гр. Велико Търново, 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи
касационен състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БЮУКЛИЕВ
при
секретаря С.Ф.и участието на прокурора Светлана И., разгледа докладваното от
съдия Данаилова касационно НАХД № 10131/2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение
№ 170 от 29.03.2021г. по НАХД № 1564/2020г. по описа на Районен съд Велико
Търново е отменено Наказателно
постановление № РД-05-ЗЗ/14.09.2020год на Директора на
Регионалната здравна инспекция гр. В. Търново, с което на А.И.Д. за
административно нарушение на Раздел I, т. 2 и т. 4 от Заповед
№РД-01-446/31.07.2020г. на министъра на здравеопазването, вр. чл.
63, ал. 4 от Закона за здравето и на основание чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 209а, ал. 4, пр. 1 от Закона за здравето
й е наложена глоба в размер на 300 лв.
В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от Регионална здравна инспекция – Велико Търново, гр.
Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 23, чрез директора д-р Е.Н., с което въззивното решение се обжалва по касационен ред
като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът излага доводи,
че неправилно в решението е прието, че задължението по т. 4 се отнася за всички
други лице, намиращи се в закрити обществени места, но не и за
продавач-консултант. Твърди, че разпоредбата следва да касае всички лица, без
значение дали са работещи в обекта, клиенти, дистрибутори или др. Ирелевантно
намира дали в търговския обект е създадена организация от юридическото лице,
стопанисващо обекта, за спазването на противоепидемичните мерки от персонала и
клиентите. Възразява и срещу мотивите в решението за подзаконовия характер на
заповедта на МЗ, която представлява според него общ административен акт.
Публикувана е на интернет страницата на МЗ и подлежи на предварително
изпълнение. По тези съображения моли решението
да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да се потвърди. Претендира
направените разноски по делото.
Ответникът по касация – А.И.Д.,
чрез ***Б.З. ***, заема писмено становище за недопустимост,
евентуално неоснователност с отговора на касационната жалба.
Представителят на ВТОП дава становище
за неоснователност на касационната жалба. макар и да не споделям всички
мотиви в решението на съда. Като краен резултат намирам същото за правилно и
предлагам да го оставите в сила.
Настоящият касационен състав на Административен
съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС
и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава
същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При
извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният съд правилно е установил следната
фактическата обстановка по делото:
На
04.08.2020г. при извършена проверка с начален час 14.21ч. от гл. инспектор в
присъствие на инспектори от РУ В. Търново е установено, че в магазин
"Мания", находящ се в гр. В. Търново, ул. "Магистрална" №
17, стопанисван от "Алфа и омега 99" ЕООД, гр. Ловеч, във връзка със
спазване на въведените противоепидемични мерки в създалата се епидемична
обстановка в Република България, свързана с CODIV-19, че А.Д. в качеството си
на продавач-консултант работи на касата в магазина, представляващ закрито
обществено място – търговски обект, без поставена защитна маска на лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата
/в това число кърпа, шал, шлем и др./. По време на проверката в работната част
на обекта присъстват клиенти. Предвид описаното на основание чл. 209а, ал. 1 вр. чл. 209а, ал. 4, пр. 1 от Закона за здравето
е наложена глоба в размер на 300 лв. за административно нарушение на Раздел I,
т. 2 и т. 4 от Заповед №РД-01-446/31.07.2020 год. на министъра на
здравеопазването, вр. чл.
63, ал. 4 от Закона за здравето.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил наказателното
постановление, тъй като било налице неизпълнение на задължение по
т. 2 от Заповед №РД-01446/31.07.2020 год. на министъра на здравеопазването,
която разпоредба е специална по отношение на общата разпоредба на т. 4, която
се отнася до всички други лица намиращи се в закрити обществени места. В АУАН и
НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като административното
нарушение е квалифицирано по цитираните две точки, които съдържат отделни
състави. Това е довело и до несъответствие между описателна и диспозитивна част
на АУАН и НП. Независимо от
формалното осъществяване на фактическия състав на административно нарушение по чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето, съдът
счита, че извършеното от жалбоподателя деяние представлява "маловажен
случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отделно от това съдът
се е позовал на правната природа на издадената заповед №РД-01-446/31.07.2020
год. на министъра на здравеопазването съобразно разпоредбата на чл.
63, ал. 11 от ЗЗ, изрично определя заповедите на министъра на
здравеопазването за въвеждане на временни противоепидемични мерки, като общи
административни актове.
Настоящият състав намира решението за правилно, макар
и не по всички изложените в него мотиви. Касационната
жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият
състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него
фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото,
установяващи се от събраните писмени доказателства, както и наведените
от страните доводи и възражения. При
постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният
съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в
производството пред него факти.
Санкционната
разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето
предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение –
от 1000 до 2000 лв.
Правилно съдът е приел, че в процесния случай
е налице несъответствие между описателна и диспозитивна част на
АУАН и НП. Същото представлява допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като административното
нарушение е квалифицирано по две точки, които съдържат отделни състави и се нарушава
правото на защита на лице да разбере в какво нарушение е уличено.
Неоснователно
е възражението в касационната жалба, че не е релевантно дали в самия търговски
обект е създадена организация за спазване на противоепидемичните мерки от
персонала и клиентите, тъй като е предвидено като конкретно задължение в раздел
I т. 3 б. "в" б. "г" от Заповед №РД-01-446/31.07.2020 год.
на министъра на здравеопазването. Административнонаказващият орган не е сторил това в процесния случай. Не
е установено дали в близост и на какво разстояние е имало други служители и
клиенти, същите дали са били с правилно поставени маски, т. е. реално дали е
застрашено тяхното и на жалбоподателя здраве.
При така
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
По
отношение на искането за присъждане на разноски на ***З., съдът намира, че
същото следва да бъде уважено. В чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/2014 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2 възнаграждение
300 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 170 от 29.03.2021г.
по НАХД № 1564/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция гр. Велико Търново
да заплати на ***Б.Х.З. от ВТАК, ЛН: **********, гр. ***адвокатско възнаграждение
в размер на 300 /триста/ лв., на основание чл. 38, ал. 2, т. 3 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.