О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1025
20.06.2019г., гр. Пловдив
Пловдивският районен съд, Наказателна колегия, XXV състав, в закрито
заседание на двадесети юни,
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА
НИЗАМОВА
след като се запозна с
материалите по ЧНД № 3388/2019г. по описа на съда, намери за установено
следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
С постановление от 09.05.2019г. на прокурор
Пламен Чобанов при Районна прокуратура гр.Пловдив е прекратено наказателното производството по досъдебно производство
№ 193/2018г. по описа на Сектор „ИП“ при
ОДМВР Пловдив образувано и водено за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
В хода на проведеното досъдебно производство няма
привлечено като обвиняем лице.
Недоволен от постановлението
е останал К.П.П., ЕГН ********** който е депозирал жалба до Районен съд
Пловдив за отмяна на същото
и връщане делото на прокурора със
задължителни указания относно прилагането на закона.
След като се запозна с всички материали приложени по
досъдебното производство № 193/2018г. по описа на Сектор „ИП“ при
ОДМВР Пловдив и обсъди доводите на жалбоподателя, съдът
намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата: Предпоставките за
допустимостта на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното
производство се съдържат в разпоредбата на чл. 243, ал.6 от НПК. Съгласно
цитираната норма определението на първоинстанционния
съд по ал.5 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия,
от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от
ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен
съд в 7 - дневен срок от съобщаването му. За да бъде допустима жалбата е
необходимо същата да бъде подадена от кръга лица, изброени изрично в
разпоредбата на чл. 243, ал.6 от НПК. Право да подадат жалба срещу
постановлението за прекратяване на наказателното производство имат единствено и
само обвиняемия, неговия защитник, пострадалия или неговите наследници,
ощетеното юридическо лице. В конкретния случай жалбата е подадена от К.П.П., ЕГН **********, явяващ се пострадало от престъплението
предмет на разглеждане по посоченото досъдебно производство лице. Поради
изложеното Съдът намира, че жалбата е подадена от лице, което има право да
обжалва определението на PC Пловдив и същото е включено в кръга от лица,
изрично посочени и изброени в чл. 243, ал.6 от НПК.
Втората предпоставка, за да бъде жалбата допустима е,
че тя трябва да бъде подадена в предвидения законов срок. Съгласно чл. 243,
ал.6 от НПК жалбата срещу определението на първоинстанционния
съд трябва да бъде подадена в 7 - дневен срок от съобщаването му. По своята
същност този срок е преклузивен и неспазването му преклудира възможността изброените лица в цитираната разпоредба
да обжалват постановения съдебен акт. Подаването на жалбата извън законоустановения срок води до недопустимост на същата. В
конкретния случай съдът констатира, че по делото е приложен препис от постановление
на РП гр.Пловдив от 09.05.2019г., с адресат
жалбоподателя. Приложена е и обратна разписка видно от която постановлението на РП Пловдив
е било връчено на жалбоподатела на 16.05.2019г. Жалбата от К.П. е входирана на 22.05.2019г. с вх.№ 1515/18г. в Районна прокуратура Пловдив, от което е видно че жалбата е подадена в законоустановения
7 - дневен срок, поради което същата се явява допустима.
По съществото на жалбата: Съдът, след като се запозна
със доводите в жалбата и събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства намира същата за неоснователна поради следните съображения:
Предмет на контрол е постановление на РП Пловдив с
което наказателното производство за извършено престъпление по чл. 206, ал.1 от НК е прекратено. Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал.4 и следващи
от НПК е да се извърши проверка на законността и обосноваността на
постановлението на прокурора с което се поставя край на наказателното
производство, като при извършване на тази проверка проверяващия съд се
произнася по същество на делото. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК
съдът проверява, дали е спазен материалния и процесуалния закон. В обхвата на
тази проверка се включва и преценката, дали разследването на досъдебната фаза е
проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципа за разкриване
на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези
изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени постановлението на прокурора
за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства
следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.1 от НПК съдът, прокурорът и разследващите
органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за
да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата,
предвидени в този кодекс. Също така следва да се отбележи, че чл. 14, ал.1 от НПК сочи, че съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на
всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. В този смисъл в
процедурата по чл. 243 от НПК съдът може да преценява дали събраните по
досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на
казуса, при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на прокурора,
а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на
прокурора в качеството му на господар на процеса в досъдебната му фаза да
прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо
съдебно производство.
Досъдебно производство № 193/2018 г. по описа на Сектор
„Икономическа полиция” при ОДМВР Пловдив е било образувано и водено за престъпление по чл. 206, ал.
1 от НК.
В хода на разследването са разпитани като свидетели всички имащи отношение към
случая лица. Събрани са и писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства –
писмени и гласни, в постановлението на РП Пловдив е приета като установена
фактическа обстановка въз основа на която е направено заключение за не наличие
на доказателства за извършено престъпление по чл. 206, ал.1 от НК и на
основание чл. 243, ал.1, т.1, в. чл. 24, ал.1, т.1 и чл. 199 от НПК е
прекратено наказателното производство, по Досъдебно производство № 193/2018 г. по описа на Сектор
„Икономическа полиция” при ОДМВР Пловдив.
С оглед установеното се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 127, т.3 от Конституцията на Република
България в правомощията на прокурора /негово суверенно правомощие/ е да
привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпление и да подържа
обвинението по наказателни дела от общ характер. Това обаче става едва когато
се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в
извършване на престъплението. Съдът приема, че такива в настоящия случай не са
налице и правилно РП Пловдив е прекратила наказателното производство по
цитираното досъдебно производство.
Съдът приема, че прокурорът правилно е описал в
постановлението си фактическата обстановка, която съответно се извежда от
събраните в хода на разследването доказателства, като въз основа на приетите за
установени факти е приел, че няма несъмнени и категорични доказателства, които
да сочат за извършено престъпление съставомерно по
чл. 206, ал.1 от НК. И настоящия състав приема че по
делото е установена следната фактическа обстановка идентична с установената от
наблюдаващия прокурор:
Свидетелят К.П. се занимавал със
земеделие от около 7-8 години. Същият имал заверена
регистрационна карта като земеделски стопанин за 2014г., 2016г. и
2017г., а за 2015г нямал такава. П. продавала продукцията си на различни места
в гр. Пловдив. Свидетелката В.М. работела в застрахователен офис до магазин
„Триумф“ в кв. Кършияка, в гр. Пловдив. М. имала предишен трудов опит като счетоводител. Преди около 4-5 години П. разбрал, че М. се е занимавала със счетоводство,
и й предложил да подава декларации от негово име,
както и да му внася осигуровки.
Между двамата била постигната устна договорка за изложеното.
М. и П. се били разбрали за подаване
на декларациите и внасяне на дължимите
осигуровки М. да получава по 10 лв. За целта П.
издал пълномощно на М. да го
представлява пред ТД НАП
Пловдив и да подава от негово име
декларации по чл. 50 ЗДДФЛ.
Тъй като свидетелят П. се занимал със
земеделие приходите му били нерегулярни
и той предавала на М. различни суми според моментните
му възможности - както за единична
вноска или данък, така и за
2-3-4 вноски за осигуровки или данъци. Плащанията не били всеки
месец. Всеки път парите били
предавани от П. на М. на ръка,
без да бъде
съставен документ за точната сума
и предназначението й, като при предаването на парите М. не брояла получените парични средства, тъй като никога
не била установявала
неточност от страна на К.П..
През 2014г. св. М.
внесла следните суми на съответните
дати за задълженото
лице К.П. – на 30.04.2014
г. - сумата 14,54 лв. с посочено основание ДОД по ГДД чл. 50; на 25.07.2014
г. - сумата 19,20 лв. с посочено основание ЗОВ; на 25.07.2014
г. - сумата 42,72 лв. с посочено основание ДОО; на 29.12.2014
г. - сумата 42,72 лв. с посочено основание ДОО; на 29.12.2014
г. - сумата 19,20 лв. с посочено основание ЗОВ.
През 2015г. св. М.
внесла следните суми на съответните
дати за задължено
лице К.П. – на 27.03.2015
г. - сумата 19,20 лв. с посочено основание ЗОВ; на 27.03.2015
г. - сумата 42,72 лв. с посочено основание ДОО; на 27.07.2015
г. - сумата 33,60 лв. с посочено основание ЗОВ; на 30.09.2015
г. - сумата 134,40 лв. с посочено основание ЗОВ; на 30.09.2015
г. - сумата 53,76 лв. с посочено основание ДОО; на 26.11.2015
г. - сумата 74,76 лв. с посочено основание ДОО; на 26.11.2015
г. - сумата 33,60 лв. с посочено основание ЗОВ;
През 2016г. св. М. внесла следните
суми на съответните
дати за задължено
лице К.П. – на 25.02.2016
г. - сумата 224,28 лв. с посочено основание ДОО; на 25.02.2016
г. - сумата 100,80 лв. с посочено основание ЗОВ; на 29.08.2016
г. - сумата 299,04 лв. с посочено основание ДОО; на 27.12.2016
г. - сумата 149,52 лв. с посочено основание ДОО; на 27.12.2016
г. - сумата 67,20 лв. с посочено основание ЗОВ;
На 24.07.2017г. св. М. внесла сумата
от 236,88 лв. с посочено основание ДОО за задължено лице
К.П., както и сумата от 29 лв. с посочено
основание „Данък по ГДД“ на 09.05.2017 г.
През месец октомври 2017г. свидетелят К.П. подал молба - заявление за пенсиониране. При обработка и проверка на документите
му било констатирана
липса на вноски за осигуровки
за периода 01.04.2017г. -
21.09.2017г. и месеци 06.2016г. до
12.2016г. За установеното бил издаден констативен
протокол № КВ-5-15-00355761/20.12.2017г. на ТП на НОИ Пловдив. На същата дата
били издадени и задължителни предписания /л. 15/.
На 05.01.2018г. били издадени нови задължителни
предписания до К.П.. На 01.02.2018г. бил издаден констативен протокол на К.П. относно невнесени осигурителни вноски за периода 01.07.2016 г. -
31.12.2016 г., а внесените за
периода били в размер на 1382,98 лв.
Изискана и приложена е справка от ТД на НАП - Пловдив, съгласно която към дата 19.07.2018г. К.П. няма задължения към НАП, нямало образувано
ИД, както и всички задължения на лицето
/в общ размер на 741,48 лв./, включително и наложени глоби са погасени
по давност, считано от, 19.07.2018 г./л. 23/.
За посочените суми са приложени
копия на вносни бележки.
Съдът в рамките на проверката за законосъобразност и
обоснованост на прекратителното постановление и след
анализ на събраните по делото доказателства намира, че така направеният извод
от прокурора е правилен и същият законосъобразно с оглед на установените факти
е приложил правомощието си по чл. 243, ал.1, т.1 от НК, като е прекратил
наказателното производство.
Към мотивите, изложените в постановлението на
прокуратурата, съдът намира за уместно и да добави и следното:
Както се приема в теорията и съдебната практика, за
да е налице обсебване, трябва да бъде установено, че деецът противозаконно е
извършил действия на разпореждане с чужда движима вещ, като със своя, намираща
се на правно основание в негово владение или държане. За състава на
престъплението обсебване е от правно значение, че деецът упражнява фактическата
власт върху чуждата вещ, която е получена на някакво правно основание от лице,
което е неин собственик или действа от негово име, или от лицето, което в
момента я владее. По делото обаче няма нито едно
доказателство доказващо каква точно сума св. П.
е дал на св. М. според постигната между тях договорка и дали самата е
различна от посочената за получена от св. М.. Свидетелят П. излага голословно твърдение
че бил давал на свидетелката М. в течение на годините сума в размер на „около
4 000лв“. Свидетелката М. не отрича
че е изпълнявала такава услуга за св. П. каквато той твърди, но отрича да е
вземала суми които да не са отишли по предназначение, съобразно постигнатите
договорки. Показанията на св. П. и на св. М. са показания на заинтересовани от
изхода на делото свидетели. Липсват каквито и да е доказателства относно
точната сума дадена от св. П. на св. М.. По делото са извършени всички възможни
процесуално следствени действия и настоящия състав намира че не биха могли да
бъдат събрани други които да допринесат за изясняване на обективната истина. В
крайна сметка св. П. сам е преценил да дава определена сума пари на св. М. без
да съставя каквито и да е документи за това, и без да води отчетност. Липсата
на доказателства в тази насока не може да се вменява във вина на прокурора. Посочените
от св. П. свидетели – негови приятели, свидетелите К. и Х., говорят за
присъствие еднократно при предаване на пари от св. П. на св. М., за които пари
дори не знаят каква сума са били и кога точно са били дадени. Посоченото
обстоятелство по никакъв начин не способства да се изясни твърдяната от св. П.
фактическа обстановка и размера на нанесената му имуществена вреда.
Предвид изложеното, съдът намира за правилен и
обоснован изводът на прокурора, че не са събрани доказателства за извършено
престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, както и че в конкретния
случай се касае за гражданско
– правни отношения между свидетелите П. и М.. Не са събрани доказателства и за друго престъпление
от общ характер, поради което наказателното производство по Досъдебно производство № 193/2018 г. по описа на Сектор
„Икономическа полиция” при ОДМВР гр. Пловдив следва да бъде прекратено.
В този смисъл Постановлението на Районна прокуратура
гр.Пловдив за прекратяване на наказателното производство се явява
законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Ето защо при така установеното от делото и на
основание чл. 243, ал.5, т. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на
РП Пловдив от 09.05.2019г., с което на основание чл. 199 и чл. 243, ал.1, т.1вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от НПК е
прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 193/2018 г. по описа на Сектор
„Икономическа полиция” при ОДМВР гр. Пловдив водено за
престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест пред
Окръжен съд Пловдив в 7-мо дневен срок от съобщаването му на Районна
прокуратура Пловдив и на жалбоподателя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.