Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV – 135 06.07.2020 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На петнадесети юни,
две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 289 по описа за 2020
година
Производството
по делото е образувано
по повод въззивна жалба на „Фронтекс интернешънъл“- ЕАД – гр.София, срещу
Решение №2280/30.09.19г., постановено по гр.д.№6501/18г. по описа на районен
съд Бургас, с което са отхвърлени исковете на въззивника срещу С.С.А., за приемане за
установено, че съществува вземането му по частно гражданско дело №2909/2018 г.
по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед №1433 от 26.04.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумите: 916,66
лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем
PLUS-10558743/05.03.2014 г., 124,18 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 04.04.2014 г. до 05.02.2015 г. и 256,70
лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.04.2014 г. до 13.04.2018
г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда-25.04.2018 г. до окончателното изплащане.
Въззивникът
изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени. Излагат
се съображения за надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия,
доколкото въззивникът е упълномощен от цедента „БНП Пърсънъл файненс“ – ЕАД да
я съобщи на длъжника и това е станало с връчване на исковата молба на ответника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, респ. на назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК
особен представител.
Съображения
се излагат и досежно характера на сключения договор, като такъв за кредит,
който според въззивника, за разлика от договора за заем не е реален договор и
предаването на сумата не е условие за възникването му. От събраните по делото
доказателства се установява усвояване на претендираната сума. На последно място
съображения се излагат и относно настъпване на предсрочна изискуемост на
задължението, на каквато кредиторът не се е позовал, но въпреки това съдът е
обсъждал в мотивите си.
Въззиваемият С.С.А., чрез
назначения при условията на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв. Дачовска,
представя писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В него изразява становище
за неоснователност на исковете, т.к. ответницата не е уведомена за настъпилата
предстрочна изискуемост и за извършената цесия.
Производството е по реда на чл.258 и
сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което
съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе
предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
С договор
за потребителски паричен кредит, с номер PLUS-10558743 от 22.01.2014 г., „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, е предоставил на
ответника С.С.А. 1050.00 лева, платима до 05.02.2015 г. с
възнаградителна лихва/надбавка/, съставляваща печалбата на кредитора, на 12
месечни погасителни вноски. Длъжникът преустановил плащанията
на 04.04.2014 г.
Вземанията
по договора са прехвърлени на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с договор за
цесия от 10.01.2017 г., като прехвърлителят упълномощил приобретателя да съобщи
цесията на длъжника. Това било извършено чрез препоръчана поща с обратна
разписка, но пратката
се е върнала в цялост, като непотърсена от адресата. Поради това ищецът
заявява, че с връчване на препис от исковата молба и доказателствата, цесията е
валидно съобщена на длъжника, в т.ч. и чрез назначения му при условията на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост
на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе предвид
твърденията на страните, представените доказателства и като съобрази закона
намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
Настоящият
състав не възприема становището на първоинстанционния съд, уведомлението за цесия, направено на особения представител на
страната, не може да се приравни на уведомяване на длъжника поради това, че
представителството на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуално представителство по конкретното дело и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания. Особеният
представител действа по делото от името на ответника, може да противопоставя на
ищеца всякакви възражения - както процесуални, така и материално-правни. Да се
приеме, че ищецът не може чрез особения представител да отправя изявления
спрямо ответника, касаещи спорното право, би обезсмислило фигурата на особения
представител и ще се наруши и принципа на равенството в процеса.
За
да произведе действие договорът за цесия, не е необходимо уведомяването на
длъжника. Но за да се ангажира отговорността му спрямо цесионера, той следва да
е уведомен за цесията. Затова по отношение на него тя има действие от
уведомяването от цедента или пълномощника му. В случай че не бъде уведомен,
изпълнението на цедента е валидно. Ето защо БОС намира, че изходящото от цесионера уведомление, приложено към исковата
молба, достигнало до длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99, ал.1 пр.1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 ЗЗД.
Налице
е трайна съдебна практика в посочения смисъл - решение № 78/09.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г. 2 ТО, решение № 198/18.1.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на ВКС, І ГО; решение № 148/02.12.2016 г по т. д. № 2072/2015 г. на
ВКС, І ГО; решение № 23/3.5.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, ІІ ГО;
решение № 3 по т. д. № 1711/13 г. на ВКС, І ТО; решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 114 по т. д. № 362/15 г. на ВКС, ІІ
ТО; решение № 46 по т. д. № 572/16 г. на ВКС, І ТО, както и касаещото фигурата
на особения представител решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/18 г. на
ВКС, І ТО).
Така
между ответника и цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД
е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, по което
длъжникът е погасил само част от вноските и е преустановил плащанията, считано
от 04.04.2014г. Вземанията по договора за кредит са прехвърлени валидно на
цесионера – ищец по делото, а цесията е съобщена на длъжника с връчване на
препис от исковата молба и приложенията на назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК. По делото липсват твърдения от ответната страна, както и доказателства, че
същата е погасила остатъка от задълженията си по договора за потребителски
кредит, след 04.04.2014г. Окончателната изискуемост на целия кредит е настъпила
с изтичане падежа на последната дължима вноска. Поради това длъжникът дължи на
кредитора главница, в размер на 916.66 лева, договорна лихва за периода
04.04.2014г. – 05.02.2015г., в размер на 124.18 лева, мораторна лихва за
периода 05.04.2014г. – 13.04.2018г., в размер на 256.70 лева, законната лихва
от подаване на заявлението – 25.04.2018г., до окончателното изплащане на
главницата.
В
полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото съдебно –
деловодни разноски. В заповедното производство са направени разноски, в размер
на 25.95 – държавна такса, 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт. В
първоинстанционното производство са направени разноски, в размер на 124.05
държавна такса, 150 лева – възнаграждение за юрисконсулт и 300 лева – депозит
по чл.47, ал.6 ГПК. Във въззивното производство са пратени 62.05 лева -
държавна такса, 150 лева – възнаграждение за юрисконсулт, 200 лева – депозит по
чл.47, ал.6 ГПК. Всички суми следва да бъдат възложени в тежест на ответницата.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2280/30.09.19г., постановено по гр.д.№6501/18г.
по описа на районен съд Бургас, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ОТВЕТНИКА С.С.А., с ЕГН **********,***
и настоящ адрес *** И ИЩЕЦА „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община
Столична, град София 1407, район Лозенец, ул. Хенрик Ибсен № 15, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕТО му по частно гражданско дело №2909/2018 г. по описа на Районен съд Бургас,
за което е издадена заповед № 1433 от 26.04.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, за сумите: 916,66
лева(деветстотин и шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща дължима главница по договор за паричен заем
PLUS-10558743/05.03.2014 г., 124,18 лева (сто двадесет и четири лева и
осемнадесет стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 04.04.2014 г. до 05.02.2015 г. и 256,70 лева (двеста петдесет и шест лева и седемдесет стотинки),
представляваща лихва за забава за периода от 05.04.2014 г. до 13.04.2018 г.,
заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда-25.04.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.С.А., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1407,
район Лозенец, ул. Хенрик Ибсен № 15, следните суми: 75.95 лева – разноски, направени в заповедното производство; 574.05 лева – разноски, направени в
исковото производство пред първата инстанция; 412.05 лева – разноски, направени в исковото производство пред
въззивната инстанция.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.