№ 464
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330205416 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № 4246935,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на П. В. Г., ЕГН **********, от **,
на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на
100 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата си и
допълнителна молба моли съда да отмени процесния ЕФ като
незаконосъобразен. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Електронният фиш е издаден за това, че на 28.10.2020 г., в 12:28 часа, в
гр. Раковски, ул. „Шишманско шосе“ до № 13, при налично общо
ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 km/h в полза на водача, МПС „Нисан
1
Примера“ с рег. № ** се е движело с установена наказуема скорост от 71 км/ч
и наказуемо превишение на скоростта от 21 км/час. Нарушението е било
заснето с техническо средство АТСС TFR1-M № 648.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства.
При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Съдът приема, че нарушението е недоказано. Наказващият орган не
представя никакви доказателства, че именно л.а. „Нисан Примера“ с рег. №
** е нарушило разрешената максимална скорост на процесната дата и място.
По делото липсва снимков материал на твърдяното нарушение, Протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., както и доказателства, че
използваното средство за измерване е било от одобрен тип и е преминало
последваща периодична метрологична проверка.
Административнонаказващият орган /АНО/ не доказва въобще обвинителната
си теза от ЕФ. Липсват по делото други доказателства и доказателствени
средства, които да потвърждават изцяло фактическите обстоятелства от ЕФ.
АНО не ангажира други доказателства и доказателствени средства, с оглед
тежестта на доказване ("onus probandi"), лежаща изцяло единствено и само
върху него. В НПК и ЗАНН са дефинирани от законодателя в полза на съда
изрично вменени служебни правомощия за установяване на обективната
истина по делото, като бъдат събрани по негова инициатива всички
допустими, необходими и относими доказателствени средства. Този съдебен
състав е в невъзможност да събере доказателства и доказателствени средства,
тъй като такива липсват. Важно условие за потвърждаване на
административнонаказателното обвинение е да се установи годен
доказателствен източник. По делото такъв липсва. Съставеният ЕФ не се
ползва с презумптивна доказателствена сила. Той не е доказателство само по
себе си, че е извършено административно нарушение. Отразените в него
фактически и правни обстоятелства, очертаващи на възведения
административнонаказателен състав не доказват сами по себе си, че
описаното административно нарушение е осъществено от дееца от обективна
и субективна страна.
По тези съображения, съдът следва да отмени изцяло обжалваният ЕФ
като неправилен и незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН
жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с
подадената жалба. Като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и
2
правна сложност, извършените процесуални действия, както и имуществения
интерес съдът намира, че справедливият размер на адвокатско
възнаграждение, който е съобразен и с разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на 300 лв., като това е бил и актуалният
минимален размер към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие между страните.
Мотивиран от гореизложеното, съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш (ЕФ) серия К № 4246935, издаден от ОД на
МВР Пловдив, с който на П. В. Г., ЕГН **********, от **, на основание чл.
189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати в полза на П. В. Г., ЕГН
**********, от ** сума в размер от 300 /триста/ лева, представляваща сторени
разноски за процесуално представителство в рамките на производството пред
РС - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3