в заниженото чувство за родителски дълг и отговорност у
подсъдимия.
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия Х., съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства - чистото
съдебно минало, признаване на вината, това че към момента е безработен,
разпоредбата на чл.58а, ал.5 от НК и при условията на чл.54 от НК му наложи
наказание пробация при следните мерки:
по чл.42а, ал.2, т.1 от НК,
задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за срок от 6 /шест/ месеца, като Х. се явява и
подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично; по чл.42а, ал.2, т.2 НК, задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от 6 /шест/
месеца.
Съдът
счита, че така наложеното наказание ще постигне целите на специалната и
генералната превенция.
При този изход на процеса съдът осъди подсъдимият Р.П.Х.
да заплати сумата от 150.00 лева разноски по делото по сметка на ОД на МВР-Л..
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в
този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: