Определение по дело №380/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3529
Дата: 4 септември 2013 г.
Съдия: Анета Илинска
Дело: 20131200500380
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

27.10.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.03

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Ивелина Солакова

дело

номер

20114100501021

по описа за

2011

година

С Решение № /05.07.2011г.,постановено по гр.д. № /2010г. Районен съд П. е отменил решенията на Общото събрание на К. „Г. -95”гр. Б. Ч., проведено на 27.12.2010г. като незаконосъобразни. Против това решение е постъпила въззивна жалба от К. „Г.-95” гр. Б. Ч.. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Сочи се, че делото е било образувано по искова молба не срещу кооперацията, а против нейния председател, което било видно от титулната част на исковата молба. Искът бил предявен против проведените спрямо ищците действия от страна на председателя на кооперацията. Петитумът на исковата молба бил да се отменят решенията на общото събрание. След като с отговора на исковата молба били посочени пороците на същата, постъпило становище, с което се променяли исковите претенции. Посочено било, че искът е против К. „Г. -95”гр. Б. Ч., като в този случай делото следвало да бъде прекратено.

По същество според жалбоподателя съдът също е направил изводи, които не съответстват на закона и на събраните по делото доказателства. Твърди се, че на проведеното общо събрание преценката за това кой да бъде допуснат е била предоставена на охранителите. Единият от разпитаните свидетели сам потвърдил,че е бивш квартален полицай и че притежава огнестрелно оръжие, поради което не е бил допуснат да присъства на събранието. Твърдението, че около 30 души с пълномощни не са били допуснати да при±ъстват на общото събрание било незаконосъобразно. Посочва се, че не са налице нарушения при свикване на общото събрание,както е приел първоинстанционният съд.Член кооператорите били с адреси из цьлата страна, като по- голяма част от писмата, разпратени до тях са били връчени своевременно . Изпратени били 417 покани с обратна разписка. Фактът, че част от писмата не били върнати към датата на събранието не означавал, че лицата не са редовно поканени.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

В отговор на въззивната жалба ищците Н. М. Н., Н. Х. И., М. С. П. и А. И. М. заявяват, че първоначално делото било образувано по искова молба, която била нередовна, но в резултат на указанията на съда и съобразно предвидената в чл. 129, ал.2 от ГПК възможност нередовнвостите били отстранени и то преди първото по делото заседание. Съдът обаче бил възприел като ответник по делото именно К. „Г.-95”гр. Б. Ч. още при подаване на исковата молба. Съгласно чл. 143,ал. 2 от ГПК ищецът пояснил и допълнил исковата си молба .

Сл4ед като по делото въобшще не били направени възражения по доклада от страна на ответника , не били налице и никакви процесуални нарушения.

Според ответниците по жалба съдът е обсъдил доказателствата по делото и е направил правилна преценка на същите при постановяване на решението. Развиват се доводи по същество.

Претендира се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивнвият съд приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо изцяло.

Във въззивната жалба са наведени доводи за недопустимост на решението, като постановено срещу лице, което не е било конституирано като ответник по делото.

Съдът по това възражение приема следното:

Първоначално исковата молба е подадена против лицето С. К. в качеството му на председател на К. „Г.-95”гр. Б. Ч.. С разпореждане съдът е посочил да се връчат преписи от исковата молба и приложенията й на ответника. Такива са връчени на К. „Г.-95”гр. Б. Ч., като кооперацията е подала отговор на исковата молба в срок със съответните възражения.

С молба от 28.02.2011г., подадена от пълномощника на ищците Н. М. Н., Н. Х. И., М. С. П. и А. И. М. преди провеждане на първото по делото заседание е уточнено, че исковата молба е насочена от ищците, като членове на кооперацията К. „Г. -95”гр. Б. Ч. за отмяна на решенията на общото събрание на същата кооперация, която е представлявана от С. К.

С определението си по чл. 140 от ГПК и доклада по делото съдът е очертал както предмета на спора, така и страните, като е посочил, че ответник по делото е К. „Г. -95”гр. Б. Ч.. Възражения по доклада и определението не са постъпили. С оглед изложеното съдът намира, че предвид извършените от ищците допустими съгласно закона действия по уточняване и поясняване на исковата молба, нередовността относно това кой е ответник по предявения иск е била своевременно отстранена и правилно е разгледана претенцията, предявена против К. „Г. -95”гр. Б. Ч.. Кооперацията се явява надлежен ответник по делото и решението, постановено по първоинстанционното дело е допустимо.

По същество решението е правилно и законосъобразно, макар и настоящата инстанция да не споделя изцяло съображенията, изложени от първоинстанционния съд.

С исковата си молба, пояснена и допълнена в хода на производството по делото ищците Н. М. Н., Н. Х. И., М. С. П. и А. И. М. сочат, че в качеството си на членове на ответната кооперация са имали правото да присъстват и гласуват на проведеното на 27.12.2010г. общо събрание на кооперацията. Техните пълномощници не били допуснати до присъствие на събранието, с което било нарушено основното им членствено право на глас.

Наведени са доводи, че Общото събрание на кооперацията, проведено на 27.12.2010г не е свикано по реда, установен с Устава. Наведени са доводи за противоречие на разпоредби на новоприетия на посоченото общо събрание Устав на кооперацията със законови разпоредби. Твърди се, че и останалите, приети на събранието решения, противоречат на Устава.

Претендира се да бъдат отменени всички решения, приети от Общото събрание на К. „Г. -95”гр. Б. Ч., проведено на 27.12.2011г.

Ответникът К. „Г. -95”гр. Б. Ч. заема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че общото събрание е свикано законосъобразно. Твърди, че от страна на председателя на кооперацията не е издавана забрана за допускане на пълномощници при провеждане на събранието. Сочи, че въпросът, касаещ пропускателния режим в залата е бил предоставен на охранителната фирма , наета с цел запазване на реда и нормалното протичане на общото събрание. Моли да се отхвърли предявения иск.

От фактическа страна по делото е установено, че ищците са член – кооператори на ответната кооперация. С решение на УС на кооперацията е насрочено извънредно Общо събрание на същата за 27.12.2010г., като е изготвена покана, съдържаща изискуемите се от Устава и закона реквизити. Поканата е обявена в един местен ежедневник и отделно от това са изпратени 417 покани до членове на кооперацията, които са включени в списъка на членовете на кооперацията, обявен в Търговския регистър. Съгласно този списък, който е последният обявен такъв за периода преди провеждане на събранието, член кооператорите са общо 548 на брой.

Установено е, че на 26.12.2010г. с решение на Управителния съвет на кооперацията е постановено да не се допускат до присъствие на предстоящото Общо събрание лица, които не са членове на кооперацията .

За охрана на събранието е сключен договор на 21.12.2010г. с „Е. С. СОТ „ ЕООД П., като съгласно договора на охраната е възложен пропускателен режим, но без да са поставяни конкретни изисквания.

На 27.12. 2011г. е проведено общо събрание на кооперацията, като видно от представения протокол за провеждане на същото, са присъствали 115 члена на кооперацията при обявен дневен ред : изключване на член кооператори; запознаване с проблеми по разпределението на земята по масиви; предложения за промени в устава поради промени в ЗК; решение за стойността на рентата.

Съгласно отразеното в списъка на присъствалите на ОС лица, 11 от тях са представлявани от пълномощници .

Съгласно депозираните пред съда свидетелски показания като пълномощници на ищците са се явили лицата Г.М./аз А. М./ Г. Т./ за М. П./,Н. Н./за Н. И./, А. Н. /за Н. М. Н. /Пълномощните, дадени на тези лица за участие в ОС на 27.12.2010г. са представени по делото. Според свидетелските показания и приложените към делото протоколи, съставени от служители на МВР, които са присъствали на място, става ясно, че лицата, посочени по-горе, не са допуснати до участие в събранието.

Показанията на свидетелите, макар и да сочат като причина разпореждане на председателя на ответната кооперация, според съда не могат да бъдат кредитирани. Те са дадени от лица, които имат интерес от удостоверяване именно на незаконосъобразно разпореждане на председателя на кооперацията. Разпитан по делото е един от пълномощниците на ищците - Г. Т. както и лице, което е възприело само как са върнати няколко лица. Относно причината за отказа присъстващите да бъдат допуснати до помещението, където е проведено събранието, последният свидетел не дава сведения.

В протоколите, съставени от служители на МВР също не се сочи каква е причината за отказа на охранителите пълномощниците на ищците да бъдат допуснати.

Поради гореизложеното настоящата инстанция приема, че не е установен твърдяният от ищците факт, че техните пълномощници не са допуснати целно по разпореждане на Председателя на ответната кооперация до присъствие на общото събрание.

Според настоящия състав обаче общото събрание на ответника, проведено на 27.12.2010г. не е свикано редовно , поради което и решенията, приети от същото , се явяват незаконоъсобразни.

При тези данни от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

В случа  е предявен иск с правно основание чл. 58 от ЗК, който е допустим, основателен и доказан, по следните съображения:

Съгласно действащия към момента на свикването Устав на кооперацията, който е обявен в ТР /чл. 18 от същия/ събранието се свиква чрез изпращане на покани до всички членове най- малко 14 дни преди провеждането му и чрез обявяване по местния радиовъзел. Първоинстанционният съд е приел за меродавна по отношение на свикване на общото събрание разпоредбата на новоприетия на 27.12.2010г. Устав на кооперацията. Този устав обаче към момента на свикване на общото събрание не е бил действащ. С оглед така цитираната разпоредба съдът приема, че изискването на устава е само поканите да бъдат изпратени в указания срок, а не е поставено изискване за получаването им в срок преди провеждане на събранието. Проблемът в случая възниква от факта, че не са изпратени покани до всички членове на кооперацията. Обявеният в ТР списък на член кооператорите наброява 548 души, а са изпратени покани само до 417 от членовете. Твърденията на ответника, че списъчният състав на членовете се променя много динамично, са недоказани по делото. Следвало е ответникът да установи, че е изпратил покани до всички член – кооператори. С оглед разликата в публично оповестената бройка на членовете и бройката на изпратените покани, този факт е останал недоказан по делото. На следващо място, предвид действащата уставна разпоредба е следвало да се разгласи поканата по местния радиовъзел, а не в местен ежедневник, както е сторено.

При това положение уставните разпоредби, касаещи свикването на общо събрание не са спазени и събранието е незаконосъобразно проведено. Само на основание този факт, който е единственото установен по категоричен начин по делото, решенията на Общото събрание са незаконосъобразни и подлежат на отмяна.

Останалите възражения на ищците не са доказани, като съдът изложи подробни мотиви относно това си заключение по- горе.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извода за правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което следва да се потвърди.

Пред въззивната инстанция ответниците по жалбата не са направили никакви разноски, поради което такива не им се следват.

Водим от гореизложеното, Великотърновският Окръжен съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № /05.07.2011г., постановено по гр.д. №/2010г. на Районен съд П..

Решението подлежи на жалба в едномесечен срок, считано от връчването му на страните, пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

CD12C9058DE5DB2FC2257936004D9D2C