РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Пловдив, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20225300900240 по описа за 2022 година
Субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
И. А. К. и П. М. К., двамата с адрес: ****, чрез адв. Р. М., адвокат при
Адвокатска колегия София, с личен номер от единния адвокатски регистър
при Висшия адвокатски съвет № ********** и адрес на дейност: ****,
твърдят, че са родители на А. И. К.. Твърдят, че на 09.09.2021г около 16:40
часа, на кръстовището, образувано между път „РDV- 1190“ и път „III - 8006“,
водачът на товарен автомобил марка и модел „МАН ТГС“, с рег. № **** - Р.
В. М., не спира на знак „Стоп“ и блъска движещия се по пътя с предимство
лек автомобил марка и модел „Рено Меган Сценик“, с рег. № ****,
управляван от А. И. К., с което реализира ПТП и вследствие на което е
причинена смъртта на водача и син на ищците А. И. К.. Твърдят също, че за
произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица с рег. № 64/09.09.2021г. Образувано било и досъдебно производство №
576/2021 г., по описа на РУ Асеновград.
Ищците твърдят, че заедно с починалия им син и двете им дъщери били
изключително сплотено семейство, както и че не могат да преодолеят тежката
загуба на сина им. Членовете на семейството имали изградена силна
емоционална и духовна връзка помежду си, която се съхранила във времето и
след като синът им съзрял и станал самостоятелен. Те се обичали, подкрепяли
се и между тях царяло разбирателство. Родителите общували постоянно със
своя син и били в течение на всичко важно случващо се в живота му. Те
редовно се събирали по поводи и празници и се наслаждавали на времето,
прекарано заедно.
Ритъмът на живот на ищците, след настъпилото произшествие и
1
загубата на сина им, бил изцяло променен и подчинен на скръбта от голямата
загуба. П. К. с умиление си спомняла за всички хубави мигове, преживени с
нейния син. Непрестанно мислила за трагичния инцидент, заради което се
разстройвала и плачела. Станала неспокойна и напрегната. Не могла да
свикне с мисълта, че е загубила обичния си син. И. К., след загубата на сина
си, ограничил социалните си контакти, станал мрачен и мълчалив. Нямал
желание за нищо, чувствал се смазан и безпомощен, поради което се е
затворил в себе си и страдал безутешно. Ищците твърдят, че са дълбоко
опечалени, внезапната загуба на сина им силно ги е травмирала, станали са
емоционално лабилни и тревожни, излизали рядко и скърбели постоянно.
Ищците твърдят, че към момента на събитието, виновният водач е
управлявал товарен автомобил Марка и модел „МАН ТГС“, с рег. № ****,
който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите, сключена със ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с
полица № ВС/23/120003342397, валидна от 04.12 2020 г. до 03.12.2021 г.
Отправили молба-претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач -
ответника ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с искане да бъде определено и
изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх. №
99-15892/03.12.2021 г., по която не било изплатено такова.
Претендират да се постанови решение, с което да се осъди ответното
дружество да заплати на ищците, както следва:
1. На И. А. К., с ЕГН: **********, обезщетение в размер на 160 000 лева
(сто и шестдесет хиляди лева) за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на
неговия син - А. И. К., починал в резултат на ПТП от 09.09.2021 г., както и
законната лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на
застрахователя на виновния водач за настъпилото произшествие -
03.12.2021г., с извънсъдебната молба-претенция до датата на окончателното
изплащане на обезщетението, заедно с направените по делото съдебни и
деловодни разноски.
2. На П. М. К., с ЕГН: **********, обезщетение в размер на 160 000
лева (сто и шестдесет хиляди лева) за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на
нейния син - А. И. К., починал в резултат на ПТП от 09.09.2021 г., както и
законната лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на
застрахователя на виновния водач за настъпилото произшествието -
03.12.2021г., с извънсъдебната молба-претенция до датата на окончателното
изплащане на обезщетението, заедно с направените по делото съдебни и
деловодни разноски.
Ответното застрахователно дружество „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, представлявано от процесуалния му представител адвокат К.
Ш.-Ш., със съдебен адрес: ****, оспорва исковете по основание и размер. В
отговора на исковата молба оспорва механизма на настъпване на ПТП,
твърдените виновно противоправно поведение на водача на товарния
автомобил и причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
2
причинените и претендирани от ищците за репариране неимуществени вреди.
В писмените бележки по същество на спора, с оглед наличието на влязла в
сила присъда, не оспорва настъпване на процесното ПТП, вината на водача на
товарния автомобил, както и противоправността на извършеното от него
деяние.
Твърди също наличие на съпричиняване за настъпилия резултат като:
• при настъпването на пътния инцидент водачът на лек автомобил
марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с регистрационен номер ****, А. И. К.
управлявал лекия автомобил със скорост над максимално допустимата, което
от своя страна му е попречило да реагира адекватно на създалата се пътна
обстановка;
• към момента на настъпване на инцидента път „III-8006“ е бил
затворен за движение поради извършването на ремонтни дейности, като
водачът на лекия автомобил не се е съобразил с това и е навлязъл в
кръстовището от път, по който движението към онзи момент е било
забранено.
• Починалият водач управлявал МПС без поставен обезопасителен
колан.
Ответното дружество прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищците обезщетение за причинени неимуществени врели,
както и за неговото несъответствие с възрастта на пострадалия, неговата
трудова заетост, както и социално икономическите условия в страната към
момента на настъпването на пътния инцидент.
Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
В допълнителна искова молба и отговор на допълнителна искова молба
страните поддържат твърденията си и оспорват направените възражения на
ответната страна.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, че на 09.09.2021 г., около 16:40 часа, на
кръстовището, образувано между път „РDV-1190“ и път „III - 8006“, водачът
на товарен автомобил марка и модел „МАН ТГС“, с рег. № **** - Р. В. М., не
спира на знак „Стоп“ и блъска движещия се по пътя с предимство лек
автомобил марка и модел „Рено Меган Сценик“, с рег. № ****, управляван от
А. И. К., с което реализира ПТП и вследствие на което е причинена смъртта
на водача на лекия автомобил А. И. К..
Не се спори между страните, че починалият е син на ищците.
По делото е приета като доказателство влязла в сила присъда №
34/28.03.2023 г., постановена по НОХД 20235300200243 по описа за 2023 г. на
ПОС, с която подсъдимия Р. В. М. е признат за виновен за така настъпилото
произшествие като е нарушил правилата за движение по пътищата, при което
по непредпазливост е причинил смъртта на А. И. К.
3
Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от
ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП,
противоправността на деянието, извършено от Р. В. М. и неговата вина.
От представените констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
рег. № 64/09.09.2021 г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата
дата, фотоалбум и скица, всички те приложени по образувано по повода
досъдебно производство № 576/2021 г., по описа на РУ Асеновград, от
показанията на изслушаните свидетели П. С. Г. и Р. В. М. в съдебно заседание
от 07.11.2022 г., както и заключението по допуснатата и изслушана по делото
КСМАТЕ, което не е оспорено от страните и като компетентно, съдът
кредитира изцяло, се установява следния най-вероятен механизъм на
настъпване на произшествието:
На 09.09.2021 г., около 16:40 часа, на кръстовището, образувано между
път „РDV-1190“ и път „III - 8006“, Р. В. М. е управлявал товарен автомобил
,,МАН ТГС” по платното за движение на път „РDV-1190“ в посока от изток на
запад с около 90 км/ч. По същото време водачът А. И. К. е управлявал лек
автомобил ,,Рено Меган Сценик“ по път III-8006, отдясно на ляво пред
товарния автомобил ,,МАН ТГС”. Когато товарният автомобил е отстоял на
около 29-48 м от създаващата се конфликтна точка на сблъсък, лекият
автомобил ,,Рено Меган Сценик“ е започнал да навлиза в насрещната за него
пътна лента с маневра ,,завой наляво“. В този момент скоростта на товарния
автомобил ,,МАН ТГС” е била 68 – 80 км/ч, а на лекия автомобил ,,Рено
Меган Сценик“ 20 – 30 км/ч. В резултат на скорости и пресичане на
траектории е настъпил удар. Ударът настъпил в предната дясна част на „МАН
ТГС“ и в лявата страна на л.а. „Рено Меган Сценик“. След удара
автомобилите са се установили на местата и в положенията, отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
Експертът е изготвил и втори вариант на настъпване на
произшествието, основаващ се на показанията на свидетеля и виновен водач
Р. В. М.. Съгласно него: Когато товарния автомобил е отстоял на около 70 –
116 м от създаващата се конфликтна точка на сблъсък, лекият автомобил
,,Рено Меган Сценик“ е започнал да навлиза в насрещната за него пътна лента
с маневра ,,завой наляво“. В този момент скоростта на товарния автомобил е
била 89 км/ч, а на л.а. ,,Рено Меган Сценик“ 10 -15 км/ч.
Произшествието е настъпило на хоризонтален и равен участък от пътя в
зоната на кръстовище, регулирано с пътни знаци при движение през светлата
част на денонощието.
И в двата варианта, от техническа гледна точка, причина за настъпилото
произшествие е, че водачът на товарния автомобил Р. В. М., не е съобразил
скоростта и траекторията на автомобила с движещия се по път с предимство
лек автомобил,,Рено Меган Сценик“.
В анализираната пътна ситуация от момента на навлизане в насрещна
пътна лента с маневра „завой наляво“, водачът на лекия автомобил е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди да навлезе в коридора
4
на движение на товарния автомобил, ако се е движел с 30 км/ч. Той би имал
техническа възможност да установи автомобила преди да навлезе в коридора
на движение на товарния автомобил, ако се е движел с 20 км/ч или по - ниска
скорост.
Съдът намира, че и двата описани варианта на настъпване на
процесното ПТП са без противоречие относно основните негови
обстоятелства, а именно, че лекият автомобил се е движел по път с
предимство; че на посоченото кръстовище е предприел законосъобразна
маневра „завой – наляво“; че в лявата за него лента е имало спрял автомобил,
който се е съобразил с това, че е в път без предимство и е пред знак „Стоп“.
Безспорни се очертават и изводите относно товарния автомобил: той се
е движел по път без предимство; движел се е със скорост 68 – 80 км/ч /в
първи вариант/ и 89 км/ч – втори вариант. С цел да избегне удар в спрелия на
знак „Стоп“ неизвестен автомобил, товарния автомобил преминава в лява
лента за движение, в която навлиза в кръстовището и без да спре удря лекия
автомобил, който извършва маневра „завой – наляво“.
Разликите в описаните скорости на двата автомобила се основават на
показанията на двама различни свидетели, посочени по-горе. И в двата случая
е очевидно, че водачът на товарния автомобил се е движел с несъобразена и
неразрешена скорост; и в двата случая е абсолютно безспорно, че той не е
спрял на знак „Стоп“, отнел е предимството на идващия от ляво автомобил и
се е движел със същата скорост в лявата за него лента. Безспорно е и че
лекият автомобил се е движел с разрешена скорост, в път с предимство.
Според съда, тази скорост и в двата случая е съобразена с пътната
обстановка, доколкото водачът на този автомобил е възприемал спрелия в
ляво за него друг лек автомобил на знак „Стоп“.
Посочените изводи, не са оспорени от страните, като съдът намира
изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза за компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което я кредитира
изцяло.
Съдът намира, че от така събраните по делото доказателства се
установява, че вината за настъпване на процесното ПТП е изцяло върху
водача на товарния автомобил, който не е съобразил скоростта му на
движение с конкретната пътна обстановка и тежкия си товар, не е спрял при
знак „стоп“, отнел е предимство на лекия автомобил, което е довело до
описания сблъсък по указания по-горе начин.
Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото
безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие, причините за това, както и участниците в него.
Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът
намира за доказани.
От представената медицинска документация, както и от заключението
на в.л. д-р М. Б. от състава на комплексната съдебно-медицинска и
5
автотехническа експертиза се установява, че при процесното ПТП на А. И. К.
са му е били причинени: счупване на 1, 2, 3, 4 десни ребра по средна
ключичина линия и 5. 6 десни ребра по предна мишнична линия, както и 1, 2,
3, 4, 5 леви ребра от предна мишнична линия в ляво до залавното им място с
гръдната кост, а 11 ляво ребро е счупено по задна мишнична линия; наличие
на 500 мл. кръв в лява гръдна половина и 380мл. кръв в дясна гръдна
половина; частично разкъсване на хилуса на левия бял дроб; разкъсване на
плевралните листове; оскъден субарахноидален кръвоизлив;
кръвонасядане по черепните покривки вляво; счупване на дясна раменна кост;
кръвонасядане на меките тъкани около местата на счупване на костите.
Пряката причина за смъртта на А. И. К. е гръдна травма довела до
счупване на ребра двустранно по общо три фрактурни линии с формиране на
гръден капак, с разкъсване на прилежащата плевра и частично разкъсване на
хилуса на левия бял дроб, както и излив на 880 мл. кръв в двете гръдни
половини и последващо остро нарушаване на дихателната и
сърдечносъдовата система.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП
станало на 09.09.2021 год. около 16,40 часа и получените от А. К.
травматични увреждания и настъпилата по-късно негова смърт.
Изводите в заключението на експерта не бяха оспорени от страните,
поради което и съдът ги кредитира изцяло.
В о.з. на 07.11.2022 г. е изслушан като свидетел Е. Г. Ч. - роден 1978 г.,
българин, български гражданин, неосъждан, *** на ищците.
Заявява, че е женен за дъщерята на ищците от 23-24 години. Когато се
оженили А. бил на 7-8 години. Според него, в семейството много се обичали,
били трудолюбиви хора. Семейната среда била добра. А. пораснал, станал
музикант и си гледал семейството. Живеел с майка си и баща си в една къща,
като неговото семейство било на друг етаж. Постоянно били заедно. А. и
родителите много си помагали. Той работел усилено и упорито. И майката, и
бащата също помагали. Много си помагаха. А. оправял къщата, гледал си
жената и детето, но се грижел и за родителите си. Помагал им е за лечение.
Родителите и сина им се уважавали, те много се гордеели със сина си, защото
е бил само един, много му се радвали и възхищавали. Според свидетеля, не е
имало случай да имат лоши отношения. Винаги се обичали и живеели в
разбирателство.
Когато видели колата, родителите взели да плачат, припаднали, едва
били свестени. Те много трудно приели новината за смъртта му и без него им
било много трудно, защото той много им помагал. Плачели постоянно за
него, имали много трудности. Той бил човекът, който „въртял“ цялата къща и
работел. Сега двамата и детето на А.. Постоянно се обаждали на дъщеря си,
тя ходела да ги успокоява. Сега им било много трудно без сина им. Те са го
обичали, защото само един син са имали. Бащата И. бил музикант. След
катастрофата приключил със свиренето, не искал да свири.
Тези показания се потвърждават и от изслушания в същото съдебно
6
заседание свидетел П. С. Г.. Той заявява, че А. е правил всичко, което трябва
за родителите си – „болници, лекарства“. Живеели заедно в едно домакинство
до смъртта му. Всичко им било заедно - хранене, разходи. Родителите много
се гордеели с А., защото се издигнал като човек, и като характер. Баща му,
също музикант, се радвал много за него. А. помагал с всичко на родителите
си, за купуване на лекарства, на храна. Всичко, което било нужно за едно
семейство, той го правил.
Родителите му не могли да повярват за смъртта му. Много трудно
преживели загубата му. Бащата станал „неориентиран“, майката всеки ден
плачела. Болката на родителите продължавала и към момента и според
свидетеля била много по-силна. Родителите на А. били преди това весели
хора, работливи. „Сега вече го няма. Много трудно го изживяват“.
По делото са изслушани и съдебно психиатрични и психологични
експертизи на двама ищци, които не са оспорени от страните, не
противоречат на останалите събрани по делото доказателства и които съдът
кредитира изцяло като компетентно изготвени.
Относно двамата ищци, експертите сочат, че смъртта на сина им, като
внезапно и неочаквано събитие, е нарушила техния нормален жизнен цикъл
като се провокирали усещания за тъга и скръб със силен интензитет, с
негативен облик - страдание, обърканост, безпомощност, безнадеждност,
плач, слабост, нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън, снижен
емоционален резонанс, апатия, усещане за самота и празнина.
Към момента на прегледите на двамата, те са психично здрави.
Психическото и емоционално състояние е стабилизирано, с епизодични
ситуативни реакции на напрежение и тревожност, които не изискват лечение.
Други доказателства относно претърпените от ищците неимуществени
вреди по делото не са ангажирани.
Всички тези негативни последици и вреди, съдът приема, че са пряко и
непосредствено вследствие от настъпилото ПТП.
При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.
Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на
товарния автомобил, е била застрахована при ответното застрахователно
дружество ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с полица №
ВС/23/120003342397, валидна от 04.12.2020 г. до 03.12.2021 г. Предвид
изложеното, следва да се приеме, че същото е материалноправно
легитимирано да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 432
от КЗ.
Съдът намира за недоказани възраженията на ответното дружество за
съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от поведението на
починалия, който:
• при настъпването на пътния инцидент управлявал лекия
автомобил със скорост над максимално допустимата, което от своя страна му
7
е попречило да реагира адекватно на създалата се пътна обстановка;
• към момента на настъпване на инцидента път „III-8006“ е бил
затворен за движение поради извършването на ремонтни дейности, като
водачът на лекия автомобил не се е съобразил с това и е навлязъл в
кръстовището от път, по който движението към онзи момент е било
забранено.
• Починалият водач управлявал МПС без поставен обезопасителен
колан.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения.
Тежестта на установяване верността на направените възражения, е
изцяло върху този, които го твърди (ответника по делото), който при
доказването му би намалил своята отговорност. Тези възражения обаче
останаха изцяло недоказани. В протокола за оглед на ПТП липсват каквито и
да е данни за това починалия да е бил без предпазен колан. Такива данни не
се съдържат и в образуваното наказателно производство. Този факт, сам по
себе си не би могъл да се установи и от изслушана по делото експертиза.
Експертите не са свидетели и следва да се разграничават възможностите на
отделните доказателствени средства. Експертът би могъл и е дал заключение
относно механизма на възникване и протичане на ПТП, както и причините за
това. Относно поставените въпроси за това могли ли са да бъдат намалени
последствията от удара при поставен колан, може да се даде отговор
единствено и само, ако действително и безспорно е установено с годни
доказателствени средства, липсата на поставен такъв към момента на ПТП. А
такива данни по делото не са налице.
Дори да се приеме, че починалият не е бил с поставен предпазен колан,
каквито доказателства по делото въобще не са налице, то от същите
доказателства не се установява при поставен такъв по какъв начин биха се
намалили или избегнали конкретно описаните претърпени от починалия
физически наранявания и травми. Съдът намира, че приносът на пострадалия
следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение, какъвто е настоящия случай, но и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
8
въвела. Такива доказателства в рамките на настоящото производство не се
събраха, поради което съдът намира посоченото възражение за неоснователно
и недоказано.
От изслушаната и подробно коментирана по-горе комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза безспорно се установи, че
починалият водач на лек автомобил го е управлявал с разрешена, но и
съобразена с пътните условия скорост. Не се установи по категоричен и
несъмнен начин той да не е реагирал адекватно на пътната обстановка.
И не на последно място, ясно се установява, от същата експертиза,
както и от показанията на изслушаните свидетели, че лекият автомобил се е
движил по пътно платно, което в тази си част не е било затворено/забранено
за движение, каквото възражение е направило ответното дружество.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е
свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на самото общество. Следователно, справедливо
обезщетение за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда
онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено
лице емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите,
конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на
причинените на ищците психически травми, както и тяхната интензивност и
продължителност.
Двамата ищци, както и починалия, са били част от едно семейство, с
общо домакинство, грижи, ежедневие и съвместен живот. Ето защо, не би
могло да се направи категорично и едностранно разграничение в степента на
душевните болки и страдания, които всеки един от тях е изживял от смъртта
на сина им. Напротив, установи се, че и двамата са имали много силна връзка
със сина си, полагали са грижи заедно, заедно са се грижили един за друг.
Идентични са и преживяванията им след внезапно настъпилата смърт на сина
им, както и реакциите им. Ето защо, съдът намира, че следва за двамата ищци
да се определи равно обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Може да се направи извод, че първоначално психическата болка и шок
от смъртта на сина на ищците е била с изключително силен интензитет, като
постепенно той е намалявал. Макар и към момента да се отчита, че са
психически здрави, нанесената психическа травма е останала за всеки от тях.
Съдът приема също, че освен претърпените психически болки и
страдания, в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП, на ищците
са причинени и фактически, ежедневни неудобства, свързани с внезапна
промяна в начина им на живот, както и в липса на морална и физическа
помощ от загубения им син.
9
Същевременно, следва да се отчете, че по делото не се ангажираха
доказателства за по-голям от обичайния интензитет на психически болки и
страдания, свързани с такива психическа травма.
При така установените психически болки и страдания на ищците,
причинени им от внезапната смърт на сина им, вследствие на процесното
ПТП, съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД, което кореспондира и на икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, и на установената съдебна практика по сходни
случаи, е в размер на 150 000 лева за всеки от ищците, като в останалата част
до пълния предявен от всеки от тях иск от по 160 000 лв., исковете следва да
се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Следва да се присъди и дължимата законна лихва, определена на
основание и по размер съгласно КЗ. Кодексът на застраховането, в сила от
01.01.2016 г., изрично диференцира отговорността на застрахователя за
собствената му забава - чл. 497 КЗ - от отговорността му за забава, като
функционално обусловена от отговорността на делинквента – "когато
застрахованият отговаря за тяхното / на лихвите / плащане " – чл. 494, т. 10
КЗ, чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 вр. с чл. 430, ал. 1,
т. 2 КЗ. От кумулативното приложение на посочените разпоредби следва, че
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие /в срока по чл.
430, ал. 1, т. 2 КЗ/ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-
ранна. В случая, законната лихва следва да се присъди от датата на
уведомяване на ответното дружество на 03.12.2021 г. След изтичане на срока
по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение
от застрахователя, същият дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. Отграничаването по период и
размер на двата вида лихви за забава в диспозитива на решението по прекия
иск е излишно, тъй като би било от значение само при основание за регрес
спрямо делинквента.
Ищците са направили искане за присъждане на разноски, но не е
представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и не се установява от
доказателствата по делото, такива да са направени.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
ПОС дължимата ДТ в размер на 12 000 лв., както и 400 лв. разноски за
КСМАТЕ и 468.60 лв. – за СППЕ или общо 868.60 лв., платени от бюджета на
съда.
Ответното дружество също е направило искане за присъждане на
разноски, което на основание чл. 78, ал.2 от ГПК е основателно, съобразно
отхвърлената част от исковете. Ищците са направили възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено на процесуалните
представители на ответника. С оглед обема и фактическата сложност на
спора, съдът намира възражението за неоснователно.
10
Предвид представения списък на разноските, направени от ответното
дружество, както и отхвърлената част от исковете, на ответника се дължат
разноски в размер на 698 лв.
Предвид изложеното, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: град София, район Възраждане, ул. Света Гора 7,
съдебен адрес: **** адвокат К. Ш.-Ш., да заплати на И. А. К. и П. М. К.,
двамата с адрес: ****, съдебен адрес: ****, чрез адв. Р. М., обезщетение в
размер по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева за всеки от тях, за
неимуществени вреди – преживени психически болки и страдания от смъртта
на сина им А. И. К., управлявал лек автомобил марка и модел „Рено Меган
Сценик“, с рег. № ****, която смърт е настъпила на 09.09.2021 г, вследствие
на пътно-транспортно произшествие на същата дата на кръстовище,
образувано между път „РDV- 1190“ и път „III - 8006“, причинено от водача на
товарен автомобил марка и модел „МАН ТГС“, с рег. № **** - Р. В. М.,
застрахован с полица № ВС/23/120003342397, валидна от 04.12.2020 г. до
03.12.2021 г., за което е последният е признат за виновен с влязла в сила
присъда № 34/28.03.2023 г., постановена по НОХД 20235300200243 по описа
за 2023 г. на ПОС, ведно със законната лихва върху всяка от двете главници,
считано от 03.12.2021 г. до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете в
останалата им част до пълния предявен размер за присъждане на обезщетение
в размер на 160 000 лв. за всеки от двамата ищци.
ОСЪЖДА „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: град София, район Възраждане, ул. Света Гора 7,
съдебен адрес: ****, чрез адвокат К. Ш.-Ш., да заплати по сметка на Окръжен
съд Пловдив държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер
на 12 000 лв. и заплатени разноски за сметка на бюджета на съдебната власт
в размер на 868.60 лв.
ОСЪЖДА И. А. К. и П. М. К., двамата с адрес: ****, съдебен адрес:
****, чрез адв. Р. М., да заплатят на „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: град София, район Възраждане,
ул. Света Гора 7, съдебен адрес: ****, чрез адвокат К. Ш.-Ш., направените по
делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 698
лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11