Р Е Ш Е Н И Е
№
31.07.2018 г., гр. ******
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд
V състав
На двадесет и седми юли две хиляди и осемнадесета
година
В открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ
САВОВА
при секретар И. В.
като разгледа докладваното от съдията Савова
гражданско дело № 445 по описа за 2018 г.
на ПРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 28 във
вр. чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закон за закрила на детето.
Производството е образувано по молба на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. ******, с правно основание
чл. 28 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за закрила на детето
да бъде настанено детето К.П.Х., с ЕГН: ********** в „Преходно жилище“ с.
Бързица със срок до навършване на пълнолетие, а ако учи до навършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст.
В
исковата молба се излага, че със Заповед № ЗД/Д-В-П-017/13.03.2018 г. на
директора на ДСП-****** по отношение на детето К.П.Х. била предприета мярка за
закрила настаняване за ползване на социална услуга – резидентен тип „Преходно
жилище“ с. Бързица.Тази административна
мярка била предприета, с оглед на по-добра закрила на правата и интересите на
детето, въз основа на факта, че родителите му са дали своето съгласие К. да
прекъсне своето образование и да заживее на семейни начела с пълнолетен мъж в
с. ******, общ. ******, обл.Варна.
В
съдебно заседание представител на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. ******
поддържа молбата и моли съда същата да бъде уважена.
Назначеният особен представител на детето
- адв.П.И., изразява становище за частична основателност на молбата, като
пледира срока за настаняване на детето в преходното жилище да бъде едногодишен
или до завършване на следващата учебна година. Детето изразява становище, че се
чувства добре, но не желае да остане в преходното жилище.
Съдът
след като се запозна подробно със събраните по делото доказателства, изложените
писмено доводи на иницииралата производството страна и като съобрази
приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от Социален доклад изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане“-******; Заповед № ЗД/Д-В-П-017/13.03.2018 г. на
Д “СП“ ******; Удостоверение за раждане на К.П.Х., изд. въз основа на акт за
раждане № 0255/15.08.2003 г., изд. от Община гр. Варна се
установява, че детето К.П.Х. е родено на *** г. от родители Е.К.Д. и баща
– П. Ч. Ч..Детето е било настанено по административен ред със Заповед № ЗД/Д-В-П-017/13.03.2018
г. на Директора на ДСП гр. ****** в Преходно жилище с.Бързица.
От изготвения социален доклад от ДСП Девня се
установява, че детето К. е с родители – Е.К.Д.
– майка и П. Ч. Ч. – баща.К.Х. ***, заедно с родителите си в жилище, което е
под наем, като семейството ползвало стоя, коридор и баня.През учебната
2017/2018 год. К. е бил а записана, като ученичка в осми клас в СУ „Св.Климент
Охридски“ гр. ******.Редовно е посещавала училище до 23.01.2018 год.Тогава е
заживяла на съпружески начела с мъж, по-голям от нея, с когото е имала полов
контакт. Не е била запозната с начините за предпазване от болести предавани по
полов път, както и за предпазване от нежелана бременност.В семейството не е
разговаряно по темата.Родителите са били консултирани, но не са взели
необходимите мерки детето да посещава училище.К. е съжителствала на съпружески
начела в продължение на три месеца, като е живяла в жилището на мъжа в с.******,
общ.******, обл.Варна.На 31.01.2018 год. е получен сигнал от СУ „ Св. Климент
Охридски“ гр.******, с който уведомяват Отдел „Закрила на детето“, че
ученичката К.Х. е заживяла с пълнолетен мъж. При проверката на сигнала се е
установило, че на 23.01.2018 год. К. е заживяла с Ж.Т. от с.******, общ.******,
обл. Варна.В началото на м.февруари, след намесата на ОЗД към ДПС ****** и ИДПС
съм РУ“П“ ****** К. е върната при родителите си.На 12.03.2018 год. ИДПС
уведомил Отдел „Закрила на детето“, че в У-****** е получен сигнал от майката Е.Д.,
затова че непълнолетната й дъщеря отново живее със съжителя си в с.******.К. е
била приведена в РУ“П“-******, където и е била предоставена полицейска
закрила.Предвид съпружеското заживяване с пълнолетен мъж и прекъснатото
образование със Заповед № ЗД/Д-В-П-017/13.03.2018 г. на директора на ДСП-******
по отношение на детето К.П.Х. била предприета мярка за закрила настаняване за
ползване на социална услуга – резидентен тип „Преходно жилище“ с. Бързица и записано в ПГХРТ „Цар Симеон
Велики“ гр.******, специалност „готварство“.Родителите на К. са неграмотни и не
са в състояние да стимулират детето за постигане на цели в образованието.Те не
са давали адекватни напътствия и ограничения.Същите не са предотвратили
заживяване на семейни начела.Не могат да се справят с поведението на детето,
което се променя в резултат от настъпващия пубертет.След настаняването си в
преходното жилище- с.Бързица детето се чувства сигурно и спокойно и отново
посещава училище.
В интерес на детето е то да бъде
настанено в преходно жилище в с. Бързица.
От обясненията на детето К. Х. се установява, че се чувства добре в преходно
училище с. Бързица, но желае да живее при родителите си.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Настоящото производство е допустимо, тъй
като съдът е сезиран от компетентен за това орган.
Подадената молба е с правно основание чл.
чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закон за закрила на детето.
Законът за закрила на детето отдава
приоритет на това едно дете да бъде отгледано в неговата семейна среда, като в
изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни
причини налагат това и такива причини законът изрично е уредил в хипотезата на
чл. 25 от същия. Според чл. 25, т. 2 и т. 3 от Закона за закрила на детето може
да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или
попечители трайно не полагат грижи за него без основателна причина или се
намират в трайна невъзможност да го отглеждат. От събраните по делото
доказателства се установи, че родителите на К.Х. не могат да наложат
съответните за възрастта му ограничения, за да го предпазят от нежелани
социални контакти.
Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2
ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се предприема като мярка
за закрила след изчерпване на всички възможности в семейството, като
основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно изброени в чл. 25,
ал. 1 ЗЗДт. По отношение на детето Х. не са установени възможности да бъде
настанен в семейство на роднини и близки, в приемно семейство, установено е, че
най-адекватната мярка спрямо него е настаняване в преходно жилище в с. Бързица.
Тази мярка е изцяло в интерес на детето, то ще бъде откъснато от вредното
обкръжение, водещо до противообществените му прояви и ще му даде възможност за
развитие в положителна насока.
С оглед на гореизложеното исковата молба
се явява основателна и следва да бъде уважена.
Воден от горното, съдът:
Р Е Ш И :
НАСТАНЯВА К.П.Х., с ЕГН: ********** в „Преходно жилище“ с.
Бързица със срок до навършване на пълнолетие, а ако учи до навършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст, на основание чл. 28, вр. чл.
4, вр.чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закон за закрила на детето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 28, ал.
4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от връчването
му на молителя и заинтересованите страни пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :