Р Е Ш Е Н И Е
№ 260674
гр. Пловдив, 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VIII въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия И. в. гр. дело № 396 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от „Куултранс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хъшовска“ № 5, представлявано от управителя М. А. Ж., чрез адв. Н.Ш., против Решение № 261367 от 20.11.2020 г., постановено по гр. дело № 18 / 2020 г. на Районен съд – Пловдив, I гр. с., в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на С.М.Ц., ЕГН **********, сумата от 28 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука на 13.02.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 28 000 лева, считано от датата на увреждането – 13.02.2018г. до окончателното й плащане.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение и неправилно приложение на материалния закон от районния съд. Изразява несъгласие с размер на обезщетението – 35 000 лв., както и с определения процент на съпричиняване – 20 %. Счита, че изискванията на справедливостта изискват обезщетението да е в по-малък размер, а поведението на пострадалия Ц. непосредствено след злополуката, предполагало по-висок процент съпричиняване – 35%. В тази насока излага съображения и сочи съдебна практика. Моли за отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част и отхвърляне изцяло на иска, евентуално за намаляване на присъденото обезщетение. Претендира разноски.
Постъпил е отговор от С.М.Ц., ЕГН **********, чрез адв. Р.К., с който се оспорва жалбата и по изложените съображения се моли да се потвърди решението в осъдителната му част. Претендира разноски.
Съдът е сезиран и с въззивна жалба от С.М.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Р.К., против същото първоинстанционно решение, но в частта, с която е отхвърлен искът на С.Ц. срещу „Куултранс“ ООД, ЕИК *********, за разликата над присъдените 28 000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000 лв. представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука на 13.02.2018 г. Излагат се съображения от фактическа и правна страна, с оглед на които жалбоподателят счита, че определеният от съда размер на обезщетението е занижен, доколкото пострадалия бил претърпял и вреди, които не били взети предвид – проблеми и болки в кръста и гръбначния стълб. Изразява се несъгласие с извода на съда, че е налице съпричиняване. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и уважаване на исковата претенция в пълен размер. Претендират се разноски за двете инстанции.
Постъпил е отговор от „Куултранс“ ООД, ЕИК *********, чрез адв. Н.Ш., с който се оспорва въззивната жалба на С.М.Ц. и се излагат подробни съображения за нейната неоснователност, съответстващи по смисъл на тези в собствената му въззивна жалба. Оспорва се причинната връзка между твърдените от С.Ц. увреждания на гръбначния стълб с процесната трудова злополука. Моли се решението да се потвърди в отхвърлителната му част. Претендират се разноски във връзка с въззивната жалба на пострадалия.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********, което с молба по хода на делото излага становище в подкрепа на „Куултранс“ ООД и против другия жалбоподател С.Ц.. Моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на исковата претенция изцяло или частично. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок против обжалваем съдебен акт от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК вр. чл. 269 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, настоящата съдебна инстанция приема за установено следното:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ от С.М.Ц. срещу бившия му работодател „Куултранс“ ООД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука на 13.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Твърди се, че в резултат на трудовата злополука ищецът получил контузии по рамото, гръбнака, горната част на ръката, лакътя, черепно-мозъчна травма, от които е търпял и продължава да търпи болки и страдания и понастоящем все още не е възстановен.
По делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение към процесната дата и ищецът е изпълнявал длъжността ш. на т. а. Не се оспорва и настъпването на процесната трудова злополука, за която е издаден влязъл в сила адм. акт – разпореждане № 5104-15-75/22.03.2018 г. Безспорно е установен и механизмът на злополуката – по време на международен курс, на паркинг във Франция, С.Ц. се подхлъзва на камиона при слизане от кабината и пада на земята по гръб, вследствие на което са причинени процесните наранявания. Веднага след падането пострадалият е продължил да управлява тежкотоварния автомобил за два периода – първият за 4 часа, а малко по-късно и за още 3 часа, до пристигне в гр. Мюнхен, Германия, където работникът постъпил в болница. За да уважи исковата претенция районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява ищецът да е получил контузия на главата, контузия на дясното рамо, контузия в областта на десния лакът със счупване на лъчевата кост в горния край с последвали усложнения – контрактури на лакетната и гривнената става, които са довели до временна неработоспособност на ищеца, продължила около шест месеца. Тези фактически изводи на районния съд не се оспорват. Оспорва се изводът на съда, че липсва причинна връзка между увредите по гръбначния стълб на пострадалия и настъпването на злополуката.
Във връзка със здравословното състояние на С.Ц. са представени множество медицински документи, а също са изготвени заключения по съдебно-медицинска и допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Заключенията са кредитирани от съда, въпреки оспорването от ищеца. Настоящият състав също ги кредитира. Независимо, че и двете заключения не са много подробни, вещото лице е отговорило ясно и конкретно на поставените задачи, имащи значение за правилното решаване на делото. По отношение на допълнително възникналите въпроси също е отговорено, както с допълнителната експертиза, така и в откритото съдебно заседание. Съгласно двете заключения на вещото лице, посочените в предходния абзац на настоящите мотиви травматични увреждания на работника се установяват от представената медицинска документация и същите положително са в причинна връзка със злополуката. От тези наранявания ищецът е претърпял значителни болки и страдания в първите 10-15 дни, след което болката постепенно отслабвала, но продължила около 5 месеца, т.е. повече от обикновеното, въпреки интензивното лечение и провежданите рехабилитация и физиолечение. Вещото лице категорично изключва, с оглед представените писмени доказателства, болките и проблемите с гърба на С.Ц. да се дължат на трудовата злополука. Същите били в резултат на стари дегенеративни заболявания – данни за спондилоартрозис вертебре цервикалис (шипове). В тази насока за неоснователно се намира твърдението във въззивната жалба на С.Ц., че в резултат на злополуката същият е счупил прешлен на гръбначния стълб. Действително, установява се по делото, че ищецът има проблеми с гръбначния стълб, но същите не се намират да са в причинна връзка с трудовата злополука. Това е така, първо, с оглед заключението на вещото лице, и второ – защото представените в тази връзка медицински документи са от 2020 г., т.е. две години след трудова злополука, а и голяма част от тях сочат за наличие на заболяване на костната система, както и експертът е посочил. Освен това в медицинските документи, издадени в Германия, и тези – в периода на лечение на травмите от злополуката, никъде не се споменава за фрактура на гръбначния стълб. При доказателствена тежест на ищеца, по делото не е проведено пълно и главно доказване на това, твърдяното увреждане на гръбначния стълб да е в причинна връзка с процесната трудовата злополука.
В хода на първоинстанционното производство са разпитани свидетелите И. М. и П. И., които описват лични впечатления относно здравословното състояние на ищеца, а именно, че последния е изпитвал силни болки след злополуката и не е могъл да се обслужва пълноценно сам. Според св. И. болките в ръката продължават и до днес. Същият говори и за болки в кръста, които били по-силни, но споменава и за последващ инцидент с ищеца, който довел и до употреба на патерици. Тези показания подкрепят горния извод за недоказаност на причинната връзка между проблемите с кръста и гръбначния стълб и трудовата злополука.
Следователно приетата от районния съд фактическа обстановка се споделя, а за неоснователни се намират твърденията на страните в обратния смисъл.
От правна страна се оспорва размерът на обезщетението и процентът на съпричиняване на вредоносния резултат.
Касателно размера на обезщетението по чл. 200 КТ, въззивния съд намира за основателно, изложеното от работодателя, че сумата от 35 000 лв. не отговаря на изискванията за справедливост, респ. за неоснователно искането на работника за присъждане на пълния претендиран размер от 60 000 лв. В този смисъл и с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД настоящият съдебен състав намира сумата от 20 000 лв. за справедлив размер на обезщетението за претърпените от С.М.Ц. неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука на 13.02.2018 г. За да достигне до този размер въззивния съд съобрази следното: обстоятелството, че в продължение на пет месеца (повече от нормалното) пострадалият се е възстановявал интензивно от настъпилите увреждания, като е ходил редовно на рехабилитация и медицински консултации и е имал нужда от чужда помощ при обслужването си; фактът, че за същия период пострадалият е изпитвал силни болки и страдания, които бавно са отшумявали; наличието на болки и към настоящия момент и липсата на пълно възстановяване; високата възраст на С.М.Ц. – 75 години към дата на злополуката, при която подобно падане и нараняване може да има сериозни и трайни последици; стресът свързан с увреждането; обстоятелството, че пострадалият за периода на лечение е бил неработоспособен, а преди злополуката активно е упражнявал трудова дейност и то от втора категория труд; обстоятелството, че основното нараняване е в областта на ръката (лакътя), което сериозно възпрепятства пострадалия да продължи да упражнява шофьорска професия; характера на нараняванията - контрактури на лакетната и гривнената става, ведно с контузии на главата, рамото и гърба, които макар и силно болезнени и изискващи преминаване през определен възстановителен период, не водят до пряка опасност за живота, нито са трайни или необратими; фактът, че нараняванията не са довели до обездвижване и застояване на легло – видно от показанията на св. И., пострадалият е излизал от вкъщи и се е разхождал след злополуката. Съдът съобрази и настоящите икономически условия в страна, и в частност обстоятелството, че професията „м. ш. на т. а.“ е добре платена за българските стандарти, а ищецът, поради нараняванията си, е бил лишен от възможността да я упражнява.
За неоснователно се намира твърдението на работодателя, че в случая е налице съпричиняване в размер от 35 %. По силата на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Съгласно трайната съдебна практика, за да е налице груба небрежност по смисъл на цитираната разпоредба на КТ, то освен, че работникът следва да е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, същият не следва да е положил и грижата, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. В тежест на работодателя, който твърди съпричиняване, пък е да го докаже при условията на пълно и главно доказване. Безспорно е установено, че пострадалият е управлявал товарния автомобил за общо седем часа непосредствено след трудовата злополука. Необездвижването на счупената ръка пък е довело до забавяне на оздравителния процес. В случая обаче въззивния съд намира, че тези действия на С.Ц. не могат да се квалифицират като груба небрежност. Не се установява работникът да е нарушил предписания на работодателя. Не се установява и той да е знаел преди извършените изследвания, че има фрактура на ръката и рамото, а още повече да е бил наясно с обстоятелството, че шофирането в това състояние би усложнило и забавило възстановяването му. Следва да се посочи и че С.Ц. първоначално не е изпитвал дискомфорт – в този смисъл са обясненията на неговия колега от 14.02.2018 г., приложени към исковата молба. Болките постепенно са се засилвали, като едва в момента, в който същите са станали нетърпими, той е откаран в болница в гр. Мюнхен. Следователно не може да се приеме, че е налице поведение, отговарящо на дефиницията за груба небрежност. Предвид горното за основателни се намират твърдения във въззивната жалба на ищеца за липса на съпричиняване. Определеното от въззивния съд обезщетение за причинените от настъпилата трудовата злополука неимуществени вреди няма да се намаля на основание чл. 201, ал. 2 КТ.
По изложените съображения всяка от въззивните жалби се намира за частично неоснователна. Първоинстанционното решение ще се отмени в осъдителната му част за разликата над 20 000 лв. до 28 000 лв., а ще се потвърди в останалата му част.
Относно
разноските:
Като законна последица от изменението на решение, присъдените разноски също ще бъдат ревизирани. С оглед изхода на спора в полза на С.М.Ц. ще се присъдят по съразмерност разноски за един адвокат за първа инстанция в размер на 776,67 лв. На С.Ц. няма да се присъждат разноски за въззивното дело, поради липса на представени доказателства в тази насока. В полза на „Куултранс“ ООД ще се присъдят по съразмерност разноски за един адвокат в размер на 1 920 лв. за първоинстанционното дело, в общ размер на 1 920 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното дело, и сумата от 373,33 лв., представляваща платена държавна такса за въззивното дело. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Куултранс“ ООД ще бъде осъден да заплати сумата от 800 лв. държавна такса за първоинстанционното дело и сумата от 200 лв. за СМЕ. Разноски в полза на третото лице – помагач не се присъждат, с оглед текста на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото въззивно решение подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при наличието на касационните основание по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261367 от 20.11.2020 г., постановено по гр. дело № 18 / 2020 г. на Районен съд – Пловдив, I гр. с., ЧАСТТА, с която „Куултранс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хъшовска“ № 5, представлявано от управителя М. А. Ж., е ОСЪДЕН да заплати на С.М.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука на 13.02.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 20 000 лева, считано от датата на увреждането – 13.02.2018г. до окончателното й плащане, както и в ЧАСТТА, с която се ОТХВЪРЛЯ искът за разликата над 28 000 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева, като недоказан и неоснователен.
ОТМЕНЯ Решение № 261367 от
20.11.2020 г., постановено по гр. дело № 18 / 2020 г. на Районен съд – Пловдив,
I гр. с., в ЧАСТТА, с която
„Куултранс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Хъшовска“ № 5, представлявано от управителя М. А. Ж., е ОСЪДЕН да заплати
на С.М.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, сумата за разликата над 20 000 лева до 28 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на настъпила
трудова злополука на 13.02.2018 г., ведно със законната лихва върху разликата
над 20 000 лева до 28 000 лева, считано от датата на увреждането – 13.02.2018г.
до окончателното й плащане, както и в
ЧАСТТА за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искът на С.М.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Куултранс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хъшовска“ № 5, представлявано от управителя М. А. Ж., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата за разликата над 20 000 лева до 28 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука на 13.02.2018 г., ведно със законната лихва върху разликата над 20 000 лева до 28 000 лева, считано от датата на увреждането – 13.02.2018г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА С.М.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Куултранс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хъшовска“ № 5, представлявано от управителя М. А. Ж., следните суми: 1 920 лв. разноски за едни адвокат за първоинстанционното дело; 1 920 лв. – платено адвокатско възнаграждение за въззивното дело; и 373,33 лв., представляваща платена държавна такса за въззивното дело.
ОСЪЖДА „Куултранс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хъшовска“ № 5, представлявано от управителя М. А. Ж., за заплати следните суми: в полза на С.М.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 776,67 лв. разноски за първоинстанционното дело, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 800 лв. държавна такса за първоинстанционното дело и сумата от 200 лв. разноски за съдебно-медицинска експертиза.
Решението е постановено при участието на ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********, като третото лице – помагач на страната на ответника.
Въззивното решение подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението при наличието на касационните основание по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./