№ 526
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Алексиева
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Гражданско дело №
20211100109995 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Х.Н.А.., Р. Р. АЛ. и
С.Р.А., с която предявяват активно субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК за
установяване спрямо ответника „Ф. И.” ЕАД, че ищците в качеството им на
наследници на длъжника Р.В. А. не дължат на ответника следните суми по
изпълнителен лист от 06.07.2009 г., издаден въз основа на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение от 06.07.2009 г. по гр. дело №
32612/2009 г. по описа на СРС, 41 състав: сумата от 290 967,33 лв.-главница,
сумата от 257 193,98 лв. законна лихва върху главницата за периода от
16.11.2012 г. до 27.07.2021 г., сумата от 15 454,81 лв. законна лихва върху
главницата за периода от 24.06.2009 г. до 15.11.2012 г.
Ищците твърдят, че са наследници на Р.В. А.-длъжник на „О.Б.Б.“ АД по
изпълнителен лист от 06.07.2009 г., издаден въз основа на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение от 06.07.2009 г. по гр. дело №
32612/2009 г. по описа на СРС, 41 състав. Твърди се, че по молба на
взискателя на 06.08.2009 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ М.Б. с
№ 20098380403091. Твърди се, че са извършени изпълнителни действия за
събиране на вземането, включително публична продан на недвижим имот,
приключила с постановление за възлагане на недвижим имот, което е влязло в
1
сила на 15.11.2012 г. Твърди се, че след 15.11.2012 г. не са извършвани
никакви изпълнителни действия, поради което и по силата на закона на
16.11.2014 г. е настъпила перемция, но ЧСИ не е постановил прекратяване на
изпълнителното дело. Поддържа се, че на 09.10.2013 г. длъжникът Р.В. А.
починал. Наследникът К.Р. А. е направил отказ от наследството, вписан в
особената книга на СРС, поради което наследници се явяват съпругата на
починалия длъжник-първата ищца по делото и двамата ищци-деца на Румен,
които били малолетни към момента на откриване на наследството. Твърди се,
че наследниците не са конституирани по изпълнителното дело и срещу тях не
са предприемани никакви изпълнителни действия, включително не са
уведомени за извършеното прехвърляне на вземането от „ОББ“ АД на
ответника по делото. Твърди се, че от 15.11.2012 г. и към момента вземанията
по процесния изпълнителен лист са се погасили по давност.
Молят съда да постанови решение, с което да бъде установено по
отношение на ответника, че ищците не дължат на ответника сумите по
изпълнителен лист от 06.07.2009 г., издаден въз основа на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение от 06.07.2009 г. по гр. дело №
32612/2009 г. по описа на СРС, 41 състав, като погасени по давност, след
влизане в сила на издадената заповед.
Молят съда адвокатското възнаграждение на процесуалния представител да
бъде определено и присъдено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
В срока за отговор ответникът депозира такъв чрез процесуалния си
представител юрисконсулт В.Ц., надлежно упълномощена с пълномощно
приложено към отговора.
Ответникът оспорва иска като неоснователен.
Не оспорва, че с изпълнителен лист от 06.07.2009 г., издаден по ч.гр.д.№
32619/2009г. по описа на СРС, 41 състав, наследодателят на ищците Р.В. А. е
осъден да заплати на «О.Б.Б.» АД следните суми: 290 967,33 лева главница;
27 060,73 лева договорна лихва за периода от 09.10.2008 г. до 22.06.2009 г.;
18,93 лева наказателна лихва за периода 09.10.2008 г. до 22.06.2009 г., ведно
със законната лихва от 24.06.2009 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 9 996,41 лева разноски по делото, от които 6 365,94 лева държавна
такса и 3630,47 лева адвокатско възнаграждение. Въз основа на
2
изпълнителния лист банката е образувала изпълнително дело при ЧСИ М.Б.
под номер 2009838043091. Твърди, че на 09.05.2016 г. ответникът е подал
молба за конституиране като взискател по изпълнителното дело и за
предприемане на изпълнителни действия.
Счита, че цесията е породила действието си спрямо наследниците на
длъжника (ищците), доколкото в закона не е предвидена форма за
действителност, в която трябва да бъде обективирано уведомяването за цесия.
Счита, че предвид че настоящият иск е предявен спрямо ответното
дружество, титуляр на вземането в качеството му на цесионер, а не спрямо
цедента, то до знанието на ищците е достигнало изявление на цедента, че
задължението им е прехвърлено на ответника. Твърди, че последният е
упълномощен от цедента да уведоми длъжника, в настоящия случай, неговите
наследници по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, във връзка с което към отговора
ответникът представя нарочно изготвено уведомление за цесия.
Твърди, че с договор за цесия от 04.12.2015 г. «О.Б.Б.» АД като цедент е
прехвърлила на ответното дружество като цесионер вземанията си спрямо
Р.В..
Оспорва твърденията, че последното валидно изпълнително действие е
предприето на 15.11.2012 г. и давностният срок е изтекъл.
Твърди, че по делото са предприемани редица изпълнителни действия,
поради което нито делото е перемирано, нито давностният срок е изтекъл.
Твърди предприемането на следните действия:
- С молбата за образуване на изпълнително дело от 06.08.2009 г. банката
взискател е направила искане за предприемане на изпълнително действие -
възбрана на индивидуализиран недвижим имот, който е ипотекиран в полза на
банката, както и да бъдат направени опис и оценка на имота,
- На 17.08.2009 г. на длъжника Р.В. А. чрез съпругата му Х.Н.А.. е връчена
покана за доброволно изпълнение и препис от заповедта за незабавно
изпълнение. Счита, че на наследниците - ищци не следва да се изпраща нова
покана за доброволно изпълнение, тъй като по изпълнителното дело след
получаване на поканата от длъжника, съдебният изпълнител е извършил
множество изпълнителни действия.
- С молба от 16.11.2009 г. банката е направила искане да бъде извършена
3
публична продан на недвижим имот. Съдебният изпълнител е изготвил
обявление, с което е насрочил публична продан за периода от 28.12.2009г. до
28.01.2010г.,
- Наложен е запор на банкови сметки на длъжника - на 14.08.2009 г. при
Райфайзенбанк Б. ЕАД; на 05.02.2010г. е наложен запор на банкова сметка
при Б.П. Б. АД,
- С молба от 09.11.2011 г. банката е направила искане за извършване на
актуална пазарна оценка на имота. С разпореждане от 09.11.2011 г. съдебният
изпълнител е приел актуална пазарна оценка на възбранения недвижим имот
и е изготвил обявление, с което е насрочил публична продан за периода от
15.11.2011г. до 15.12.2011г.,
- С молба от 23.01.2012г. банката е направила искане за извършване на нова
публична продан на възбранения имот. Съдебният изпълнител е изготвил
обявление, с което е насрочил публична продан за периода от 08.02.2012г. до
08.03.2012г.,
- С молба от 22.03.2012г. банката е направила искане за извършване на нова
публична продан на възбранения имот и определяне на нова начална цена.
Съдебният изпълнител е приел нова оценка на имота в размер на 210 000 лева
и е изготвил обявление, с което е насрочил публична продан за периода от
30.04.2012г. до 30.05.2012г. На 26.4.2012г. банката е направила искане за
спиране провеждането на публичната продан и насрочване на нова, въз
основа на което ЧСИ Б. е насрочил публична продан за същия период при
оценка на имота 205 200 лева.
- С молба от 12.06.2012г. банката е направила искане за извършване на нова
публична продан на възбранения имот. Съдебният изпълнител е изготвил
обявление, с което е насрочил публична продан за периода от 09.07.2012г. до
09.08.2012г. Публичната продан е проведена успешно, като с протокол от
09.08.2012 г. ЧСИ Б. е обявил за купувач на имота Х.Ц.Х.. Постановлението
за възлагане е обжалвано, като Софийският градски съд е оставил жалбата на
длъжника без уважение.
- На 15.08.2012г. купувачът Х.Ц.Х. е платил по сметка на ЧСИ Б. цената на
възложения му имот.
- На 09.11.2012г. постановлението за възлагане на недвижимия имот е
4
влязло в сила.
- На 15.11.2012г. постановлението за възлагане е вписано в Имотния
регистър към Агенция по вписванията.
-На 09.05.2016г. ответникът „Ф. И." ЕАД е подал молба за конституиране
като взискател по изпълнително дело № 3091/2009г. по описа на ЧСИ М.Б. и е
поискал предприемане на изпълнителни действия. Ответникът счита, че
искането на цесионера да бъде конституиран като взискател по
изпълнителното производство също следва да бъде разгледано като
изпълнително действие прекъсващо давностния срок, тъй като по същността
си същото представлява активно поведение от страна на правоимащото лице,
насочено към упражняване на процесуални права с цел принудително
удовлетворяване на вземането му.
Твърди, че в няколко последователни молби от 19.05.2017 г., от
07.09.2017г., от 27.02.2020г., от 10.05.2021г. ответникът е направил искане
към съдебния изпълнител за предприемане на изпълнителни действия, а
именно налагане на запор на трудово възнаграждение, налагане запор на
банкови сметки и извършване на опис на движими вещи.
Поддържа, че от посочените изпълнителни действия се установява, че
изпълнително дело № 3091/2009г. по описа на ЧСИ Б. е перемирано на
15.11.2014 г., но тази дата предхожда датата на постановяване на актуалната
задължителна тълкувателна практика, разглеждаща въпроса относно теченето
на давностния срок при образувано изпълнително дело - Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г., постановено по Тълкувателно дело №2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Т.е. по отношение на процесното дело приложение е
намирала действащата към онзи момент задължителна тълкувателна
практика, а именно - Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС.
Съгласно същото погасителната давност се прекъсва и спира с образуването
на изпълнително дело, като докато изпълнителното производство е висящо
давност за вземането предмет на изпълнение не тече. В този смисъл давността
за процесното вземане е започнала да тече на 16.11.2014г., а не както твърдят
ищците на 15.11.2012г.
Твърди, че давността се прекъсва с поискването от страна на взискателя да
бъде предприето изпълнително действие, като отправянето на такова искане в
рамките на перемирано съдебно производство не е пречка същото да прекъсне
5
давностния срок. Твърди, че давностният срок за вземането е започнал да тече
на 16.11.2014г. и е бил прекъснат на 09.05.2016г. с молбата за конституиране
на ответника като взискател по изпълнителното дело. Твърди, че съдебният
изпълнител следва да приеме молбата за предприемане на действия,
входирана по перемираното дело, като молба, която инициира образуването
на ново изпълнително производство, да образува изпълнително дело и да
извърши поисканото изпълнителното действие. Твърди, че бездействието на
ЧСИ в този случай е дисциплинарно нарушение, което обаче не рефлектира
върху правата на кредитора, тъй като с активното си поведение същият
прекъсва давностния срок. Твърди, че на 09.05.2016г. погасителната давност е
прекъсната, като след тази дата ответникът в качеството на взискател по
делото е направил многократно искания за предприемане на изпълнителни
действия с нарочни молби от 19.05.2017 г., на 07.09.2017 г., на 27.02.2020 г.,
на 10.05.2021 г.
Твърди, че по отношение на процесното вземане приложимия давностен
срок е пет годишен, тъй като вземанията са дължими на основание влязла в
сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
В съдебно заседание ищците поддържат исковете си чрез своя процесуален
представител, който претендира да му бъде определено възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът, редовно призован не изпраща представител. След
приключване на съдебното заседание в деловодството на съда е депозирана
молба вх.№ 8541/15.02.2022 г. от ответника, с която ответникът моли съда да
остави без уважение предявените искове като неоснователни.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на
страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
От приобщеното към доказателствата по делото копие от изпълнително
дело № 20098380403091, се установява че същото е образувано на 06.08.2009
г. по молба на „О.Б.Б.“ АД срещу Р.В. А., за принудително събиране на
сумите по изпълнителен лист от 06.07.2009 г., издаден въз основа на Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК от 06.07.2009 г. по ч.гр.д. № 32619/2009 г. по описа на СРС, 41 състав,
6
както следва: сумата от 290 967,33 лв.-главница, сумата от 27 060,73 лв.
договорна лихва за периода от 09.10.2008 г. до 22.06.2009 г., сумата от 18,93
лв.-наказателна лихва за периода от 09.10.2008 г. до 22.06.2009 г., ведно със
законната лихва от 24.06.2009 г. до изплащане на вземането, както и за сумата
от 9996,41 лв. разноски по делото, от които 6365,94 лв. държавна такса и
3630,47 лв. адвокатско възнаграждение.
Молбата е редовна и съдържа посочване на изпълнителен способ за
принудително изпълнение.
Ищцата Х.Н.А.. и в така образуваното изпълнително производство,
първоначално е имала качеството на ипотекарен длъжник, с оглед учредена
договорна ипотека в полза на Банката, обективирана в нотариален акт № 45,
том ІІ, рег. № 5774, дело № 220/04.06.2008 г.
На 11.08.2009 г. в СВ е вписана възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжника Р.В. А. и ипотекарния длъжник Х.Н.А.., а именно:
апартамент № 8, находящ се в гр.София, ул. *******
На същата дата 11.08.2009 г. и в периода до 24.08.2009 г. са наложени
запори на сметките /левови и валутни/ във всички банки в РБ на длъжника
Р.В. А., както и върху всички вещи, ценни книги и парични знаци в трезори и
банкови касети, предоставени за доверително управление и върху ½ идеална
част от наличните суми по банковите сметки в режим на СИО на Х.Н.А...
От тези запори, реализиран е запора в Райфайзен банк, която на 14.08.2009
г. е превела по сметка на ЧСИ сума в размер на 11,75 лв., както и запора от
Първа инвестиционна банка, която на 02.10.2009 г. от сметака на Х.Н.А.. е
внесла по сметка на ЧСИ сумата от 140 лв.
На 17.08.2009 г. длъжникът и ипотекарния длъжник са уведомени, че на
07.09.2009 г. от 13 часа е насрочен опис на ипотекирания в полза на
взискателя недвижим имот.
С Протокол от 07.09.2009 г. е извършен описа на имота на ул. „*******.
На 10.09.2009 г. е вписана възбрана върху идеални части на недвижими
имоти притежавани от длъжника.
На 28.09.2009 г. съдебният изпълнител е изготвил обявление, с което е
насрочил публична продан на имота в район Лозенец за периода от 29.09.2009
г. до 29.10.2009 г.
7
По молба на взискателя от 16.11.2009 г. и с разпореждане от същата дата,
съдебният изпълнител е насрочил втора публична продан за периода от
28.12.2009 г. до 28.01.2010 г.
С разпореждане от 28.01.2010 г. по молба на взискателя от същата дата,
производството по изпълнителното дело е спряно, с оглед предстоящи
преговори за постигане на евентуално споразумение за разсрочено плащане
на дълга.
На 09.11.2011 г. по молба на взискателя производството по изпълнителното
дело е възобновено. С разпореждане от 09.11.2011 г. съдебният изпълнител е
приел актуална пазарна оценка на възбранения недвижим имот и е изготвил
обявление, с което е насрочил публична продан за периода от 15.11.2011 г. до
15.12.2011 г.
С молба от 23.01.2012 г. банката е направила искане за извършване на нова
публична продан на възбранения имот. Съдебният изпълнител е изготвил
обявление, с което е насрочил публична продан за периода от 08.02.2012 г. до
08.03.2012 г.
С молба от 22.03.2012 г. банката е направила искане за извършване на нова
публична продан на възбранения имот и определяне на нова начална цена.
Съдебният изпълнител е приел нова оценка на имота в размер на 210 000 лева
и е изготвил обявление, с което е насрочил публична продан за периода от
30.04.2012 г. до 30.05.2012 г.
На 26.04.2012г. банката е направила искане за спиране провеждането на
публичната продан и насрочване на нова, въз основа на което ЧСИ Б. е
насрочил публична продан за същия период при оценка на имота 205 200
лева.
С молба от 12.06.2012 г. банката е направила искане за извършване на нова
публична продан на възбранения имот. Съдебният изпълнител е изготвил
обявление, с което е насрочил публична продан за периода от 09.07.2012 г. до
09.08.2012 г. Публичната продан е проведена успешно, като с протокол от
09.08.2012 г. ЧСИ Б. е обявил за купувач на имота Х.Ц.Х.. На 15.08.2012 г. е
изготвено Постановление за възлагане, което е влязло в сила на 09.11.2012 г. и
вписано в Имотния регистър към Агенция по вписванията на 15.11.2012 г.
На 15.08.2012 г. купувачът Х.Ц.Х. е платил по сметка на ЧСИ Б. цената на
8
възложения му имот в размер на 137 689 лв.
От акт за смърт № 0638/10.10.2013 г., се установява, че на 09.10.2013 г.
длъжникът Р.В. А. е починал. От удостоверение за наследници от 06.08.2021
г. се установява, че наследници по закон на починалия длъжник са неговата
съпруга Х.Н.А.. и трите му деца К.Р. А., Р. Р. АЛ. и С.Р.А..
На 09.05.2016 г. ответникът е конституиран по изпълнителното дело в
качеството му на взискател като частен правоприемник на основание сключен
договор за цесия от 04.12.2015 г. В молбата на ответника от 09.05.2016 г. няма
посочени изпълнителни способи за принудително изпълнение.
На 19.05.2017 г. ответникът е поискал извършване на опис на движими
вещи в дома на длъжника и налагане на запор на банковите сметки. Молба с
идентично съдържание е подадена на 07.09.2017 г. Подадени са още две
молби съответно на 27.02.2020 г. и на 10.05.2021 г.
Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си, поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът квалифицира от
правна страна предявения иск по чл. 439 ГПК.
С иска по чл. 439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като
средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава
право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно
значение за неговото съществуване.
Исковете са процесуално допустими, тъй като ищците в качеството им на
наследници по закон на длъжник Р.В. А. се позовава на новонастъпили след
влизане в сила на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл.417, т.2 от ГПК факти. От доказателствата по делото се установява, че
на 17.08.2009 г. на длъжника А. е връчена редовно покана за доброволно
изпълнение, съответно препис от издадената заповед. Съобразно нормата на
чл.414, ал.2 от ГПК, в редакцията й към този момент, срокът за подаване на
9
възражение е двуседмичен от получаване на преписа от издадената заповед.
Срокът е изтекъл на 31.08.2009 г. и считано от 01.09.2009 г. заповедта се е
стабилизирала и влязла в сила. От тази дата е започнала да тече новата 5-
годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо. За
срока на давността- Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о., ГК.
По същество на предявените искове.
Предвид обстоятелството, че изпълнителното дело е образувано на
06.08.2009 г., първият въпрос на който следва да се отговори е: тече ли
погасителна давност за вземане по изпълнително дело, което е образувано
преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и дадените в т. 10 от същото разяснения намират
ли приложение по отношение последиците на давността по това
принудително изпълнение и настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. На този въпрос е отговорено с Решение № 252/17.02.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 1609/19 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на
чл.290 от ГПК, както и с Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г.
на ВКС, ІV г.о., Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС,
ІV г.о.
Настоящият съдебен състав напълно споделя тази практика, съобразно
която съдебните състави на ВКС са приели, че когато се касае до
първоначално приети тълкувателни решения и постановления те имат
обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала
съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след
издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в
тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в
обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото
тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона.
В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се
изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема
различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се
10
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се
придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е
недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на
изрична разпоредба за това.
За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях
факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването
му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ
различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност
на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Както доктрината,
така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015
г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК , поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо
декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от
която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи
(според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна
давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на
изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно
установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).
В конкретния случай и от изброените по-горе хронологично действия на
взискателя се установява, че последното валидно изпълнително действие е
извършено на 15.11.2012 г., когато е влязло в сила постановлението за
11
възлагане на продадения на публична продан недвижим имот и на която дата
окончателно е реализиран този способ за принудително изпълнение. От тази
дата в продължение на две години, взискателят не е поискал, съответно не са
предприемани валидни изпълнителни действия. Следователно и на 15.11.2014
г. е настъпила перемция, т.е. дата предхождаща датата 26.06.2015 г.
С оглед посоченото по-горе правно разрешение, общата петгодишна
давност е започнала да тече, считано от 15.11.2014 г.
След тази дата перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността. Както е посочено по-горе, тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до
обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело.
Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
След 15.11.2014 г. по процесното изпълнително дело няма надлежно
извършено изпълнително действие, нито признание на вземането от
длъжника.
Давността по отношение на длъжника не е прекъсната нито на 09.05.2016 г.
с молбата за конституиране на ответника като взискател - частен
правоприемник на първоначалния взискател, тъй като същата не съдържа
искане за принудително изпълнение. Не е прекъсната и на 19.05.2017 г., на
07.09.2017 г., 27.02.2020 г., 10.05.2021 г., защото макар и молбите да
съдържат искане за извършването на опис на движимите вещи в дома на
длъжника и налагане на запор на банковите сметки, тези изпълнителни
способи не са осъществени поради невнасянето на дължимите авансови такси
от взискателя.
С оглед на горното и на 15.11.2019 г. е изтекла общата петгодишна давност
за вземанията по изпълнителния лист от 06.07.2009 г. и същите са се погасили
по давност. Следователно и към датата на предявяване на исковата претенция
09.08.2021 г. сумите не се дължат от ищците.
Видно от издаденото от съдебния изпълнител удостоверение изх.№
62139/27.07.2021 г., след погасяване на част от дълга чрез реализирания
способ-публична продан, размерът на дълга на длъжниците е както следва:
12
сума от 290 967,33 лв.-главница, сума от 257 193,98 лв. законна лихва върху
главницата за периода от 16.11.2012 г. до 27.07.2021 г., сумата от 15 454,81
лв. законна лихва върху главницата за периода от 24.06.2009 г. до 15.11.2012
г.
По горните съображения предявените искове като основателни следва да
бъдат уважени изцяло.
По разноските в процеса.
Ищците са освободени от държавни такси и разноски на основание чл.83,
ал.2 от ГПК с определение на съда от 12.08.2021 г.
С представения по делото договор за правна защита и съдействие от
09.07.2021 г. се установява, че адвокат М.В. осъществява в полза на ищците
безплатно процесуално представителство и защита на основание чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от
същия закон ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат
Вергилова адвокатско възнаграждение в минималния размер, определен на
основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно: 12 802,32 лв.
Възнаграждението е определено с оглед материалния интерес по делото в
общ размер на сумата от 563 616,12 лв.
Водим от горното, Софийски градски съд, І-6 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните по искове с
правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, предявени от Х.Н.А.., ЕГН
**********, Р. Р. АЛ., ЕГН ********** и С.Р.А., ЕГН **********, и тримата
с адрес: гр.София, ж.к. „*******“, бл.*******, и със съдебен адрес: гр.София,
ул. „*******, офис 17, адвокат М.В. против „Ф. И.“ ЕАД, дружество учредено
и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*******,
че ищците в качеството им на наследници на длъжника Р.В. А. не дължат на
ответника следните суми по изпълнителен лист от 06.07.2009 г., издаден въз
основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК от 06.07.2009 г. по гр. дело № 32612/2009 г. по описа на СРС, 41
13
състав: сумата от 290 967,33 лв./двеста и деветдесет хиляди деветстотин
шестдесет и седем и 0,33 лв./-главница, сумата от 257 193,98 лв. /двеста
петдесет и седем хиляди сто деветдесет и три и 0,98 лв./ законна лихва върху
главницата за периода от 16.11.2012 г. до 27.07.2021 г., сумата от 15 454,81
лв. /петнадесет хиляди четиристотин петдесет и четири и 0,81 лв./ законна
лихва върху главницата за периода от 24.06.2009 г. до 15.11.2012 г. като
погасени по давност след влизане в сила на заповедта на 01.09.2009 г., а
именно: на 15.11.2019 г.
ОСЪЖДА „Ф. И.“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „******* да заплати на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат М.В., гр.София,
ул. „*******, офис 17 адвокатско възнаграждение в размер на 12 802,32 лв.
/дванадесет хиляди осемстотин и два и 0,32 лв./
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14