№ 151634
гр. София, 21.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110125856 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2,т. 2 и т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление на ..... ЕАД, с ЕИК: ..., срещу В. К. К. с ЕГН: **********, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми дължими
по Договор за потребителски кредит от 05.08.2021 г.
Националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл
изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е
възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат
вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи
условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за
неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива
93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за
ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в
основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3
ГПК.
Целта на директивата и на законовата уредба в тази насока е да защитава правата на
потребителите, като задължава съдът да следи за спазването на законовите разпоредби при
вземания произтичащи от потребителски договори. Тоест, превратно е тълкуване на закона в
насока, че съдът не следи за съответствие между претендираното със заявлението и реално
дължимото от кредитополучателя. Съдът, като ръководно-решаващ орган във всяко едно
производство не би могъл да бъде ограничаван в извършваната от него проверка. Това
разбиране би довело до абсурдния резултат съдът да се превърне в пощенска кутия на
страните, чиято единствена функция е да разменя волеизявления им. Не такъв е смисълът на
заповедното производство, още по-малко когато страна по делото се явява потребител. Това
следва още повече от факта, че съдът при приключване на производството издава акт, с
който заповядва на страната да заплати едно предполагаемо съществуващо вземане. Ето
защо съдът има задължение при констатиране на всяко едно несъответствие между
твърденията на страната и реално съществуващите вземания да го установи и отстрани,
съответно в случая да откаже да издаде заповед за него.
По същество със заявлението се претендира обезщетение за забава в размер на 547,51
лв. за период от 13.08.2021 г. до 30.04.2024 г. При изчисление с общодостъпен лихвен
1
калкулатор на НАП съдът е констатирал, че законната лихва върху главницата от 986,65 лв.,
дължима за периода от 13.08.2021 г. до 30.04.2024 г., е в размер на 307,23 лв. Още повече
необходимо е да се спомене, че за периода от 13.08.2021 г. до 11.11.2021 г. следва лихва да се
начислява само върху непогасените по кредита вноски, следователно лихвата би била в по-
нисък размер от горепосочения. Поради тази причина съдът се намира в невъзможност да
изчисли действително дължимата законна лихва върху сумата. Ето защо заявлението в тази
му част следва да бъде отхвърлено изцяло. Недопустимо е заявителят да включва към
размера на посочената като лихва сума вземания по договора с друг характер, напр.
неустойки, които съдът би счел за нищожни. За включването на такива в претендираната
като лихва сума съдът не би могъл да следи, поради отказ на заявителя да посочи по какъв
начин е била формирана същата.
Също така с Разпореждане № 81302/06.06+.2024г. на заявителя са били дадени указания
да отстрани нередовностите на заявлението си, като посочи как се формира размера на
претендираната от него лихва. Било му е указано, че при неизпълнение в срок на указанията,
заявлението му ще бъде оставено без уважение в тази му част.
Въпреки горното и в разрез с чл. 129 ГПК заявителят не е изпълнил дадените му
указания в срок до 17.06.2024г. Заявителят, напротив, е отказал да изпълни дадените му
указания, като е цитирал определения на окръжни съдилища от страната, необвързващи по
никакъв начин съда и нямащи отношение към делото.
С оглед изложеното, заявлението в частта, с която се претендира обезщетение за забава
в размер на 547,51 лв. за период от 13.08.2021 г. до 30.04.2024 г. следва да бъде отхвърлено.
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 53,15 лв. (общо държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер).
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
143176/30.04.2024г. на „.....“ ЕАД, с ЕИК: ..., срещу В. К. К. с ЕГН: **********, В ЧАСТТА
за сумата 547,51 лв., обезщетение за забава за период от 13.08.2021 г. до 30.04.2024 г.,
дължимо по Договор за потребителски кредит от 05.08.2021 г., както и в частта за
разноските над сумата от 53,15 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2