Решение по дело №2123/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1120
Дата: 28 септември 2017 г. (в сила от 28 септември 2017 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20175300502123
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 1120

 

гр. Пловдив, 28.09.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав в закрито заседание  на  28.09.2017 г.в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛБорис Илиев

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Стефка Михова

                                                                                                        Катя Боева

като изслуша докладваното от съдията Ст.Михова   в.гр.д. N 2123 по описа на ПОС за 2015 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал.1,предложение последно от ГПК.

Образувано е по жалба  подадена от „Инвестстрой“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:град Смолян ,ул.“Георги Русинов“№10,чрез процесуален представител адв.Н.Т. , в качеството му на присъединен взискател,  против постановление   от 19.06.2017г. на ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824 на КЧСИ,с район на действие ПОС,по изп.д.№ 854/2015г., с което е прекратено производството по изпълнителното дело. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на  обжалваното постановление и се настоява от жалбоподателя за неговата отмяна с присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК  са постъпили писмени възражения от длъжниците по изпълнението „Зидарит“ООД,М.Ц. и М.Ц.,чрез техния пълномощник адв.Н. Т., в които се настоява за отхвърляне поради неоснователност на жалбата подадена от присъединение взискател с присъждане на сторените по делото разноски.

Съдебният изпълнител излага мотиви по обжалваното действие на основание чл. 436, ал. 3, изр. последно от ГПК.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Жалбата изхожда от легитимирана съобразно разпоредбата на чл.435, ал.1 ГПК  страна в изпълнителното производство, както е подадена в седмодневния съобразно чл.436, ал.1 ГПК срок , поради което се явява процесуално допустима.

Изп.д.№ 854 / 2015г. е образувано при ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824 на КЧСИ, на 21.03.2015г. въз основа на приложен изпълнителен лист  от 23.02.2015г., издаден на основание подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение №1067/20.02.2015г. по ч.гр.д.№ 1961/2015г на ПРС, 3 гр.с-в. По силата на същия длъжниците „Зидарит“ООД,М.Ц. и М.Ц. , са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата от 380 000 лева-дължима главница по договор за овъдрафт от 30.12.2011г.   и анекси към него ; сумата от 1688,87 лева-редовна лихва за периода 05.12.2014г.-04.12.2014г.;сумата от 10516,79 лева-  - наказателна лихва за периода 05.12.2014г. - 16.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението-17.02.2015г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.417 т.2 ГПК , както и направените съдебно-деловодни  разноски за заплатена държавна такса от 7844,11 лева и  12296,17 лв.-юрисконсултско  възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

По искане на взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД са били предприети съответните изпълнителни действия за принудително събиране на паричното вземане  от солидарните длъжници.На основание чл.458 от ГПК  в изпълнителното производство е присъединена и държавата чрез ТД на НАП ,въз основа на удостоверения за наличие на задължения,издадени от ТД на НАП-Пловдив/л.241,245 и 267 от приложеното копие на изпълнителното дело/. Въз основа на молба  с вх.№ 017014/14.01.2016г. и приложено удостоверение по чл.456 ГПК  като взискател по делото е бил присъединен и жалбоподателят „Инвестстрой“ЕООД за вземането му срещу длъжника „Зидарит“ООД  в размер от 19 123,78 лева-главница,ведно със законната лихва  върху нея от 07.06.2012г., възлизаща към 08.01.2016г. на 6 983,63 лева, както и 2 644,22 лева-такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Въз основа на подадени молби и приложени удостоверения по чл.456 ГПК  като взискатели по делото са  били присъединени и кредиторите „Матиас Бауър“ГМБХ за парично вземане по отношение на длъжника „Зидарит“ООД, както  и „Бор Ин“АД за неудовлетворено парично притезание спрямо длъжниците „Зидарит“ООД и М.Ц..

С молба вх.№40911/19.06.2017г. /л.743 от  изп.д./ взискателят „Райфайзенбанк България“ ЕАД е отправил искане до ЧСИ за прекратяването на изп.производство поради пълното погасяване на задължението от „Зидарит“ООД.

Въз основа на това искане ЧСИ се е произнесъл с обжалваното Постановление от 19.06.2017г. за прекратяване изцяло на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК.

Горната фактическа установеност налага следните правни изводи:

Присъединяването на кредитор, регламентирано в чл. 456 и сл. от ГПК, представлява встъпване на кредитор на същия длъжник във висящо изпълнително производство, образувано от друг взискател, за да бъде удовлетворен присъединеният взискател от същия имуществен обект, върху който е насочено принудителното изпълнение по висящото производство. Следователно присъединеният кредитор става страна в изпълнителното производство, която съгласно чл. 457, ал. 1 и 2 от ГПК има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, и се ползва не само от изпълнителните действия, извършени след присъединяването, но и от тези, които го предхождат

В процесния случай първоначалният взискател /банката-кредитор/ е поискал прекратяване  на изпълнителното производство поради пълното му удовлетворяване, но това е станало едва след като „Инвестстрой“ЕООД се е присъединил като взискател по делото за вземането си срещу „Зидарит“ООД.

Независимо, че „Инвестстрой“ЕООД е имало качеството на присъединен взискател, при положение, че първоначалният такъв  е бил изцяло удовлетворен,  изпълнителното производство е следвало да продължи по отношение на присъединилия се взискател, чието вземане не е било погасено,който извод се извежда  от съдържанието на казаната разпоредба на чл.457 ал.1 ГПК. В хипотезата на множество взискатели /първоначален и присъединени, било по тяхна воля, било по право/ първоначалният взискател не може по свое искане нито да спре изпълнението, нито да го прекрати, нито дори да го отложи. Ето защо изпълнителното производство не може да бъде прекратено изцяло в хипотезата на чл.433,ал.1,т.2 от  ГПК без изричното съгласие на присъединилите се взискатели. Противното би обезсмислило присъединяването и признато му от закона право на присъединения кредитор да се ползва от извършените до този момент изпълнителни действия, тъй като основна последица от прекратяването по чл. 433 ГПК е заличаването с обратна сила на всички извършени действия и вдигане на наложените обезпечителни мерки. Неоснователно съдебният изпълнител  излага доводи в мотивите си за прекратяване на производството по делото на  разпоредбата на чл.457 ал.3 ГПК, чийто адресат са само определени субекти - трети лица, които предявяват иск или жалба срещу изп.действия, и които производства се развиват при участието на първоначалния взискател, а присъединилите се имат могат да встъпят като другари. Нормата има за цел да облекчи развитието на изпълнителния процес, но е неприложима в хипотезите, когато се засягат правата на присъединените кредитори. Това е така защото хипотезата на чл.433 ал.1 т.2 ГПК предполага разпореждане със собственото процесуално и материално право на вземане и затова всеки взискател може да поиска прекратяване на изп.производство само за своето вземане, но не и за това на останалите взискатели, тъй като това би довело до разпореждане с чужди права.

В тази връзка и доколкото няма доказателства за извършено погасяване на задължението спрямо присъединения взискател „Инвестстрой“ЕООД и същият не е давал съгласие за прекратяване на производството  по изпълнителното дело, то не са налице фактите, предвидени в хипотезата  на чл.433,ал.1,т.2 от ГПК. Като незаконосъобразно обжалваното постановление, с което  производството по изпълнителното дело е прекратено , следва да се отмени   в частта  по отношение на присъединения взискател  „Инвестстрой“ ЕООД    само досежно  длъжника  „Зидарит“ООД , тъй като само това търговско дружество, съгласно представеното удостоверение от ЧСИ Бъзински по изп.д.№20158380411250,  е длъжник на присъединения взискател.М.Ц. и М.Ц. нямат  такова качество  и по отношение на тях  жалбата на присъединения взискател е неоснователна.Що се отнася до другите присъединени по изпълнителното дело  взискатели „Матиас Бауър“ГМБХ , „Бор Ин“АД, държавата чрез ТД на НАП, предвид липсата на постъпила жалба от тяхна страна , постановлението по отношение на тях не може да бъде отменено.

При този изход на правния спор длъжникът „Зидарит“ООД следва да бъде осъден да заплати на   „Инвестстрой“ЕООД направените по делото разноски, които се констатираха в размер на сумата от 49 лева- за заплатена държавна такса и такса по т.8 от ТТР към ЗЧСИ,  както и 500 лева-заплатено адвокатско възнаграждение . Възражението на длъжника за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е основателно.Касае се за производство по частна жалба , която е разгледана от въззивния съд в закрито съдебно заседание , поради което дължимият минимален размер на  възнаграждение е 200 лева, определен по реда на чл.11   от  Наредба № 1/9.07.2004 г.  на ВАС. Следователно дължимите  в полза на жалбоподателя  разноски за адвокатско   възнаграждение следва да бъдат намалени до посочения  минимален размер от 200 лева, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото.

Поради неоснователност  на жалбата по отношение на длъжниците  М.Ц. и М.Ц. жалбоподателят „Инвестстрой“ЕООД следва да бъде осъден да заплати на всеки от тях направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 200 лева.

    Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯ Постановление от 19.06.2017г. на ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824 на КЧСИ,с район на действие ПОС, за прекратяване на производството по изп.д.№ 854/2015г., на осн.чл.433 ал.1 т.2 ГПК, в частта по отношение на присъединения взискател „Инвестстрой“ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:град Смолян ,ул.“Георги Русинов“№10 и на длъжника „Зидарит“ООД, с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.“Мали Богдан“№22,ет.3,ап.7,  като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Инвестстрой“ЕООД, ЕИК:*********, в останалата част, с която е прекратено производството по отношение на длъжниците М.М.Ц.,ЕГН:********** и М.М.Ц., ЕГН:**********.

            ОСЪЖДА „Зидарит“ООД, с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.“Мали Богдан“№22,ет.3,ап.7, да заплати на „Инвестстрой“ЕООД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:град Смолян ,ул.“Георги Русинов“№10, сумата  от 49 лева- разноски по делото за заплатена държавна такса и такса по т.8 от ТТР към ЗЧСИ,както и сумата от 200 лева-адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Инвестстрой“ЕООД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:град Смолян ,ул.“Георги Русинов“№10,  да заплати на М.М.Ц.,ЕГН:**********,***  , сумата от 200 лева-разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Инвестстрой“ЕООД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:град Смолян ,ул.“Георги Русинов“№10,  да заплати на М.М.Ц.,ЕГН:**********,***,  сумата от 200 лева-разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: