РЕШЕНИЕ
№52
гр. П., 17.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД - П., гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание на дванадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Минка Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Росица Василева
при секретаря Галина Младенова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Росица Василева в.гр.д № 79 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1553/21.11.2019г.,
постановено по гр.д. № 3320/2019г. по описа на Районен съд-П., са уважени
предявените от М.Г.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. П.М. – ПзАК, със
съдебен адрес:***, срещу „Н.С.“ ЕАД, клон Т., ЕИК 8311600780108, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „П.“ № 3, с управител С.Ц., кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението, извършено със Заповед № 100/17.06.2019г., издадена от управителя
на „Н.С.“ ЕАД, клон Т.; за възстановяване на работника-ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност „финансов контрольор” в „Н.С.“ ЕАД, клон Т.; за
заплащане на парично обезщетение за периода от 18.06.2019 г. до 25.10.2019г.,
през който не е полагала труд по трудово правоотношение, общо в размер на
сумата от 5120 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба – 15.08.2019г., до окончателното й заплащане. Предявеният иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е
отхвърлен за разликата над 5120 лв. до пълния му предявен размер от 7200 лв.,
отнасяща се за периода от 26.10.2019г. до 17.12.2019г., като в тази част
решението не е обжалвано от ищцата и е влязло в законна сила. Присъдени са
разноски.
Решението
на Районен съд - П. е обжалвано от ответника „Н.С.“ ЕАД, клон Т. в частта, в
която предявените искове са уважени. Въззивникът поддържа, че
първоинстанционното съдебно решение е неправилно. Сочи, че съдът неправилно е
приел, че към момента на възникване на трудовото правоотношение с ищцата не е
имало изискване длъжността „финансов контрольор” да се заема от лице с
професионален опит от минимум три години в областта на финансовия контрол. Твърди,
че първата инстанция неправилно е квалифицирала спора по чл. 328, ал. 1, т.
11 от КТ, а не по чл. 328, ал. 1, т. 6
от КТ, доколкото професионалният опит е част от професионалната квалификация на
работника. Поддържа, че независимо дали правното основание на уволнението на
въззиваемата ще се подведе под разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ или чл.
328, ал. 1, т. 11 от КТ, то в нито една от двете хипотези не е необходимо
разрешение на Инспекцията по труда за конкретно извършеното уволнение.
Едновременно с това излага, че в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ
работодателят следва да поиска разрешение от Инспекцията по труда преди
уволнение само в три случая – когато е налице частична ликвидация на
предприятието, при съкращаване в щата и при спиране на работа за повече от 30 дни.
Сочи, че при съпоставяне на разпоредбите на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ и
Наредба № 5/20.02.1987г. за болестите,
при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333,
ал. 1 от КТ, следва изводът, че единствено в горепосочените три случая,
изброени в чл. 1 от Наредбата, работодателят може да прекрати трудовия договор
с писмено предизвестие при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността,
ако работникът или служителят не отговаря на тях, само след разрешение на
Инспекцията по труда. Твърди, че във всички останали хипотези на прекратяване
на трудовото правоотношение работодателят не е длъжен да пристъпи към уволнение
след получаване на разрешение от Инспекцията по труда, дори и работникът или
служителят да страда от изброените в Наредбата заболявания. Изтъква, че е
изпълнил задължението си да събере информация относно здравословното състояние
на въззиваемата във връзка с предварителната закрила при уволнение, но тя по
свой собствен избор не е представила актуална справка за това обстоятелство и
сама се е лишила от закрилата на чл. 333 от КТ. Намира, че е без значение
обстоятелството, че от представените болнични листове е видно, че ищцата страда
от психично разстройство, както и че доколкото тя не е представила изисканата й
информация за здравословното й състояние, то не е могло да бъде установено дали
към датата на уволнението все още страда от психично заболяване, за да се
ползва от закрила при уволнението. Въззивникът твърди, че е действал
добросъвестно при упражняване на правото си да прекрати трудовото
правоотношение с ищцата, както и че последната не е оборила презумпцията по чл.
8, ал. 2 от КТ. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не се ангажират
доказателства, не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски пред
двете инстанции.
Въззиваемата в отговора на въззивната
жалба изразява становище за нейната неоснователност, като поддържа, че
обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Прави искане за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Не ангажира нови
доказателства. Претендира разноски.
В открито
съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител адв. К.Г.,
поддържа въззивната жалба. Не прави доказателствени искания и не ангажира нови доказателства.
Претендира разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата, чрез пълномощника адв. П.М., в открито съдебно заседание оспорва въззивната жалба. Не
прави доказателствени искания и не представя нови доказателства. Претендира
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Първоинстанционното решение не е
обжалвано в частта, в която осъдителният иск с правна квалификация чл. 344, ал.
1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлен за сумата над 5120 лв.
до пълния му предявен размер от 7200 лв., поради което в тази част то е влязло
в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Въззивната жалба е процесуално
допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно
легитимирана страна в съдебното производство срещу
съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество въззивната
жалба е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, а по същество - правилно.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.
1 от КТ.
В исковата си
молба срещу „Н.С.” ЕАД, клон Т., ищцата М.Р. твърди, че е работила в ответното
дружество от 2012г., като от 2017г. заема длъжността „финансов контрольор“.
Със
Заповед № 100 от 17.06.2019г., връчена й на същата дата, трудовото й
правоотношение с ответното дружество било прекратено, считано от 18.06.2019г.
Във визираната заповед като основание за прекратяване на трудовия договор били
посочени два отделни текста от КТ – чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11. Ищцата
намира, че работодателят е следвало да прецизира основанието, на което
прекратява трудовото правоотношение с оглед гарантиране на защитата й срещу
уволнението. Сочи, че с предварително отправено до нея искане работодателят я
уведомил, че ако не представи документи, удостоверяващи необходимия
професионален опит за заемане на длъжността „финансов контрольор“, трудовият
договор с нея ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
Намира, че изплащането на обезщетение за неспазено предизвестие не изключва
изискването за точно посочване на основанието и не санира неточността. На
следващо място, счита, че уволнението е незаконно, защото страда от заболяване,
което фигурира в Наредба № 5 от 1987 г. на МЗ за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, се ползват със закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ. Твърди, че уволнението е извършено в противоречие с разпоредбата на чл.
333, ал. 1, т. 3 от КТ, поради което е незаконосъобразно. Заявява, че не е била
известена, че ще бъде уволнена на основание, за което се прилага закрилата по
чл. 333 от КТ и се изисква съответното разрешение на Инспекцията по труда, за
да уведоми работодателя за заболяването си и да удостовери това със съответния
медицински документ. Изтъква, че заповедта за уволнение трябва да бъде отменена
само на това основание, тъй като безспорно попада в обхвата на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3
и ал. 2 от КТ. Счита, че неправилно е била променена длъжностната й характеристика,
като е добавено изискване за заемане на длъжността три години професионален
опит. Промяната била извършена „във връзка с допусната грешка и несъответствия“,
без да се конкретизира какви са тези грешки и несъответствия, по какъв начин са
установени и пр. Промяната не е била и наложителна, тъй като от 2017г. до
момента ищцата изпълнявала адекватно задълженията си и без да има тригодишен
стаж на такава длъжност. Доказателство за това била липсата на дисциплинарни
наказания до смяната на управителя на клона. Твърди, че изискването за стаж не
е било наложително от самия трудов процес, а е въведено само, за да послужи
като основание за уволнението й. Намира, че работодателят е упражнил превратно
правото си да прекрати трудовото правоотношение, тъй като при сравнителен
анализ на старата и новата й длъжностна характеристика се установява, че освен
допълнителното изискване за стаж, няма друга промяна, която да е свързана с
работата и функциите за заемане на длъжността. С встъпването в длъжност на
новия управител на клона срещу ищцата започнало дисциплинарно преследване, тя
непрекъснато получавала искания за даване на обяснения, били й наложени две
дисциплинарни наказания, едно от които било отменено от съда. Счита, че това поведение
на новия управител спрямо нея подкрепя твърдението й за превратно упражняване
на правото на работодателя да я уволни. Моли да се постанови решение, с което да
се уважат предявените искове.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът счита, че исковата претенция е неоснователна. Твърди, че заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна и мотивирана.
Посочва, че съгласно практиката на ВКС е допустимо посочването на повече от
едно основание за уволнение, както и че няма пречка мотивите на заповедта да се
изчерпват с цитиране на законова норма тогава, когато тя не предполага различни
фактически основания и няма нужда от допълнителни данни, а при противоречие
между текстовата част на заповедта и нейното цифрово изражение е от значение
текстовата част. Твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е посочено точно и ясно
основанието за уволнение – липсата на професионален опит от 3 години на ищцата като
финансов контрольор, необходим за заемане на тази длъжност, съгласно
длъжностната й характеристика. Намира за неоснователни твърденията на ищцата,
че промяната, извършена за заемане на длъжността „финансов контрольор“, е била
неоправдана с оглед характера на работата. Сочи, че ищцата е била назначена на
работа като счетоводител през 2012г. от управителя на „Н.С.” ЕАД, клон Т.,
преназначена е от друг управител на длъжност „финансов контрольор“, а през 2018г.
трети управител - настоящият, е наредил да бъде изготвена длъжностна
характеристика за длъжността, тъй като е установил, че за нея е допусната
грешка и има несъответствие. Предходната длъжностна характеристика била
утвърдена от изпълнителния директор на „Н.С.” ЕАД, който обаче никога не е бил
работодател на ищцата по смисъла на параграф 1 от ДР на КТ. Такъв се явявал
управителят на клона на дружеството, поради което ищцата е работила на длъжността
„финансов контрольор“, без да има длъжностна характеристика, изготвена и
подписана от работодателя й. Ответникът, на основание чл. 193, ал.1 от ГПК,
оспорва като доказателство представеното копие на длъжностна характеристика,
издадена от Централното управление на „Н.С.” ЕАД в гр. София, като заявява, че
при него липсва оригинал на тази длъжностна характеристика; оспорва подписите,
положени от изпълнителния директор и главния счетоводител на централното управление
и иска да бъде задължена ищцата да представи оригинала на длъжностната
характеристика. Оспорва твърдението на ищцата, че не е била уведомена за
основанието, на което ще бъде уволнена. Твърди, че с писмо от 14.06.2019 г. от
ищцата е била изискана информация дали има трайни заболявания и дали се ползва
от синдикална закрила, като и е било указано да представи документи, удостоверяващи
това обстоятелство, каквито същата не е депозирала пред работодателя. Сочи, че
ако работникът умишлено откаже съдействие на работодателя при събирането на
предварителната информация по Наредба № 5 от 1987 г. на МЗ, това води до
отпадане на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Заявява, че според
решението на НЕЛК на ищцата е противопоказна работа при значително психическо
напрежение, каквото безспорно има при работата като финансов контрольор, както
и че работодателят не е уведомен за това. Ответникът оспорва и твърденията на
ищцата за адекватно изпълнение на трудовите й задължения преди уволнението,
като сочи, че тя е наказана дисциплинарно за неупражняване на контрол върху
отчитането на разходите за гориво на служебните автомобили, а през цялата 2018г.
и през 2019г. е ползвала непрекъснато отпуск по болест с диагноза „смесено тревожно-депресивно
разстройство“, т.е. не е била на работа, за да се говори за адекватно
изпълнение на задълженията. Сочи, че за изпълнението на длъжността „финансов
контрольор“ винаги се изисква професионален опит в областта - във всички
примерни образци на длъжностни характеристики в държавната администрация и пр.
се изисква професионален опит по специалността поне 4 години.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и това се установява от представените по делото Трудов договор № 10/10.04.2017г. и Допълнително споразумение № 25/03.07.2017 г., че между тях е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата М.Р. е заемала длъжността „финансов контрольор“ при ответника „Н.С.“ ЕАД, клон Т..
По делото е представена и приета като
писмено доказателство длъжностна характеристика за длъжността „финансов контрольор“
в „Н.С.“ ЕАД-Централно управление, връчена лично на ищцата на 11.07.2017г. Не
се спори, че ищцата е запозната с нея.
Видно от Заповед № 203/30.07.2018г. на
управителя на „Н.С.“ ЕАД, клон Т., във връзка с допусната грешка и
несъответствия на длъжностната характеристика на длъжността „финансов
контрольор“, е наредено да бъде изработена нова длъжностна характеристика за
посочената длъжност, като се впише като изискване за заемането й професионален
опит 3 години като финансов контрольор.
От представената по делото длъжностна
характеристика за заемане на длъжността „финансов контрольор“ в „Н.С.“ ЕАД,
клон Т., утвърдена от управителя на клона, се установява, че такава е била
изготвена в съответствие с посочената Заповед № 203/30.07.2018г. В променената
длъжностна характеристика е посочено като изискване за заемане на длъжността
„професионален опит – 3 години стаж в областта на финансовия контрол“.
По делото е представено искане с изх. №
2916/30.07.2018г.
на „Н.С.“ ЕАД, клон Т., адресирано до
ищцата, с което е поискано да представи в тридневен срок от получаването му документи
удостоверяващи, че отговаря на изискването за професионален опит за заеманата
от нея длъжност „финансов контрольор“ с предупреждение,
че в противен случай сключения с нея трудов договор ще бъде прекратен на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
Не е спорно по делото, че ищцата не е
имала тригодишен професионален опит като финансов контрольор, както към
30.07.2018г., така и към 17.06.2019г.
По делото са представени болнични
листове за периода от 01.02.2018г. до 14.02.2018г., видно от които ищцата е ползвала
отпуск поради временна неработоспособност, като й е била поставена диагноза „фобийно
тревожно разстройство“.
Видно от издадения от „Държавна психиатрична
болница“ гр. П. болничен лист за периода от 15.02.2018г. до 05.04.2018г. ищцата
е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, като й е била поставена
диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“.
От представените болнични листове за
периода от 06.04.2018г. до 30.07.2018г. се установява, че ищцата е ползвала
отпуск поради временна неработоспособност, като е била с диагноза „рецидивиращо
депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено“.
По делото е депозиран и болничен
лист за периода от 07.08.2018г. до
02.10.2018г., видно от който ищцата е била отново с диагноза „смесено
тревожно-депресивно разстройство“.
От представеното по делото Експертно
решение № 0486/13.03.2019г., издадено от НЕЛК – София се установява, че на
ищцата е определена 50 % намалена работоспособност до 01.01.2020г. във връзка с
доказаното наличие на диагнозата „смесено тревожно-депресивно разстройство“,
поставена й през 2018г.
Видно от депозираното по делото като
писмено доказателство писмо-искане с изх. № 1593/14.06.2019г., същото е било
връчено на ищцата на същата дата с молба в тридневен срок, считано от
14.06.2019г., да представи в деловодството на ответника декларация, в която да
посочи дали страда от трайни заболявания и има ли синдикална защита, като депозира
и документи, удостоверяващи декларираните от нея обстоятелства.
От представеното уведомително писмо с
вх. № 1616/17.06.2019г. се установява, че в отговор на писмо-искане с изх. №
1593/14.06.2019г., ищцата писмено е посочила, че в деловодството на клон Т. е
представила всички свои болнични листове до момента, като едновременно с това е
поискала да бъде уточнено какво налага тя да декларира такива данни. В
уведомителното писмо ищцата е отразила, че е член на синдиката КНСБ към
дружеството и не знае дали има синдикална защита.
По делото е представена Заповед №
100/17.06.2019г. на управителя на „Н.С.“ ЕАД, клон Т., с която трудовото
правоотношение с ищцата е било прекратено поради „промяна на изискванията за
изпълнение на длъжността, на които служителят не отговаря и не притежава
необходимия професионален опит от три години в областта на финансовия контрол“.
Като правно основание за прекратяване на трудовия договор са посочени
разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ. Заповедта е била връчена
лично срещу подпис на ищцата М.Р. на 17.06.2019г., което обстоятелство не се
оспорва.
По делото е приет като доказателство
заверен препис от трудовата книжка на ищцата, в която се съдържа отбелязване,
че същата е работила по трудов договор при ответника за периода от 11.04.2017г.
– 18.06.2019г. В съдебно заседание на 25.10.2019г. пред първоинстанционния съд
е представен оригинала на трудовата книжка на ищцата, като след извършена
проверка съдът е констатирал, че след вписването в нея относно прекратяването
на процесното трудово правоотношение, не са извършвани други вписвания.
Обстоятелството, че ищцата не е постъпвала на работа по друг трудов договор
след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника и до приключване на
съдебното дирене се удостоверява и от представената служебна бележка с изх. №
60-06-08-46963/21.10.2019г., издадена от Дирекция „БТ“ – П. към Агенцията по
труда.
В хода на
първоинстанционното производство е изслушана и приета без възражения от
страните съдебно-икономическа експертиза, която настоящият съдебен състав
кредитира като обективна, обоснована и компетентно изготвена от вещото лице. От
заключението на вещото лице се
установява, че размерът на месечното брутно трудово възнаграждение на ищцата,
което служи като база за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, е
1200 лв.
По делото е разпитан в качеството на свидетел
лицето Н.В.Ч. – бивш управител на „Н.С.“ ЕАД, клон Т., а понастоящем – вътрешен
одитор на „Н.С.“ ЕАД-Централно управление гр. София, чиито показания съдът
намира за обективни и достоверни. Същият сочи, че стажът, който ищцата имала
като оперативен счетоводител в ответното дружество му дал основание да счита,
че тя може да работи като финансов контрольор, поради което била назначена на
тази длъжност. Свидетелят Н.Ч. заявява, че докато бил управител на клона,
ищцата изпълнявала професионално и в срок задълженията си като финансов
контрольор.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав намира от правна
страна следното:
По отношение на иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ:
С конститутивния иск за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ ищецът
отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно волеизявление. Предмет на делото е съществуването
на това потестативно право. Ако правото на работодателя е съществувало и е
надлежно упражнено, то уволнението е законно. Уважаването на иска на така
предявеното основание предпоставя липсата на проведено от ответника – работодателя
пълно и главно доказване на
обстоятелствата, установяващи законосъобразното прекратяване на трудовия
договор.
Между страните не се спори, а и се
установява от доказателствата по делото, че са били обвързани от валидно
възникнало трудово правоотношение, прекратено с процесната Заповед №
100/17.06.2019г. на управителя на „Н.С.“ ЕАД, клон Т..
Спори се относно законосъобразното
прекратяване на трудовия договор, предвид оплакването на ответника, че ищцата
не се ползва от закрилата по чл. 333 от КТ и довода на ищцата, че попада в
обхвата на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КТ, както и че
заповедта за уволнение представлява злоупотреба с права на работодателя, който
е въвел изискването на тригодишен професионален стаж на длъжността „финансов
контрольор“ с единствената цел да прекрати трудовото й правоотношение.
От съществено значение за спора е дали
ищцата се полза от закрилата по чл. 333 от КТ. Отговорът на този въпрос зависи
от отговора на въпроса каква е правилната правна квалификация на основанието за
уволнение на ищцата.
Както правилно е посочил районния съд
съдебната практика не е единна по въпроса за разграничението на приложните
полета на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ. В тази
връзка е образувано Тълкувателно дело № 4/2017г. на ОСГК на ВКС, по което все
още няма произнасяне на върховната инстанция. Според преобладаваща съдебна
практика, която се споделя и от настоящата съдебна инстанция, в хипотезата на
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ промяната на изискванията за заемане на определена длъжност следва да касае конкретно изискванията за образование
и професионална квалификация, а основанието по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ е налице, когато има
промяна на всички други професионални изисквания за изпълнение на работата - трудов стаж, допълнителни нови знания и умения, без да се променя изискването за образование и професионална
квалификация (в този смисъл Решение № 208/23.03.2010
г. по гр. д. № 650/2009 г. на ВКС, III г. о., Решение № 295/09.12.2014 г. по гр. д. № 979/2014 г. на
ВКС, IV г. о.). Преобладаващото становище,
което се споделя от въззивния съд, доколкото все още не е постановено решение
по посоченото тълкувателно дело, е, че работодателят не може да прекрати
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, ако към
момента на възникване на трудовото правоотношение работникът или служителят не
е отговарял на въведените от него изисквания за образование или професионална
квалификация, освен ако впоследствие тези изисквания бъдат нормативно установени.
Въззивният съд счита, че основанието за
уволнението на ищцата е правилно квалифицирано по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ
от първоинстанционния съд. Изискването за трудов стаж за изпълнение на
определена длъжност не касае професионалната квалификация - не съставлява
основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а е изменение в изискванията
за заемане на длъжността по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Обстоятелството, че правната квалификация, която
работодателят е определил на основанието за уволнението е едновременно по чл.
328, ал.1, т. 6 и т. 11 от КТ не се отразява на неговата законност. Заповедта
за уволнение е мотивирана, съобразно чл. 195 от КТ, тъй като са изложени точно
фактическите основания на уволнението, поради което няма отношение към
законността на уволнението това дали работодателят е определил точната правна
квалификация на неговото основание (в този смисъл Решение 205/04.07.2011г. по гр.д. № 236/2010 г. на ВКС,
ІV г.о., Решение 58/13.03.2012г. по гр.д. № 304/2011 г. на ВКС, ІV г.о).
От събраните по делото доказателства се
установява, че към момента на възникването на трудовото правоотношение на
ищцата – месец април 2017г. за заемането на длъжността „финансов контрольор“ не
се е изисквал тригодишен опит на такава длъжност. След утвърждаване на новата й
длъжностна характеристика през 2018г. е въведено въпросното изискване за
тригодишен стаж като финансов контрольор, на което ищцата не отговаря. В този
смисъл неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че районният съд неправилно
е приел, че към момента на възникване на трудовото правоотношение с ищцата не е
имало изискване длъжността „финансов контрольор” да се заема от лице с
професионален опит от минимум три години в областта на финансовия контрол.
В
разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ е предвидена предварителна закрила
при уволнение за работниците и служителите, които страдат от определени
болести, изчерпателно изброени в Наредба № 5/20.02.1987г. на МЗ за болестите,
при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл.
333, ал. 1 от КТ – в приложното поле на тази закрила е
включено и основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ. Органът,
който дава разрешението в този случай е съответната областна инспекция по труда.
Преди да поиска разрешение за уволнението от Инспекцията по труда работодателят
е длъжен да поиска и мнението на трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) относно
здравословното състояние на предвидения за уволнение работник или служител,
който страда от заболяване по посочената наредба – чл. 333, ал. 2 КТ. Мнението
на ТЕЛК не обвързва работодателя, като законът не изисква нарочни процедури за
контрол на актовете на ТЕЛК при даването на това мнение.
Закрилата
по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ има обективен характер и важи винаги, когато
работникът страда от заболяване по Наредба № 5/1987г. на МЗ за болестите, при
които работниците има особена закрила. Задължение на работодателя е да извърши
преценка за наличие на предварителната закрила, като събере информация за
работниците и служителите, които смята да уволни, като липсва легално вменено
задължение на работника или служителя да уведомява работодателя си
предварително за наличните болести, а обективният характер на закрилата се
изключва само в случай, че работникът съзнателно укрие съществуващо заболяване
по посочената наредба. За прилагане на закрилата е достатъчно към момента на
връчването на заповедта за уволнение работникът или служителят обективно да
страда от заболяване по посочената наредба, независимо дали работодателят е
знаел за това.
Именно тук
следва да се посочи, че е неоснователно оплакването
на въззивника – работодателя, че в хипотезата на
чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ работодателят следва да поиска разрешение от
Инспекцията по труда преди уволнение само в три случая – когато е налице
частична ликвидация на предприятието, при съкращаване в щата и при спиране на
работа за повече от 30 дни. Препращането в чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ към
„наредба на министъра на здравеопазването“ - Наредба № 5/20.02.1987г. на МЗ за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила,
съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, е само по отношение на болестите, при
наличието на които работодателят е длъжен да изиска съответното разрешение от
Инспекцията по труда, респ. и мнение на ТЕЛК в определените от закона случаи,
но не и за случаите, при които се ползва закрила при уволнение.
В
конкретния случай от представените по делото медицински документи се
установява, че ищцата страда от психично заболяване, (тревожно-депресивно разстройство), което е сред посочените
в Наредба №
5/1987г. на МЗ за болестите, при които работниците имат особена закрила. Следователно, за да бъде законно уволнението й е
необходимо преди да й бъде връчена заповедта за уволнение работодателят да е
получил разрешение от Инспекцията по труда, както и да е поискал мнението на
ТЕЛК. Такова разрешение на Инспекцията по труда липсва, поради което само на
това основание уволнението се явява незаконно и следва да се отмени. В тази
връзка не се налага да се обсъждат наведените в исковата молба и отговора на
въззивната жалба факти, че ищцата се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 2 от КТ, която изисква преди уволнението да се вземе мнението и на ТЕЛК, както и че
е налице превратно упражняване на работодателска власт от страна на въззивника,
което води до незаконност на уволнението.
Въззивният
съд намира за неоснователно възражението на въззивника – работодателя, че ищцата е скрила от него заболяването си, като не е
депозирала актуална справка за това. Психичното заболяване на ищцата е отразено
в част от болничните листове, които същата е представила пред работодателя си и
са част от трудовото й досие, като на тяхно основание тя е ползвала отпуск поради
временна неработоспособност. Следва да се обърне специално внимание на това, че
в отговора на писмото-искане до работодателя за деклариране дали страда от
“трайни заболявания” ищцата е препратила към болничните листове, които е
предала на работодателя си. Следователно няма основание да се счита, че ищцата
е скрила свое заболяване. Работодателят е следвало да има предвид цялата налична при
него документация във връзка със заболяванията на ищцата и при знание за нейно
психично заболяване, каквото в случая е налице, да се снабди с разрешение от Инспекцията
по труда и мнение на ТЕЛК, съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Принципът за обективния характер на закрилата има изключение единствено в
случай, че работникът или служителят умишлено е въвел работодателя в
заблуждение, давайки след поискване невярна предварителна информация, че не страда
от заболяване по наредбата, каквито данни по делото категорично липсват (в този смисъл Решение № 355 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр.
дело № 477/2010 г., ІV г. о., ГК, Решение № 247
от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. дело № 960/2010 г., ІІІ г. о., ГК и Решение №
168 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. дело № 1113/2011г., ІІІ г. о., ГК, Решение №
853 от 17.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 767/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 615 от 02.11.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 852/2009 г., IV г. о., ГК, постановени по реда
на чл. 290 ГПК ).
Изложеното води до извода, че
работодателят е разполагал с информация за психичното заболяване на ищцата. В
такъв случай дори и при отказ на работника да даде информация дали страда от
заболяванията по Наредба № 5/1987г. на МЗ за болестите, при които работниците има особена
закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ,
уволнението, без разрешение на Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК, подлежи на отмяна.
По отношение на исковете с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ:
Незаконосъобразността на уволнението и
неговата отмяна предпоставят основателност на обусловения конститутивен иск по
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди
прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „финансов контрольор“.
При незаконното
уволнение работодателят на основание чл. 225, ал. 1 от КТ дължи на работника
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за оставането му без
работа поради това уволнение за срок до 6 месеца. Съгласно разясненията, дадени
ТР № 6 от 15.07.2014г. по т.д. № 6/2013 г. на ВКС, ОСГК, при предявен осъдителен
иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ
доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без
работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Фактът на
безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на
последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищцата, липса на
регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на
ищцата в бюрото по труда като безработна или чрез установяване на други
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането й без работа. От
приетата по делото като писмено доказателство служебна бележка, издадена от Дирекция „БТ“ – П. към Агенцията по
труда, както и в резултат на констатацията на районния съд по оригинала на
трудовата книжка в открито съдебно заседание, провело се на 25.10.2019г., не се
установява ищцата след уволнението да е постъпила на друга работа. Предвид това
и съобразявайки, че до момента на провеждане на устните състезания не е изтекъл
6-месечния срок по чл. 225, ал. 1 от КТ,
законосъобразно районният съд е уважил исковата претенция за периода от
18.06.2019г. до 25.10.2019г. в размер на 5120 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 15.08.2019 г. – датата на депозиране на исковата
молба в съда.
По изложените по-горе съображения първоинстанционното
решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено в обжалваната част, а въззивната жалба оставена без уважение.
В останалата необжалвана част решението
е влязло в законна сила.
По отношение на разноските:
При този изход на правния спор, предмет
на въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273 от ГПК, право на разноски има въззиваемата страна. Ищцата-въззиваемата е претендирала
разноски в размер на 1800 лв. за адвокатско възнаграждение, за заплащането на
които в брой е представила като доказателство договор за правна защита и
съдействие. Не е въведено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от въззиваемата възнаграждение за адвокат, поради което настоящият
съдебен състав намира, че следва да се присъдят разноски в полза на
въззиваемата в претендирания и доказан размер от 1 800 лв.
Така мотивиран, Окръжен съд - П.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1553/21.11.2019г.,
постановено по гр. дело № 3320/2019г. по описа на Районен съд-П., в обжалваната
част, в която са уважени предявените от М.Г.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. П.М. – ПзАК, със съдебен адрес:***, срещу „Н.С.“ ЕАД, клон Т., ЕИК
8311600780108, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П.“ № 3, кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението, извършено със Заповед № 100/17.06.2019г., издадена от управителя
на „Н.С.“ ЕАД, клон Т.; за възстановяване на работника-ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност „финансов контрольор” в „Н.С.“ ЕАД, клон Т.; за
заплащане на парично обезщетение за периода от 18.06.2019г. до 25.10.2019г.,
през който не е полагала труд по трудово правоотношение, общо в размер на
сумата от 5120 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 15.08.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Н.С.“ ЕАД, клон Т., ЕИК
8311600780108, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П.“ № 3,
представлявано от управителя С.Ц., на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273
от ГПК, да заплати на М.Г.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 1800,00
лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в
едномесечен срок от 26.02.2020г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.