РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Пловдив, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Атанас Георгиев Янков (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20215000600478 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда състав на Пловдивския окръжен съд е признал
подсъдимия И. К. В. за виновен в това, че в периода от 02.09.2020 г. до
19.09.2020 г. в гр.*, при условията на продължавано престъпление и в
условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност
385 лв. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б.
„б“, вр. чл.26 ал.1 и чл.58а НК го осъдил на шест години лишаване от свобода
при първоначален „строг“ режим.
Съдът приспаднал предварителното задържане на подсъдимия и се
разпоредил се с веществените доказателства и с разноските по делото.
Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимия, в
1
която са изложени съображения за явна несправедливост на наложеното
наказание, като се претендира намаляване на размера му.
В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура
предлага жалбата се уважи. Сочи, че при определяне на наказанието първата
инстанция не съобразила част от наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства и предлага размерът му да бъде намален.
Защитата на подсъдимия се солидаризира със становището на
прокурора и иска намаляване на размера на наказанието.
Подсъдимия иска наказанието му да бъде намалено.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Десет дни след като изтърпял последното му наложено наказание
лишаване от свобода, т.е. на 02.09.2020 г., малко след 17.50 ч., подсъдимият
И.В. посетил магазин в гр.*, находящ се на ул."*" № 30, откъдето си закупил
напитка и излязъл пред търговското помещение. Подсъдимият В. забелязал,
че на една пейка в близост до магазина седяла възрастна жена, която имала на
врата си златно синджирче със златна висулка на него. Това била свид.М. Н.
на 94 години /т.ІІІ, л.8-11, вкл. пред съдия/, която чакала своята приятелка и
съседка – свид.Д. Т. /т.ІІІ, л.7/ да си напазарува в магазина. Подсъдимият В.
решил да отнеме със сила бижуто на свид.Н. и да го присвои и останал в
близост до нея, за да я наблюдава. Около 18.20 ч., след като двете възрастни
жени се насочили към блока, в който живеели, а именно към ул."*" № 15,
подсъдимият ги последвал. В междублоковото пространство между улиците
"*" и "*" подсъдимият В. се приближил с бърза крачка до свид.М. Н., хванал с
ръка висящата на врата златна висулка, ведно със синджирчето, на което
била окачена и ги издърпал със сила. Синджирчето се скъсало, като една част
от него останала на врата на пострадалата, а втората част и златната висулка
били в ръката на подсъдимия В., който се отдалечил тичешком. Свидетелките
М. Н. и Д. Т. се развикали след него, но той не спрял, а те нямало как да го
2
настигнат. Около 19.20 ч. същата вечер, подсъдимият И.В. отишъл в "*" ООД,
находяща се в гр.*, бул."*" № 119 и заявил на свид.Ж. С. /т.ІІІ, л.15/, който в
момента бил на смяна, че златната висулка и частта от синджирчето са негова
собственост, за което подписал и съответна декларация и поискал да ги
остави в залог срещу пари. Свид.С. забелязал, че висулката представлявала
златно сърце, окачено на златна халка. След това той проверил синджирчето
и установил, че същото съдържало 9 карата злато и отказал да го вземе.
Следващата проверка показала, че висулката била от 14 карата злато и свид.С.
се съгласил да я вземе срещу сумата от 30 лв., за което издал на подсъдимия
В. заложен билет /т.ІІІ, л.27/. Тъй като не можал да заложи частта от
синджирчето, подсъдимият В. я изхвърлил.
Свид.М. Н., поради уплаха и притеснение, не подала оплакване в
полицията за извършения спрямо нея грабеж.
Свид.С. С. /т.І, л.24 и л.60/ към м. септември 2020 г. била на 77 години и
живеела в гр.*, ул."*" № 11, ет.3. На 12.09.2020 г., около 11.00 ч., тя отишла
до пазара на ул."*" в гр.*, където си закупила плодове и зеленчуци, които
били поставени в няколко найлонови торбички. След това свид.С., по молба
на внучката си, посетила аптека находяща се в близост до кръстовището на
булевардите "*" и "*". В аптеката С. С. провела разговор по телефона с
внучката си, като телефона извадила от един текстилен несесер с цип, в който
го държала обикновено. След разговора, свид.С. поставила телефона в една от
найлоновите торби, при портмонето си, а самия несесер пъхнала под лявата
си мишница, тъй като двете и ръце били заети с найлоновите чанти с
продукти. В несесера свид.С. била сложила личната си карта, тефтер с
телефонни номера, гребен, химикал и кибрит. Така, около 12.30 ч., тя
тръгнала да се прибира към дома си, като пресякла бул."*" и продължила по
алеята за велосипеди, която водела към * Диагностично консултативен
център /ДКЦ/ - *. В този момент, подсъдимият И.В. се намирал в същия район
и забелязал възрастната жена и несесерът, който тя носела под мишницата си.
В. решил да отнеме със сила несесера от свид.С. и да го присвои, заедно с
вещите в него и тръгнал след нея. Свид.С. минала по пътека между * ДКЦ и *
клуб и излязла на малък паркинг находящ се на кръстовището на улиците "*"
и "*". Когато била в края на паркинга, подсъдимият И.В. я настигнал, хванал
несесера, издърпал го със сила изпод мишницата на възрастната жена и
3
побягнал. Свид.С. се обърнала и започнала да вика, че личната карта е в
несесера, но В. не спрял, пресякъл бул."*" и стигнал до гаражи разположени
до блок на ул."*" № 1. Там отворил несесера и видял, че вътре нямало пари и
ценности и го изхвърлил в храстите. Междувременно свид.С. С. отишла във *
РУ на МВР – * където подала сигнал за случилото се и била разпитана като
свидетел, като със съставянето на протокола за това действие по
разследването било започнато настоящото досъдебно производство №
591/2021 г.
Свид.И. А. /т.І, л.26/, младши разузнавач в сектор "*" при * РУ на МВР
– * започнал оперативно издирвателни мероприятия за установяването на
извършителя на грабежа на свид.С. С., като провел беседа с нея. На
14.09.2020 г. той изискал от управителя на * ДКЦ гр.* записите от
охранителните камери поставени на сградата на центъра. Впоследствие
дисковете със записите са предадени с протокол на водещия разследването и
им е извършен оглед като веществени доказателства. При преглед на
записите, свид.А. първоначално разпознал пострадалата С. и забелязал на
записа, че в района се придвижвало лице от мъжки пол със съмнително
поведение. На един от записите, който бил с добро качество, полицейският
служител разпознал подсъдимия И.В., когото познавал като лице което било
многократно криминално проявено и осъждано. На записите се виждало как
В. тичал, а след него бързо вървяла пострадалата С., което отговаряло на
заявеното в разпита като свидетел. Така свид.И. А. стигнал до извода, че
евентуален извършител на грабежа бил именно И.В..
Към м. септември 2020 г. свид.К. Р. П. /т.ІІ, л.7/ бил на 81 години и
живеел в гр.*, ул."*" № 11. Видно от приложената по делото справка /т.ІІ,
л.25/ издадена от "*" АД относно транзакции извършени с карта издадена на
К. Р. П., на 18.09.2020 г. в 18.28 ч. свид.П. изтеглил от банкомат /АТМ
устройство/ разположен в МОЛ "*" сумата от 300 лв.
На 19.09.2020 г., около 19.00 ч., свид.К. П. отново посетил МОЛ "*" в
гр.*, откъдето си напазарувал хранителни продукти. Преди пазаруването,
свид.П. си бил заделил нужната му за разплащане сума, като портфейлът му
със сумата от 250 лв., банковата и личната му карти, бил сложен в джоба на
ризата му, заедно с чифт диоптрични очила. Около 19.50 ч. К. П. излязъл от
търговския център през изхода срещу *, пресякъл бул."*" и завил по ул."*",
4
насочвайки се към ул."*". В този момент срещу свид.К. П. вървял
подсъдимият И.В., който забелязал, че в джоба на ризата на възрастния мъж
имало портфейл. В. решил да отнеме портфейла със сила и да го присвои,
ведно с парите в него. За целта, в момента в който се разминавал със свид.П.,
подсъдимият В. се блъснал в него, като в същото време хванал портфейла и
го издърпал със сила от джоба на пострадалия. Веднага след това изхвърлили
елека , с който бил облечен и започнал да бяга по ул."*" в посока към парк
"*". По пътя взел парите от портфейла, а същия, ведно с личната карта и
банковата карта на пострадалия изхвърлил в контейнер за смет.
Междувременно пострадалият К. П. усетил, че от джоба му липсвали
портфейла и очилата му, които били изхвръкнали при действията на
обвиняемия. Свид.П. се опитал да последва подсъдимия В., но поради
възрастта си нямало как да го настигне. Пострадалият излязъл на бул."*", но
никъде не видял мъжа, който го блъснал и ограбил и седнал на автобусната
спирка срещу *. Обадил се на тел.112 и подал сигнал за случилото се. На
място пристигнал полицейски патрул, в състава на който бил свид.Б. Л. /т.ІІ,
л.22/. Полицейските служители обиколили района, но не забелязали
подозрително лице. След това, заедно с пострадалия огледали района на
инцидента и на ул."*", в посока бул."*", забелязали на пътното платно тъмен
на цвят елек. На разстояние от около 15-20 м. от него видели чифт
диоптрични очила, които били паднали под задната част на паркиран
автомобил. На мястото пристигнал дежурен разследващ полицай, който
извършил оглед на местопроизшествието, при който иззел намерените елек и
очила. Със съставянето на протокола за това действие по разследването било
започнато ДП № 606/2020 г. по описа на * РУ на МВР – *, което на 25.09.2020
г. е прието за наблюдение от Окръжна прокуратура – Пловдив и обединено
към ДП № 591/2020 г. по описа на * РУ на МВР - *.
На следващия ден, 20.09.2020 г. свид.И. А. бил уведомен за извършения
грабеж на пострадалия К. П.. При проведените оперативно издирвателни
мероприятия той установил, че в района на местопроизшествието имало
монтирани камери за видео наблюдение на фасадата на ул."*" и на "*" на
бел."*" № 119. Свид.А. изискал и получил с протокол за доброволно
предаване записите от посочените камери. При прегледа им той установил
посоката на придвижване на пострадалия К. П. и отново разпознал
5
подсъдимия И.В., който бил облечен с черен къс панталон, черни обувки,
бяла блуза и черен елек с качулка. На друг от записите се виждало как В.
тича, вече без елек, последван от пострадалия П.. Свид.А. достигнал до
извода, че и този грабеж е бил извършен от И.В.. Съставът на * РУ на МВР - *
РУ на МВР бил уведомен, че В. се издирва за извършени грабежи, няма
постоянно жилище, в което да пребивава и ако бъде установен, следва да бъде
задържан. Това се случило на 24.09.2020 г., когато В. бил установен от
служители на * РУ на МВР - * РУ на МВР и отведен в управлението. Свид.И.
А. провел беседа с него, при която подсъдимият В. си признал за извършените
грабежи на пострадалите С. С. и К. П., за които в полицията имало подадени
сигнали. В. признал и за грабежа на златната висулка и синджирчето от
пострадалата М. Н. и обяснил, къде е заложил висулката. Свид.А. посетил
заложната къща и установил, че действително на 02.09.2020 г. подсъдимият В.
бил дал в залог златна висулка. Същата, ведно със заложния билет,
полицейският служител получил с протокол за доброволно предаване от
служител на заложната къща. Впоследствие вещите са били предадени на
разследващия полицай. Свид.А. изискал и прегледал записите от
охранителните камери от магазина на ул."*" № 30 и така успял да установи
пострадалата М. Н. и свид.Д. Т.. Със съставянето на протокола за разпит на
пострадалата Н., на 25.09.2020 г. било започнато ДП № 626/2020 г. по описа
на * РУ на МВР – *, което на 12.11.2020 г. е прието за наблюдение от
Окръжна прокуратура – Пловдив и обединено към ДП № 591/2020 г. по описа
на * РУ на МВР – *.
На 24.09.2020 г. разследващият полицай, в присъствието на И.В., провел
оглед на местопроизшествие /т.І, л.51/ в гр.* до блок на ул."*" № 1, при който
зад гаражна клетка, в храстите, били намерени и иззети текстилен несесер в
тъмносин цвят, лична карта на името на С. С., тетрадка със зелени корици и
тефтерче с червено-кафяви корици с телефонни номера. На 02.10.2020 г. бил
извършен оглед на посочените вещи, при който било установено, че в иззетия
несесер имало поставен гребен, черен на цвят.
В хода на разследването е била назначена и изготвена Химическа
експертиза, като видно от Протокол № 18 от 25.01.2021 г. /т.ІІІ, л.23/ обектът
на изследване – 1 бр. накит от жълт метал, представляващ кръгче със закачена
висулка под формата на сърце е изработен от 14 каратово злато и е с тегло от
6
0,56 грама.
С разписка от 10.03.2021 г. /т.ІІІ, л.25/, вещта е върната но пострадалата
М. Н..
Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство Съдебно стокова експертиза /т.І, л.29 и сл./ стойността на
отнетите вещи от пострадалата М. Н. е както следва: златно синджирче 9
карата, 3 грама – 75 лв. и златна висулка /форма сърце/ 14 карата, 0,56 грама –
53,20 лв., или общо 128,20 лв.
От заключението на същата експертиза е видно, че вещите, отнети от
пострадалата С. С., към момента на деянието са били на стойност, както
следва: текстилен несесер с цип – 1 лв.; дамски гребен – 0,50 лв.; кутия с
кибритени клечки – 0,10 лв. и химикал – 0,20 лв., а тефтерчето с телефонни
номера и личната карта на пострадалата са без пазарна стойност. Т.е., общата
стойност на отнетите вещи възлиза на 1,80 лв. Същите, без химикала и
кибрита, са върнати на пострадалата С. С. с разписка от 02.10.2020 г. /т.І,
л.71/.
Видно от заключението на същата експертиза, мъжкият портфейл отнет
от пострадалия К. П., към момента на деянието е бил на стойност 5 лв., а
личната и банковата му карти са без пазарна стойност.
Съдът е приел, че описаната по-горе и инкорпорирана в настоящите
мотиви фактическа обстановка се установила по несъмнен и категоричен
начин от самопризнанията на подсъдимия, направено по реда на чл.371, т.2
НПК, от показанията на свидетелите, които подкрепят това самопризнание, от
представените по делото заключения на вещите лица и приложените писмени
и веществени доказателства.
Така приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия В., първата инстанция е
7
извършила всички възможни процесуално - следствени действия, изясняващи
значимите факти относно инкриминирания инцидент.
Производството в Окръжния съд е преминало при диференцираната
процедура по глава Двадесет и седма НПК /съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция/. Съдът е разяснил на подсъдимия
въпросите по чл.371 НПК и го уведомил, че доказателствата от досъдебното
производство и направените от него самопризнания по чл.371, т.2 НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата. С протоколно определение съдът е
одобрил изразеното съгласие на подсъдимия разглеждането на делото да
протече по реда на съкратеното съдебно следствие и обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания по
фактите, изложени в обвинителния акт.
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдил ги е поединично и в тяхната съвкупност и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е детайлно е
отразено в мотивите.
Изводът на първата инстанция по въпросите на чл.301, ал.1, т.т.1, 2 и 3
НПК са основани на установените при спазване изискванията на
процесуалния закон фактически положения, като в съответствие с тях
законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по
предявеното му обвинение. Тези изводи за приложение на закона се споделят
и от настоящият състав.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че
подсъдимият И.В. е осъществил от обективна страна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 НК.
По жалбата на подсъдимия.
Акцентът в жалбата на подсъдимия касае справедливостта на
наложеното наказание.
За да определи размерът на наказанието на подсъдимия съдът е отчел
като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската стойност на отнетото
8
имущество и критичното отношение на подсъдимия първоинстанционното
производство. Като отегчаващи вината обстоятелства били съобразени
многобройните осъждания на подсъдимия, напредналата възраст на
пострадалите и краткия период от изтърпяване на последното ефективно
наказание. Тези обстоятелства мотивирали съдът да определи наказание при
незначителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер
на девет години лишаване от свобода.
Вън от вниманието на съда е останало едно важно обстоятелство, което
има значение при отмерване на интензитета на наказателната интервенция
спрямо подсъдимия. Съдът не е съобразил, че подсъдимия е направил
чистосърдечни самопризнания и е оказал съдействие на органите на
досъдебното производство още в самото начало на разследването, като с това
си поведение е спомогнал в значителна степен да бъде разкрита обективната
истина.
Като не включил това обстоятелство в обема на тези намаляващи
отговорността на подсъдимия, съдът е определил едно явно несправедливо
наказание, чийто размер следва да бъде редуциран в посока намаляването му.
Настоящият състав като отчете допълнително посоченото по – горе
смекчаващо отговорността обстоятелство намира, че наказанието на
подсъдимия следва да бъде намалено от девет на седем години лишаване от
свобода, който размер се явява съответен на изискването за справедливост,
заложено в разпоредбата на чл.35, ал.3 НК и с него ще бъдат постигнати в
максимална степен целите на чл.36 НК и в този смисъл следва да бъде
изменена присъдата.
Характерът на съдебното производство пред първата инстанция /чл.371,
т.2 НПК/ и разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК диктуват намаляване на размера
на така определеното наказание с 1/3 или подсъдимият В. следва да изтърпи
наказание в размер на четири години и осем месеца лишаване от свобода.
При извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън
възраженията на страните, въззивната инстанция намира, че съобразно
изискванията на закона съдът е определил първоначалния режим, приспаднал
е предварителното задържане на подсъдимия, разпоредил се е с направените
по делото разноски и веществени доказателства.
9
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
При така установената липса на основания, водещи до отмяна или
изменение на атакуваната присъда, съдът намира, че същата следва да бъде
потвърдена в останалата й част.
Предвид горното и на основание чл. 337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК,
Пловдивският апелативният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260060/16.06.2021 г. по нохд № 752/21 г. по
описа на Пловдивския окръжен съд, като НАМАЛЯВА определеното на
подсъдимия И. К. В. наказание от ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред
Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10