Р Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 02.09.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми август две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 494 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-0351-000378
от 29.05.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с
което на Г.К.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат И.И.,
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят Г.К.П.
моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – МПС-то
не било негово и не знаел, че е прекратена регистрацията му. От друга страна
МПС-то била с поставени регистрационни табели и Свидетелство за регистрация.
В съдебната
фаза, редовно призован, жалбоподателят Г.К.П., се явява. За
него се явява адвокат И.И., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като
за прекратената регистрация на процесното МПС
липсвало надлежно уведомяване и поради липса на компетентност на
актосъставителя ведно от приложените в кориците на делото Заповеди.
В
съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата
страна) -
Началник Група в РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От
Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 03.05.2019 година в град Свиленград, област Хасково
се провежда специализирана полицейска операция съвместно от служители на РУ –
Свиленград и на Зонално жандармерийска управление (ЗЖУ) – Кърджали.
На посочената дата в град Свиленград, област Хасково, на
улица „Сан Стефано”, се намират свидетелите Д.А.Д. ***)
и И. Тонев И. ***). Около 11.50 часа е спряно за
проверка движещото се в посока кръстовището с улица „Княз Борис І” МПС –
товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел 813 с държавен регистрационен номер Х
54 59 АС – собственост на Георги Михайлов И. *** и управлявано от жалбоподателя
Г.П.. При изпълнение на служебните си задължения двамата посочени по-горе служители
на МВР констатират (след справка с ОДЧ на РУ – Свиленград и с оперативния
дежурен на ЗЖУ – Кърджали), че МПС-то, което управлява жалбоподателят е с
прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от
от 01.10.2018 година – поради липса на сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Предвид констатираното нарушение и в
кръга на службата си, свидетелят Д.А.Д. – Младши
полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към
ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши експерт (длъжностно лице
от службите за контрол по ЗДвП) в присъствие на жалбоподателя съставя Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН)
серия Д с бланков № 802741. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля
И. Тонев И.. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с
управление на МПС с прекратена регистрация (т.е. не е регистрирано по надлежния
ред), както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от , която вписва
за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя Г.П.,
който вписва, че няма възражения против констатациите.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения
АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна
полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава
процесното НП № 19-0351-000378 на 29.05.2019 година. В издадения
санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН,
както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя П. административни наказания
„Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от права да управлява МПС” за срок от 6 месеца. НП е
редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 01.07.2019 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Материалната компетентност на Началника
на Група „Охранителна полиция” при РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково да издава НП за нарушения по ЗДвП, се
доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра
на МВР и от Писмо с рег.№ 351000-4172 от 18.07.2019 година, видно от което
Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния
ред с административен акт - Заповед.
Приложена е Справка относно нарушенията на жалбоподателя,
в която е отбелязано че П. има наложени няколко санкции с НП и Фишове за
различни административни нарушения на ЗДвП, както и
наложена принудителна административна мярка.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в
преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата, на която е депозирана в Регистратурата на АНО,
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – лично нарушителят, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 47,
ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
189, ал. 12 от . Лицето, подписало НП е заемало
към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна
полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково”.
Деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Към
момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на
МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР)
на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на термина
„водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че
деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по
упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В
случая свидетелите са категорични, че именно П. е бил водач на процесното пътно превозно средство (ППС). Жалбоподателят не
оспорва обстоятелството, че именно той е бил водач на процесното МПС. Т.е. този
факт не се оспорва от самия жалбоподател, поради което и Съдът приема, че
правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.
Преценена по същество,
Жалбата е основателна по
следните съображения:
За да произведе своя правен ефект АУАН следва не само
да съдържа задължителните реквизити, визирани в нормата на чл. 42 от ЗАНН, но и
да е издаден от орган, който по силата на закона има право да издава АУАН.
Видно е че процесния АУАН е издаден от Д.А.Д. - Младши експерт в Група „Охранителна полиция” при
РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши
полицейски инспектор, съгласно Заповед № 1253з-119 от 25.10.2017 година на
Директора на ОДМВР - Хасково, издадена въз основа на Заповед № 8121з-952 от
20.07.2017 година на Министъра на МВР. Видно от последната цитирана Заповед,
АУАН за нарушения по ЗДвП издават следните полицейски
органи: т. 1.4. от структурите на „Охранителна полиция” при ОДМВР в РУ в
състава им след успешно положен изпит по ЗДвП в
рамките на обслужваната територия. На базата на тази Заповед е издадена и
Заповед № 1253з-119 от 25.10.2017 година на Директора на ОДМВР – Хасково, в
която са определени служителите, отговарящи на посочените условия, между които
фигурира и името на свидетеля Д.. Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017 година на
Министъра на МВР е отменена със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година, т.е.
отменена е и издадената въз основа на първата от посочените Заповеди, Заповед №
1253з-119 от 25.10.2017 година на Директора на ОДМВР – Хасково. Т.е. считано от
14.05.2018 година, полицейските служители, поименно посочени в Заповед №
1253з-119 от 25.10.2017 година на Директора на ОДМВР – Хасково, нямат
компетентност да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП,
а процесният Акт е издаден на 03.05.2019 година (след
14.05.2018 година). Предвид на горното настоящата инстанция счита че АУАН е
издаден от некомпетентен орган, което води неизбежно до незаконосъобразност на
обжалваното НП.
За пълнота на настоящото изложение следва да се
посочи, че Директорът на ОДМВР – Хасково е издал Заповед, в която поименно е
посочил полицейските служители, които могат да съставят АУАН по ЗДвП след издържан изпит по посочения закон и във връзка
със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година, едва на 15.05.2019 година и която
е с № 1253з-121. Т.е. в периода от 14.05.2018
година до 15.05.2019 година, актосъставителят Д.А.Д. е нямал право за съставя
АУАН за нарушения на ЗДвП, а процесният
Акт е съставен на 03.05.2019 година.
В
случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за
отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:
Съдът би приел, че обжалваното НП и
АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна.
Спазена би
била предвидената форма както констатиращият и санкционният актове
биха имали необходимите реквизити
и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение
би било
описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така
изложените обстоятелства биха били напълно достатъчни за наказаното лице, за да
разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира
адекватно защитата си.
Не биха били допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и
да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Съдът би приел, че Актът е издаден от компетентен
орган съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл.
189, ал. 1 от . Съгласно чл.
189, ал. 1 от , Актовете, с които се
установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени
в този
закон, които съгласно чл.
165, ал. 1 от се определят от
Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.4 от приетата като доказателство
по делото Заповед № 8121з-952/20.07.2017 година би било налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус би било установено, че към 03.05.2019
година актосъставителят Д.А.Д. е заемал
длъжността Младши експерт в Група
„Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, която
длъжност е идентична с Младши полицейски инспектор,
т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и не би било спорно, че Д.
успешно е положил изпит по ЗДвП видно от Заповед №
1253з-119 от 25.10.2017 година. Предвид
изложеното актосъставителят Д.А.Д. би се явил длъжностно лице от
службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ,
т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за
отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо,
решаващият Съдебен състав обосновано би формирал правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което би се
явило изцяло законосъобразен от процесуалноправна
страна, акт.
Правилна би
била и
дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само МПС ..., които са
регистрирани ....”. Ал. 2 на цитираната разпоредба посочва, че
условията и реда за регистрация на автомобилите се уреждат в нарочна Наредба.
Това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 година на МВР за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и
реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. В
посочената Наредба са уредени условията и
редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и редът за
предоставяне на данни за регистрираните ППС. В процесното НП
е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Без правно значение в случая е чия собственост е процесния товарен автомобил, тъй като
анализа на норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, налага несъмнения извод, че всяко
лице, което управлява МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, следва
преди да предприеме управлението, да се увери, че ПС е регистрирано по
надлежния ред съгласно терминологията на закона. Съдът
би приел, че като не е сторил това, жалбоподателят Г.П. е допуснал нарушение на цитираната правна норма, тъй
като е превел в движение и управлявал товарния
автомобил. Съдът би приел, че правилно и свидетелят Д., и АНО са
анализирали и приели, че е налице хипотезата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че Съдът не би приел, че квалификацията на деянието е непълна
тъй като при квалифициране на деянието АНО не е посочил, че същото изпълва хипотезата на изречение първо от чл. 140, ал. 1 от . Действително такова посочване липсва, но фактическата обстановка е
описана пълно и точно, посочени са всички изискуеми от закона обстоятелства,
въз основа на които безспорно се разбира датата, мястото и механизмът на извършеното нарушение, поради което Съдът не би приел, че е налице процесуално нарушение довело до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя, респ. до невъзможност от страна на жалбоподателя да
разбере нарушението. Посочените обстоятелства биха били безспорно доказани от данните,
съдържащи се в Разпечатките от автоматизираната
информационна система КАТ (АИС-КАТ) за регистрацията на процесния
автомобил и за прекратената регистрация на същия, които не се
оспорват от нарушителя.
По делото е установено, че регистрацията на процесния товарен автомобил – собственост на Георги Михайлов
И., е прекратена служебно на 01.10.2018 година във връзка с получено по електронен път Уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11
от Кодекса за
застраховането (КЗ) за това, че ППС не е
застраховано. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 11 от ЗДвП,
служебното прекратяване на регистрация на ППС в относимата за спора хипотеза по
чл. 143, ал. 10 от закона, се извършва с отбелязване в АИС-КАТ и се уведомява собственика.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 18, т. 2 от цитираната по-горе Наредба № I-45 от 24.03.2000 година - регистрацията на съответното ПС се прекратява служебно, като това служебно може
да стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба -
по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10
от ЗДвП възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от
горепосочената Наредба задължително
следва да бъде уведомен собственика на ПС от
съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена
регистрация. Налице
би била непредпазлива форма на виновно
поведение на водача и по аргумент от
чл. 7, ал. 2 от ЗАНН деянието му би било
съставомерно и наказуемо. Наличието на регистрационни табели и на Свидетелство за регистрация на МПС не биха
оневинили нарушителят. Както се посочи, при служебно прекратена регистрация
в хипотезата на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, се извърша само отбелязване
в АИС-КАТ без да се отнемат регистрационните табели и част втора на Свидетелството за регистрация. Нарушителят като водач на ППС е
бил длъжен да се увери, преди да управлява автомобила, че същият има сключена и
валидна застраховка „Гражданска отговорност”,
което обстоятелство е лесно установимо със стикер, надлежно поставен на
предното стъкло на автомобила. Тази проверка лесно може да
бъде извършена и в интернет-страницата на Гаранционния фонд (, която е публично
достъпна), както бе сторено и от настоящия Съдебен състав. Очевидно
горната проверка в случая не е извършена, което е основание да се квалифицира
поведението на нарушителя като виновно под формата на непредпазливост. Без
значение за административнонаказателната отговорност на водача е
дали е изпълнено задължението за уведомяване на собственика на автомобила за
прекратената регистрация, доколкото в административнонаказателното производство
по оспорване на НП, е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за
законосъобразността на служебното прекратяване на регистрацията на ППС. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че собственика на процесното МПС – Георги Михайлов И., е бил уведомен от
Гаранционния фонд за липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност”,
т.е. Съдът би приел, че той е наясно и относно последващия факт, че е
прекратена регистрацията на автомобила му, което обстоятелство е следвало да
сведе до знанието на жалбоподателя.
Съгласно
чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП
се наказва
се с „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 до
12 месеца и с „Глоба” от 200 лв.
до
500 лв. водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Описанието на нарушението в НП Съдът би приел, че съответства на
правната му квалификация, така и наказанията би
приел, че са законосъобразно наложени на посоченото
правно основание по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Така
проведената индивидуализация на наказанията, според Съда би
била
правилна и законосъобразна, тъй като би била съобразена
с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанията. Не
би се констатирало конкретната обществена опасност на деянието и на дееца да са
завишени.
Предвид така установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени
в съвкупност и съобразно относителната им тежест, законосъобразни, както и
справедливи - съответни по тежестта си на извършеното, би било
индивидуализиране на наказанията в минимален размер, в който именно са и наложените Глоба и
Лишаване от право да управлява МПС. Така наложените с обжалваното
НП наказание Съдът би намерил за правилни с оглед постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на
санкции на извършителя на
нарушението.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало
процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57
от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП.
От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение,
процесното деяние
не би разкрило
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък
изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай,
според Съда. И това би било така както поради неговия формален характер – за
съставомерността му не е предвиден и не се
изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на
смекчаващи (възрастта на нарушителя, факта, че е
възпрепятствал проверката и не е правил опити да я осуети), но и
на отегчаващи (множество наложени административни
наказания, които явно не са оказали своя поправителен ефект) обстоятелства.
Поради това биха липсвали предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН
и в този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Изложената фактическа обстановка, обективирана в АУАН и възприета от АНО в НП по отношение на
посоченото нарушение, би се установила от писмените доказателства и от показанията
на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 27.08.2019 година свидетели – Д.А.Д.
и И. Тонев И.. Писмените доказателствени източници по
тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът
би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха
се възприели и свидетелските показания на Д.А.Д. и И.
Тонев И.. С правна преценка за достоверност, Съдът би кредитирал и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от
страните в процеса (както вече бе посочено). Същите биха се ценили по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Съдът
проведе пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се
противопостави и не посочи доказателства за тяхното оборване.
Относно
разноските:
По делото се констатираха разноски в размер на 41 лв. – пътни разходи на свидетеля И. Тонев И.,
платени от бюджетните средства на Районен съд – Свиленград. С оглед изхода на
делото тези разноски остават за сметка на Районен съд – Свиленград поради
следните съображения: производството по обжалване на НП е особен
вид наказателно производство, разноските по
което се определят по правилата на НПК, с оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН.
Тълкувателно решение (ТР) № 3 от 08.04.1985 година на ОСНК на ВС, което не е
изгубило правната си сила, предвижда: „По делата от административнонаказателен
характер за призоваване на свидетели и вещи лице страните не внасят
предварително разноски. Съдът с Решението си е длъжен да се произнесе на коя от
страните възлага разноските по делото.”. Приложима в случая е третата от
описаните в ТР хипотеза, съгласно която: „ако НП
бъде отменено, разноските остават за сметка на Държавата”. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК.
Алтернативно следва да се посочи, че при
потвърждаване на НП направените разноски следва да бъдат възложени на
жалбоподателя.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0351-000378 от 29.05.2019 година на
Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на Г.К.П. с ЕГН **********
***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от са
наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
На
основание чл. 190, ал. 1 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, ПОСТАНОВЯВА направените в съдебното
производство разноски за пътни разходи на свидетеля И.
Тонев И.
в размер на 41 лв. (четиридесет и
един лева) да останат за
сметка на Районен съд - Свиленград.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)