НОХД № 15/11 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подcъдимия В.Д.С. *** за престъпление по чл.343 Б ал.1 от НК за това, че на 24.12.2010г. около 06.00 часа на Гл.път
І-8, километър
198-ми, е управлявал МПС – л.а. „*****”
с рег.№ ****, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1.98
на хиляда, установено по надлежния ред - протокол за химическа експертиза № 1254/27.12.2010
г. на СХЛ при
МБАЛ Пловдив.
В съдебно заседание, подсъдимият не явява лично, признава се за виновен по
обвинението и дава кратки обяснения.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинението и излага подробни доводи по същество. Пледира за осъдителна присъда.
Районният
съд, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, като притежава свидетелство за правоуправление от 23.08.1979
год., категория „В” и „М” и до момента е наказван с НП за нарушения по ЗДП по административен ред през
последните пет години.
На 24.12.2010 година, около 06.00 часа, дежурен автопатрул на РУП при МВР - Пазарджик, в състава на
който били полицай П* Б* и колегата му С* К*, изпълнявали служебните си
задължения на Гл.път І-8, километър 198-ми, където регулирали
движението, за да не се стигне до ПТП с аварирал на пътя товарен автомобил. В
един момент полицейските служители забелязали движещ се пътя л.а. „***” с рег.№ ****, който криволичел. К* подал
Стоп-палка по образец, но автомобила не спрял. Веднага след това и св.Барабаров
подал сигнал за спиране и автомобилът спрял в дясно на банкета. След спирането на автомобила
било установено, че негов водач е подс.С., който лъхал на алкохол. Последният бил изпробван водача с алкотест „Дрегер 7410+”
с инв.№ 0059, който отчел концентрация на алкохол в издишания въздух със
стойност от 2.13 промила. Против подсъдимият бил съставен АУАН, който той подписал без възражения. След това му бил
издаден талон за медицинско изследване на кръвта и малко по-късно бил придружен
от полицейските служители до ЦСМП-Пазарджик, където дал кръв за химически анализ и бил освидетелстван от дежурен лекар.
Видно от приложения протокол за химическо изследване на пробата кръв на подсъдимия № 1254 от 27.12.2010 година на СХЛ Пловдив, същият е управлявал автомобила с 1.98 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта си.
По този повод било отпочнато настоящото
наказателно производство.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло от самопризнанията
на подсъдимия, показанията на
св.Б., както и писмените доказателства инкорпорирани в доказателственият
материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които са
непротиворечиви и по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
С оглед възприетата фактическа обстановка и
след анализ на доказателствата съдът
прие, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на
престъплението по чл.343 Б ал.1 от НК, като на 24.12.2010г. около 06.00 часа на Гл.път
І-8, километър
198-ми, е управлявал МПС – л.а. „****”
с рег.№ *****, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1.98
на хиляда, установено по надлежния ред - протокол за химическа експертиза № 1254/27.12.2010 г. на СХЛ при
МБАЛ Пловдив.
Подсъдимият е имал
представи за всички обективни елементи на състава, като е предвиждал и е
допускал настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Действал
е при евентуален умисъл, тъй като е съзнавал, че е употребил алкохол, чиято
концентрация в кръвта му би могла да надхвърля, максимално допустимата по закон
и няма право да управлява МПС, но преследвайки пряката си цел - да се придвижи
с автомобила от едно място до друго, се е съгласил с настъпването на
общественоопасните последици.
В нарушение на чл.5
ал.2, т.3 от ЗДП подсъдимият е управлявал автомобила си, след като е употребил
алкохол, като с оглед концентрацията на алкохол в кръвта му – 1.98 промила, нарушението
му по ЗДП съставлява престъпление по чл.343Б ал.1 от НК.
Употребата на
алкохол е установена в съответствие с изискванията на Наредба № 30 за реда за
установяване употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество от водачи
на МПС.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът
взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на
деянието е висока с
оглед засягането на правната сигурност и установеният правов ред в страната.Включено е в раздел втори на глава единадесета на НК
“Престъпления по транспорта и съобщенията”.С него се засягат важни обществени и
лични интереси. От друга страна съдът прецени обществената опасност на
конкретно извършеното от подсъдимия деяние,
която е също висока, предвид конкретната концентрация на алкохол почти четирикратно
надхвърляща допустимия минимум по ЗДП и поради това, че подсъдимият е управлявал
автомобила по главен път от републиканската пътна мрежа, свързващ гр.Пловдив и
гр.Пазарджик.
Преценявайки
личността на подсъдимият, съдът отчете че същият е с относително ниска степен на обществена опасност. Не е осъждан,
не е криминално проявен и е положително охарактеризиран по местоживеене, а настоящото
престъпно деяние е инцидентно в неговия живот
Причината за
извършване на престъплението, следва да се търси в личността на подсъдимият, в
ниското му правосъзнание и култура и недисциплинираността му като водач на МПС.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства
съдът прецени, направеното самопризнание, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за подсъдимия. Като отегчаващи обстоятелства се
отчетоха наличието на други наказания за нарушения по ЗДП за последните пет години, завишената
концентрация на алкохол и фактът, че автомобилът е бил управляван оп
републиканската пътна мрежа.
При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест съдът
счете, че за постигане целите на наказанието подсъдимият С. следва да бъде осъден
на шест месеца лишаване от свобода, с което ще се постигнат целите
на наказанието.
С оглед данните за личността на подсъдимия съдът намери , че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне и превъзпитание не
се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание ЛС, поради което и на
основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването за изпитателен срок от
три години.
Съдът
като взе в предвид фактът, че
подсъдимият като водач на МПС на
инкриминираната дата се е бил превърнал в една непрекъсната опасност за всички
участници в движението, като отчете концентрацията на алкохол в кръвта му и
останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест, намери за необходимо да упражни по осезателно въздействие спрямо
подсъдимия по посока, спазване на императивните правила, обезпечаващи
безопасността при управление на МПС.
Предвид
на това и на основание чл.343Г във вр. с чл.343Б ал.1 от НК съдът
постанови подс.С. да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от една година, като намери, че
именно с този размер на наказанието ще се постигнат неговите цели.
На
основание чл.59 ал.4 от НК съдът приспадна времето, през което подс.С. е бил
лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 24.12.2010г.
до влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.С. да заплати в полза на
държавата по бюджета на РУП Пазарджик сторените по делото деловодни разноски в
размер на 25 лева за химическа експертиза.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: