РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. Перник, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500208 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260452/26.01.2022 г., подадена
от В. А. К., чрез адв. З. В., срещу Решение № 260011 от 10.01.2022 г.,
постановено по гр. д. № 3178/2020 г. по описа на Районен съд Перник, с което
е допуснат до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 55871.509.1360.1.1 по КККР за гр. Перник, одобрена със
заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в
сграда с идентификатор 55871.509.1360.1 по КККР за гр. Перник, с адрес ***,
2
с площ 77.33 м и прилежащите към обекта части: северно мазе № *** с площ
22
7.42 м североизточно мазе № ***, с площ 12.08 м и североизточно таванско
2
помещение № ***, с площ 26.37 м, ведно с прилежащата 1/3 ид. част от
поземлен имот с идентификатор 55871.509.1360 по КККР за гр. Перник,
между Г. С. Б., ЕГН **********, с делбена квота от 3/9 идеални части, Б. С.
П., ЕГН **********, с делбена квота от 3/9 идеални части, И. Т. П., ЕГН
**********, с делбена квота от 1/9 идеални части, В. А. К., ЕГН **********, с
делбена квота от 1/9 идеална част и А. А. В., ЕГН **********, с делбена квота
от 1/9 идеална част.
В жалбата се излагат подробни възражения срещу формираните изводи
от първоинстанционният съд, като се анализират подробно свидетелските
показания, събрани в хода на производството пред районния съд. Иска се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен
искът за допускане до делба на процесния имот. Претендират се и заплатени
1
съдебно - деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба с вх.
№ 260988/24.02.2022 г. от Б. С. П., чрез адв. Г. Б.. Сочи, че постановеното
решение е правилно, поради което жалбата следва да бъде оставена без
уважение. Относно направените доказателствени искания и представените
доказателства въззиваемият възразява, че същите са недопустими.
Постъпил е отговор на въззивна жалба с вх. № 261280/15.03.2022 г. и от
Г. С. Б., чрез адв. И.К., в който изразява становище за неоснователност на
жалбата, а решението сочи за правилно и законосъобразно постановено.
Излага доводи в подкрепа на формираните изводи на съда, като прави анализ
на свидетелските показания. Моли съда за потвърждаване на решението и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на
страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира
следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен
състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции,
поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК при проверка на правилността му,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на
императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР
1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав
намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск за делба. Производството е за
делба във фазата на допускането.
Образувано е по искова молба на Г. С. Б. и Б. С. П. срещу И. Т. П., В. А.
К. и А. А. В., с която се иска да бъде извършена делба на самостоятелен обект
с идентификатор 55871.509.1360.1.1 по КККР за гр. Перник, одобрена със
заповед № РД- 18-91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в
сграда с идентификатор 55871.509.1360.1 по КККР за гр. Перник, с адрес ***,
с площ 77, 33 кв.м. и прилежащите към обекта части: северно мазе № *** с
площ 7,42 кв.м., североизточно мазе № ***, с площ 12,08 кв.м. и
североизточно таванско помещение № ***, с площ 26,37 кв.м., ведно с
прилежащата 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор 55871.509.1360
по КККР за гр. Перник, при квоти за ищците по 3/9 ид. части и ответниците по
1/9 ид. част.
В исковата молба се твърди, че общият наследодател на страните по
делото В. С.Г., починала на ***, е придобила собствеността върху описания
недвижим имот, въз основа на съдебна делба от 1985 г. Ищците са деца на
общия наследодател, а ответниците наследници - на техния брат А. С. П.,
починал на ***
Ответниците оспорват исковата претенция, като поддържат, че
съделителите не са съсобственици на имота. В отговорите на И. Т. П. и В. А.
К. се твърди, че последната въз основа на придобивна давност е придобила
правото на собственост върху имота. Твърди се, че неформално В. С.Г. е
дарила делбения имот на В. А. К.. Сочат, че бабата не е ползвала имота от
1990 г., когато е отишла да живее в ***. Етажът е бил негоден за живеене и
2
ползван като склад-работилница, а една стая е била ползвана като гараж.
Поддържат, че с оглед прекрасните отношения между ответницата В. С. и
нейната баба, последната й дарила имота, който заедно със съпруга си
преустроила в жилище и от 2004 г. се нанесла да живее в него.
Не е спорно по делото, че делбеният имот е възложен в дял на В. С. К. по
силата на постигната съдебна спогодба, одобрена с определение от 12.09.1985
г. по гр.д. № 915/1985 г по описа на РС-Перник. Със спогодбата на Б. С. П. е
предоставен първия етаж от процесната сграда, а на А. С. П. - втория етаж от
сградата.
Видно от удостоверение за наследници В. С.Г. е починала на *** и
оставила за свои наследници Г. С. Б. (дъщеря), Б. С. П. (син) и А. С. П. (син).
А. С. П. е починал на *** и оставил за свои наследници И. Т. П. (съпруга), А.
А. В. (дъщеря) и В. А. К. (дъщеря).
След връщане на делото от ВКС за ново разглеждане от ОС – Перник,
настоящият състав, с оглед на твърденията, изложени във въззивната жалба за
допуснати процесуални нарушения от районния съд, непълния доклад и
неразпределената доказателствена тежест и неуказаното задължение на К. от
съда, включително за проверка и установяване на пълна достоверност на
събраните гласни доказателства, е допълнил изготвения доклад, в частта
относно разпределението на доказателствената тежест на страните, като е
указал на страните какви факти и обстоятелства следва да доказват.
По делото са приети като доказателства приложени от В. К. писмени
доказателства, установяващи промяна в постоянния й и настоящ адрес през
2009 г., а именно: удостоверение изх. № *** за промени на постоянен адрес,
удостоверение изх. № *** за постоянен адрес, удостоверение изх. № *** за
настоящ адрес, предварителен договор за покупко - продажба от 18.04.2006 г.,
справка от Агенцията по вписванията, удостоверение изх. № *** за семейно
положение, съпруг и деца, удостоверение изх. № *** за настоящ адрес и
препис-извлечение от домова книга.
В производството пред районен съд са събрани гласни доказателства
чрез разпит на две групи свидетели. Първата група свидетели /Д., Б. и Т./,
ангажирани от ищците, възпроизвеждат в показанията си факта, че общата
наследодателка е живяла на сутеренния етаж, като тези свидетели нямат
непосредствени впечатления къде е живяла същата непосредствено преди да
почине.
Втората група свидетели /М., В., Г., В. и Г./, ангажирани от ответниците
В. К. и А. В., установяват, че общата наследодателка е предоставила
процесния сутеренен етаж на внучката си В. и на нейния съпруг, за да го
преустроят и заживеят в него, като е налице противоречие в показанията им
относно момента, в който това е било извършено.
Първоинстанционният съд е анализирал подробно същите. Кредитирал е
показанията на втората група свидетели, като е посочил е, че същите са
непротиворечиви относно обстоятелството, че ответницата и съпругът й са
преустроили процесния етаж от гараж и работилница в жилище, като
ремонтните дейности са извършвани последователно във времето. Тези
показания са непротиворечиви и относно факта, че в даден момент на всеки от
тях е станало известно от бабата, че тя е предоставила имота на своята внучка.
Отчел е противоречието между показанията на свидетелката М. относно
годината, в която ответницата В. К. е заживяла в имота и показанията на
останалите свидетели Г., В., Г. и В.. Съдът е дал вяра на показанията на
първата свидетелка относно това обстоятелство, защото единствено тя е
споделила, че е виждала Г. Б. и Б. П. в имота, което съответства и на
показанията на свидетелите Т., Б. и Д.. Останалите свидетели - съседи, от тази
група твърдят, че не са виждали ищците, а някои от тях не ги и познават.
Същевременно те твърдят първо, че са провели разговор с бабата, когато се е
върнала от село след земетресението - 2012 г., в който тя им разказала за
намерението си да дари имота на внучката си, като после поясняват, че това тя
им казала през 2004-2005 г. /св. В./ или преди 15-16 години /св. Г./. Свидетелят
3
В. пък сочи, че подобно изявление бабата е направила преди да отиде на село
/преди 2012 г./, а от другите показания става ясно, че тя през 2012 г. се е
върнала оттам. Съдът е съобразил изложеното и основавайки се на
непосредствените си възприятия при изслушване на свидетелите, не е
кредитирал показанията на тези свидетели в описаната им част, тъй като
същите не са последователни, поднесени са като предварително заучена
информация и свидетелите не ги свързват с конкретно странично събитие,
което да обоснове точен времеви спомен. Обосновал е извод, че общата
наследодателка е предала владението чрез конклудентни действия на
ответницата през 2012 г. От този момент тя е установила самостоятелна
фактическа власт с намерение за своене на имота.
За установяване началото на осъществената придобивна давност в
настоящото въззивно производство, освен приетите писмени доказателства, са
разпитани и по един свидетел на всяка от страните. От показанията на С.С. се
установява, че действително преустройството на процесния имот е извършен
от В. К. и нейния съпруг през 2004 г. – 2005 г., като през този период бабата не
е живяла там. След 2012 г. същата се е върнала и е живеела на третия етаж.
Това съответства и на събраните в първата инстанция гласни доказателства.
Според свидетеля В.Й., никой не е живеел на приземния етаж през 2005
г. – 2006 г. Бабата се е завърнала в имота едва през 2012 г. и е заживяла на
приземния етаж. Не успява да опише какво точно представлява етажа, в който
е живяла. Не успява да посочи кога точно е посещавал имота и кого е срещал в
него.
От извършената очна ставка между двамата свидетели се установява, че
свидетелят С.С. дава по – ясни, конкретни и последователни показания за
фактическата обстановка. Неговите показания кореспондират, както с
изслушаните в първата инстанция свидетелски показания на втората група
свидетели /М., В., Г., В. и Г./, ангажирани от ответниците В. К. и А. В., така и с
приложените писмени доказателства за времето кога В. е променила адреса си
на адреса на процесния имот и е заживяла в него, както и по отношение в кой
период свидетелите са живеели в съседство на имота.
При така установеното от фактическа страна, с предмет, очертан от
въззивната жалба, от правна страна въззивният съд намира следното.
За да постанови атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е
приел, че имотът е запазил наследствения си характер, не е станал
изключителна собственост на жалбоподателката и понастоящем е съсобствен
между всички съделители по делото, които са пълният кръг от наследници по
закон на общия наследодател В. С.Г. (починала на ***), поради което е уважил
предявения иск и допуснал делба на процесния недвижим имот между
страните по делото при посочените квоти. Този извод, направен от
първоинстанционният съд, не се споделя от настоящия съдебен състав.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че спорният по делото
въпрос е дали В. А. К. е установила такова владение върху имота, годно да я
направи негов изключителен собственик - въз основа на изтекла в нейна полза
придобивна давност. Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства води до извода, че жалбоподателката е установила такова
владение върху имота, годно да я направи негов изключителен собственик -
изтекла в нейна полза придобивна давност, т.е. ответницата В. А. К. е
изключителен собственик на процесния недвижим имот, поради което
предявеният иск за делба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като е
достигнал до други изводи първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено и постановено друго по
същество, с което се отхвърли предявения иск за делба.
Страните по делото са пълният кръг наследници на В. С.Г. (починала на
***). От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че В. К.
е живеела заедно с родителите си на третия етаж, след което около 2003-2005 г.
заедно със съпруга си Л. започнали да ремонтират и преустрояват в жилище
приземния/сутеренния етаж на жилищната сграда (процесния имот) -
4
свидетелите М. В., Н. Г., Б. В. и С.С.. Свидетелите Д. Т. М., Б. С. В., Н. С. Г.,
М. М. В., Е.Й. Г. заявяват категорично, че в квартала се знаело, че този имот е
на В. К.. Нито един от свидетелите не посочва ищците да са посещавали имота
или да са заявявали по някакъв начин собственически претенции по
отношение на същия. Г. С. Б. още през 80-те години се преместила да живее в
апартамент в друг квартал на ***. Посещавала своята майка, която гледала
сина й, роден през 1975 г. Няма никакви данни след като общата
наследодателка на страните В. Г. се е преместила около 1990 г. да живее в ***,
да е посещавала имота и да е демонстрирала собственически права върху него.
Същото е относимо и по отношение на другият ищец Б. С. П.. Същият е
ползвал имота по времето, когато той е бил гараж, но няма никакви данни да е
влизал и ползвал преустроения в жилище сутеренен/приземен етаж. Или най-
късно от 2005 г. до момента на завеждане на иска е изтекъл период от време,
далеч надхвърлящ минимално установеният в чл. 79, ал. 1 от ЗС, за
придобиване на един имот по давност. От събраните по делото гласни
доказателства може да бъде направен категоричният извод, че единствено и
само въззивницата е упражнявала фактическа власт върху имота след 2005 г.
Тя заедно със съпруга си е извършила всички преустройства в процесния имот
и доколкото няма данни за противното, следва да се приеме, че е действала от
свое име, единствено за себе си, в качеството си на собственик на имота. Също
така е безспорно, че в нито един момент до датата на подаване на исковата
молба ищците не са оспорили установеното еднолично владение на В. К.
върху процесния имот. Това, че останалите сънаследници не са се опитали да
се ползват от общия имот през един период от време от почти 15 години, през
който период В. А. К., се е ползвала от същия, е основание да се направи
извода, че този наследник е демонстрирал пред останалите наследници
собственическите си намерения и че е ползвала този имот по начин, който
показва, че го счита като свой. В подкрепа на извода на съда, че въззивницата
В. К. е придобила собствеността на процесния имот по давност е и факта, че
след като се е завърнала от *** в ***, наследодателката на страните В. Г. се е
нанесла да живее на третия етаж на сградата, а не в партерния такъв въпреки,
че за един възрастен човек е много по-удобно да не използва стълбище за да
стигне до жилището си.
Предвид изложеното съдът намира, че най-късно от 2005 г. въззивницата
В. А. К. е установила своята фактическа власт върху процесния имот и е
упражнявала владение до датата на подаване на исковата молба, което е било
известно на останалите сънаследници, не е смущавано от никого в
продължение на повече от 10 години, с което е придобила имота по давност.
Т.е процесният имот е изключителна собственост на ответницата в
производството В. А. К., не е налице съсобственост върху него между ищците
и ответниците, поради което предявеният иск е неоснователен, недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното
производство следва да останат в тежест на ищците, които следва да бъдат
осъдени да заплатят на В. А. К. сумата от 800 лв. платен адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на жалбоподателката В. А. К. следва да
се присъдят сторените разноски за въззивното производство в размер на
1025,00 лв. Няма данни за претендирани и сторени разноски в касационното
производство и допълнителни разноски в настоящото. Не е представен списък
по чл. 80 от ГПК от нейна страна.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260011 от 10.01.2022 г., постановено по гр.д. №
3178/2020 г. по описа на Районен съд - Перник, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
5
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Г. С. Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и Б. С. П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
И. Т. П., ЕГН **********, с адрес ***, В. А. К., ЕГН **********, с адрес ***,
и А. А. В., ЕГН **********, с адрес ***, иск за делба на следния недвижим
имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор 55871.509.1360.1.1 по
КККР за гр. Перник, одобрена със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изп.
директор на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор 55871.509.1360.1 по
КККР за гр. Перник, с адрес ***, с площ 77,33 кв.м. и прилежащите към
обекта части: северно мазе № *** с площ 7,42 кв.м., североизточно мазе №
***, с площ 12,08 кв.м. и североизточно таванско помещение № ***, с площ
26,37 кв.м., ведно с прилежащата 1/3 ид. част от поземлен имот с
идентификатор 55871.509.1360 по КККР за гр. Перник, при квоти за ищците
по 3/9 ид. части и ответниците по 1/9 ид. част, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г. С. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, и Б. С. П., ЕГН
**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на В. А. К., ЕГН **********, с
адрес ***, сума в размер на 1825,00 лв. направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
датата на уведомяване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6