Решение по дело №340/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 131
Дата: 18 октомври 2022 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20223000500340
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Варна, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

М. Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20223000500340 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производството е образувано по въззивна жалба, подадена
от Е. П. К. от гр. Русе чрез процесуалните си представители адв. М. Б. и адв.
С.М., срещу решение № 93/08.06.22г. по гр.д. № 2/22г. на ОС-Разград, с което
са отхвърлени исковете й за осъждането на ответника Община Кубрат да й
заплати обезщетение за причинени имуществени вреди – претърпени загуби в
размер на 1 958.13 лв. и неимуществени вреди – болки и страдания в размер
на 60 000 лв., от настъпило увреждане на 24.08.2021 година, изразяващо се в
счупване на дясна тазобедрена става и дясна гривнена става в резултат от
подхлъзване пред чешма, находяща се пред площада на читалище „Напредък“
в с. Юпер, общ. Кубрат, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното им заплащане.
Счита се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е
постановено при допуснати сериозни процесуални нарушения и неправилно
прилагане на материалния закон. Поддържа се, че съдът е интерпретирал
избирателно събраните по делото доказателства, без да ги подложи на
сериозен анализ, за да отсее достоверното от недостоверното. Направен е
1
обстоен анализ на гласните и писмените доказателства по делото, за да се
обоснове поддържаната от въззивницата теза, че обичайното състояние на
самата селска чешма и територията около нея (непочистена от кал и водна
растителност повърхност и без предупредителни, указателни или
ограничителни табели или съоръжения) не съответства на изискуемото се
състояние за нейното безопасно ползване за нуждите на населението от
селото и от други населени места, поради което единствено поради
неположените в необходимия обем и с необходимия интензитет усилия за
поддържането на тази общинска собственост са настъпили уврежданията при
ищцата. Сочи се, че по делото не са събрани доказателства ищцата да не е
проявила нужната грижа за собственото си здраве, за да се приеме, че
претърпените от нея вреди са в резултат и на нейното поведение. Претендира
се отмяна на решението и уважаване на предявените искове, ведно с
присъждане на разноските по делото, а в полза на адв. Б. – и адвокатско
възнаграждение за двете инстанции на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Община Кубрат чрез гл. юр.к. Св. К., с който същата е
оспорена като неоснователна. Сочи се, че наличието на вода около чешмата в
с. Юпер съставлява обичайна ситуация, която не може да бъде определена
като състояние, което е опасно за движението на хората в този участък.
Поддържа се, че ищцата не е посочила определена правна норма, която да е
нарушена от служителите на общината, нито пък конкретни факти, които да
доказват необходимост от извършването на текущ ремонт или на действия по
поддържането, които да не са били осъществени от служители на ответника.
Изцяло се споделят изводите на първоинстанционния съд за липсата на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, основани на
събраните по делото доказателства. Отделно от това се сочи, че
претендираният размер на обезщетението е изключително завишен и
недоказан, тъй като ищцата се е движела около чешмата без нужното
внимание и без нужната житейска предпазливост. Претендира се обжалваното
решение да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските.
В открито съдебно заседание страните чрез процесуалните си
представители поддържат изразените във въззивната жалба и в отговора й
становища въз основа на изтъкнатите правни съображения.
2
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от
фактическа страна:
С подадената на 04.01.22г. искова молба от Е. П. К. са наведени
твърдения, че на 24.08.21г. отишли със сина си В. на чешмата, която се
намира в центъра на с. Юпер, общ. Кубрат, разположена на площада пред
читалище „Напредък“, за да изперат килимите си. Описва, че чешмата и
пространството около нея са добре обособени с изградени стъпала, а
площадката пред чешмата е с шахти за оттичане на водата. Крайната част на
площада представлява и тротоар на минаващата покрай чешмата ул. „Вежен“,
а освен това чешмата има и специално място за пране на черги и килими.
Ищцата и синът й се екипирали подходящо с работни дрехи и гумени ботуши
и отивайки на място са поставили чергите в коритото, за да се накиснат. През
това време ищцата говорила със заварената на място тяхна съселянка – П.С.,
която перяла. Ищцата много внимателно пристъпвала, но въпреки това
внезапно се подхлъзнала на настилката пред чешмата, която в този момент
била наводнена и зеленясала от развилата се растителност. К. паднала на
дясната си страна и изпитала силни болки в дясната ръка и десния крак.
Синът й я откарал с колата си в болнично заведение в гр. Русе, където се
установило наличието на счупвания на дясната китка и на дясната бедрена
кост. Още същия ден под местна анестезия е била извършена репозиция на
китката, а на 26.08.21г. под локална анестезия е била извършена операция на
бедрото с поставяне на метални импланти. Отново била извършена репозиция
на гривнената става и обездвижена с циркулярен гипс. Лечението в болницата
продължило до 31.08.21г., но и след изписването болките били силни. Тъй
като ищцата не е можела да се обслужва сама, наложило се внучката й Е. да
напусне работа и да поеме изцяло тези грижи. На 11.09.21г. е започнал
рехабилитационен курс, но въпреки подобрението, пълно възстановяване на
функцията на крайниците не е било постигнато, защото е било предписано
ищцата да не стъпва на долния си крайник поне 2 месеца, а и ползването на
проходилката е било невъзможно поради травмата на дясната ръка. В края на
м. октомври 2021г. била снета гипсовата имобилизация на китката и това е
позволило извършването на движения с помощни средства. Въпреки това
кракът бързо се изморявал, болките се изостряли и в двата травмирани
крайника. Всичко това се отразило на ежедневието и емоционалния баланс на
ищцата, тъй като вече не може да се справя с домакинската работа, която
3
преди това изцяло сама е извършвала. Чувствала се зависима и излишна в
общия дом, както и гузна затова, че внучката й е била принудена да напусне
работа, за да полага грижи за нея. Ищцата престанала да се среща с
приятелки, както и да се грижи за къщата и градината в с. Юпер. Счита се, че
претърпените травми и негативни изживявания са резултат от
неизпълнението на нормативните изисквания от служителите на община
Кубрат, тъй като описаната чешма и площада пред нея са публична общинска
собственост и собственика им следва да управлява общинските имоти в
интерес на населението и с грижата на добрия стопанин (л. 3, ал. 2, т. 3 от
ЗОбС, § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 11 от ЗОбС). Неполагането на грижи
е довело да запуснатост на общинския имот, което го е направило и опасен за
гражданите. Липсвали са и предупредителни или забранителни надписи
върху чешмата относно начина на нейното ползване. Във връзка с
проведеното лечение ищцата е направила следните разходи за закупуване на
медицински изделия, медикаменти и плащане на такси и услуги: за метален
имплант – 1 700 лв.; потребителска такса за болничното лечение – 40.60 лв.,
за медикаменти – 169.84 лв., за памперси – 27.69 лв. и за болничен транспорт
– 20 лв., общо 1 958.13 лв. Отправените искания са да бъде осъдена ответната
община да заплати на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането 24.08.21г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1
958.13 лв. като обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на последния направен разход на 19.09.21г. до
окончателното й изплащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба с който същата е
била оспорена като неоснователна. Посочено е, че няма доказателства
процесната чешма да е била актувана като публична общинска собственост и
дали преди това е била държавна, за да е налице хипотезата на § 7 от ПЗР на
ЗМСМА. Нямало и доказателства дали коритото на чешмата е било
обособено за битови нужди освен за водопой на животни. Сочи, че до датата
на инцидента и след тази дата не са постъпвали сигнали от граждани относно
влошено състояние на чешмата, а освен това кметът на с. Юпер редовно е
изисквал от кмета на община Кубрат отпускането на парични средства за
закупуването на почистващи и избелващи препарати за почистване и
обеззаразяване на чешмата, което и е било извършвано. Поддържа се, че в
4
случая инцидентът е настъпил вследствие на непроявената от ищцата
общожитейска предпазливост относно нейното здраве, а не от действия или
бездействия на служители на ответната община. Счита се, че предявеният
размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен спрямо
претърпените вреди, а претендираното обезщетение за имуществени вреди е
недоказано. Претендирало се отхвърляне на исковете и присъждане на
разноските по делото.
Към исковата молба са представени издадените от съответните лечебни
заведения медицински документи във връзка с лечението и рехабилитацията
на ищцата, вследствие на настъпилия на 24.08.21г. инцидент – падане на
земята след подхлъзване при пране на килими (епикризите на л. 8-11),
амбулаторен лист за преглед от ортопед-травматолог от 15.11.21г. и
доказателства за извършването на разходи за медицински изделия,
медикаменти и такси (л. 12-24).
От изслушаното пред първата инстанция заключение на СМЕ, което
настоящият съд кредитира като обективно и компетентно дадено въз основа
на проверените медицински документи (вкл. и приобщената по делото
история на заболяването № 14972/21г. на УМБАЛ „Канев“ АД, гр. Русе – л.
84-111) и извършен на 14.04.22г. преглед на ищцата от вещото лице, се
установява следното: Е. К. е постъпила в болничното заведение на 24.08.21г.
и изписана на 31.08.21г. с окончателна диагноза „Пертрохантерна фрактура на
дясна бедрена кост. Фрактура на дясна лъчева кост“. При От снетата
анамнезата се установява, че пострадалата е заявила, че докато перяла килими
се подхлъзнала и паднала, оплаквала се от болки на дясна ръка и дясна ТБС.
В деня на постъпването е била репозирана по спешност под рентгенов
контрол и имобилизирана в циркулярна гипсова имобилизация дясна
гривнена става. На 26.08.21г. е била оперирана фрактурата на десен долен
крайник – остеосинтезис металика на дясна ТБС под Рьо контрол.
Постоперативният период е протекъл добре с фебрилитет в първите няколко
дни. Изписана е била с подобрение. За периода от 11.09.-18.09.21г. ищцата е
била хоспитализирана в болнично заведение за рехабилитация на дясната
ТБС. Постъпила е с болки, подуване, ограничена подвижност на ставите –
тазобедрена и гривнена, намалена мускулна сила по цялата кинетична верига
за десен долен крайник. Невъзможна самостоятелна походка. При
изписването е констатирано подобрение в кинезиологичния и ортопедичен
5
статус и без медицински риск от приключване на болничното лечение. В
издадената епикриза от 28.09.21г. от доктор Велев – ОПЛ е отразено освен
счупванията на двете стави, но и артериална хипертония ІІ степен, сърдечна
форма, умерено протичане и други видове стенокардия. С ЕР №
91305/11.12.21г. на ТЕЛК МБАЛ-Кубрат ищцата е освидетелства, като й е
опредЕ. 50% НТР за 1 година, вследствие на счупването на бедрото. В
амбулаторен лист от 05.04.22г., издаден от д-р В. специалист ортопед-
травматолог е отразено обективното състояние на ищцата: силно затруднена
походка и куцане с десен долен крайник. Придвижване с едно помощно
средство – бастун. Ограничени и болезнени движения в дясна ТБС.
Консолидирала фрактура и стабилен имплант. Дясна гривнена става –
посттравматична деформация, болки при натоварване, ограничена дорзална
(откъм гърба) и воларна (към дланно) флексия (сгъване). Трайно увредена
функция. Намерени са остеопоротични промени при образното изследване на
дясната гривнена става. От извършената справка за оказаната на ищцата
извънболнична и болнична помощ за периода от налични данни до 24.08.21г.
е било установено, че на 11.12.19г. е отразено хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност. Поради това заболяване ищцата е
пролежавала в болница за периодите от 12-14.12.2019г.; 23-26.10.20г.
Вещото лице е посочила, че ищцата се придвижва с изразена
анталгична (срещу болката) походка и куцане, служи си с бастун и се
подкрепя от придружител; наблюдава се наклон на торса вляво; сяда и става с
усилие, придружено с болка в дясна ТБС; след изправяне – нестабилност във
вертикализацията – пренася тежестта върху левия крак, невъзможен
моноподален стоеж за десния крак, придвижва се с малки крачки; ограничени
и болезнени движения в дясна ТБС във всички равнини; по-малък обем на
мускулна маса на десния крак; изразена асиметрия в анатомичния вид на
дясна киткова област – видимо изкривяване на предмишницата към
външностранично под ъгъл 45 градуса, намалена мускулна маса на дланно-
киткова-предмишична област, сравнено с лява ръка; намалена мускулна сила;
силно ограничени движения при сгъване, разгъване и въртене.
Въз основа на всичко установено по-горе вещото лице дава заключение,
че при инцидента на 24.08.21г. ищцата е получила пертрохантерна фрактура
на дясна бедрена кост и фрактура на дясна лъчева кост в далечната част.
Първата фрактура обичайно се получава от удар в областта на големия въртел
6
при падане или усукване на тялото при фиксиран крайник, а второто счупване
– при падане с упор на разгъната или сгъната ръка. В случая приземяването е
станало по/към десния кант на тялото. Проведените лечения и рехабилитация
са били правилни, своевременни и в пълен обем – съответно на правилата на
добрата клинична практика, респ. медицински стандарт. Към момента все
още са налице спонтанни – при натоварване и при влошаване на времето
болки, които няма да отшумят. Експертът счита, че пълно възстановяване на
двигателната функция (обем и сила на движенията), възможността за
пълноценно използване на десните крайници е невъзможно – винаги ще има
болки и неудобства в ежедневните дейности, които влошават качеството на
живот. Налице е и посттравматична остеопороза, което повишава риска от
фрактури. Не може да се изключи и вероятността за последваща трайна
деформация на гръбначния стълб от продължителната анталгия. Вещото лице
сочи, че само когато кръвното налягане е много високо, то може да бъде
съпроводено от осезаеми симптоми като замъглено зрение, обърканост,
замайване, световъртеж, гадене, кървене от носа, сънливост, повръщане,
отпадналост, но в случая липсват данни за такива симптоми към момента на
инцидента и последният не е вследствие на хипертоничната болест на сърцето
при ищцата.
По делото е разпитана като свидетел посочената в исковата молба П.С.,
която е съселянка на ищцата. Същата излага, че тя е перяла в едното корито
на селската чешма, която е в центъра на с. Юпер, когато ищцата дошла със
сина си. Е. била обута с ботуши и след като оставила килима си да се кисне,
започнала да говори със свидетелката, която през това време търкала своето
пране. Ищцата се обърнала докато двете говорили и паднала; започнала да
пищи. Свидетелката и синът й я настанили в колата. Свидетелката сочи, че е
било много хлъзгаво и имало нещо зелено. Споделя, че много хора ходят да
перат на чешмата, като преди това на чешмата е перяла друга жена, която си
заминала преди да дойде Е. На чешмата не е имало надписи, че е забранено
влизането в чешмата, че е хлъзгаво. Свидетелката споделя, че също е паднала
на чешмата, но по-късно през същата година. Не е информирала никого за
своя инцидент. Описва, че на чешмата има две корита за прането, но има и
малки, в които тече водата от чешмата и се оттича в коритата. Е. е паднала
извън коритото, което е било по-малкото от двете.
7
По делото са снети и показанията на сина на ищцата В.Г., които съдът
преценява с оглед неговата заинтересованост в нейна полза. Същият сочи, че
двамата с майка си отишли на чешмата да перат килими преди обяд. Около
чешмата било в окаяно състояние, тъй като имало авария и от коритата
излизала водата. Използвали малкото корито като килимите били сложени да
се киснат от свидетеля, тъй като той не позволил на майка си да му помага,
защото тя е възрастна и слабичка жена. Тя била обута с гумени ботуши и в
момента, в който опитала да се обърне към колата, където бил свидетеля, се
подхлъзнала и паднала на дясната си страна върху крака и ръката си.
Започнала да пищи и плаче. С помощта на П. свидетелят я качил в колата и я
откарал в болницата в гр. Русе. Преди инцидента Е. си е била добре, шетала в
къщи и поддържала домакинството, в което тя живее със свидетеля и двете
му пълнолетни деца, нейни внуци. След падането майка му имала силни
болки като повече я болял кракът. След инцидента Е. не могла да става от
леглото и да се грижи сама за себе си, което наложило внучката й да напусне
работата си и да поеме грижите. В началото майка му не могла да ползва
проходилката, защото не е могла да си движи ръката. В банята я вкарвали със
стол и едва след около 4-5 месеца след операцията (около Нова година)
ищцата започнала да се движи по малко, но само в къщи.
Разпитана по делото е и внучката на ищцата – Е.В.С., чиито показания
съдът преценява с оглед нейната заинтересованост в полза на баба й. Същата
споделя, че за да полага грижи за баба си след инцидента се наложило да
напусне работа. Баба й изпитвала болки в крака и ръката си и след
изписването от болницата не можела нищо да прави сама. Това продължило и
след рехабилитацията – докъм Нова година. Сочи, че след инцидента баба й
била напълно срината, защото не е свикнала да лежи – преди това тя изцяло е
полагала грижи за семейството, тъй като децата са израснали без втори
родител и тя ги е отгледала. След инцидента ищцата постоянно е плачела и не
се чувствала добре, страхувала се, че ще остане така и няма да се оправи.
Преди инцидента Е. е ходела на гости у приятелки, но сега вече не ги
посещава, тъй като не може да излиза сама. Приема го много емоционално.
Като свидетел по делото е разпитан и кметът на с. Юпер П.П., чиито
показания съдът преценява с оглед неговата заинтересованост в полза на
ответника. Същият споделя, че знае за чешмата в центъра на селото, която е
на 139 години и в миналото е била използвана за водопой на животните. Сега
8
на нея хората си перат килими. Твърди, че селската чешма се стопанисва
добре като всеки месец редовно се почиства с препарати, белина и син камък
от служители на кметството и под негово ръководство. Освен това около
чешмата се остъргвало и заливало с препарати. Кметът сочи, че освен в
коритата, хората перяли редовно и отвън, тъй като до коритата има равно
място, направено с мозайка. Никой не се е оплаквал до момента на инцидента
с ищцата. Свидетелят излага, че шахти там няма, а водата се оттича в
рекичката и заминава директно. Не е поставена указателна табела за какво
може да се ползва чешмата, но водата й се ползва от хората и за пиене и за
пране на килими през лятото. Наскоро сложили предупредителни табели с
надпис за хлъзгав под.
Свидетелката С.Й. е хигиенист в кметството на с. Юпер и поради това
съдът преценява показанията й с оглед нейната заинтересованост в полза на
ответника. Същата сочи, че някои хора си поят животните на чешмата в
центъра на селото, а други хора идват да перат килими и черги. Налице е
забрана само за миене на коли. Излага, че служителите от кметството
почистват чешмата с белина, със син камък и с телени четки, както и със
стъргало около чешмата, тъй като се образувал зелен мъх. Тези дейности се
извършвали в месеца по два пъти под контрола на кмета на селото. При
почистването се включвали и други хора на доброволни начала, вкл. и
свидетелката П.С. Отрича около чешмата да е имало кал, тъй като е
циментова мозайка, освен ако някой не внесе кал с обувките си.
При изслушването на ищцата в първото с.з. пред съда на 16.03.22г.
същата е заявила, че тя е била обута с черни гумени ботуши и е влязла в
коритото да пере килима. Оставила го в малкото корито да се накисне и
излязла от коритото. П. била на другото корито, а синът й бил наблизо.
Решила да направи една стъпка, но тъй като било кално, изведнъж паднала и
не помни нищо. Сочи, че мястото не се поддържа от кметството, тъй като
имало кал и нямало къде да се стъпи. Отрича да има други заболявания и да е
приемала лекарства.
Видно от представените от ответника документи (л. 46-47), че на
13.04.21г. и на 11.10.21г. кметът на с. Юпер е отправил искания под формата
на заявки до кмета на община Кубрат за отпускане на средства за нуждите на
кметството на селото, вкл. и за измиването на селската чешма – белина, син
9
камък и кислол с посочени количества.
Съобразно установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
С оглед наведените твърдения и отправения петитум, правната
квалификация на предявения иск е по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
претендира се отговорност на възложителя на работата за вреди, настъпили
при или по повод изпълнението на тази работа от изпълнителя.
Уредената в нормата на чл. 49 от ЗЗД обективна отговорност на
възложителя на работата, предпоставя установяването от ищеца, че
физическо лице или лица, които са действали въз основа на възлагането на
ответника, и при или по повод на възложената работа, му е причинили със
своите действия или бездействия вреди. Или, в случая се изисква наличието
на предпоставките на хипотезата на генералния деликт, уреден в чл. 45, ал. 1
от ЗЗД, ведно с възлагането на работата от ответника на деликвента, от която
работа са произлезли вредите.
Страните по делото не спорят, че чешмата, където е настъпил
инцидента се намира на площада на селото и се използва за задоволяване на
нуждите на населението от питейна вода. Освен това хората от с. Юпер и от
околните му населени места използват чешмата и за пране на килими и черги.
Не е спорно по делото и че грижата за поддържането и почистването на
чешмата се осъществява от служителите на кметството в с. Юпер.
Разположението на това водно съоръжение, неговите характеристики и
предназначението му го определят като публична общинска собственост и
това произтича от нормите на § 7, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 19,
ал. 1, т. 4, б. „а“ от ЗВодите. Съобразно нормата на чл. 11 от ЗОбС имоти и
вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в
общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. В
случая това стопанисване е било възложено на кмета на селото, а от него на
съответните служителите на кметството, което се подкрепя от показанията на
свидетелите П. и Й., както и от писмените доказателства за отправени
искания за отпускане на средства за закупуването на почистващи и
обеззаразяващи препарати.
Съобразно нормата на чл. 28, т. 1 от Наредба № 1 за обществения ред в
Община Кубрат (обнародвана на 06.06.2008 г. в интернет сайта на общината;
10
изм. с Решениe № 522 от Протокол № 39/29.07.2011 г.; изм. с Решениe № 9 от
Протокол № 2/27.11.2015 г.; изм. с Решениe № 48 от Протокол №
5/24.02.2020г.; изм. и доп. с Решениe № 181 от Протокол № 15/27.01.2021 г.),
наложена е забрана за прането на черги, килими и други и изливането на
нечисти води при поддържане на търговски обекти и жилищни сгради по
тротоари, улици, площади и други обществени места. Тъй като чешмата в
центъра на с. Юпер се намира на самия площад на селото и площадката пред
чешмата (крайна част на площада) представлява и тротоар на главната улица
„Вежен“ (така от описанието в исковата молба), то се налага извода, че
ищцата е нарушила въведената с общинската наредба забрана като не е
следвало да извършва пране на килимите си на процесната чешма (която е за
задоволяване на питейните нужди на населението, а не е създаден обект за
пране на черги и килими), поради което и настъпилите при тази дейност
вреди не следва да се обезщетяват. Само на това основание предявените
искове са неоснователни.
Но ако не се сподели горният решаващ мотив, съдът намира
допълнително и следното:
По делото се установи, че на 24.08.21г. ищцата, отивайки на чешмата за
да пере чергите и килимите си, се е подхлъзнала и е паднала до описаната
чешма в центъра на с. Юпер, при което е получила фрактури на горен и долен
десни крайници, вследствие на което е претърпяла съответното лечение,
рехабилитация и възстановителен период, съпроводени със силни болки и
страдания, значителни неудобства в ежедневието и при перспективата да не
бъдат възстановени естествените функции на крайниците – неимуществени
вреди. Отделно ищцата е била принудена и да заплаща парични средства във
връзка с проведеното лечение – имуществени вреди.
При това ако се приеме, че е допустимо прането на черги и килими на
чешмата, предназначена за задоволяване на питейните нужди на селото и
находяща се на площада му, то основният спорен въпрос по делото е дали
причината за настъпилите вредоносни последици се корени в бездействието
на служителите на кметството, на които е възложено поддържането и
почистването на чешмата, така че падането на ищцата да е в резултат на
наличието на непочистени от кални наноси и растителност повърхности или е
в резултат на непредпазливото поведение на пострадалата, или е съвкупност и
11
от двете.
От анализа на събраните по делото гласни доказателства и от
обясненията на самата ищца, дадени в с.з. на 16.03.22г., съдът приема, че на
24.08.21г. ищцата е отишла процесната чешма в центъра на с. Юпер, за да
пере килимите си. За накисването на черги и килими хората ползвали двете
обособени корита – малко и голямо. Тъй като голямото корито на чешмата в
момента се е ползвало от св. С., ищцата е накиснала килимите си в малкото
корито (в тази връзка съдът не кредитира показанията на св. В. Г., че той е
накиснал прането, тъй като св. С. сочи, че Е. си оставила килима да се кисне, а
и самата ищца излага, че тя е накиснала килима си в коритото, след което
излязла от коритото). Преди ищцата и синът й да пристигнат на чешмата, там
е имало друга жена, която си е изпрала своите килими и си е тръгнала (така
св. С.). Е.е била обута с гумени ботуши и непосредствено преди да падне е
била до коритото на чешмата и е разговаряла със св. С., която в този момент
търкала своите килими в голямото корито. С. сочи, че около чешмата е било
много хлъзгаво и е имало нещо зелено.
Кметът на селото и служителят на кметството пък излагат (макар и
показанията им най-вероятно да са повлияни от тяхната лична
заинтересованост), че чешмата редовно се почиства, вкл. и чрез изстъргване
на мъховете и растителността, която се образува от водата. Верността на
показанията им обаче косвено се подкрепя от представените заявки, като през
м. 04.21г. са заявени по-големи количества белина и син камък за селската
чешма, докато през м. 10.21г. (след активния сезон) – по-малки количества.
Изложеното от тези двама свидетели не е опровергано чрез насрещно обратно
доказване (вкл. и относно изнесеното от св. Й., че и свидетелката С. се е
включвала на доброволни начала да почиства чешмата).
Същевременно, след като към момента на пристигането на ищцата и
сина й на чешмата там вече е перяла св. С., а преди това е прала килимите си
друга жена (което най-вероятно е станало в малкото корито, в което Е. по-
късно е накиснала своите килими), следва да се очаква, че пространството
около самата чешма и около самите корита е било мокро и най-вероятно
хлъзгаво от препаратите, които са били използвани от предходното пране.
Освен това при самото накисване на килимите и чергите си ищцата споделя,
че е влязла с ботушите си в коритото, след което е излязла от него – ботушите
12
й също следва да са били мокри. Изложеното от самата ищца, че около
чешмата е имало кал и е нямало къде да се стъпи, не се подкрепят от
останалите доказателства по делото (нито св. С. сочи да е имало кал, нито
синът на ищцата споделя за наличието точно на кал и то около малкото
корито). Същевременно само в показанията на св. Спасова се излага, че е
имало нещо зелено около чешмата (без да уточнява дали това е било и около
двете използвани корита). Свидетелят Г. пък излага, че около чешмата е
имало авария и от коритата е излизала вода, считайки, че е поради запушване
на шахтите.
От горното следва, че по делото не е установено точно около коритото,
в което е накиснала килимите си ищцата, да е било кално и обрасло с мъх от
течащата вода, а напротив – установи се, че повърхността е била мокра и
хлъзгава (най-логично от прането на друга жена в същото корито и от
прането на св. С. в съседното корито), че ищцата е била обута с гумени
ботуши, които също са били мокри от влизането й в коритото, за да накисне
прането си. Поради това съдът приема, че причината за подхлъзването и
падането на ищцата не е поради неподдържането на чистотата на чешмата от
служители на ответната община, а поради мократа повърхност и мокрите
ботуши, с които е била обута ищцата – обстоятелства, естествено
съпровождащи процеса на пране на килими и черги на хоризонтална
повърхност.
Поради горното и предявените искове за обезщетение на безспорно
установените вреди, които ищцата е претърпяла от падането си на 24.08.21г.,
са неоснователни поради липсата на основен елемент от фактическия състав
на генералния деликт – причинната връзка между вредите и поведението на
служителите на ответната община.
Тъй като с исковата си молба ищцата е отправила искане за присъждане
на законна лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди,
считано от 19.09.21г. (датата на последния направен разход), а съдът е
отхвърлил искането с начален период датата на увреждането (посочена в
диспозитива като 24.08.21г.), то обжалваното решение отхвърлянето на
искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди за периода от 24.08.21г. до 18.09.21г. следва да се
обезсили като произнесено свръхпетитум.
13
По разноските за въззивната инстанция.
Въз основа на отправеното от въззиваемата страна искане за
присъждане на разноските, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение,
то на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, въззивницата следва да бъде осъдена да й
заплати сумата от 300 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 93/08.06.22г. по гр.д. № 2/22г. на ОС-Разград
в частта му, с която е отхвърлено искането за осъждането на ответника
Община Кубрат да заплати на Е. П. К., ЕГН ********** от с. Юпер, общ.
Кубрат, обл. Разград законна лихва върху сумата от 1 958.13 лв. като
обезщетение за причинени имуществени вреди, за периода от датата на
увреждането 24.08.21г. до 18.09.21г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 93/08.06.22г. по гр.д. № 2/22г. на ОС-
Разград в останалите му части, с които са отхвърлени исковете на Е. П. К.,
ЕГН ********** от с. Юпер, общ. Кубрат, обл. Разград за осъждането на
ответника Община Кубрат да й заплати обезщетение за причинени
имуществени вреди – претърпени загуби в размер на 1 958.13 лв. и
неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 60 000 лв., от
настъпило увреждане на 24.08.2021 година, изразяващо се в счупване на дясна
тазобедрена става и дясна гривнена става в резултат от подхлъзване пред
чешма, находяща се пред площада на читалище „Напредък“ в с. Юпер, общ.
Кубрат, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на
увреждането 24.08.21г. до окончателното му заплащане и ведно със законната
лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 19.09.21г. до
окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА Е. П. К., ЕГН ********** от с. Юпер, общ. Кубрат, обл.
Разград да заплати на ответника Община Кубрат сумата от 300 (триста) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
14
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез
процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за
допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15