РЕШЕНИЕ
№ 972
гр. Пловдив, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300501104 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.
№10462/19.04.2022г. депозирана от „ ТИ БИ АЙ БАНК“ЕИК *********,
чрез процесуалния представител юрисконсулт С.Р. срещу Решение
№260098/27.01.2022г постановено по гр.д.№9095/2020г. по описа на ПРС,
деветнадесети гр.с., в частта с която се отхвърля предявеният от „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, ЕИК: 131 134023 против С. Г. В., ЕГН **********с адрес с. ***
иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата над
2716,05 лв. главница до 3 252,91 лв - неизплатена главница, (заемна сума,
застраховка живот,застраховка –безработица, такса оценка на риска) по
договор за кредит от 04.10.2018 г, ведно със законната лихва, считано от дата
на подаване на заявлението по 417 от ГПК-17.01.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението; както и за сумите от 364,39 лв.(триста шестдесет
и четири лева и 39 ст.) - договорна лихва за периода 05.01.2019 г. - 05.01.2020
г.; 470,40 лв. (четиристотин и седемдесет лева и 40 ст.) - обезщетение за
забава за периода 05.01.2019 г. -08.01.2020 г., за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч. г. д. 1154/2020 г. на ПРС. С постановеният
съдебен акт в полза на С. Г. В. е присъдена сумата от 16,78 лв.,
1
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение, в
посочената част като го обжалва като неправилно и незаконосъобразно по
съображения подробно изложени в жалбата. Моли да бъде отменено
решението, в обжалваната част, като вместо това постановено ново, с което
да се уважи изцяло претенциите като основателни. Претендират се разноски,
съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна С. Г. В., ЕГН **********, чрез процесуалния
представител адв. К.К. оспорва жалбата, моли да се потвърди решението, в
обжалвавата част като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на
разноски във въззивното производство, на осн. чл. 38 ал.2 от ЗА.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните
по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При направената служебна проверка настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционно решение в обжалваната част е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението. По отношение на възприетата от
районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е
обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и
отговора към нея липсват оплаквания.
В случая по делото няма спор, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 04.10.2018г. между страните е сключен
договор за кредит, по силата на който заемодателят е предоставил на
заемателя сумата от 3000 лв. за срок до 05.01.2020 г. Лихвения процент е
19,37% начисляван ежемесечно върху остатъчния размер на главницата на
база 30 дни в месеца и 365 дни в годината, а ГПР е в размер на
44,80 %. Дължи се заплащане на застраховка „Банк Комбо Живот“ в размер
2
на 148,50 лв.; застраховка –„Банк Комбо Безработица“ в размер на 151,47 лв.
и еднократна такса за оценка на риска в размер на 396.00 лв.. Общия размер
на задължението е 4190,92 лв., което се дължи на 15 месечни вноски
съобразно погасителен план всяка в размер от по 279,40 лв.
Установява се от заключението на изготвената ССЕ, което съдът
приема за компетентно и безпристрастно изготвено, че заемната сума е
предоставена на заемателя по банков път на 04.10.2018 г.. От тази сума
ответникът - заемател е погасил сума от 583,92 лв. в периода 04.10.2018 г.-
04.01.2019 г., която е погасила 443,06 лв. главница и 130,56 лв. договорна
лихва. На 19.11.2018 г. ищеца е заплатил на застрахователя премията в
размер на 151,47 лв. по застраховка “Безработица“ и на 20.11.2018 г. сумата
от 148,50 лв. по застраховка “живот“. В допълнителното заключение, вещото
лице Ш. посочва, че не може да се даде отговор по какъв начин е формиран/
изчислен/ ГПР в размер на 44.8%, както и не може да бъде определено дали
застраховка „Живот“, застраховка „Безработица“ и такса „Оценка на Риска“
са включени при определяне на ГПР.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съдът е длъжен и служебно да следи за наличие на неравноправни
клаузи в договорите с потребител, съгласно установеното съдебно начало в
гражданския процес, прокламирано в чл. 7 от ГПК, установената практика на
СЕС и ВКС. Доколкото договорът е за потребителски кредит, с оглед неговия
предмет и страни, то същият се подчинява на специалната уредба в ЗПК.
Приложимата правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който
законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на
този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11, като за
съответствието на договора с тях, съдът дължи проверка, независимо дали
има конкретни оплаквания от страните. По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита (ГПР), както и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. Процесният договор за кредит формално
съдържа посочване на ГПР, но не съдържа взетите предвид допускания,
3
използвани при изчисляването, формално е посочена и обща сума, дължима
от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора не
съответстват на действителните такива, съобразно поетите от потребителя
задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
„общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит.
В конкретният случай не е ясно по какъв начин е формиран/ изчислен/
ГПР 44.8%, нито е възможно може да бъде определено дали застраховка
„Живот“, застраховка „Безработица“ и такса „Оценка на Риска“ са включени
при определяне на ГПР.. Това обстоятелство само по себе си налага извода,
че доколкото не би могло да се определи точно какви разходи участват в
ГПР, то е налице нарушение на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което
нарушение е достатъчно за определяне на договора за недействителен на
основание чл.22 ЗПК.
Отделно от това следва да бъде отбелязано, че договорената клауза за
заплащане на еднократна такса за „Оценка на риска“ в размер от 396.00 лв.,
която подлежи на възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план, е уговорена в противоречие с разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Разходите за оценка на риска, представляват разходи,
свързани с усвояване на кредита, като задължение кредитодателя е да
осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в чиято полза се
предоставя за временно и възмездно ползване определен финансов ресурс,
като в противоречие със закона е да се възлага в тежест на длъжника такса за
оценка на платежоспособността му.
4
Гореизложеното обосновава недействителността на договора на
основание чл. 22 от ЗПК, поради което както правилно е приел
първоинстанционния съд на основание чл. 23 от ЗПК, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Ето защо като е отхвърлил претенциите за разликата над 2716,05
лв. главница до 3 252,91 лв - неизплатена главница, (заемна сума,
застраховка живот,застраховка –безработица, такса оценка на риска) по
договор за кредит от 04.10.2018 г, ведно със законната лихва, считано от дата
на подаване на заявлението по 417 от ГПК-17.01.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението; както и за сумите от 364,39 лв.(триста шестдесет
и четири лева и 39 ст.) - договорна лихва за периода 05.01.2019 г. - 05.01.2020
г.; 470,40 лв.(четиристотин и седемдесет лева и 40 ст.) - обезщетение за
забава за периода 05.01.2019 г. -08.01.2020 г., съдът е постановил правилен и
законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата като
неоснователна – оставена без уважение.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА в полза на адвокатско дружество „ Г.“ с ЕИК
********* с адрес гр. П., ***, представлявано от С. Г. осъществили безплатна
адвокатска защита на въззиваемия С. Г. В., следва да се присъди сумата от
360 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция определено по реда на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260098/27.01.2022г постановено по гр.д.
№9095/2020г. по описа на ПРС, деветнадесети гр.с., в обжалваната част.
ОСЪЖДА «ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК131134023, със седалище и
адрес на управление: гр. София, Район Лозенец, ул, „Димитър Хаджикоцев”
52-54, с ЕИК: 131 134023, представлявано от изпълнителните директори Н. Г.
5
С. и А. Ч. Д. да заплати на адвокатско дружество „ Г.“ с ЕИК ********* с
адрес гр. П., ***, представлявано от С. Г. сумата от 360.00 лв./триста и
шестдесет лева/ с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
В необжалваната част, Решение №260098/27.01.2022г постановено по
гр.д.№9095/2020г. по описа на ПРС, деветнадесети гр.с е влязло в законна
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6