ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 127
гр. гр. София , 29.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира Хр. Райчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600266 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.341 ал.2 НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Специализираната
прокуратура срещу протоколно определение от 14.06.2021 г. на СНС XVI
състав по нохд №2885/2020 Г., с което е било уважено искането на
подсъдимите Д. Д. К. и М. Г. В. за изменение мярката за неотклонение
„домашен арест” в гаранция в размер на 5 000 лв. на всеки един от тях.
В протеста са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност
на определението, тъй като с определяне на по-леките мерки за неотклонение
на двамата подсъдими не можел да бъде преодолян риска от укриване и
извършване на престъпление, както и приключване на производството в
разумен срок. Според прокурора, въпреки продължителността на
изпълняваните мерки за неотклонение „Домашен арест“ тези опасности били
все още налични и с висок интензитет, поради което се иска въззивната
инстанция да отмени атакуваното определение и да остави в сила
действащите до момента мерки за неотклонение „Домашен арест“ както
спрямо подс.В., така и спрямо подс. К..
От страна на защитника на подс.В. – адв.С. Й. е депозиран отговор на
частния протест в законно установения срок. Иска се потвърждаване на
определението като правилно и законосъобразно, съобразено с етапа на
производството, събраните доказателства, поведението на подс.В., чистото му
1
съдебно минало и семейно положение, като баща на малолетно дете.
Настоящият състав на АСНС, след като се запозна с доводите изложени
в протеста, съображенията в депозирания отговор, мотивите на атакуваното
определение и материалите по делото, намери за установено следното:
Протестът е процесуално допустим, а разгледан по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Подсъдимите са предадени на съд на 8.10.2020 г. с обвинителен акт на
Специализираната прокуратура №15758/2019г. по обвинение за участие в
организирана престъпна група, квалифицирано по чл.321 ал.3 пр.2 и 4 т.2
вр.ал.2 от НК, като на подс.К. е предявено и второ обвинение за
престъпление по чл.354а ал.2 т.1 пр.2 вр. ал.1 изр.1 пр.4 НК, заедно с още
девет обвиняеми лица, въз основа на който е образувано настоящото нохд
№2885/2020г.
Впоследствие част от подсъдимите са сключили споразумение с
държавното обвинение относно вида и размера на личната им наказателна
отговорност – одобрени от съда, като производството е продължило спрямо
петима от тях, в това число подсъдимите В. и К.. По отношение на двамата
първоначално е била взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, изменена на по-късен етап в „Домашен арест“.
Съдът е взел всички необходими мерки за приключване на съдебното
следствие в разумен срок, независимо от фактическата и правна сложност на
делото. Разпитани са болшинството от свидетелите, като същото е
ориентирано към приключване. Събраните до момента гласни, писмени и
веществени доказателства, протоколи за разпознаване, както и заключения
на експертизи не разколебават обоснованото предположение по обвиненията,
за които двамата подсъдими са предадени на съд при спазване и гарантиране
презумпцията за невиновност.
Протестът е неоснователен относно определената от първостепенния
съд процесуалната принуда на подс.М.В.. Напълно се споделят в тази част
мотивите, поради които тази мярка е била смекчена. Съдът е отчел изтеклия
период от време от година и шест месеца, в който по отношение на този
подсъдим са действали двете най-тежки мерки за неотклонение „Задържане
под стража“ и „Домашен арест“, обезпечаването на гласните доказателства и
поведението на подсъдимия. При това положение, съобразявайки чистото
съдебно минало на подс.В. и трайната му уседналост на адрес в страната,
няма как да се приеме за основателна претенцията на прокурора, че са налице
рискове от укриване и извършване на престъпление със същия интензитет,
както при първоначалното задържане на лицето, в това число и с ограничение
в придвижването с „домашен арест“, още повече, че рискът от укриване не е
бил възприеман за наличен от съдилищата. Определената му по вид мярка за
неотклонение „Гаранция“, както и нейния размер е съобразена тежестта на
2
обвинението, фазата, в която се намира производството, както и всички
обстоятелства визирани в чл.56 ал.3 от НПК и би изпълнила предвидените от
законодателя цели на мерките за неотклонение, имайки предвид, че
подсъдимият В. има семейство и малолетно дете, за което следва пълноценно
да полага грижи.
Що се отнася до подс.К., настоящият въззивен състав споделя
мотивите на държавния обвинител, че спрямо този подсъдим и двата риска са
все още налични и не могат да бъдат преодолени с избраната от
първостепенния съд за подходяща мярка за неотклонение гаранция в пари.
Това е така, не само заради двете вменени му обвинения, както и изнесената
фактология в обвинителния акт за ролята и мястото му в предполагаемата
престъпна структура относно вероятното разпространение на наркотични
вещества, но и постъпилите данни от СДВР, според които при проверка от
полицейски служители не е бил установен на адреса, където следва да
изпълнява мярката за неотклонение „Домашен арест“. Видно от писмо на зам.
Началника на №03 РУ –СДВР Рег № 227р–14972/24.06.2021г. и приложените
към него два броя докладни записки на 20.06.2021г. екип от полицейски
служители в 20.10 часа са извършили проверка на адреса, който подс.К. е
посочил за изпълнение мярката за неотклонение „Домашен арест“, но същият
не е бил открит. По делото липсват данни съдът да е давал разрешение
подс.К. да напусне адреса на посочената дата. При това положение няма как
при констатирани случаи на неспазване на определената от съда по тежка
мярка за неотклонение да се направи извод, че една по-лека мярка за
неотклонение гаранция би изпълнила предвидените в чл.57 от НПК цели.
Решаващия съд следва да прецени с оглед постъпилите данни дали не са
налице основанията на чл.66 от НПК за утежняване процесуалната принуда
спрямо подс.К..
Мотивиран от горното и на основание чл.341 ал.2 НПК, АСНС V с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение 14.06.2021 г. на СНС XVI състав по
нохд №2885/2020 Г., с което е било уважено искането на подс.К. за изменение
мярката му за неотклонение от „домашен арест” в „гаранция в пари в размер
на 5 000 /пет хиляди/ лева, като вместо това:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подс.Д. Д. К. за изменение на
мярката му за неотклонение „Домашен арест“ в по-лека.
ПОТВЪРЖДАВА определението определение 14.06.2021 г. на СНС
XVI състав по нохд №2885/2020 Г., с което е било уважено искането на
3
подс.М. Г. В. за изменение мярката му за неотклонение от „домашен арест” в
„гаранция в пари в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4