№ 43
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Б. Вътков
при участието на секретаря Валя Г. Пенова
като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело №
20211450101420 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Постъпила е искова молба от ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД,,
седалище: гр. София, ЕИК ********* , чрез юрк. .........................., с искане да
се признае за установено, съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника З. Т. Г. в общ размер на 7574.70
лв. /седем хиляди петстотин седемдесет и четири лева и седемдесет стотинки/,
от които: главница в размер на 2743.35 лв. /две хиляди седемстотин
четиридесет и три лева и тридесет и пет стотинки/, договорно възнаграждение
в размер на 996.73 лв. /деветстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и три
стотинки/, възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 787.50 лв.
/седемстотин и осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/, възнаграждение
за закупена услуга Флекси в размер на 2362.50лв. /две хиляди триста
шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, лихва за забава в размер на 523.95
лв. /петстотин двадесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/ и законна
лихва в размер на 160.67 лв. /сто и шестдесет лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № ...................., ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед № 265/07.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. №1113/2021 г. по описа на МРС.
1
Ответникът оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че в договора
има нищожни клаузи, относно възнаградителна лихва и пакет допълнителни
услуги Фаст и Флекси, водещи до неговата недействителност.
Предявените обективно съединени искове са с правно основание
чл.422 ал. 1 във вр. счл. 415, ал. 1, т.1 ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д. №1113/2021 г
по описа на МРС.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна:
На 16.12.2019 г. между страните е сключен договор за потребителски
кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № ...................., по силата на който
ищецът в качеството на кредитор е предоставил на ответника –
кредитополучател сумата от 3000 лв, която последният се е задължил да
върне на 24 месечни вноски, съгласно погасителен план, всяка в размер на
185.19 лв., при ГПР 48,13% и ГЛП 41,00%. От кредитополучателя е закупен
пакет от допълнителни услуги с договорено възнаграждение от 3600.00 лв.,
платими на 24 месечни вноски всяка една в размер на 150.00 лв., или общото
задължение по кредита е в размер на 8044.42 лв., платими на 24 месечни
вноски, всяка една в размер на 335.19 лв., съгласно погасителен план.
Посочените в представеното споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, срещу
заплащане възнаграждение, платимо разсрочено за срока на договора за
потребителски кредит на равни месечни вноски, добавено към месечните
вноски за погасяване на главницата. В чл.12.3 от ОУ към договора за
потребителски кредит е предвидено правото на кредитодателя, в случай че
кредитополучателя просрочи две или повече последователни месечни вноски
в пълен размер, да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление. В
чл. 15 от ОУ са посочени допълнителните услуги, които кредитополучателят
може да ползва, в случай че е закупил пакет допълнителни услуги.
Кредиторът е превел по сметка на кредитополучателя в Банка ДСК АД
2
сумата от 3000 лв. на 16.12.2019 г. (л. 12). До ответника е изпратено
уведомително писмо/08.07.2021 г./получено от последната на 14.07.2021 г./
за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, считано от 03.06.2021 г./л.
17-18 от делото/.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
Като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и
петитум, съдът квалифицира предявените искове по чл. 422 от ГПК, чл. 79 и
чл. 86 ЗЗД - установителен иск, в производството по който ищецът цели да
установи, че ответникът дължи сумите, предмет на заповед №
265/07.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. №1113/2021 г. по описа на МРС. От приложеното в настоящото
производство ч. гр. д. №1113/2021 г. по описа на МРС се установява, че
установителният иск е допустим, като предявен от взискателя в
законоустановения срок.
Разгледани по същество:
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че има вземане към ответника на основание валиден
договор за потребителски кредит, както и размера на претенциите си. Не е
спорно по делото, а и се установява от неоспорените писмени доказателства,
че между страните на 16.12.2019 г. е сключен договор за потребителски
кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № ...................., по силата на който
ищецът в качеството на кредитор е предоставил на ответника –
кредитополучател сумата от 3000 лв, която последният се е задължил да
върне на 24 месечни вноски, съгласно погасителен план, всяка в размер на
185.19 лв., при ГПР 48,13% и ГЛП 41,00%. От кредитополучателя е закупен
пакет от допълнителни услуги с договорено възнаграждение от 3600.00 лв.,
платими на 24 месечни вноски всяка една в размер на 150.00 лв., или общото
задължение по кредита е в размер на 8044.42 лв., платими на 24 месечни
вноски, всяка една в размер на 335.19 лв., съгласно погасителен план. Ищецът
е изпълнил задължението си по договора да предостави на ответника заемната
сума. Неоснователно е твърдението в отговора на исковата молба, че кредита
не е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 12.3 от ОУ. Както беше
посочено по-горе, ответникът е бил уведомен за това на 14.07.2021 г.
3
Ответникът прави възражение за недействителност на договора за
кредит, поради противоречието му с чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК. Това възражение е
основателно. Текстът на цитираната разпоредба изисква договорът за кредит
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. В настоящия случай е посочен размерът на ГПР и общата сума
дължима по договора, без обаче да е посочена методиката на изчисляване и
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Ответникът прави възражение за недействителност на договора за
кредит, поради противоречието му с разпоредбата на чл. 10 А ал. 4 ЗПК. Това
възражение също е основателно. В конкретния случай длъжникът е избрал и
допълнителните услуги ФАСТ – приоритетно разглеждане на потребителския
кредит и ФЛЕКСИ – право да променя едностранно погасителния план при
определени условия, при което се е задължил за още 900 лв. и 2700 лв.
Съгласно чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК, когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност затова, заповед за изпълнение не се издава за тези
вземания в тази връзка, съдът следва да разгледа наличието на обоснована
вероятност за неравноправност на клаузите на представени договор, по който
длъжникът има качеството потребител.
Съдът намира, че споразумението относно предоставяне на
допълнителни услуги противоречи на добрите нрави и клаузите от същото са
нищожни на основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК. Всички описани допълнителни
услуги са договорени единствено като възможност за предоставяне, но не и
като задължение на кредитора. Принципите на справедливост и
добросъвестност изискват потребителят да заплаща възнаграждение за
реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното и евентуално
предоставяне на такава. Освен това е налице нееквивалентност между
престациите – размерът на възнагражденията надхвърля половината от
размера на главницата по договора, като кредитополучателят не получава
никакво конкретно благо, преимущество или услуга, а единствено при
наличието на множество допълнителни условия и предпоставки пред него
4
може да се разкрие възможност евентуално да ползва някаква незначителна
преференция, която освен това зависи от одобрението на кредитора.
Нито една от така посочените услуги не гарантира каквото и да е право
на кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено
от насрещната воля на кредитора. Тези преференции дори не са
регламентирани в договора и общите условия, като само последните
съдържат бланкетни и неясни описания на услугите.
Разпоредбата на чл. 10а ал. 1 от ЗПК дава възможност на кредитора да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги свързани
с договора за потребителски кредит, но съобразно ал. 4 на същата разпоредба,
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В случая уговореното между страните се съответства на посочените законови
разпоредби, тъй като както бе посочено по-горе, услугите, за които се събират
такси и/или комисионни, не са ясно и точно определени. Напротив, всички
допълнителни услуги представляват средство за съществено увеличаване на
цената на кредита, като по същество предлагането им като предимство от
доставчика води до икономически резултат, идентичен със значително
оскъпяване на кредита, необявено надлежно на потребителя като лихвен
процент и разходи по кредита съгласно изискванията на чл. 19 и чл. 10а от
ЗПК. Цената и съдържанието на услугите, уговорени в договора за
потребителски кредит и общите условия, представляват клаузи имащи за цел
или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Споразумението за
закупуване на допълнителни услуги е нищожно по смисъла на чл. 21 ал. 1
ЗПК, като заобикалящо изискванията на императивна нормативна уредба,
гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране.
С оглед горното, съдът намира, че договорът за кредит е
недействителен по смисъл на чл. 22 ЗПК. В този случай текстът на чл. 23 от с.
з. предвижда връщане само чистата стойност на главницата по кредита.
Доказателства за размера на дължимата по договора главница като
чиста сума, /тъй като в месечната вноска са включени и лихви и вноски по
закупени допълнителни услуги/, след приспадане на извършените от
ответника плащания на две от дължимите вноски, без в молбата да е посочен
размера им, не са представени, и не са и поискани с исковата молба.
5
В настоящото производство в тежест на ищеца беше да установи при
условията на пълно доказване размера на претенциите си, но това не беше
сторено. По горните съображения, искът за установяване вземането по
издадената по ч. гр. дело № 1113/2021 г. на МзРС Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 265/07.09.2021 г., като недоказан ще
следва да се отхвърли.
Тъй като ответницата е ползвала безплатна правна помощ, на
основание чл. 38 ал. 2 ЗА, съдът определя възнаграждение съобразно
действащата към момента на завеждане на делото Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 708.74
лв., поради което ответника следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. В. М.
ЕГН-********** от АК Пловдив, възнаграждение в размер на 708.74 лв.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
седалище: гр. София, ЕИК *********, чрез юрк. .........................., иск да се
признае за установено съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника З. Т. Г. в общ размер на 7574.70
лв. /седем хиляди петстотин седемдесет и четири лева и седемдесет стотинки/,
от които: главница в размер на 2743.35 лв. /две хиляди седемстотин
четиридесет и три лева и тридесет и пет стотинки/, договорно възнаграждение
в размер на 996.73 лв. /деветстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и три
стотинки/, възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 787.50 лв.
/седемстотин и осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/, възнаграждение
за закупена услуга Флекси в размер на 2362.50лв. /две хиляди триста
шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, лихва за забава в размер на 523.95
лв. /петстотин двадесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/ и законна
лихва в размер на 160.67 лв. /сто и шестдесет лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № ...................., ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед № 265/07.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. №1113/2021 г. по описа на МРС, като неоснователен и
6
недоказан.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, седалище: гр. София,
ЕИК *********, да заплати на адв. Д. В. М. ЕГН-********** от АК Пловдив,
адвокатско възнаграждение в размер на 708.74 лв., определено на основание
чл. 38 ал. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от
съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
7