Р
Е Ш Е
Н И Е № 430
гр. Стара Загора,
02.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично съдебно заседание на единадесети
ноември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Пенка
Маринова
и с участието на прокурора Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 430 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от „Пловдивфарма“ ООД против Решение № 260336 от 26.07.2021 г., постановено по АНД № 11/2021г.
по описа на Районен съд Стара Загора, с което е
потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 527935-F545685/27.07.2020г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. В жалбата
са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че липсват
съществени формални нарушения в процедурата по издаване на АУАН. Касаторът
твърди, че съдът не е обсъдил доводите му за приложимост на чл.28 от ЗАНН в
конкретния случай. Счита, че след като въведеното извънредно положение в
страната е прието от съда като основание за саниране на неизрядности при
съставяне на АУАН, то следва да бъде прието и като достатъчно основание за
уважаване на доводите за маловажност на случая. По подробно изложени
съображения е направено искане за отмяна на решението и отмяна на издаденото
наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – Централно управление
на НАП, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща
представител. В представена писмена защита от процесуалния представител юрисконсулт
Г.Д. е направено искане решението на първоинстанционния съд да бъде изцяло
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара
Загора е наказателно постановление /НП/ № 527935-F545685/27.07.2020г., издадено
от Началник oтдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което
на „Пловдивфарма“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. Република, сгрaда на МЦ
Младост Варна, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 185, ал.2,
предл. второ, във вр. с ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Като административно
нарушение са преценени следните обстоятелства: при извършена проверка на
08.05.2020г., в 09:40 ч., на обект, представляващ аптека „Марешки“, находяща се
на територията на гр.Стара Загора, ул. „Цар Калоян“ №18, стопанисвана от
„Пловдивфарма“ ООД, е констатирано, че
дружеството „Пловдивфарма“ ООД, в качеството му на задължено лице по
чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е
регистрирало чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата
наличност в размер на 50,00 лв., представляваща парични средства, въведени в
касата. Извършена е проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта
фискално устройство – модел Datecs FP 800 с
рег.№4041475/11.02.2020г., с ИН на ФУ DT315777 и ИН на ФП 02315777. В хода на проверката е констатирано, че не е
регистрирана чрез операцията /служебно въведена сума/ промяна на касовата
наличност в размер на 50,00 лв., като за промяната в касовата наличност в
размер на 50,00 лв. е дадено обяснение, че с тях е започнат работният ден, но
не е използвана функцията за „служебно въведени суми“. Наличното в проверявания
обект фискално устройство конструктивно притежава възможността да се извършват
операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Нарушението е
извършено на 08.05.2020г. в горепосочения обект, констатирано с ПИП сер.АА №0408612/08.05.2020г.
и не води до неотразяване на приходи.
Районният съд е потвърдил
обжалваното НП по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Приел е, че при
издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на
ЗАНН. Констатирано е, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са
издадени от компетентни органи, съдържат необходимите реквизити, посочени в
чл.42 и чл.57 ЗАНН и са предявени по надлежен ред на нарушителя. Обосновава, че
възраженията на жалбоподателя относно допуснати от актосъставителя нарушения на
чл.40, ал.3 и чл.42, т.7 от ЗАНН са несъстоятелни, тъй като сочените от него пропуски
при съставянето на АУАН по никакъв начин не ограничават правото му на защита. Съдът
кредитира с доверие показанията на разпитаните свидетели относно извършването
на вмененото нарушение като последователни, непротиворечиви и съответстващи на
останалите доказателства, събрани в хода на съдебното следствие. Приема, че не
е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, а от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства се установява по безспорен и категоричен начин,
че жалбоподателят в осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. По тези съображения е потвърдил изцяло
обжалвания санкционен акт.
Решението на Районен съд Стара
Загора е валидно, допустимо и правилно.
Изцяло се споделя изводът на
въззивния съд, че в процедурата по издаване на обжалваното НП не са допуснати
съществени нарушения. Липсата на единни граждански номера и адреси на
свидетелите по АУАН, съставянето му в отсъствие на свидетели-очевидци и на
нарушителя не са от категорията процесуални пороци, водещи до отмяна на НП само
поради допускането им, след като не накърняват по никакъв начин правото на
защита на привлеченото към отговорност лице. С оглед на това дали причина за
тяхното извършване е извънредното положение в страната е ирелевантно за
законосъобразността на санкционния акт. В случая коментираните неизрядности
нито са попречили на наказаното лице да организира и проведе защитата си, нито
на съда да извърши проверка на всички съставомерни обстоятелства, относими към
деянието и дееца.
Въз основа на събраните по
делото и обсъдени в решението писмени доказателства съдът подробно е мотивирал
направения извод, че извършването от
санкционираното лице на нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства е установено и доказано по безспорен начин. В съответствие и при
правилно приложение на закона е становището, че нарушителят не следва да бъде
освободен от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл. 28
от ЗАНН. Обосновано съдът е приел, че установените по делото факти не сочат
наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като
такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от
този вид. Твърдението за изключителна натовареност на служителите в аптеката не
е подкрепено с доказателства, а и се опровергава от свидетелските показания, че
в ранния час на проверката в аптеката е имало само един клиент. Останалите
обстоятелства - нарушението е първо по
ред, не е налице щета за бюджета и невъведената сума е с нисък размер, са съобразени
от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по чл.185,
ал.2 от ЗДДС чрез налагане на имуществена санкция в законово регламентирания
минимален размер.
На последно място следва да се
отбележи, че необосноваността не е основание за касация на решението с оглед
разпоредбата на чл.63, ал.2, изр.2 от ЗАНН вр.чл.348, ал.1 от НПК, поради което
съдът не коментира това оплакване.
При установената фактическа,
правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение
за допуснато от „“Пловдивфарма” ООД нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като основание за налагане на
административна санкция по чл. 185, ал.2 във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, при
правилно приложение на закона Старогазорският районен съд е потвърдил НП №
№527935-F545685/27.07.2020г, издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ЦУ на НАП
При този изход на спора
искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/ 29.11.2019г./ следва да бъде осъдено да
заплати на Националната агенция за приходите сумата 80 лева, представляваща
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното
производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260336/26.07.2021 г.,
постановено по АНД № 11/2021 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА
”Пловдивфарма” ООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
„Младост“, бул.“Република“, сграда на МЦ „Младост-Варна“ да заплати на
Националната агенция за приходите сумата 80 /осемдесет/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.