Р Е Ш Е Н И Е
№ 148/20.3.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XI-ти касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2.
ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
Дияна Златева-Найденова |
|
|
к.н.а.х. дело № 1 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по касационна
жалба на директора на Областно пътно управление (ОПУ) – Пазарджик при Агенция
„Пътна инфраструктура“ (АПИ) – София, чрез пълномощника
началник отдел „Административно обслужване“ Я.Г.Б. против Решение № 436
от 21.11.2022 г. постановено по а.н.д. № 570/2022 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление №
ТКО-1 от 12.04.2022 г. на директора на ОПУ – Пазарджик, с което на „Яневи
Комерс 2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Семчиново,
община Септември, ул. „Двадесет и пета“ № 7, на основание
чл. 54, ал. 1, предл. второ от Закона за пътищата (ЗП), във връзка с чл. 53,
ал. 1, предл. второ от същия закон за нарушение на чл. 26, ал. 2, б. „б“ от ЗП
е наложена имуществена санкция в размер на 4 000,00 (четири хиляди) лева и АПИ
– София е осъдена да заплати на „Яневи Комерс 2012“ ЕООД разноски в размер на
600,00 (шестстотин) лева.
В касационната
жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспореното решение поради нарушения
на материалния закон и необоснованост. Моли се за отмяна на атакувания съдебен
акт и вместо него съдът да постанови друг по същество на спора, с което да потвърди
обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – „Яневи Комерс 2012“ ЕООД чрез
адв. С.Д. в писмено становище с вх. № 21.02.2023 г. оспорва касационната жалба
с доводи за нейната неоснователност и моли за отхвърлянето ѝ.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като
обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок,
от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано по жалба на „Яневи
Комерс 2012“ ЕООД против Наказателно постановление (НП) № ТКО-1 от
12.04.2022 г. на директора на ОПУ – Пазарджик, с което му е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 4 000,00 (четири
хиляди) лева за това, че на 07.12.2021 г. при извършена проверка е установено,
че „Яневи Комерс 2012“ ЕООД стопанисва търговски крайпътен обект – Кафе
аперитив „Делвите” и пътна връзка към него, находящ се на републикански път I-8
(София – Пазарджик) на км. 172+722 вляво, без да притежава изискуемото
разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект
от администрацията, управляваща пътя. Посочено е, че в момента на проверката
обектът функционира и извършва търговска дейност – продават се напитки и храна.
В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че входът
на търговския крайпътен обект се намира на 4,00 метра – измерено хоризонтално и
перпендикулярно на оста на пътя от края (ръба) на платното за движение
(асфалтовата настилка). Това обстоятелство не било описано в съставения
констативен протокол.
За установеното е съставен Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № ТКО-7 от 20.12.2021 г., въз основа на който е издадено и оспореното
наказателно постановление.
От правна страна инстанцията по същество е приела, че в производството по
издаване на процесните АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения.
Прието е, че наказателното постановление не съдържа част от задължителното
съдържание, регламентирано в чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, тъй като не било
посочено коя част от търговския обект се намира в обхвата на пътя и каква е
площта на тази част. Прието е, че в процесните АУАН и НП теоретично е отразено
извършване на измерване на разстоянието съобразно правилото на чл. 7, ал. 2 от
ЗП, но не е доказано, че то е извършено по този начин. Посочено е, че в
процесните актове е посочено, че достъпът до обекта е разположен в обхвата и
обслужващата зона на републиканския път, но от така изложеното не ставало ясно
дали това е нерегламентираната пътна връзка, посочена в Констативния протокол
от 07.12.2021 г., или се визира различен път.
Решението е неправилно.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП за дейности от специалното ползване
на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и обслужващите зони експлоатацията
на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна
помощ и пътни връзки към тях. По делото е установено, че санкционираното лице
стопанисва търговски крайпътен обект по смисъла на чл. 8 от Наредба за
специално ползване на пътищата, както и че към момента на извършване на
проверката крайпътният търговски обект е бил в експлоатация. Не могат да бъдат
споделени обаче изводите на инстанцията по същество, че от съдържанието на АУАН
и НП не може да бъде направен категоричен извод, че процесният търговски обект
е разположен в обхвата на обслужващата зона на републикански път I-8 (София –
Пазарджик) на км. 172+722 вляво. Съгласно § 1, т. 6 от Допълнителните
разпоредби на ЗП „Обслужваща зона“ е земната повърхност встрани от края на
обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на ползване на имотите
от техните собственици или от лицата с предоставено право на ползване. Разпоредбата
на чл. 7, ал. 2 от ЗП предвижда, че обслужващата зона обхваща ивицата земна
площ с широчина 100 м. при автомагистралите и 50 м. при другите републикански
пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на
неговия обхват. Както в АУАН, така и в НП се посочва, че част от сградата на търговския обект и достъпът до него са
разположени в обхвата и обслужващата зона на републиканския път. Посочено е
също, че в резултат на извършено измерване е установено, че търговският
крайпътен обект се намира на 4,00 метра от края (ръба) на платното за движение
(асфалтовата настилка). Настоящата касационна инстанция намира, че в процесното
НП ясно и еднозначно е заявено твърдение за проявлението на факти, които имат
за последица извод за осъществено административно нарушение. Нещо повече, видно
от приетите като доказателство по делото снимки (л. 45 и 46 от
първоинстанционното дело) безспорно процесният обект се намира непосредствено
до републиканския път, с оглед на което попада в обхвата на обслужващата го зона.
Предвид това обстоятелство, въпреки че в констативния протокол не е отбелязано,
а в дадените свидетелски показания не е изрично уточнено, то е безспорно, че
измерването е извършено именно хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя,
както предвижда чл. 7, ал. 2 от ЗП.
Изводите на районния съд за допуснато съществено процесуално нарушение –
неспазване на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, поради непосочване на частта от
търговския обект, която се намира в обхвата на републиканския път, съответно
площта на тази част, също не могат да бъдат споделени. Следва да бъде посочено,
че нормативните предписания не правят разлика дали целият обект се намира в
обхвата на обслужващата пътя зона, или само част от него попада в тази зона,
като разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски
крайпътен обект и пътни връзки към него е необходимо дори и в случай, че само
част от обекта попада в обхвата на обслужващата пътя зона. Предвид безспорно
установената близост на търговския обект до края на обхвата на пътя, а именно в
самото началото на обслужващата пътя зона, площта на частта на обекта, която попада
в обхвата на тази зона, не би могла да се определи нито като отегчаващо, нито
като смекчаващо обстоятелство, и се явява ирелевантна за извършеното нарушение
и приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция счита, че нарушението
е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а
в административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, основания за отмяна на наказателното постановление.
С оглед изложеното, неправилен е изводът на първоинстанционния съд за
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Правилно административнонаказващият
орган е приел, че за стопанисвания от „Яневи
Комерс 2012“ ЕООД търговски крайпътен обект – Кафе аперитив „Делвите” е
относима забраната на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП, поради което
оспореният съдебен акт следва да се отмени.
След отмяната и при разглеждане от касационния съд на спора по същество
съгласно чл. 222, ал.1 от АПК, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
изменено. Както бе посочено, настоящият състав намира, че административното
нарушение е действително извършено. За нарушение от вида на процесното
законодателят е предвидил в чл. 54, ал. 1 от Закона за пътищата санкция в
размер от 3000 лв. до 8000 лв. В оспореното НП изрично е посочено, че
нарушението е за първи път. Не са констатирани отегчаващи обстоятелства. В този
контекст не са изложени и мотиви поради каква причина наложената санкция не е в
минималния размер от 3000 лв., а е 4 000 лева. При тези обстоятелства,
касационният съд намира така наложеното административно наказание за необосновано,
поради което НП следва да се измени като
се наложи глоба в минималния предвиден в чл. 54, ал.1 от ЗП размер от 3000 лв.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата
съдебна инстанция. Същото следва да се определи с оглед разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК,
Административен съд – Пазарджик, ХІI-състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 436 от 21.11.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 570 от 2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ТКО-1 от 12.04.2022 г. на директора на ОПУ – Пазарджик, с което на
„Яневи Комерс 2012“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 54, ал. 1, предл.
второ от ЗП) във връзка с чл. 53, ал. 1, предл. второ от същия закон за
нарушение на чл. 26, ал. 2, б. „б“ от ЗП е наложена имуществена санкция в
размер на 4 000 (четири хиляди) лева, като намалява имуществената санкция в
размер на 3 000 (три хиляди) лева.
ОСЪЖДА „Яневи комерс 2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Семчиново, община Септември,
ул. „Двадесет и пета“ № 7, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“
– София, разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Председател: /П/
Членове:
1. /П/
2. /П/