№ 518
гр. П., 21.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230100071 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.422 във вр. с чл. 415 ГПК.
Образувано е по искова молба подадена от „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление гр.С. бул.“Д.П.Д.“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, чрез пълномощника
юриск.Ц.П., срещу ИВ. Р. М., ЕГН: ********** от с.К., общ.П..
След изпълнение на процедурата по чл.131 ГПК и депозиран отговор от страна на
ответника, съдът е оставил без движение исковата молба, като е дал срок за отстраняване на
констатираните нередовности.
В срока за отстраняване на същите, на 14.07.2022 г. е постъпила молба вх.№ 4267 от
процесуалния представител на ищцовото дружество, с която е заявено оттегляне на
предявените искове, както и искане за прекратяване на настоящето производство.
С оглед подадената молба и обстоятелството, че по делото все още не е проведено първо
открито съдебно заседание, съдът намира че е налице хипотезата на чл. 232, изр. 1 ГПК, като
съдебното производство следва да бъде прекратено без да е необходимо съгласието на
насрещната страна.
На 18.07.2022 г. по делото е постъпила молба от адв.М.Б., проц.представител на ответника
И.М. с искане за присъждане на сторените от последния разноски свързани с подаване на
отговор на исковата молба.
Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната съдебна
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разноските по граждански дела са
направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл.71,
ал.1 от ГПК са държавни такси и разходи за производството, както и разноски за правна
защита на един адвокат – чл.78, ал.1 от ГПК.
Съгласно ТР № 6 от 2013 год. от граматическото тълкуване на хипотезите очертани в чл.78
от ГПК, се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване.
За удостоверяване размера на сторените от ответника разноски същият е депозирал договор
1
за правна защита и съдействие /лист 49 от делото/, в който е обективирана уговорка между
ответника и упълномощения от него адвокат М.Б. от АК-Благоевград за заплащане на
възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 1100 лв., като
изрично в договора е отразено, че сумата е платена.
Според т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане, като, ако плащането
е по банков път, задължително се представят и доказателства за плащане чрез банка, а ако е
в брой, то тогава вписването за направеното плащане в самия договор за правна помощ е
достатъчно и има характер на разписка.
В случая няма изрично отбелязване за заплащане на възнаграждението от ответника по
банков път, а отразяването е за плащане на сумата в брой. Отбелязването в договора, че
сумата е внесена, т.е. платена, в случая е достатъчно доказателство за реалното извършване
на горния разход от страната.
Достатъчно за уважаване на искането за разноски е да са налице доказателства по делото, че
такива реално са били извършени от страната в рамките на съответното производство.
Предвид изложеното съдът намира, че ответника по делото ИВ. Р. М. е представил годни
доказателства за сторени от него разноски в размер на 1100 лв. адвокатско възнаграждение,
поради което такива му се следват за първата инстанция, още повече, че съгласно чл.78, ал.4
от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Базирайки се на изложеното и на основание чл.232, изр.1 ГПК, Районен съд –П.,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 71/2022 г. по описа на Районен съд – гр.П.,
поради оттегляне на иска, надлежно сторено от ищцовата страна по реда визиран в чл.232,
изр.1 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 613 от
30.11.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 1691/2021 г. по описа на Районен съд – гр. П..
ОСЪЖДА „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр.С.
бул.“Д.П.Д.“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, чрез пълномощника юриск.Ц.П., да заплати
на ИВ. Р. М., ЕГН: ********** от с.К., общ.П., направените от него разноски за процесуално
представителство по делото в размер на 1 100 /хиляди и сто/ лева.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд–гр.Благоевград, с частна жалба,
която следва да бъде подадена в едноседмичен срок, считано от връчването на препис на
страните.
2
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3