Решение по дело №992/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

М. Й. Я., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пловдив, [жк], [адрес], представлявана от адвокат С. П.- пълномощник, обжалва Решение №493 от 05.04.2024г. по Н.А.Х. дело №20235330205775 (5775) по описа на Районен съд- Пловдив за 2023г., ХI-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №*****, издаден от Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с който на жалбоподателката Я.е наложена глоба в размер на 400,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по същество, с което да се отмени процесният ЕФ. На 10.06.2024г. по делото постъпва молба с Вх.№10032 от адвокат П., в която се излагат допълнителни съображения, подкрепящи заявеното в жалбата; претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, съгласно списък с разноските.

Ответникът в производството- ОД на МВР- Пловдив, не се представлява в съдебно заседание. Чрез Районен съд- Пловдив е представено становище (отговор) по касационната жалба от юрисконсулт И. П.- пълномощник, за неоснователност на касационната жалба. При евентуално уважаване на жалбата, възразява разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателката да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Б. Л., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът приема за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от служители на ОД на МВР- Пловдив, на 04.06.2023г., около 14:55ч., в гр. Пловдив, на [улица], е прието за установено, че в посока от север към юг се движи моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “БМВ 318 И“, с Рег.№[рег. номер], със скорост от 87 км./ч. (всъщност с 90 км./ч., от която е приспаднат толеранс от 3 км./ч.), при въведено ограничение на скоростта за движение в населеното място от 50,00 км./ч., с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Движението и скоростта на автомобила са установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип “TFR1-M“ №546, като за целта е изготвен клип (снимка) №43700. Прието е за установено, че автомобилът с Рег.№[рег. номер], е регистриран като собственост на жалбоподателкята Я. Установеното движение на посочения автомобил със скорост от 87 км./ч. се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП се издава процесният ЕФ.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореният ЕФ.

Според разпоредбата на чл.189, ал.4, пр.пр.1 и 2 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Процесният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията за форма на фиша, предвид наличието на всички изискуеми от закона реквизити, което обстоятелство не се оспорва от касатора.

По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателката Я. да е упражнила правото си да декларира писмено, че установеното на 04.06.2023г. движение на собствения ѝ автомобил с превишена скорост в нарушение на правилата по ЗДвП е направено при управление на автомобила от друго лице, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Следователно, установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, то именно собственикът на МПС-то се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена.

Нужно е да се посочи също така, че съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В тази връзка, липсва законово изискване статичното изображение във вид на снимков материал, заснето от АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, да позволява индивидуализиране (идентифициране) на водача.

Тук е мястото да се посочи, че настоящият състав на съда намира представеният по преписката (по делото) снимков материал, изготвен в рамките на развилото се административнонаказателно производство, за достатъчно качествен и позволяващ идентифицирането на автомобила, чието движение в нарушение на правилата по ЗДвП е заснето на 04.06.2023г., както правилно е прието от страна на районния съд и противно на възражението на жалбоподателката в тази насока.

На следващо място, видно от приетото по преписката (по делото) заверено копие на Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система с Рег.№1030р-11124 от 05.06.2023г., представляващ Приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532/12.05.2015г.), съставен по повод осъществен контрол на правилата за движение по пътищата на 04.06.2023г., в периода 14:00ч. – 16:30ч., в гр. Пловдив, на [улица], посоката на движение на контролираните МПС е “от север към юг“.

А видно от приетата по преписката (по делото) снимка (клип) с №43700, мястото на разположение на процесната АТСС е в географска точка, чиито координати са: EL 24,73333° (източна дължина) и NL 42,16667° (северна ширина), която точка попада в очертанията на гр. Пловдив, респективно, в населено място по смисъла на легалното определение, дадено в нормата на §6, т.49 от ДР на ЗДвП.

Пак според посочения протокол, в рамките на периода 14:00ч. – 16:30ч. на 04.06.2023г. са установени общо 13 броя нарушения, като времето за извършване на вмененото на жалбоподателката Я.нарушение (14:55:34ч.) попада в периода на работа на процесната преносима (мобилна) система за контрол, а изготвеният за целта клип (снимка) №43700, попада в обхвата на изготвените статични изображения от №43700 до №43712.

По преписката (по делото) е налично и фотографско заснемане на мястото, на което е разположена процесната АТСС, (в служебен автомобил с Рег.№[рег. номер]), съгласно изискването на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.

По преписката (по делото) е налично заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с №10.02.4835 от 24.02.2010г., издадено от Български институт по метрология (БИМ), според което удостоверение мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на привилата за движение тип “TFR1-M“, с производител “ТИНЕЛ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД, е вписана в Регистъра за одобрените типове средства за измерване под №4835, със срок на валидност до 24.02.2020г.

По преписката (по делото) е налично и заверено копие на Протокол №4-33-23 от 29.03.2023г. от извършена проверка на процесната мобилна АТСС, тип “TFR1-M“ №546, издаден от Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, в Сектор “Управление на собствеността“ - полицейска техника, в Главна дирекция “Национална полиция“ на МВР, удостоверяващ обстоятелството, че процесната АТСС, тип “TFR1-M“, с №546, е преминала успешно последваща проверка (последваща проверка след ремонт) за съответствие с одобрения тип и същата съответства на одобрения тип. Съответно, процесната АТСС е годно средство за измерване за период от една година, считано от 29.03.2023г.

Що се отнася до твърденията в касационната жалба, че протоколът от последващата проверка на процесната АТСС не съдържа знак за последваща проверка – чл.43, ал.1 от Закона за измерванията (ЗИ), във връзка с Приложение №52 към чл.846, т.5 от Наредбата на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИКПМК), поради което протоколът не установява годността на процесната мобилна АТСС, в какъвто смисъл е Решение №2209 от 03.12.2020г. по КНАД №2567/2020г. на Административен съд- Пловдив, XXIII-ти състав, то същото е неоснователно.

Съгласно чл.846, т.5 от НСИКПМК, Знаците, които удостоверяват резултатите от контрола на средствата за измерване, са знак за последваща проверка (приложение №52), който знак за последваща проверка, съгласно чл.849, ал.2 от НСИКПМК, се поставя на средствата за измерване с оценено съответствие на местата, определени от производителя, когато лицето, извършващо проверката, има информация за това. Когато лицето, извършващо проверката, няма такава информация, знакът се поставя в близост до СЕ маркировката.

По аргумент от забележките в приложение №52 към чл.846, т.5 от НСИКПМК, носителят на знака (за последваща проверка) може да е оловна пломба или поансон, които се поставят върху средството за измерване.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че само наличието по преписката (по делото) на протокол за успешно премината последваща проверка за съответствие с одобрения тип средство за измерване по отношение на процесната АТСС, тип “TFR1-M“ №546, е достатъчно обстоятелство, позволяващо формирането на извод, че процесната АТСС е годно средство за измерване към 04.06.2023г.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира процесния ЕФ за правилен и законосъобразен и като го потвърждава, районният съд постановява правилно решение. Освен това, решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката е също неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ОД на МВР - Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №493 от 05.04.2024г. по Н.А.Х. дело №20235330205775 (5775) по описа на Районен съд- Пловдив за 2023г., ХI-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №7594995, издаден от Областна дирекция на МВР - Пловдив, с който на М. Й. Я., [ЕГН], е наложена глоба в размер на 400,00 лева.

ОСЪЖДА М. Й. Я., [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР- Пловдив, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.